Решение по дело №438/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 162
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                                     18.11.2019г.                                гр.Царево,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                      наказателен състав

На тридесети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                          Председател: Мария Москова

Секретар: С. И.

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 438/2019г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на  чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Баиа“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин бл.422 вх.Б,  срещу Наказателно постановление № ОА-85/20.08.2019г. на Кмета на Община Царево, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 114 т.1 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, алтернативно – да бъде намален размера на имуществената санкция до минималния, определен в закона.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен защитник –адв.М., чрез който поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – санкцията да бъде намалена до минималния размер, предвиден в закона.

За АНО, редовно призован, се явява надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.Д., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Съдебният състав, съобразявайки  становищата на страните и въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         На 07.08.2019 . св.Г.–*** заедно колегите си Р.и Ч., извършила проверка туристически обект – бунгала с капацитет 20 броя стаи, находящ се в гр. Царево, местност „Нестинарка“ и стопанисвани от „Баиа“ ЕООД. При извършената проверка контролните органи установили, че дружеството „Баиа“ ЕООД извършва туристическа  дейност в процесния обект - хотелиерство, без да притежава Удостоверение за категоризация или временно Удостоверение за открита процедура по категоризация. В туристическия обект дружеството „Баиа“ ЕООД водело Регистър за настанени туристи с вписани 126 броя туристи и реализирани 520 броя нощувки за периода от 23.06.2019г. до 07.08.2019г.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства, на 07.08.2019г. св.Г. съставила против дружеството „Баиа“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение  с бланков № 3458/07.08.2019г. като приела, че  дружеството е нарушило разпоредбата на чл.114 т.1 от Закона за туризма. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от същия с възражение, че е подадена молба за категоризация с вх.№53-01-1283/07.08.2019г., като е платена 50% от дължимата административна такса.

 Въз основа на така съставения АУАН и документите, намиращи се в административно-наказателната преписка, било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя „Баиа“ ЕООД, за нарушение по чл. 114, т.1 от ЗТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 10.09.2019г. видно от известието за доставяне /л.20/, а жалбата е депозирана на 16.09.2019г. видно от входящия регистрационен номер на съда /л.2/.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин, от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя, събрани в хода на съдебното следствие. Съдът дава пълна вяра на показанията на актосъставителя св.Г., като ясни, подробни, логични и последователни и кореспондиращи изцяло с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

При проверка на Наказателното постановление, съда не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на АНО както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на МДТ в Община Царево, който е оправомощен по надлежния ред да съставя актове  за констатиране на нарушения по ЗТ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Кмета на Община Царево, т.е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Съгласно чл.3 ал.2 т.1 б.“б“ от ЗТ туристически обекти са местата за настаняване - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги. Съгласно разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства,  съдът намира за категорично и безспорно установено, че към момента на проверката – 07.08.2019г., дружеството „Баиа“ ЕООД е осъществило деянието, предмет на настоящото производство, а именно: в туристически обект бунгала с капацитет 20 броя стаи, находящи се в гр. Царево, местност „Нестинарка“ е извършвало туристическа дейност - хотелиерство,  без обекта да има необходимата категоризация, с което е нарушило разпоредбата на  чл. 114 т.1 от ЗТ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.114 ал. 1 от ЗТ, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо дружеството. Безспорен е  факта, че към момента на проверката обектът не е бил категоризиран - дружеството „Баиа“ ЕООД не е разполагало нито с удостоверение за категоризация на обекта нито с временно такова за открита процедура за категоризация на обекта, но въпреки това е осъществявало туристическа дейност – хотелиерство, като е приемало и настанявало за нощувки срещу заплащане  туристи. Твърдението на защитата, че се касае за леко забавяне в процедурата по категоризация, категорично се опровергава от събраните по длето писмени доказателства, от които се установява, че дружеството е подало заявление за категоризация едва на 07.08.2019г. /деня на проверката/, макар да е извършвало хотелиерство от  23.06.2019г., т.е.  дружеството е извършвало хотелиерска дейност без обекта да има необходимата категоризация близо месец и половина  без прекъсване, като заявлението за категоризация е подадено едва в деня на проверката. С оглед на така установеното, чл.28 от ЗАНН е неприложима в конкретния случай, доколкото така извършеното нарушение не се отличава с по-малка тежест от другите нарушения от този вид. Възраженията на защитата, че ползвателите на съседните туристически обекти не само, че не са имали категоризация, ами са нямали и касов апарат, са несъотносими към настоящето дело, тъй като касаят други лица. 

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 206, ал. 1 от ЗТ, където е посочено, че който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Това налага извода, че в конкретния случай, АНО правилно е определил вида на наложеното на дружеството наказание „имуществена санкция“ предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, но неправилно е определил санкцията в размер на 1500 лева, като необосновано е завишил същата над  1000 лева - минималния предвиден от закона размер, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства - липсват данни дружеството да е било наказвано за други нарушения по ЗТ, следователно нарушението е извършено за първи път, освен това дружеството още в деня на проверката е предприело дължимите по закон действия, като е подало заявление за категоризация и дванадесет дни след това му е било издадено временно удостоверение за категоризация №1448/19.08.2019г.  Ето защо в санкционната част наказателното постановление следва да се измени, като имуществената санкция следва да се намали на 1000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ОА-85/20.08.2019г. на Кмета на Община Царево, с което на  „Баиа“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин бл.422 вх.Б,  за нарушение по чл. 114 т.1 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 1500.00 лева на 1000.00 /хиляда/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      Районен съдия: