РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14339 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Д.А.,
М.Д.А., Ф.Д.А., С.Д.А. и А.А.А. срещу „З.Б.И.“ АД.
Предявен е от всеки от ищците иск с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата от по 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта техния наследодател Д.С.А., и която смърт е настъпила на
11.11.2014 г., вследствие на ПТП, реализирано на 18.10.2014 г., около 04:00 ч.,
по път PDV-1190 (бул. „Ягодовско Шосе"), с посока на движението от гр.
Пловдив към с. Катуница, при км. 0+300, в района на бензиностанция „Булмаркет“,
по вина на П.И.Д. – водач на лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответното застрахователно дружество. Прави се и искане за присъждане на законна
лихва върху претендираните застрахователни обезщетения от дата на деликта -
18.10.2014г. до окончателното погасяване
на задълженията.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като твърди, че не е налице деликт, включително липсва
пряка връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, който е пресичал в нарушение на правилата за движение по пътищата на
необозначено за това място и в пияно състояние, което обективно му е попречило
на преценката за ситуацията.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
С оглед представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 10У-6101/11.12.2014г., се установява, че А.Д.А., М.Д.А., Ф.Д.А.,
С.Д.А. са деца, а А.А.А. – съпруга на починалия Д.С.А., то и ищците са от кръга
лица, посочени в ППВС №4/1961 г. на ВС, легитимирани да претендират обезщетение
за причинени им вреди от смъртта на техен
близък.
Не е спорно по делото обстоятелството, че
гражданската отговорност на посочения от ищците делинквент към датата на
процесното пътнотранспортно произшествие е била застрахована при ответника.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на
пътнотранспортното произшествие Д.С.А. е получил редица травматични увреждания,
но доколкото смъртта е настъпила в резултат на остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, поради възпалителни изменения в белите дробове, както и предвид
обстоятелството, че при аутопсията е установено, че е страдал от придружаващи
хронични заболявания, способствали за развитието на остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, не може с категоричност да се приеме, че единствена пряка причина за
смъртта са получените травми при процесното пътнотранспортно произшествие.
Въз основа
на представените по делото доказателства и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза се установява следният механизъм на произшествието:
На 18.04.2014
г., около
04:00 часа, по Ягодово шосе „PDV-1190“ , в посока към
с. Ягодово в дясната си пътна лента се е движил лек автомобил марка „Мерцедес
200 Е“, с per. № ******, управляван от П.И.Д. със скорост около
50 км/ч. Пътната настилка е била суха, без неравности и наклони, духал силен
вятър След като автомобилът е преминал покрай газостанцията „Булмаркет Си Ен
Джи“, намираща се в ляво от пътя и се е приближавал към автобусна спирка, в
дясно от пътя, пострадалият пешеходец Д.С.А. е предприел пресичане на платното
за движение в посока от ляво на дясно спрямо автомобила.Тъй като осветеността
на пътя е била на къси светлини пешеходецът е бил осветен от надлъжно
разстояние 40 - 45 м и на 4,0 м вляво от място на удара, той е изминал в
осветеното пространство около 4,0 и е ударен от предната лява част на л.а.
Мерцедес в областта на левия фар. Тъй като не са намерени спирачни следи не
може да се определи кога водачът е предприел спиране на автомобила. След удара
пешеходецът е бил отблъснат напред и наляво и е паднал вляво от автомобила без
да е прегазен.
Съгласно заключението, при
неограничена видимост за
водача на процесния
автомобил, към момента,
в който пешеходецът,
пресичащ в посока
от ляво на
дясно е бил
осветен от късите
светлина на фаровете
на л.а.
Мерцедес, водачът на
автомобила е имал
възможност да предотврати
удара и ПТП
, ако пешеходецът е
вървял с бавен,
и спокоен ход.
Ако пешеходецът е
вървял е бърз
ход или и
тичал ударът е
бил непредотвратим за
водача на автомобила.Произшествието
е настъпило в
тъмните часове на
денонощието, при отсъствие
на външна за
автомобила светлина и
движение на късите
светлини на фаровете
на л.а.
Мерцедес. Платното за
движение е прав
участък с широчина
7,2- м с 2 ленти
по 3,6 м, разделени
с прекъсната надлъжна
осева линия.
Свидетелят П.И.Д.
сочи, че изобщо не е видял човек, а е видял „едно кълбо, което изскочи от
лявата страна, от тъмната страна“, като е имало силен порив на вятъра. На
мястото няма пешеходна пътека, няма зона за движение на пешеходци и тротоари.
От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в
причинно – следствена връзка с действията на пострадалия, който е изскочил
внезапно пред автомобила, в тъмнина, на място, на което няма зона за движение
на пешеходци. Освен това, тъй автомобилът се е движил на фарове (къси светлини),
пострадалият пешеходец е имал възможност да види от далече приближаващия го от
дясно автомобил и да предприеме пресичане след като автомобила премине.Отделно
от това, не е категорично установено и обстоятелството, че получените травми от
увреждания от произшествието са пряка и непосредствена причина за настъпилата
смърт.
Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за
обезвреда на сочените от ищците вреди, поради което останалите събраните по
делото доказателства, касателно размера на вредите е безпредметно да бъдат
обсъждани.
Предвид
горното, исковете следва да бъдат отхвърлени за пълния предявен размер, като
недоказани и неоснователни.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва: 200 лв. - депозит за експертизи и 60 000 лв. с
ДДС, възнаграждение за адвокат, съобразно представените доказателства по делото
(ДПЗС от 02.06.2017 г. и фактура).
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.А. с ЕГН **********, М.Д.А. с
ЕГН **********, Ф.Д.А. с ЕГН **********,
С.Д.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, партер, адв. Й.Д., срещу
З. „Б.И." АД, ЕИК ******, със
съдебен адрес ***, чрез адв. А.И., искове с
правно основание чл. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на всеки един от
ищците на сумата от по
150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта техния наследодател Д.С.А., и която смърт
е настъпила на 11.11.2014 г., вследствие на ПТП, реализирано на 18.10.2014 г.,
около 04:00 ч., по път PDV-1190 (бул. „Ягодовско Шосе"), с посока на
движението от гр. Пловдив към с. Катуница, при км. 0+300, в района на
бензиностанция „Булмаркет“, по вина на П.И.Д. – водач на лек автомобил
„Мерцедес" с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно
със законна лихва върху претендираните застрахователни обезщетения от дата на
деликта - 18.10.2014 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН **********, М.Д.А. с
ЕГН **********, Ф.Д.А. с ЕГН **********,
С.Д.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
да заплатят
на З. „Б.И." АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. - направени по делото разноски за експертизи и сумата от 60 000 лв с ДДС, сторени разноски
за възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: