РЕШЕНИЕ
гр. София, ……. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав,
в открито
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Деян Захариев като разгледа
докладваното от съдия Атанасов Н. Атанасов ВНОХД
№ 2158 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI.
С присъда от 06.03.2019 година по НОХД № 19410/2017
година, СРС, 112 състав, е признал подсъдимия Т.Р.С. за виновен в това, че на
04.11.2015 година около 10:30 часа в гр. София, на бул. „********,
на паркинг до заведение „Майстор Манол“, в съучастие като извършител с Я.М.Я. –
действал като съизвършител, чрез нанасяне на удари с
юмруци и ритници в областта на лицето, е причинил на З.И.П. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване на долната челюст на две места, с
което е бил реализиран медико-биологичният признак „счупване на челюст“, довело
до трайно затруднение в дъвченето и говоренето на пострадалия за период
по-голям от 30 дни - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е
наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок
от три години.
Със същата присъда е признал и
подсъдимия Я.М.Я. за виновен в това, че на 04.11.2015 година около 10:30 часа в
гр. София, на бул.“********, на паркинг до заведение „Майстор Манол“, в
съучастие като извършител с Т.Р.С. – действал като съизвършител,
чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето, е причинил на З.И.П.
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долната челюст на
две места, с което е бил реализиран медико-биологичният признак „счупване на
челюст“, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето на пострадалия
за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като
му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок
от три години.
В тежест на подсъдимите са присъдени и направените по
делото разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба
и допълнение към нея от защитника на подсъдимите – адв.К.,
с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, респективно
връщане на делото или намаляване на наказанията. Твърди се, че липсват
доказателства – както преки, така и косвени, доказващи обвинителната теза. Релевира, че контролираният съд неправилно е приложил
закона, като същевременно е допуснал и съществени процесуални нарушения.
Първостепенният съд не е обсъдил показанията на част от свидетелите, като не са
отстранени противоречията в доказателствената
съвкупност. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не почива на
обективен и безпристрастен анализ съгласно изискванията на НПК, като изцяло са
пренебрегнати доказателствата, опровергаващи обвинителната теза. Обосновава
тезата, че обвиненията спрямо двамата му подзащитни
остават недоказани, а съдът ги е осъдил въз основа на предположения. В
заключение моли съдът да отмени така постановената осъдителна присъда и да
постанови нова, с която да оправдае подсъдимите. Алтернативно моли за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или намаляване
на наложените наказания.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба
и от частния обвинител З.П., чрез неговия повереник –
адв. К., с която се иска присъдата да бъде изменена в
посока увеличаване на наказанията, тъй като същите се явяват явно несправедливи.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд представителят на СГП счита, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че СРС е провел изчерпателно
съдебно следствие, като е анализирал всички доказателства по отделно и в
тяхната съвпкупност. Правилно двамата подсъдими са
признати за виновни и намира първоинстанционната
присъда за обоснована, с оглед на което следва да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител – адв. К. – заявява, че поддържа депозираната жалба, като
счита, че определените на подсъдимите наказания са в занижен размер, без да е
отчетена обществената опасност на двамата извършители. Обосновава обществената
опасност, като посочва, че деянието е извършено в съучастие, на публично място,
посред бял ден, с демонстрация на дързост и цинизъм. По отношение на въззивната жалба от страна на подсъдимите счита, че няма
основание за съмнение относно авторството на деянието, като доказателствата в
тази насока са ясни и последователни.
Защитата на подсъдимия - адв.
К. - поддържа жалбата си ведно с изложените в нея доводи и съображения. Паралелно
моли съдът да остави без уважение жалбата на повереника.
Моли съдът да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да признае
двамата подсъдими за невиновни.
В правото си на последна дума подсъдимият С. заявява,
че е съгласен с пледоарията на защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимият Я. поддържа
заявеното от адв. К..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Фактическата обстановка е
добре изяснена от първоинстанционния съд. По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства
са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на задълженията си по чл.
13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията
си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
надлежно събрани и проверени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд не намери основания за
промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Т.Р.С., с ЕГН: **********, е роден на *** г.,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Я.М.Я., с ЕГН: **********, е роден на *** г.,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан.
Пострадалият З.П. и
свидетелката В.Ч.живеели на семейни начала. Двамата притежавали машина за
захарен памук и за пуканки, като често отивали в парка „Заимов“, за да продават
пуканки, балони, плюшени играчки и др. На 31.10.2015 година, след като
приключили с дейността си в парка, П. попитал собственика на близкото заведение
„Майстор Манол“ — свидетеля М.К., дали може да си оставят машините в помещение
на ресторанта, за да не ги разнасят, тъй като възнамерявали на следващия ден да
работят отново в парка „Заимов“. К. дал своето разрешение, тъй като заведението
не работело поради ремонт, за извършването на който били наети подсъдимите Т.С.
и Я.Я.. П. оставил там машината за пуканки, ведно с
акумулатор и газова бутилка.
На следващия ден (Неделя)
В.Ч.и П. отишли до заведението, за да си приберат вещите, но заведението било
затворено. Свидетелката Ч.отишла отново в заведението на 02.11.2015 година (Понеделник),
където забелязала, че оставения акумулатор липсва и попитала подс. Я. къде се намират нещата, при което той й отвърнал,
че не знае. Между двамата се появило известно напрежение, с оглед на което Ч.решила
да се прибере вкъщи. Същият ден вечерта споделила на пострадалия П. какво се е
случило, като той я уверил, че на следващия ден ще отиде да пита какво се
случва с акумулатора.
На 04.11.2015 година П.
сам отишъл в заведението, за да провери какво точно се е случило с въпросния
акумулатор и заварил подсъдимите Я.Я. и Т.С., които
извършвали строителни работи в заведението. П. попитал подсъдимия Я.Я. къде е акумулаторът, като докато разговаряли, П. усетил,
че някой го удря откъм гърба. Обърнал се назад и видял, че го удрял подсъдимият
Т.С., след което се опитал да избегне ударите като се обърне отново към Я., но
тогава видял, че и Я.Я. го ударил с юмрук в лицето, в
областта на челюстта. След това двамата подсъдими повалили пострадалия на
земята и му нанасяли удари с ритници и удари с юмруци по тялото му. П. успял да
се измъкне от ударите на подсъдимите и отишъл директно в 05 РУ СДВР, за да подаде
жалба за нанесения му побой. Там бил забелязан от Д. П. – оперативен инспектор,
познаващ се с пострадалия от повече от 10 години. П. забелязал, че П. се държи
за цялата челюст и как по тениската му има капки кръв. П. докладвал ситуацията
на дежурния инспектор на 05 РУ – СДВР, след което П. заедно с дежурния патрулен
екип се качили в патрулния автомобил и отишли до мястото на инцидента. Там
двамата полицаи Х. и А. установили подсъдимите и ги задържали за 24 часа по
реда на ЗМВР. По-късно П. постъпил на лечение в болница.
От назначената в хода
на досъдебната фаза на процеса медицинска експертиза се установява, че е налице
закрито счупване на долната челюст на две места, като според вещото лице
счупването е резултат от действието на твърд тъп предмет, като отговаря да е
получено чрез нанасяне на удар с юмрук или ритник. Тази лицева травма реализира
медикобиологичния признак счупване на челюст и е
довела до трайно затруднение в дъвченето и говоренето на пострадалия за срок
по-дълъг от 30 дни, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след
обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
включващ: гласните доказателствени
средства - показанията на Р. Х. (л.61 -62 от СП), вкл. приобщените по реда
на чл.281, ал.4 от НПК (л.73 от ДП); К. А. (л.62 от СП), вкл. приобщените по
реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.72 от ДП), М.К. (л.63 от СП), В.Ч.(л.63-64 от СП), З.П. (л.71-72 от СП),
вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.37 от ДП), Т.Р.(л.81 от СП), Д. П. (л.85 от СП); писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК – медицинско свидетелство от УМБАЛСМ "Пирогов"
на З.П. (л.19 от ДП), епикриза на З.П. (л.20 от ДП), справка с история на
заболяването УМБАЛСМ "Пирогов" на
З.П. от А. Ц. Г., медицински лист на А. Ц. Г., епикриза
на А. Ц. Г. от УМБАЛСМ "Пирогов" (л.26 -29 от ДП), справки за
съдимост на двамата подсъдими, протокол за полицейско предупреждение по чл.56
от ЗМВР (л.15-16 от ДП); както и от способите
за доказване – заключението от изготвената съдебномедицинска експертиза
(л.47-50 от ДП).
Пред
настоящата съдебна инстанция с оглед липсата на доказателствени
искания, от която и да е било от страните, както и с оглед извода, че е събран
необходимия обем от доказателства за разкриване на обективната истина, не бяха
представени и събрани нови доказателства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция.
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че в случаи като процесния,
когато са налице взаимоизключващите се твърдения на различни лица, изясняването
на обективната истина налага събирането на доказателства за множество контролни
обстоятелства по отношение на главния факт на процеса с оглед извършването на
преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания,
като a priori не може да бъде изключена правдивостта,
на което и да било от тях. Предвид изложеното е необходимо да се изследва както
характерът на взаимоотношенията между двамата подсъдими и пострадалия П. към
датата на инкриминираното деяние от една страна, така и съответствието на
застъпената от пострадалия П. и св. Р. версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
Районният съд правилно е достигнал до единствения
възможен извод досежно авторството на деянието и
вината, въз основа на който е постановил осъдителна присъда спрямо подс. С. и Я.. Внимателният прочит на първоинстанционния
съдебен акт и на материалите по делото не дава основание да бъде отправен упрек
към аналитичната дейност на контролираната инстанция.
Не могат да бъдат споделени доводите на защита за
необоснованост на съдебния акт на СРС и за едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно
инкриминираното деяние и участието на двамата подсъдими в него. Основните факти, предмет на
доказване в процеса, са установени с процесуално допустими средства. Свидетелите
са разпитани от първоинстанционния съд при
съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК.
Независимо един от друг всички свидетели са установили личните си възприятия
относно стеклите се обстоятелства. В
мотивите към присъдата не се установява тенденциозна избирателност при
позоваване на гласните доказателства. Подобни съмнения се разсейват напълно от
обстоятелствената съпоставка между различните гласни доказателствени
средства както помежду им, така и с останалите доказателствени
източници по делото. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде
вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска
процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. За обосноваване на фактологията
си, първостепенният съд е извършил внимателен анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност, кредитирал е показанията на
разпитаните по делото свидетели. Същите са логични, последователни и
убедителни. Между депозираните показания на свидетелите П., Ч., П., Х. и А. не
се отчитат противоречия, те са конкретни, категорични и в пълна степен се
подкрепят от писмените доказателства и назначената и приета без възражения медицинска
експертиза. Въз основа на тях съдът изгради изводи за времето, мястото и
механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и характера на нанесаната телесна повреда.
Мотивите на присъдата се базират на подробните, логични и
взаимно допълващи се показания на свидетелите П., Х., А., П. и Ч.. Основно доказателствено
средство по делото се явяват показанията на свидетеля П.. Правилно първоинстанционният съдебен състав внимателно е подложил
същите на внимателна преценка, от една страна, защото свидетелят е пострадал от
престъплението и е конституиран като частен обвинител в съдебната фаза на
процеса, а от друга - тъй като той се явява пряк очевидец досежно
участието на двамата подсъдими в инкриминираното деяние и механизма на
деянието. Показанията на св. П. са логически последователни, достатъчно
подробни и описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на
осъщественото от подсъдимите посегателство над личността му. Свидетелят е имал възможност пряко да
възприеме подсъдимите, както и поведението им преди и по време на осъществяване
на процесното посегателство. Свидетелят П. подробно описва всички факти, които
непосредствено е възприел през инкриминирания ден, касаещи присъствието на
подсъдимите и демонстрираната от тях физическа агресия. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен
състав намира, че липсата на спомен относно датата и наложилото се приобщване на тази част от показанията му от досъдебната
фаза е несъществена и не внася съмнение в достоверността на изложеното от
свидетеля П., доколкото се дължи на изминалия период от време от процесните събития и разпита му пред орган на разследването
до изслушването му пред съда в хода на съдебното следствие. Същият внася конкретна
информация касаеща повода за конфликта между него и
подсъдимите лица, последователно описва както своето поведение, така и
поведението на подсъдимите С. и Я., подробно разказва за нанесения му побой и
търсенето на съдействие от страна на полицията. От важно значение за
установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която въвежда е
съответна на тази, съдържаща се в показанията на останалите свидетели, а също и
на установеното от СМЕ и медицинска документация, приобщена по делото,
установяващи вида, характера и механизма на получаване на процесното
увреждане. Доколкото твърденията на св. П. за
причинените наранявания, както и за начина, по който ги е получил, напълно
съответстват на изложеното от вещото лице Николов и изготвената СМЕ, следва да
бъде дадена вяра на неговите показания и в тази им част, както и да бъдат
приети за недостоверни твърденията на свидетеля Р., че никой от подсъдимите не
е нанасял удари на пострадалия, а св. П. всъщност първи се е нахвърлил върху
тях, върху подс.Я. първоначално, хващайки го за
яката. Последното намира пълно потвърждение и в приобщената по делото епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“, от която се установява, че
св. П. е постъпил в болницата на 06.11.2015г., при което е установено счупване
на долната челюст. Като обективно състояние е посочено, че св. П. е с лицева
асиметрия поради оток в долната челюст в ляво и в дясно, болка при палпация, нарушена оклузия,
разместване на фрагментите, наличие на праг в областта на ъгъла на долната
челюст. Видно от същата епикриза св. П. е претърпял и
оперативна интервенция.
Не на последно място, нужно е да се
има предвид, че при така установената фактическа обстановка, която сочи на
нанесен от двамата подсъдими побой, в съучастие като извършители, в резултат от
който е причинено травматичното увреждане, изразяващо се в счупване на дясна
лъчева кост и изпълващо признаците на средна телесна повреда, е изключително
трудно, до степен на невъзможност, да бъде установено кой от двамата подсъдими
е нанесъл решаващия удар, причинил това счупване на челюстта на две места,
както и да бъде установено дали инкриминираното счупване е причинено от един
или два удара. Доколкото и
двамата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия, като по този начин заедно
са допринесли за настъпването на съставомерния
престъпен резултат, то няма значение кой от двамата, кой конкретен удар е
нанесъл и в коя част на тялото на пострадалия.
Въззивният съд споделя
извода на първата инстанция относно достоверността на заявеното от свидетеля Ч..
Макар пострадалият П. и св. Ч.да поддържат близки отношения (живеят на семейни
начала), то техните показания нито са преднамерени, нито са тенденциозни.
Евентуалната заинтересованост от страна на свидетелката от разкриване на
престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на
осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените
източници, наред с всички останали такива и близките й взаимоотношения с
пострадалия от престъплението не могат да обусловят извод за предварително
дискредитиране на заявеното от нея. Несъмнено св. Ч.споделя коректно
възприятията си относно предхождащите боя над приятеля й П. събития, свързани с
оставянето за съхранение на машината за пуканки и прилежащия й акумулатор в
заведението на св. К., където били наети двамата подсъдими за извършване на
строителни работи.
Показанията
на св.П., които обосновано са кредитирани от първия съд, не произтичат от
очевидец на събитието, но установяват косвени и контролни доказателства, които
също допринасят за правилното изясняване на делото. От същите се установява, че
П., работещ като оперативен инспектор към 05 РУ- СДВР към инкриминирания
период, е възприел физическото състояние на пострадалия П. непосредствено след
нанесения му побой. Свидетелят П. е категоричен, че пострадалият видимо е бил
претърпял инцидент, тъй като се е държал за челюстта, а тениската му е била
опръскана с капки кръв. Показанията му изцяло кореспондират със заявеното от
св. П., св. Ч., както и с изготвената СМЕ и приобщената към делото медицинска
документация.
Не
са игнорирани като източник на доказателства и показанията на св. Р.. Следва да се
отбележи, че възприемането на определени свидетелски показания като достоверни,
е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От друга страна, подлежи на
контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение и този
контрол сочи, че невъзприемането на показанията на св. Р. в по-голямата им част
не е произволно, а е резултат на анализ и съпоставяне с други доказателствени източници. Първоинстанционният
съд не само е констатирал противоречието между заявеното от последния с
останалите кредитирани по делото доказателствени
източници, но и е селектирал частта от заявеното, на която дава вяра, а именно
– наличието на словесен, а после и прераснал във физически сблъсък конфликт
между пострадалия П. и двамата подсъдими. Въззивният съд, след
внимателен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством показанията
на св. Р., като ги приема в останалата им част за опит за доизграждане
защитната версия на двамата подсъдими, която обаче се опровергава от останалите
доказателства. Съдът отчете обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието св. Р. е присъствал на стоителния обект,
като е бил нает от подс. Я. да му съдейства със
строителните дейности. Съдебният състав отчете и обстоятелството, че Р. от
дълги години познава подс. Я., с оглед на което е и
нормално да желае да му помогне да избегне понасянето на наказателна отговорност.
Тук е мястото да се посочи, че св. Р. не отрича да е станал свидетел на
физическо съприкосновение между пострадалото лице и подсъдимите, но
същевременно твърди, че инициатор на конфликта е св. П., който сграбчил подс. Я. за яката, след което се сборичкали и паднали върху
стената, като подс. С. се намесил, за да ги разтърве.
Съдът не възприема показанията на св. Р. в тази им част, тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и
изолирано в описания общ ход на събитията. Показанията му не отговарят на
обективните находки по делото, намерили отражение в приетата по делото СМЕ
относно установения механизъм на увреждане, който показва, че получената травма
е резултат от действието на твърди тъпи предмети, като отговаря да са получени
при нанасяне на удари с части на човешкото тяло (юмруци или ритници), като
счупването на челюстта няма как да е реализирано при падането на П. на терен с
контакт в областта на долната челюст.
Правилно
районният съд е кредитирал показанията на свидетеля К., който макар и да не е
възприел пряко случилото се, възпроизвежда факти и обстоятелства, които способостват за изясняване на цялостната фактическа
обстановка. Същият потвърждава наемането на двамата подсъдими С. и Я. за работа
по притежаваното от него заведение, както и съдействието, което е решил да
окаже на пострадалия П., позволявайки му да остави нещата си на склад в
заведението. Вярно е, че част от заявеното от св. К. по този конкретен случай
се явява производен доказателствен източник, тъй като
възпроизвежда разказа на други лица – версията на двамата подсъдими по повод
случилото се, като настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице пречка
това доказателствено средство да послужи за проверка
на първичен източник, каквито са данните, съдържащи се в показанията на свид.П. и св. Р.. В тази насока и този съд след цялостен
анализ на всички доказателства възприе показанията на св.П. като достоверно
отражение на развилата се ситуация поради корелацията й с останалата доказателствена маса.
Обвинителните
доказателства са преки и косвени, като вторите подкрепят напълно показанията на
очевидеца по делото, пострадалият П.. Показанията му не са изолирани, те се
подкрепят косвено от тези на св.П.(видимо беше претърпял някакъв инцидент,
защото се държеше за цялата челюст и по тениската имаше капки кръв“) и св. Ч.(„З.
беше издут по лицето и до гушата“), които възпроизвеждат обстоятелства,
свързани със състоянието на пострадалия след боя. Въззивната
инстанция взе предвид, че съпоставянето на наличните по делото доказателства
води до верига от доказателства, изграждащи несъмнения извод, възприет и от котролирания съд, че подс.Я. и подс. С. в съучастие като съизвършители
са извършили деянието, за което са
предадени на съд. Този извод е резултат от доказателствен
анализ, съобразен с правната, формалната и житейска логика, и е единствено
възможен. Относно механизма на получаване на травмата е налице съвкупност от
логични и корелищи си доказателства – показанията на П.,
Ч., П., които са в унисон и със заключението от изготвената СМЕ, както и с
издадената епикриза от УМСАЛМ „Пирогов“. Налице е
поредица от взаимосвързани и допълващи се факти, категорично обуславящи участието
на подсъдимите в деянието, за което им е повдигнато обвинение.
На следващо
място въззивният съд констатира, че правилно
районният съд е кредитирал заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинската експертиза по писмени данни по отношение на
пострадалия П.. Подобно на първата, настоящата съдебна инстанция оценява процесното заключение за обективно и компетентно изготвено,
като от последното се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност
причинените увреждания на св. П. и техните медикобиологични
характеристики, както и механизма на тяхното получаване. Въз основа на
заключението се установява, че на св. П. е причинено счупване на челюст, довело
до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни и
се дължи на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар/и, като
отговаря а са получени при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – юмруци
или ритници. В съдебно заседание вещото лице поддържа така представеното заключение
и пояснява, че счупването е реализирано от един удар с реализирана директна
фрактура от мястото на счупването в дясно и идниректно
в ляво, като това се дължи на факта, че при нанасяне на удар от едната страна
се получава индиректно счупване. Заявява, че не може да се каже дали
конкретното счупване се дължи на повече от един удар, но е категоричен, че за
подобно счупване по принцип е дпостатъчен и само един
силен удар.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
заключението на районния съд, че с деянието си подсъдимите С. и Я. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от
НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи
на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона.
От обективна страна – на 04.11.2015 година около 10:30 часа в гр. София, на бул.“********, на
паркинг до заведение „Майстор Манол“, подсъдимите С. и Я. в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници с крака в областта на лицето на св. П. му причинили счупване на долната челюст на две
места, което биологично увреждане се субсумира под
състава на средна телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена
връзка между нанесените от двамата подсъдими удари и констатираното увреждане -
пострадалият е посетил УМБАЛСМ "Пирогов", където са направени
необходимите прегледи и интервенции.
Настоящият въззивен състав се солидализира
с изводите на контролирания съд досежно наличието на
доказано съучастие между двамата подсъдими – С. и Я. – под формата на съизвършителство. Всеки един от извършителите не само
лично е нанасял удари, а е възприемал и одобрявал действията на другия, тоест
бил е налице общ умисъл за нанасянето на телесна повреда на св.П.. Без значение
в разглеждания случай е обстоятелството дали ударът, нанесен от С., или този,
нанесен от Я., респ. дали от комбинираното действие на двата удара се е получило
счупването в констатирания му обем и начин на чеюстта
на пострадалия. Устойчива е съдебната практика, че при общ умисъл за нанасяне
на телесна повреда, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство. При последното не е важен конкретният
каузален принос на всеки един от съизвършителите в
предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие,
а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Така,
независимо от индивидуалния принос на всеки един от авторите на престъплението,
те носят съвместно отговорност за настъпилия краен резултат.
Този въззивен състав също намери, че от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите в условията на пряк
алтернативен умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че подсъдимите са искали да причинят на пострадалия П. телесна
повреда, всеки от тях е нанасял удари в тялото и главата на пострадалия, ударите
са нанесени с юрмуци и ритници, вследствие на което
на пострадалия е причинено процесното нараняване, довело
до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер както на своето деяние, така и
на деянието на съизвършителя си, всеки от подсъдимите
С. и Я. ясно е съзнавал, че с действията си нарушава телесната неприкосновеност
на пострадалия; всеки от тях е съзнавал, че другият извършител с нанесяните от него удари също нарушава телесната му
неприкосновеност, като са целели именно това - да нанесат телесно увреждане на
св. П., без обаче да са имали конкретно решение каква точно телесна повреда желаят
да му причинят. Съдебната практика е последователна
и в становището, че за умисъла при телесните повреди и убийствата е характерна
неопределеност и алтернативност – деецът цели
последици от даден вид (с неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква
степен ще засегне охраняваните обществени отношения и той реализира действия за
постигане на различни резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който
и да е от тях.
Настоящит съдебен състав изразява съгласие и с наложеното от контролирания съд
наказание на двамата подсъдими и не намира основания за различна оценка на
тежестта на изброените обстоятелства. Правилно като смекчаващо вината
обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало и на двамата, а като оттегчаващо – че деянието е извършено в съучастие, на
публично място и с особена дързост, доколкото касае нанасянето на побой с
множество удари с ръце и крака. Районният съд е приложил справедлив подход,
определяйки наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Искането на повереника на частния тъжител така отмереното наказание да
бъде увеличено настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото се
касае за две неосъждани до момента лица, трудовоангажирани,
за които липсват лоши характеристични данни. Съгласно чл. 54 от НК при
определяне на наказанието съдът се ръководи от пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление, като взема предвид степента на обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и установените по
делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като преценката за вида и
размера на наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства,
с оглед изискванията на разпоредбите на чл. 35,ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от НК. В процесния случай контролираният съд, като е определил
наказанието при условията на чл. 54 от НК не е определил явно несправеливо наказание. Явната несправедливост се определя
от наличното несъответствие между степента на обществена опасност на
извършеното и определеното по вид и размер наказание, което трябва да бъде
толкова несъразмерно, че задължително да налага увеличаване на наказанието, за
да се приведе неговата тежест в съответствие с установените данни за завишена
степен на опасност на престъплението, чрез което се изявява и изключително
високата степен на обществена опасност на неговият извършител, като в случая
такава не е налице.
Правилно и
обосновано е преценено, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от
три години. Настоящата инстанция счита, че този срок, предвид потенциалната
възможност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за
постигане целите на генералната превенция и за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимите С. и Я..
Предвид
изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дейците.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивните
жалби - да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл.
338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 06.03.2019г. по
НОХД № 19410/2017 г. по описа на СРС - НО, 112-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.