О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 21.01.2020 година.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На двадесет и първи януари,
През две хиляди и двадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното гр.дело
№ 869 по описа на Районен съд-град
Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.77 от ГПК.
Предявен е иск,квалифициран в доклада по делото по чл.59,ал.9 от СК.По делото е постановен съдебен акт по същество,който е обжалван от ищеца.
При предявяване на исковата молба ищецът е внесъл по сметка на РС-Тетевен държавна такса в размер на 25.00 лева,а съгласно съдебната практика цитираният иск е неоценяем и следващата се държавна такса в случая е посочена в чл.3 от ТДТССГПК или не по-малко от 30.00 лева.
В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок/в.ж. Опр. №104/09.02.2015г по дело №112/2015г на ВКС,ТК,I т.о. и др/. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е определение, като характера на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба. Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по искане на страните за разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ делото акт в съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 от постановилия го съд.
В цитираното решение е отразено също,че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК от ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника.В разглеждания случай съдът съобразява и характера на производството.
В предвид горните съображения следва да бъде осъден ищецът по делото да довнесе по сметка на Рс-Тетевен държавна такса в размер на 5.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.77 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА М.Д.М.,ЕГН:********** *** заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 5.00/пет/лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба,пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца по делото М.Д.М. *** СЪДИЯ: