№ 395
гр. Дупница, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510100178 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. С. Н., ЕГН
********** чрез адвокат при САК Елк. Ат. Д. срещу ИЛ. Л. ИЛ., с адрес ***, ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че е пострадал от престъпление, наказуемо по чл. 144, ал. 3 от НК.
По внесения обвинителен акт срещу ИЛ. Л. ИЛ. е образувано н. о. х. д. № 1667/2017г., по
описа на PC-Дупница, първи с-в, наказателно отделение. Делото приключило с присъда №
88 от 02.12.2019г., с която ответникът ИЛ. Л. ИЛ. е признат за виновен за това, че се с
заканил с убийство на Н. С. Н.. Твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
във възбуждане на основателен страх за живота и здравето му, както на него така и на
семейството му. Реалността за извършване на убийството му за него не е била невъзможна
или хипотетична, а с оглед изстреляни патрони и направени заплахи за убийство по негов
адрес е била съвсем реална. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ИЛ. Л. ИЛ. да му заплати сумата в размер на 5 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника, а е
депозирана молба, с която моли делото да бъде прекратено. След искане на ответника, съдът
му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство и с
определение, постановено по настоящото дело на 15.07.2022г., съдът е назначил за
процесуален представител на ответника адвокат С. от АК - Кюстендил, която в проведеното
по делото открито съдебно заседание на 16.08.2022г. е оспорила претенцията на ищеца по
основание и размер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда на PC – Дупница, постановена по н. о. х. д. № 1667/2017г. по описа на
PC-Дупница, първи с-в, наказателно отделение № 88 от 02.12.2019г., ответникът ИЛ. Л. ИЛ.
е признат за виновен за това, че на 12.07.2017г. около 11:50 часа в гр, Дупница, ул. „Росица“
пред дом 9 се с заканил с убийство на ищеца Н. С. Н., като му казал „Са ча те гръмнем и че
1
те застрелям.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му и възпроизвел изстрел с газов пистолет – престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля А. К. Н.а -
съпруга на ищеца, от които се установява, че след случилото се, ищецът Н. се сринал
психически. Ходил на лекар, пиел хапчета непрекъснато. И в момента се страхува и
продължава от време на време да пие хапчета – успокоителни, ходил на психолог, страхува
се да не се случи нещо ежедневно, нямали са проблеми страните до 2017 година към датата
на случая. Преди това са контактували с него. Ищецът ходи на работа, по принцип е спокоен
човек.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, разпределяйки доказателствената тежест между страните, съдът
предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложима в
случая, е указал на ищеца, че следва да докаже размер на причинените и претендирани
вреди.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
Влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, т.е.
относно наличието на елементите на деликтната отговорност. Отговорността за непозволено
увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото
правило да не се вреди другиму. Вредата представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може
да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Отговорността на деликвента, без значение какви са материалните му възможности, е
за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за
пострадалия от противоправното деяние. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. Причинно - следствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже -
Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Неимуществените вреди
могат да се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността; болките и страданията върху цялостта на организма и здравето на увредения;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. При нанасяне на неимуществени
вреди се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той
получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните
емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице.
Съотнасянето на горното към настоящия казус, с оглед събраните по делото
доказателства следва да покаже следното:
Предвид установеното от фактическа и правна страна по НОХД № 1677 по описа на
РС – Дупница за 2017г. и разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установено
описаното в исковата молба деяние от страна на ответника в производството, респ. неговата
противоправност. Установява се по делото вкл. и чрез събраните гласни доказателства, че
след извършеното от ответника деяние, ищецът е преживял емоционални и психически
болки и страдания, т.е. е претърпяла неимуществени вреди, поради което предявеният иск се
явява доказан по основание. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
2
процесуалния представител на ответника, че искът – предмет на настоящото производство е
искане за още едно наказание на ответника, доколкото искът – предмет на настоящото
производство представлява именно обезщетяване на причинените на ищеца вреди от
деянието на ответника за противоправното и вредоносно за ищеца деяние на ответника,
осъществено спрямо ищеца.
Относно размера на претенцията за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52
ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия. Установената съдебна практика, включително чрез
задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дава
разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за
причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради
това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото
парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми,
определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин „по
справедливост” до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от
значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист
израз, като съдът намира в случая, че следва да уважи предявения от ищцата иск до размер
от 1 000 лева, което е от естество да компенсира причинените му неимуществени вреди от
извършеното от ответниците престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Основателна се явява и претенцията за законна лихва на основание чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, дължима на ищеца върху сумата, която ще му се присъди от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 38 ЗА на процесуалния представител на
ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗА,
каквито е претендирал и ангажирал доказателства за извършването им съобразно уважената
част от иска – в случая 116, 00 лева. Отделно от горното ответникът на основание чл. 78, ал.
6 ГПК следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 50, 00
лева, представляваща ДТ за предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. Л. ИЛ., с адрес ***, ЕГН ********** да заплати на Н. С. Н., ЕГН
********** на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършен от него на 12.07.2017г.
деликт, както на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху сумата от 1 000 лева,
считано от датата на увреждането – 12.07.2017г. до окончателното изплащане на сумите,
като за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева или за
сумата от 4 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА ИЛ. Л. ИЛ., с адрес ***, ЕГН ********** да заплати на адв. Елк. Ат. Д.
от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА сумата в размер на 116, 00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от иска.
3
ОСЪЖДА ИЛ. Л. ИЛ., с адрес ***, ЕГН ********** да внесе по сметка на РС –
Дупница сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса за предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4