Мотиви към Присъда № 22/ 24.09.2019г.
постановена по НОХД № 235/ 2019г.
по описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила И.Д.Д. *** в това, че за
времето от месец декември 2017 година до 22.05.2018г. в град Исперих, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление,
неустановен брой пъти се е съвкупил с
лице ненавършило 14 годишна възраст – 13 годишната А.С.И. ***, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК, с което осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.151, ал.1 в.в. чл.63, ал.1,
т.3 в.в. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП - Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около Една година, чието
изтърпяване да бъде отложено за определен изпитателен срок.
Подсъдимият И.Д.Д. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за
тези факти.
Защитата на подсъдимия Д. в лицето на адвокат В.К. счита, че фактическата
обстановка е безспорно установена с оглед направеното самопризнание от
подзащитния и протеклата процедура по предварително изслушване. Развива доводи,
че са налице данни, че деянието е извършено поради увлечение и лекомислие.
Следвало да се вземе под внимание твърдението на подзащитният му в Досъдебното
производство, че деянието е осъществено поради любов. Счита, че спрямо Д.
успешно може да бъдат наложени възпитателни мерки. В случай, че съдът наложи
наказание „Лишаване от свобода“ адвокатът моли след редукцията то да остане в
размер на около Шест месеца. Безспорно били налице всички предпоставки за
условно осъждане. Моли за минимален изпитателен срок.
По искане на подсъдимият по делото е насрочена и протекла процедура на
предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, като И.Д. е признал
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се
е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В дадената последна дума подсъдимият е изказал съжаление за случилото се,
моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18
от НПК всички доказателства събрани по делото – обясненията на подсъдимият
дадени в хода на досъдебното производство, показанията на разпитаните по
дознанието свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен материал,
намира за установено следното :
Подсъдимият И.Д.Д. е роден на ***г*** община Исперих, област Разградска, български гражданин,
с основно образование, неженен, не работи, неучащ, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.Д. е от ромски произход и живеел в град Исперих със своите
баба и дядо. Пострадалата А.И. била 12 годишна и през пролетта на 2017 година
живеела със своите родители и братя и сестри в град Разград. Тя също е от
ромски произход. През пролетта на 2017 година подсъдимият и пострадалата се
запознали на сватба в град Исперих. Двамата се харесали и завързали приятелство
във Фейсбук. И. съобщила на Д., че е на 12 години. Постепенно двамата се сближили
и решили да имат връзка. Започнали да се срещат в град Разград, излизали на
разходка, прегръщали се, целували се. Това продължило около два-три месеца.
През есента на 2017 година подсъдимият предложил на пострадалата да отиде да
живее при него в град Исперих. На неустановена дата през месец декември А.И. *** и заминала
да живее с подсъдимият в град Исперих. На следващият ден свидетелката С.Р. –
майка на И. отишла да я търси в дома на подсъдимият в квартал „Запад“ в град
Исперих. Намерила я, но момичето отказало да се върне. Съобщило на майка си, че
вече е имало сексуален контакт с И.Д.. Изхождайки от обичаите на ромите,
каквито били Д. и И., да създават семейни двойки на ранна възраст, свидетелката
Р. *** и се прибрала. За
времето от месец декември 2017 година до 22.05.2018г. подсъдимият и пострадалата осъществили множество
сексуални контакти, като съвокупленията са били доброволни от страна на
малолетното лице. В резултата на тях, обаче, 12 годишната И. забременяла. По
някое време в периода между двете лица се появило неразбирателство, заради
ревност на Д., поради което А.И. се прибрала в дома на своята майка. След като
съобщила на свидетелката Р., че е бременна последната я отвела на гинекологичен
медицински преглед, където бременността била безспорно установена. По-късно А.И.
отново се върнала в дома на И.Д.. По повод установената бременност, обаче, със
случая се занимала Дирекция „Социално
подпомагане“ град Разград, отдел „Закрила на детето“, които на 22.05.2018г.
върнали малолетното лице при родителите му.
По делото са назначени три експертизи, които са дали
заключения по въпроси относими към предмета на доказване. Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че бременността на пострадалото лице е в 34-35
гестационна седмица и че зачеването е станало около 20-27.12.2017г. – момент, в
който пострадалата вече е живеела съвместно с подсъдимият.
Комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на А.И.
дава заключение, че детето разполага с интелектуален потенциал в норма
съответен на възрастта, образованието и социалният и опит, както и добри
базисни годности.
Комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза назначена по отношение на подсъдимият дава заключение, че лицето не
страда от психично заболяване. Налице е нисък интелектуален потенциал. Въпреки
непълнолетието Д. е способен да възприема адекватно ситуацията свързана с
делото т.е. способен е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни
и писмени доказателства депозирани в хода на съдебното разследване и съдържащи
се в Досъдебно производство №
16/2018г. по описа на ОСлО гр.Разград:
ТОМ I: постановление за образуване
– л.1; постановление – л.2,3,21,23,46; писмо – л. 4,6,7,9,10,24,90,112,114,117;
опис – л.5; докладна записка – л.8; социален доклад за оценка на постъпил
сигнал – л.11,12,13,14; сведение – л.15,16,17; искане за справка за съдимост –
л.18, 122; справка за съдимост – л.19, 123; искане
на осн. чл.159, ал.1 от НПК – л.20; протокол за избор на следовател
– л. 22; протокол за разпит на свидетел – л.25,26,27,28,29,33,34,35,36,37,38,39,40,41,42,43,44,50,51,52,53,54,55,56,57;
протокол за уведомяване на пострадал от престъпление – л.30,32; декларация –
л.31; пълномощно –л.45; постановление за определяне на преводач –л.47,48;
справка-декларация –л. 49,71,74,86,89,106,109; постановление за назначаване на
експертиза – л.58,59,75,76,93,94; комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза –л.60,61,62,63,64,65,66,67,68,77,78,79,80,81,82,83;
постановление за определяне възнаграждение на вещо лице – л.69,70,72,73,84,85,87,88,104,105,107,108;
акт за раждане – л.91,92; комисионна съдебномедицинска експертиза – л.95,96,97;
амбулаторен лист – л.98,99,100,101,102; медицинско направление –л.103;
предложение за издирване на лице – л.110; докладна записка – л.113; справка - л.118; искане за определяне на адвокат за
осъществена правна помощ –л.119; постановление за предоставяне на правна помощ
– л.120; уведомително писмо –л.121
ТОМ II: протокол за доброволно
предаване – л.1; протокол за проведена среща – л.2; писма – л.3,11,34,41,43,48,50,60,62,65,67,68,75-82,84-86;
социален доклад – 4-6; 12-15;
оценяване на случая – л.7-8; социален доклад за оценка на постъпил сигнал – л.
9-10; решение № 36/11.05.2012г. на РС-Исперих по гр.д.№211/2012г.-л.16-17;
постановление за удължаване срока на разследване – л.18-19, 20; доклад по реда
на чл.219, ал.1 от НПК – л. 21-24; постановление за привличане на обв. И.Д.Д. –
л. 25-27; постановление за възлагане на ОИМ – л. 28-29, 70-71; предложение за
удължаване на срока – л. 30-31, 32-33; следствено-календарен план – л. 35-36;
справки в НБД „Население“ – л. 37-40; докладна записка – л. 42,49,61,83;
справка – л. 66,69; протокол за разпит на св. Диян Ш. Маринов – л. 72; протокол
за разпит на св. И.Д.Д. – л. 73-74; писмено мнение за спиране на ДП – л. 87-90
ТОМ III: докладна записка – л.1;
сведение – л.2-4; протокол за предупреждение – л.5;
приемо-предавателен протокол – л.6; писмо рег.№ 187300-1649/19г. за изискване
на материали от О „ЗД“ – л.7; материали от О „ЗД“, касаещи лицата – л. 8-113;
постановление на РРП – л.114, които допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията предшестващи и последващи
извършването на престъпното деяние от подсъдимият, установяват елементите от
състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина
по който е извършено и неговото авторство. Показанията са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват.
Съдът кредитира напълно снетите в хода на досъдебното производство гласни
доказателства от свидетелите Албена Димитрова, Диян Маринов, С.Р., Милена
Маринова, Емил Емилов, Марио Ивайлов и Д.Ш., които са логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, кореспондират
и с писмения доказателствен материал и изясняват в пълнота фактическата
обстановка.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че
подсъдимият И.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.151, ал.1 в.в. чл.63, ал.1, т.3
в.в. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от месец
декември 2017 година до 22.05.2018г. в град Исперих, макар и непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление, неустановен брой
пъти се е съвкупил с лице ненавършило 14
годишна възраст – 13 годишната А.С.И. ***, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
От обективна страна престъплението е осъществено чрез съвкупление, като с
осъществяване на визираното изпълнително деяние престъплението е било
довършено. Налице е било съдействащо поведение на жертвата – както се сочи в обвинителният
акт многократните съвкупления между деецът и жертвата са осъществени с нейно
съгласие, без употреба на сила или заплашване от страна на подсъдимото лице.
В конкретният случай налице е и особения субект визиран от закона – лице с
пол противоположен на пола на жертвата – безспорно е установено, че Д. е мъж, а
пострадалата И. е от женски пол.
Безспорно по делото е установено, че към момента на осъществяване на
инкреминираното деяние пострадалата е била малолетна – А.С.И. е родена на *** година и в инкреминирания период е била
първоначално на 12, а впоследствие на 13 години т.е. малолетна по смисъла на
чл.3, ал.1 от Закона за лицата и семейството.
Деянието е осъществено от непълнолетно лице по смисъла на чл.4 от Закона за
лицата и семействата. В инкреминираният период И.Д.Д. е бил първоначално на 15,
а след това на 16 годишна възраст.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на
подсъдимия – И.Д. е съзнавал, че осъществява поредица от съвкупления, желаел е
тяхното осъществяване и е съзнавал възрастта на пострадалото лице.
Деянието е осъществено в условията на продължавана престъпна дейност по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като последващите престъпни прояви се явяват продължение
на предхождащите, имат еквивалентен характер с тях и се явяват във взаимна
обвързаност и обусловеност, осъществени са през непродължителен период от
време, при идентичност на време, място и обстановка.
При определяне на наказанието за това деяние,
съдът отчете смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като наложи
такова при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – чисто
съдебно минало на дееца, направени самопризнания, млада възраст, заявено
съжаление и критично отношение към извършеното, а към отегчаващите факта, че в
резултата на престъпните действия пострадалото лице е забременяло в една
изключително крехка възраст, в която самото момиче има нужда все още от
родителски грижи и е социално и психически неподготвено да бъде майка и самата
тя да се грижи за дете, както и обстоятелството, че бременността може да влоши
здравословното състояние на детето трайно. Съдът намери, че целите на личната
индивидуална и общата генерална превенция на наказателната санкция ще бъдат
постигнати чрез отмерване на наказание над минималният размер установен от
закона. Бе определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което след законово
определената редукция по чл.58а, ал.3 в.в.
ал.1 от НК остана “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Подсъдимият И.Д. е неосъждан, поради което по отношение
на същият може да се приложи институтът на условното осъждане. Изтърпяването на
така наложеното наказание бе отложено по чл.69,
ал.1 от НК за изпитателен срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
В тежест на подсъдимият бяха поставени
реализираните в хода на досъдебното производство разноски в размер на 981.48
/деветстотин осемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляващи възнаграждение за вещи лица и преводач в досъдебното
производство.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :