№ 526
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ на Министерство на вътрешните работи срещу
решение № 261532 от 04.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 1623 по описа за 2020 г. на
Районен съд - Варна, десети състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на Н. В. П.
сумата от 1 260,24 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 167,74 часа за целия процесен период от 01.12.2017 г. до
31.01.2020 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; осъдена е ГД „ПБЗН“ да заплати на Н. В. П. сумата от
109,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 260,24 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 167,74 часа за целия процесен период от 01.12.2017 г. до 31.01.2020 г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1,143, дължима за
периода от 01.12.2017 г. до 31.02.2020 г.; осъдена е ГД „ПБЗН“ да заплати на Н. В. П. сумата
от 233,51 лева, представляваща направените в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 217,16
лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК, представляващи сбор от дължима държавна
такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
1
се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
Във въззивната жалба е направено и искане за спиране на производството по делото поради
наличието на висящ преюдициален спор пред Съда на Европейския съюз от значение за
правилното решаване на делото. Искането е обосновано с твърдения, че е образувано
2
преюдициално дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на
Районен съд - Луковит на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е
отправил преюдициално запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, по
формулираните и описани в молбата три въпроса. С оглед преюдициалния характер на
решението по въпроса за начина на компенсиране на положен нощен труд, задължителната
сила за националните съдилища на решението на съда на ЕС, както и необжалваемостта на
въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в конкретния случай са налице
предпоставките на член 631, алинея 1 от ГПК за спиране на производството по делото.
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на член 631 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по
делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/20,
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.03.2021 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5