Р
Е Ш Е Н И Е
№260299 01.07.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри гр. състав
На петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Тодорка Мавродиева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №104 по описа за две
хиляди и двадесета
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пряк
иск на увредено лице срещу застраховател, основан на чл.432,ал.1 във вр. с чл.477 и следв. от КЗ.
Ищецът В.Г.Б., ЕГН **********,***,
офис 4, адв.Л.М. и адв.Х.М.,
моли съда да осъди ответника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, да му
заплати по сметка *** в „Юробанк България“ АД, с
титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“, сумата от 54 600лв., съставляваща
разлика между определеното му и изплатено от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 400лв., и претендираното от него като
следващо му се такова в размер на 70000лв., ведно със законната лихва от датата
24.08.19г., на която от ответника е получено първоначалното му уведомление като
увредено лице. Основал е иска си на обстоятелствата, че докато пресичал на
кръстовище от ляво на дясно, като пешеходец, на пешеходна пътека, на зелена за
него и на червена за автобус светлина, бил блъснат и паднал на една страна, при
което понесъл телесни увреждания и претърпял свързани с тях неимуществени вреди,
при птп, състояло се на ***г., в гр.***, причинено от
М.Х.Р. при управление на мпс- „Исузу
Новобус“ с рег.№***, което към датата на птп е било с валидна задължителна застраховка гражданска
отговорност по полица ***/***/*** при ответното дружество, поради което отнесъл
към него претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но
не е съгласен с определеното му и получено от ответника обезщетение в размер на
15 400лв., поради което отнася спора за разликата пред съда. Оспорва
наведените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания и възражения /виж
искова и допълнителна искова молба, съответно на л.2-л.6 и л.90-л.92/.
Пледира по същество за уважаване на
иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 15.06.21г. /л.351/. Развива съображения и с писмени бележки
вх.№277862/22.06.2021г.
В срока по чл.367,ал.1 и чл.373,ал.1
от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№14275/04.06.20г. и
отговор на допълнителната искова молба с вх.№20702/22.07.20г., с които е
оспорил предявения иск като изцяло неоснователен /виж двата отговора съответно
на л.79-л.80 и на л.116/
Оспорил е твърденията на ищеца, че е
бил ударен като пешеходец на пешеходна пътека, докато пресичал на зелен за него
сигнал на светофарната уредба, и е навел в тази връзка твърдението, че е участвал
в движението като велосипедист, управлявал е велосипеда се в непосредствена
близост до спрелия на червен светофар автобус, а при потегляне на автобуса е
загубил равновесие и е паднал наляво, вследствие което, при липса на вина на
шофьора на автобуса, е получил процесните телесни увреждания.
В случай, че ищецът успее да докаже
основанието на иска си, е повдигнал възражение за съпричиняване на вредите от
него, тъй като не се е движел най-близо до дясната граница на платното за
движение, в нарушение на чл.80,т.2 от ЗДвП, превозвал е предмети, които са
пречели на управлението на ппс, в нарушение на
чл.81,т.4 от ЗДвП, при извършване на маневрата заобикаляне на престояващо мпс не е контролирал непрекъснато велосипеда, с което е
нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП, и с всичко описано е съпричинил
както птп, така и вредоносния му резултат.
В случай, че се стигне до обсъждане
на въпроса за размера на обезщетението, е посочил, че същото следва да се бъде в
определения вече от него и изплатен размер, който е достатъчен да възмезди
ищеца.
Оспорва да дължи търсената лихва за
забава, както поради неоснователност на главната претенция, тъй и защото на
практика не е изпадал в забава за плащане на търсеното обезщетение, доколкото с
писмо от 13.01.20г. е изискал от ищеца да посочи банкова сметка ***, сметката е
посочена на 17.01.20г. и определената от него като обезщетение сума от
15 400лв. е била преведена по посочената му от ищеца банкова сметка, ***.
Не оспорва наличието при себе си на
валидно застрахователно правоотношение за риска ГО на мпс
„Исузу Новобус“ с рег.№***,
към датата на птп.
Пледира по същество за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 15.06.21г. /л.254/.
Съдът, като взе предвид твърденията
и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, воден от следните
съображения:
І.По
допустимостта.
Описаните от ищеца обстоятелства, на
които искът му е основан, го поставят в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ и преди
да го заведе, той е спазил изискването на чл.498,ал.3 от КЗ, но като е останал
несъгласен с определеното му и изплатено от ответника обезщетение.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 13.10.20г. съдът е приел
без възражения от страните като окончателен проекта за доклад, съобщен им с
Определение №1599/04.08.20г. по р.$$$, т.2, с който са посочени релевантните за
иска и повдигнатите възражения факти и е разпределена тежестта за
установяването им /виж определението на л.124-л.126 и протокола на
л.150-л.151/.
В с.з. от 15.06.21г., на основание
представено в същото от ищеца Решение №527/29.04.21г. по анд
№1839/21г. на ПРС, съдът е изменил приетия по делото доклад, като е постановил,
че това решение ще бъде зачетено от него в производството по отношение
авторството и противоправността на деянието на
подсъдимия, както и по отношение на вината, тъй че те следва да се считат за
неподлежащи на доказване производството /виж решението на л.246-л.250 и
протокола на л.255-л.257/.
2.Установи се по делото от
фактическа страна, че:
2.1. С влязло в сила на 15.05.21г.
решение №527/29.04.21г. по анд №1839/21г. на ПРС М.Х.Р.
е признат за виновен в това, че на ***г., в гр.***, при управление на автобус „Исузу новобус“ с рег.№*** е
нарушил правилата за движение на чл.5,ал.2,т.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП,
задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и велосипедистите, и да избере скорост на
движение, съобразена с ...конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да спре във всеки случай,
когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил на В.Г.Б.,
ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
бедрена кост в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник за 7-8 месеца, като е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено наказание глоба /виж л.247-л.250/;
2.2. По отношение на птп се установи, че най вероятен е следния негов механизъм:
Същото се е състояло около ***ч., в светлата част на деня, в зоната на
кръстовището, образувано от бул.“ ***“, регулирано със светофарна уредба.
Автобусът е бил спрян в най-дясната от трите ленти за движение на платното за
движение от юг на север, позволяваща движение напред и надясно и е потеглил от
място. След около 3.10сек, когато след ускорение скоростта му е достигнала
около 11.16км/ч, за водача на автобуса се е открила видимост наляво, при
неизвестно стоящо в средната пътна лента ппс, от
която посока, като водач на велосипед, ищецът Б. е предприел косо движение през
кръстовището, от запад на изток, отляво надясно пред автобуса. Обстоятелството,
че в автобуса е наличен преден ляв пилар А /предна
лява колонка/, който ограничава видимостта на водача към определена зона от
платното за движение в тази посока, не съставлява за него сляпа зона, защото
той може винаги да промени положението на тялото си, за да я преобразува във
видима, но в случая, той не е съобразил управлението на автобуса в градски
условия с това ограничение на видимостта, и най-вече, не е реагирал
своевременно на появилия се велосипедист, пресичащ косо през кръстовището, при
която своевременна реакция би било възможно сблъсъкът да се избегне, а е
реагирал малко по-късно, и така се е стигнало до удара, настъпил в предната
лява част на автобуса и в дясната задна част на велосипеда, при който липсва
контакт между автобуса и превозвания в предния кош на велосипеда товар. Така,
до този сблъсък се е стигнало както поради предприетото от велосипедиста косо
движение в зоната на кръстовището, в описаната вече посока, при налични в
другите две пътни ленти неизвестни ппс, и поради
забавената реакция на водача на автобуса, който по-късно от момента, в който се
е открила видимост към велосипедиста, е задействал спирачната система, и като
към този момент, предприетото вече екстремно спиране не е било в състояние да
го предотврати /виж заключението на СМАТЕ на л.192-л.237 и кореспондиращите му
показания на св.Р. в с.з. от 13.10.20г., като поради противоречие с тези две доказателства,
както и защото не е възприела самия сблъсък, а по-късно е дошла на мястото на
инцидента, не се ценят от съда показанията на св.М.Д., снети в с.з. от
12.01.21г., че след сблъсъка автобусът бил на самата пешеходна пътека, че
предната му част застъпвала пешеходната пътека/.
Така, с приетото заключение, както и
с показанията и на св.Р., и на св.Д., са оборени твърденията на ищеца в
исковата молба, че участвал в птп като пешеходец,
пресичащ на пешеходната пътека, когато бил блъснат, така и твърденията на
ответника, че пострадалият като велосипедист ищец се е движил в посоката на
движение на автобуса, в неговата пътна лента, но без да спази изискването да
управлява велосипеда максимално вдясно, и че товарът, превозван в коша на
велосипеда, е контактувал с автобуса и е станал причина за сблъсъка, а що се
касае до това, да е станал причина за загуба на равновесие от велосипеда, това
не се установи, като заключението сочи, че не може да се даде категоричен
отговор без оглед на велосипеда, и така е останало установено само принципно,
че кормилното му управление е чрез шарнирни връзки към предните колела и че
дървените летви, поставени в предния кош, са били надлъжно сложени и прикрепени
с колани към рамата на велосипеда.
2.3. Към датата на птп, автобус с рег.№*** е бил застрахован за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество- факт,
изрично признат от ответника и приет за безспорен между страните в
производството с доклада по делото.
2.4.При птп,
освен счупването на лявата бедрена кост в горната и част, ищецът е претърпял
още и контузия на гърба и на таза /виж заключението на л.192-л.237, епикризата
на л.10, медицинската документация на л.27-л.59/.
Счупването на бедрената кост е
наложило оперативна интервенция за фиксиране на фрактурата чрез метална остеосинтеза, като в първите два месеца след него крайникът
не може да бъде натоварван и това възпрепятства самостоятелното извършване на
някои ежедневни дейности. Обичайният възстановителен период от това счупване
трае при нормално протичане около 3-4 месеца, като в него се включва и времето
за извършване на физиотерапия с цел раздвижване на крайника, медицински данни
за извършване на каквато липсват в кориците на делото /виж заключението на СМАТЕ/.
Болничният престой, при който е
извършена оперативната намеса, е продължил от ***-***г., като в неговите рамки
не са настъпили отклонения и усложнения на заболяването, констатирана е
запазена циркулация и инервация на крайника и
пациентът е изписан с подобрение, като са назначени два контролни прегледа, с
необходимост от извършване на ново образно изследване, а доколкото конците не
са били свалени, са дадени и препоръки за превръзки на 2-3 дни, за свалянето им
на 14-я ден, както и да стъпва на крака 2 месеца, след което постепенно да го
натоварва /виж епикризата на л.10/
2.5.След изписването от болница,
ищецът бил в тежко състояние и на легло 2 месеца, като за него се грижели
съпругата му, дъщеря му и внука му. Превръзките и свалянето на конците били
извършени от хирург, при заплащане на частно, защото в болницата никой не бил
им обърнал внимание, като до там се разкарвали с инвалидна количка. След това
ищецът станал първо в леглото, а в следващите 2-3 месеца близките му сами го
размачквали и раздвижвали, защото нищо не им било изписано в болницата, тъй че
не са го водили на рехабилитация. Ходел по нужда на тоалетен стол, извеждали го
на въздух и до болницата на инвалидна количка. Първо ползвал проходилка, а
впоследствие бастун, с който се движи и досега, като останало накуцване, и като
вече не можел да върви както преди. Освен това ищецът се сринал и в него вече
нямало живец, и ако преди той помагал колкото може нещо да свърши, сега
трябвало на него да помагат /виж показанията на св.М. Б., дъщеря на ищеца, в
с.з. от 17.11.20г. на л.163лице- л.163гръб/.
2.6.На 26.06.19г., при ответника е постъпилата
изпратена по поща претенция на В.Б. до ЗД „Евроинс“
АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000лв. и на
имуществени вреди от 1890лв.-за закупуване на пирон от титан със спирала, за фиксация на счупването, с приложени към същата :
констативен протокол за птп, епикриза, фактура с
касов бон за закупен феморален пирон и два броя
нотариално заверени пълномощни. За изплащане на обезщетението е посочена
клиентска банкова сметка *** М. и Д. /виж л.61-л.62 и също на л.109 и л.110/.
На 09.09.19г., ответникът е изпратил
до ищеца, с копие до адв.М., писмо с искане да
представи по образуваната по претенцията му преписка по щета №*** банкова
сметка, ***, или да представи нотариално заверено пълномощно, с което
упълномощава адвокатско дружество М. и Д. да получи по своя банкова сметка ***,
както и да представи съдебно решение, прокурорско постановление и всички
изготвени в досъдебното производство експертизи, уведомявайки го, че в противен
случай няма да дължи лихва за забава от изтичане на законоустановения срок за
произнасяне по претенцията му, поради забавата му като кредитор /виж л.63/,за
което няма данни кога е достигнало до ищеца.
На 26.11.19г. ответникът отново е
изпратил до ищеца аналогично на първото писмо, уведомявайки го, че до тази дата
не е получил исканите от него с писмото от 09.09.19г. документи, поради което
претенцията му е останала недоказана по основание и размер и ненадлежно
предявена по смисъла на чл.380,ал.1 от КЗ, поради което няма основание да му
изплати по нея обезщетението, което търси /л.64/, за което също няма данни на
коя дата е получено от ищеца, но очевидно и двете писма са достигнали до него,
тъй като с препоръчано писмо, изпратено
в техен отговор, достигнало при ответника на 17.12.19г., ищецът е приложил
документи по опис, в който липсва нотариално заверено пълномощно, дадено от
ищеца на адвокатското дружество за получаване по негова банкова сметка ***, и
като се сочи нова, актуална банкова сметка ***, и се моли, в случай, че
преписката по щета е вече прекратена, да се възобнови /виж л.65-л.67/.
С писмо от 13.01.20г. ответникът е
уведомил ищеца, че въз основа представените документи му е определил
обезщетение от общо 17290лв., като това от 1890лв. за имуществени вреди ще му
изплати след представяне на оригиналите на разходооправдателните
документи, както и отново го е уведомил да представи нотариално заверено
пълномощно в оригинал, за да има основание да извърши превода по банковата
сметка на адвокатското дружество /л.68 и също на л.82/. Това писмо е получено
от сътрудник на адв.М. на 15.01.20г. /л.83/.
С писмо от 15.01.20г. от ищеца до
ответника са изпратени изисканите документи и ответникът е уведомен, че ищецът
не е съгласен с размера на определеното му обезщетение за неимуществени вреди
от 15400лв., тъй че ще търси разликата до 70000лв. по съдебен ред /л.69-л.70 и
също на л.111-л.112/. Това писмо е достигнало до ответника на 17.01.20г. /обратна
разписка на л.113 и печат на първа страница на писмото на л.84-л.85/.
На 17.01.20г., по посочена от ищеца
сметка на адв.Р. П., от ответника е преведено
определеното обезщетение от общо 17290лв. /л.86/.
3.Въз основа на тези установени
факти, съдът направи следните изводи по съществото на спора:
Увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380
/чл.432,ал.1 от КЗ/- т.е., като отправи до застрахователя писмена
застрахователна претенция, в която предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя
/чл.380,ал.1 от КЗ/, като промяната на същата обвързва застрахователя само след
като той бъде изрично писмено уведомен преди плащането /чл.380,ал.2 от КЗ/ и
като непредставянето на данни за
банкова сметка *** отношение на плащането,
като застрахователят не дължи лихва по чл.409 /чл.380,ал.3 от КЗ/.
Съгласно чл.409
от КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл.405 освен в случаите на чл.380,ал.3, а
чл.405,ал.1 от КЗ постановява, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5.
В случая, доколкото не се
касае до застраховка на големи рискове и се касае до
задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, наричана по-долу само ЗЗГОА, която съгласно чл.461, т.1 от КЗ е такава по прил.1, раздел ІІ, б.А, т.10.1,
този срок е до 15 работни дни
от представяне на всички доказателства
по чл.106 /чл.108,ал.1/, а когато не
са представени всички доказателства по чл.106, за същите застраховки се прилага срокът
по чл.496,ал.1 /чл.108,ал.3 от КЗ/- т.е, не повече от три
месеца от предявяване на застрахователната претенция по реда на чл.380, като отговорът на застрахователя по
чл.496,ал.2,т.2 / с който отказва
плащане, счита, че основанието на претенцията не е напълно установено
или счита, че размерът на
вредите не е напълно установен/, се счита за
отказ по смисъла на ал.1,т.2 /чл.108,ал.4 от КЗ/.
Застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по ЗЗГОА, когато за удостоверяване на птп
е бил представен констативен протокол за птп
/чл.496,ал.3,т.1 от КЗ/, а ако той е недостатъчен за удостоверяване на
съществени обстоятелства във връзка с настъпване на птп,
застрахователят може да изиска представяне на документи и доказателства,
изготвени от други компетентни органи и лица, без това да ограничава правото на
увредените лица да представят доказателства
/чл.496,ал.4 от КЗ/.
Застрахователят
дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати: изтичане на срока от
15 работни дни от представяне на всички доказателства
по чл.106, ал.3; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 /чл.497,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ/.
Увредено
по смисъла на КЗ е лицето, включително пострадалото, което има право на обезщетение
за вреди, причинени от мпс, а пострадало е лицето,
претърпяло телесно увреждане от мпс /чл.478 от КЗ/.
По
ЗЗГОА застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на мпс, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
на мпс на законно основание /чл.477,ал.2 от КЗ/.
Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство /чл.477,ал.1 от КЗ/.
Съгласно
българското законодателство, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното /чл.45
от ЗЗД/.
В тази очертаната правна рамка, относима към спора, предмет на разглеждане, установените по
делото факти се подвеждат по следния начин:
Ищецът има качеството на увредено
лице, тъй като установи да е претърпял неимуществени вреди вследствие на
телесни увреди, причинени му от мпс.
За причинените му вреди той има
право да получи обезщетение, като се установи, че отговорен съгласно
българското законодателство към него е водачът на автобус от градския транспорт
М.Р., който е признат с влязло в сила решение за причинена на ищеца по
непредпазливост средна телесна повреда при птп от 11.07.2019г.,
а използването на това мпс от него на законно
основание не е било подлагано на съмнение в процеса, тъй че същият има
качеството на застраховано лице по смисъла на КЗ.
Че отговорността за риска ЗЗГОА е
била застрахована при ответника към датата на птп е
изрично признат от ответника и приет за безспорен в производството факт.
Казаното е достатъчно за
обосноваване на надлежната активна материално правна легитимация на ищеца и на
надлежната пасивна материално правна легитимация на ответника по предявения по
чл.432,ал.1 от КЗ иск, предмет на делото, които също не са били спорни между
страните, а и са мълчаливо вече признати с факта на определеното и изплатено от
ответника на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15400лв., в хода
на проведеното вече помежду им производство по образуваната въз основа на
застрахователната претенция на ищеца преписка по щета.
Спорни между страните в
производството са въпросите дали определеният и изплатен от ответника размер на
обезщетение от 15400лв. е справедлив с оглед претърпените от ищеца
неимуществени вреди, или такъв е размерът от 70000лв., сочен от ищеца, и съпричинил ли е ищецът птп, а по
този начин- и претърпените от него неимуществени вреди, и следва ли се на ищеца
законна лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата 24.08.19г., на
която твърди от ответника да е получено първоначалното му уведомление като
увредено лице, а ответникът възразява, че не дължи законна лихва в случая, тъй
като с писмо от 13.01.20г. е изискал от ищеца да посочи банкова сметка, ***г.,
сметката е посочена на 17.01.20г. и определената от него като обезщетение сума
от 15 400лв. е била преведена по посочената му от ищеца банкова сметка, ***,
на 17.01.20г.
По тези спорни въпроси, в същата
поредност, съдът намери, както следва:
3.1. Ответникът е определил и
изплатил на ищеца справедливо за случая обезщетение за неимуществени вреди, а
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 54 600лв., съставляваща разлика
между определеното му и изплатено от ответника обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 400лв., и претендираното от него като следващо му се
такова в размер на 70000лв., поради несъгласието му определената сума да е
достатъчна да го обезщети, е прекомерна и неоснователна.
До горния извод съдът стигна, воден
от следните конкретните съображения:
Преценката на съда за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди не е произволна, а съгласно съдебната
практика се извежда въз основа определени критерии, като съдът съблюдава и за
равновесието между двата основни принципа – пострадалият да се възмезди
възможно най-пълно и адекватно за претърпените вреди, но без да се нарушава
забраната за неоснователно обогатяване.
В случаите на неимуществени вреди от
телесни увреди, претърпени при птп, основни за тази
преценка са тежестта, естеството и броя на понесените телесни увреди, довели ли
са те до необходимост от оперативна интервенция и какво е естеството и, колко
време е продължил и как е протекъл лечебният и възстановителен процес, каква е
силата, интензивността и продължителността на понесените от пострадалия болки и
страдания и други свързани с телесните увреди неудобства, довели ли са
понесените телесни увреди до трайно засягане на двигателни и/или други функции
на пострадалия. Извън тях, съобразяват се още и личността и възрастта на
пострадалия, социално- икономическата обстановка в страната и други
обстоятелства, които имат отношение към тази преценка.
В този конкретен случай, за да
счете, че определеният от застрахователя размер на обезщетение от 15400лв. е
бил справедлив, съдът взе предвид, че:
Ищецът е понесъл две телесни увреди-
закрито счупване на лявата бедрена кост и контузия на гърба и на таза /виж
л.225/, които не могат да се определят като състояние на политравма
от птп, със засягане на множество основни жизнени
органи и/или системи, поставящо в опасност не само здравето, но и живота на
пострадалия.
От двете понесените телесни увреди
само счупването на бедрото е било по-тежко и е довело до претърпените негативни
за ищеца последици, а контузията на гърба и на таза са били повърхностни /виж
л.225/, като дори не са намерили място в епикризата от болничния му престой,
осъществен по повод счупването на бедрената кост, и няма данни да са налагали
и/или за тях да е било предприето някакво конкретно лечение.
Счупването на бедрената кост е наистина
довело до оперативна намеса, но е било по естеството си закрито, което е
по-благоприятно от откритите счупвания, съставляващи вход за различни инфекции
към организма. Проникването в дълбочина до трохантера
е осъществено с минимален проксиамален достъп и е извършена
фиксация /виж л.52гръб- в оперативния протокол/, като
стандартен метод за укрепване на частите на счупената кост, при прилагане на
който се постига най-бързото и качествено нейно заздравяване.
Болничният престой е продължил само
шест дни, като следоперативният период е бил гладък и без усложнения.
Счупването не е довело да загуба на инервация и циркулация в крайника и така на практика
най-голяма тежест по отношение на негативните последици от тази телесна увреда остава необходимостта от пълно обездвижване на
крайника за срок от два месеца, с пълна зависимост от чужда грижа в същия
период, за който, както свидетелката се е изразила, макар и лаконично, е било
тежко.
Няма как да се приеме тезата на
ищеца в писмената му защита, че възстановителният за него период е продължил
много повече от 3-4месеца, защото, освен да са посочени като обичаен за
възстановяване от такова счупване период от време с приетото по делото
заключение, същата конкретна продължителност е посочена и от дъщерята на ищеца
най-добросъвестно, като време, в което след вдигането му от легло е продължило
постепенното му раздвижване след това, а освен това се отчита, че е била такава
дори без да се извършва рехабилитация, каквато в този случай е била
задължителна за нормалното му протичане, и въпреки почти ***-годишната възраст
на ищеца, изтъкната в исковата молба като причина за изключително трудното
заздравяване на травмите, което обаче не се подкрепи от събраните
доказателства, а напротив- те го опровергаха.
Така установеният като продължителност
и ход възстановителен период на ищеца, който е и обичаен за такива счупвания,
не се намери от съда и за изключително бавен, труден и продължителен, както се
изтъква в исковата му молба.
Затова и обстоятелството, съобщено
от св.Б., щото баща и вече не е същият, тъй като трябва вече да ходи с бастун,
а преди не ходел с такъв, както и че не е вече така жизнен, не се ценят от съда
като сериозни негативни последици в неимуществената сфера на ищеца, в сравнение
със случаи, в които се стига до загуба на крайник, до скъсяване на крайника и
трайно засягане както на двигателната му функция, така и на възможността за
извършване на движение с него.
Що се отнася до останалите твърдени
с исковата молба неимуществени вреди- изпитван от ищеца страх и безпокойство от
хода и резултата на процеса на възстановяване, тъй като последното било
несигурно, с неясен изход и с наличие на реална опасност от настъпване на
трайни или продължителни увреждания, както и безпокойство от това, че може да
остане на легло, при което ще е необходимо полагане на грижи за него от
близките му, а това би го травмирало допълнително психически, за тях не се
събраха никакви доказателства да са реално претърпени, а и предвид медицинската
документация, представена от самия ищец, са нямали и никаква обективна опора.
Затова и съдът счете, че обезщетение
в размер на 15400лв., каквото ответникът е определил и изплатил на ищеца в
случая, отговаря изцяло и на неговите представи за справедливост, а соченото от
ищеца такова в размер на 70000лв. счита за прекомерно.
При тези мотиви, съдът намери, че
претенцията на ищеца да бъде осъден да му заплати сумата от 54 600лв.,
като разликата между определеното и изплатено му от застрахователя обезщетение
за неимуществени вреди от 15400лв. и считаното от него за справедливо в случая
такова от 70000лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
3.2.При горния извод, съдът намира
за безпредметно да разглежда възражението на ответника за съпричиняване на птп от ищеца, защото то е средство за защита срещу
основателен иск, при евентуалното уважаване на което се цели намаляване размера
на отговорността на ответника.
Въпреки горното и само за пълнота
съдът ще маркира, че твърденията, на които ответникът е основал възражението си
за съпричиняване на птп от страна на ищеца- като не
карал велосипеда си най- близо до дясната граница на платното за движение,
превозвал предмети, които пречели на управлението на ппс
и при извършване на маневрата заобикаляне на престояващо мпс
не е контролирал непрекъснато управлявания от него велосипед, се отрекоха от
приетото по делото заключение, с което установи, че ищецът не се е движил в
посоката на движение на автобуса, с който се е състоял удара и не го е
заобикалял, докато последният е престоявал, а е навлезнал
косо през кръстовището пред автобуса, който е бил към този момент в движение,
без да успее да се изтегли своевременно преди завиването му, тъй че автобусът е
ударил задната част на велосипеда със своята предна лява част, при превозван от
ищеца във велосипеда багаж, който не е контактувал с автобуса.
За съпричиняване при тези
обстоятелства съдът няма как да се произнесе, без те да са били наведени от
ответника, макар и той да пледира да се зачетат тъй, както са установени с
приетото по делото заключение.
3.3. Искането на ищеца за присъждане
на законна лихва е акцесорно и е неоснователно, поради неоснователност на иска
му за главното вземане, тъй като следва неговата съдба.
Въпреки
горното, ако се бе стигнало до присъждане на обезщетение, тезата на ищеца, че
лихвата се дължи от датата на постъпване на претенцията му пред ответника, но
като тази дата е 26.08.19г., а не 24.08.19г., считано от която претендира
законна лихва, е тази, която съдът щеше да зачете, независимо от установеното в
случая обстоятелство, че в деня, в който е получил нотариално заверено
пълномощно в оригинал ответникът е изплатил обезщетението, което е
определил-17.01.20г., и това е така, защото при подаване на претенцията си
ищецът е посочил банкова сметка, *** от КЗ, в която изискване за нотариално
заверено пълномощно не е закрепено, както и защото в този случай, още с
подаване на претенцията ищецът е представил и констативен протокол за птп, с оглед който фактът на настъпване на птп е бил установен и ответникът не е следвало да му
изисква във връзка с основанието на претенцията други документи, както не е
имал такова и по отношение на определяне на размера, с оглед представената
епикриза.
В частта за разноските.
И двете страни претендират разноски
в производството по списъците, представени в с.з. от 15.06.21г.
При този изход на спора, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски се следват на ответника и не се следват
такива на ищеца.
Ответникът претендира по списъка си
разноски от 300лв.- юрисконсултско възнаграждение и
500лв.- възнаграждения за вещи лица /л.354/.
Направата на разноски от 500лв. за
вещи лица е установена изцяло /виж л.132 и платежен документ от 21.06.21г. за
сумата от 200лв./.
Ответникът е бил представляван в
процеса от юрисконсулт Б.Г. /виж пълномощно на л.81/ и има на основание
чл.78,ал.8 от ГПК право на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, но то, според съда, следва да се опреди в минималния предвиден
от чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ по граждански дела минимален
размер от 100лв., а не в максималния такъв от 300лв., както го претендира
ответникът, тъй като делото е такова без правна и фактическа сложност.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на В.Г.Б., ЕГН **********,***,
офис ***, адв.Л.М. и адв.Х.М.,
за осъждане на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, да му заплати по
сметка *** в „Юробанк България“ АД, с титуляр
Адвокатско дружество „М. и Д.“, сумата от 54 600лв., съставляваща разлика между
определеното му и изплатено от ответника обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 400лв., и претендираното от него като следващо му се такова в
размер на 70000лв., ведно със законната лихва от датата ***г., за претърпените
от него неимуществени вреди вследствие птп, състояло се на ***г., в гр.***, причинено от М.Х.Р.
при управление на мпс- „Исузу
Новобус“ с рег.№***, което към датата на птп е било с валидна задължителна застраховка гражданска
отговорност по полица ***/***/***при ответното дружество.
Осъжда В.Г.Б., ЕГН **********,***,
офис ***, адв.Л.М. и адв.Х.М.,
да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, сумата от общо 600-
шестстотин лева- разноски в производството, от които 500лв. за вещи лица и
100лв.- юрисконсултско възнаграждение, като оставя
без уважение искането на ответника за разликата до претендираното за плащане юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: