№ 5766
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110173784 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ИВ. В. ГР. против „Х.Ю.“ ООД, с
която са предявени обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата 7343.43 лева, представляваща общ размер на трудовите
възнаграждения за месеците март, юни, юли и август 2020 г. и юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2021 г., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 429.83 лева, представляваща общ
размер на обезщетението за забава за периода от последния ден на съответния месец до
датата на искoвата молба върху дължимите трудови възнаграждения, по чл. 221, ал. 1 КТ за
сумата 1479.68 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и по чл. 224,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата 2184.29 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г. в размер на 31 дни, ведно със законната лихва
върху главниците от депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът излага твърдения, че по силата на трудов договор от 15.04.2019. е полагала
труд при ответника на длъжността „стюардеса“ при уговорено трудово възнaграждение в
размер на 600.00 лева. С допълнително споразумение от 31.08.2020 г. страните са се
договорили ищцата да премине на длъжността „старши стюард“ за неопределен срок при
основано месечно трудово възнаграждение в размер 1445.00 лева ведно с допълнително
месечно възнаграждение за допълнителен стаж и опит в размер на 0.6 %. Твърди, че в
началото на 2020 г. работодателят е започнал да забавя плащането на трудовите
възнаграждения, независимо от което ищцата е продължила да изпълнява добросъвестно
трудовите си задължения. На 12.11.2021 г. ищцата е отправила до работодателя заявление за
прекратяване на трудовия договор поради забавяне на трудовото възнаграждение за
месеците март, юни, юли и август 2020 г. и юни, юли, август, септември, октомври и
ноември 2021 г. Въз основа на подаденото заявление работодателят е издал Заповед №
069/12.11.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ, като в заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплатят обезщетения по
чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ, които също останали незаплатени. Предвид това претендира
осъждането на ответника да заплати дължимите трудови възнаграждения ведно с
обезщетение за забава за времето от падежа до исковата молба, както и обезщетението за
неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски.
1
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, в който са изложени съображения за
неоснователност на исковете. Поддържа, че след прекратяване на трудовия договор с
ищцата са постигнали устна договореност да заплати дължимите суми на вноски, в замяна
на което тя да не предприема действия за събирането им. Предвид това е заплатил на
23.12.2021 г. в полза на ищцата сумата 3000 лева, както и на 11.02.2022 г. отново сумата
3000.00 лева. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните на спорят, че по силата на трудов договор от №20/12.04.2019 г. и
допълнително споразуемени към него от 31.08.2020 г. И.В. Г. е полагала труд при ответника
на длъжността „стюардеса“ , а впоследствие като „старши стюард“ за неопределен срок при
основано месечно трудово възнаграждение в размер 1445.00 лева ведно с допълнително
месечно възнаграждение за допълнителен стаж и опит в размер на 0.6 %. Видно от договора
страните са уговорило служителят да има право да ползва основен платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни като според броя часове на блок – полетно време може да се
удължи съгласно размерите, предвидени в приложимото законодателство. Не е спорно и че
въз основа на депозирано от служителя заявление от 12.11.2021 г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ, порадии неизплащане на
полагащото се трудово възнаграждение за месеците март, юни, юли и август 2020 г. и
юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2021 г., за което работодателят е издал
заповед Заповед № 069/12.11.2021 г. Съгласно приетата като доказателство по делото
заповед от №69/12.11.2021 г. на служителят следва да се изплати обезщетение за 31 дни
неизползван платен годишен отпуск в нетен размер 2184.29 лева и обезщетение за срока на
неспазеното предизвестие в размер на 1479.68 лева. От справката за начислени и изплатени
възнаграждения за периода 01.01.2020 г. до 12.11.2020 г., направена от работодателя и
приобщена по делото е видно, че за периода нетното възнаграждение на И.Г. възлиза на
25731.32 лева, от които 11007.79 лева са останали незаплатени.
За установяване на релевантни за делото обстоятелства, е изслушано и прието без
възражение от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което
начисленото за месеците март, юни, юли и август 2020 г. и юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2021 г. нетно възнаграждение на ищцата възлиза на сумата 8864.36
лева, от които дължима преди образуване на делото е била сумата 7343.82 лева. Изчислено е,
че обезщетението за забава върху незаплатените трудови възнаграждение възлиза на 429.83
лева. Констатирано е, че размерът на обезщетение то за неспазено предизвестие възлиза
нан2184.29 лева, а това за неизползван платен годишен отпуск в размер на 31 дни на 2184.29
лева. Вещото лице е констатирало, че на 23.12.2021 г. и на 11.02.2022 г. ответникът е превел
на ищцата сумите от по 3000.00 лева за дължими трудови възнаграждения.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 КТ едно от основните задължения на работодателя е
да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд. Следователно, ищецът следва да установи в процеса на
доказване, че е предоставил реално трудовата си сила през процесния период при
работодателя, а в тежест на работодателя е да установи факта, че уговореното брутно
трудово възнаграждение е заплатено. Безспорно е по делото, че ищцата е заемала
длъжността „длъжността „стюардеса“ , а впоследствие като „старши стюард“ през
процесния период, както и че е полагала труд при ответника, за което във ведомостите за
заплати са ѝ начислявани трудови възнаграждения.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че е извършил плащания на
възнаграждението за процесния период. Общият размер на дължимото на ищцата нетно
2
възнаграждение за процесния период възлиза на сумата от 7343.82 лева, в който смисъл е и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Установи се по делото, че след
образуване на производството ответникът е заплатил сума в размер на 6000.00 лева, с която
са погасени дължимите трудови възнаграждение за месеците март, юни, юли и август 2020
г. и юни, юли, август 2021 г. Въз основа на изложеното и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.
128 КТ за доказан по своето основание. Направеното плащане е факт, който съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразен от съда, поради което претенцията за дължими
трудови възнаграждение следва да бъде уважена само за сумата 1343.82 лева, като за
разликата до 7343.82 лева следва да бъде отхвърлена като платена в хода на процеса.
По исковете с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
незаплатените трудови възнаграждения
Съдът формира изводи за наличието на главен дълг. Липсата на плащане на дължимите
месечни трудови възнаграждения от страна на работодателя го поставя в забава, поради
което и исковете за обезщетение за забава се явяват основателни. Вещото лице е изчислило
размера на дължимото обезщетение като следва да се присъди сума в общ размер 429.83
лева, представляваща общ сбор на дължимо обезщетение за забава върху сумите за трудово
възнаграждение.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 вр. чл.327, ал.1, т.2 КТ
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а КТ
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. От представените по делото
доказателства се установява, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцата на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне в изплащането на трудовото
възнаграждение. Размерът на дължимото обезщетение, съгласно нормата на чл. 228, ал. 1
КТ, се определя въз основа на последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение. Според заключението на съдебно – счетоводната
експертиза същото възлиза на 2184.29 лева. Дължимостта на същото е призната и от
работодателя в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По
делото не са представени доказателства за изплащането на обезщетението, което налага
приемането на извод за основателност и на предявения иск с правно основание чл. 221, ал. 1
КТ, който следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е
основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащия се платен
годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая ответникът, чиято беше
доказателствената тежест не установи ищцата да е ползвала платен годишен отпуск или
същият да е бил заплатен преди образуване на делото. Предвид това в полза на ищцата
следва да се присъди сумата 1479.68 лева за 31 дни неизползван платен годишен отпуск.
По разноските.
При този изход на спора право да й се присъдят разноски има ищцата, включително и
по отношение на отхвърлителната част, тъй като плащането в хода на процеса не
освобождава ответника от отговорността му за разноски, доколкото последният е дал повод
за образуване на производството. В полза на ищцата следва да се присъди сумата за сторени
в обезпечителното производство разноски в размер на 244.00 лева.
Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.
38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, като съдържащото се в
3
договора вписване с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата
на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния й представител следва да се определи адвокатско
възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената и броя на
исковете и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.1, т. и т. 3
от същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 1713.66 лева, което следва да се
присъди в цялост.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските
за държавна такса – 457.50 лева и за депозит за вещо лице – 200.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение по отношение на присъдените в полза на ищеца суми за трудово
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.Ю.“ ООД ЕИК 2ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ИВ. В. ГР., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание по чл. 128, т. 2 КТ
сумата 1343.82 лева, представляваща общ размер на трудовите възнаграждения за месеците
септември, октомври и ноември 2021 г., на основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 429.83 лева, представляваща общ размер на обезщетението за забава върху
трудовите възнаграждения, на основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 1479.68 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата 2184.29 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г. и 2021г. в размер на 31 дни, ведно със законната лихва върху главниците от
депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 244.00 лева - разноски в обезпечителното производство
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ за разликата до 7343.82 лева и за месеците март,
юни, юли и август 2020 г. и юни, юли, август 2021 г. поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Х.Ю.“ ООД ЕИК 2ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адв. С.П. М. от АК – гр. Пловдив на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1713.66
лева –възнаграждение за процесуално представителство на ищеца ИВ. В. ГР., ЕГН
********** по гр.д. №73784/2021 г. на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „Х.Ю.“ ООД ЕИК 2ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 457.50 лева - държавна
такса и сумата 200.00 лева депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4