Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5736 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П.М.С. срещу П.на
РБ за осъждането й да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му за
разглеждане и решаване в разумен срок на образувано срещу него наказателно
производство, ведно със законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 23.03.2012 г. Специализираната
прокуратура образувала ДП № Б-12/12 г., по което му било повдигнато обвинение
за извършени престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2 вр. ал. 2, т. 4 от НК
и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
Наказателното производство продължило до 04.06.2020 г.,
когато влязла в сила оправдателна присъда.
Общата продължителност на наказателното производство била
8 години и 3 месеца, като три пъти съдебното производство било прекратявано и
връщано на П.за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство. С определение от 29.01.2016 г. наказателното
производство било прекратено по отношение на друг от подсъдимите, поради
пропуснат от П.процесуален срок.
Ищецът подал заявление до МП за нарушаване на правото му
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, пар. 1
от ЕКЗПЧОС. Инспекторатът към ВСС извършил подробна проверка и издал
констативен протокол на 12.10.2020 г., в който се съдържали всички извършени
процесуално-следствени действия.
През периода на забавеното правосъдие С. търпял
неимуществени вреди. Случаят със задържане на негови колеги бил медийно
разгласен, а самите арести предизвикали у ищеца страх, че и той ще бъде
задържан. С. бил убеден в невинността на колегите си, но се почувствал
злепоставен в професионалния и личния си кръг, тъй като трябвало да отговаря на
въпроси на роднини и приятели, свързани с воденото наказателно производство
срещу служители на фирмата, в която работел.
Негативните емоции на ищеца се изразявали в душевен
дискомфорт, гняв, безсилие и възмущение и довели до потиснатост, лошо
настроение, влошена комуникация с околните и намалена работоспособност. Доброто
му име било уронено, тъй като бил неосъждан, без криминални регистрации,
развивал обществено-полезна икономическа дейност.
В продължение на над осем години ищецът търпял душевен
тормоз, а органите на досъдебното производство действали мудно. Разследването
било прехвърляно между различни разследващи органи и прокуратури, а съдът
неколкократно прекратявал съдебното производство и то връщал за отстраняване на
недостатъци.
Счита, че ответникът му дължи обезщетение за забавяне
разглеждането на делото в разумен срок, като претендира заплащане на
обезщетение в размер на 26 000 лева.
Ответникът П.на РБ е подал отговор, в който е възразил
срещу допустимостта на предявения иск. Продължителността на наказателното
производство било отчетено в производството по гр.д. № 7734/2020 г. по описа на
СГС, І-13 състав, като с решение от 14.05.2021 г. съдът определил обезщетение
на П.С. в размер на 9 000 лева.
Липсвали и доказателства за приключила процедура по глава
ІІІ „а“ от ЗСВ.
По същество оспорва претенцията като неоснователна и
прекомерно завишена по размер.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Нормата
вменява отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Основателността
на претенцията е обусловена от установяване на необосновано забавяне на решаване
на правен спор от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
В чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ са посочени критериите, от които съдът изхожда, за да
определи спазен ли е разумният срок за разглеждане на делото: общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Установява
се от неоспорения от страните констативен протокол на ИВСС от 12.10.2020 г., че
първото процесуално-следствено действие срещу П.С. по образуваното ДП №
Б-12/2012 г. по описа на ГД БОП е било извършено на 24.04.2012 г., когато е
извършен обиск и изземване на вещи от С..
На
17.12.2012 г. на П.С. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, пр.
1 от НК и на същата дата разследването му е било предявено.
На
16.04.2013 г. Специализираната прокуратура е внесла в СпНС обвинителен акт
срещу девет лица, сред които и П.М.С.. Две седмици по-късно делото е било
прекратено в неговата съдебна фаза и е било върнато на П.за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемите.
На
29.07.2013 г. на С. е предявено ново обвинение и на 01.08.2013 г. делото е било
изпратено в Специализираната прокуратура за внасяне на обвинителни актове.
С
постановление от 15.08.2013 г. наказателното производство е било частично
прекратено, но процесуалният представител на П.С. – адв.
Е. В. е обжалвал частичното прекратяване с искане наказателното производство да
бъде изцяло прекратено. Като е констатирал, че съдилищата нямат правомощия по
закон да разпореждат или да дават указания на прокурора да извърши пълно
прекратяване на наказателното производство по отношение на което и да е
обвиняемо лице, с определение № 85/31.10.2013 г. по в.ч.н.д. № 326/2013 г. на
Апелативен Специализиран наказателен съд.
На
12.11.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, но с разпореждане от 20.11.2013 г.
съдът отново прекратил производството и върнал делото на Специализираната
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
В
периода от 04.02.2014 г., когато делото е било в Специализираната прокуратура,
до внасяне на трети пореден обвинителен акт в съда на 07.09.2015 г. на П.С. са
били предявени нови обвинения, а поради настъпили законодателни промени част от
материалите са били отделени и изпратени на СГП. На 23.03.2015 г. разследването
е било възложено на ГД БОП. Забавянето се е дължало и на спорове относно
компетентната да води разследването прокуратура, за провеждане на допълнителни
разпити на свидетели, както и поради подадени от други обвиняеми молби за
определяне на срок, в който прокурорът да внесе делото за разглеждане в съда и за
общодържавно издирване на обвиняеми.
След
внасяне на обвинителен акт в Специализирания наказателен съд на 07.09.2015 г.,
с разпореждане от 10.09.2015 г. съдът е прекратил производството по НОХД №
1115/2015 г. и е определил 1-месечен срок за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, допуснати по отношение на един от обвиняемите. Срещу
разпореждането е подаден частен протест, който се е оказал неоснователен,
съгласно окончателно определение на Апелативен специализиран наказателен съд от
18.12.2015 г.
По
внесения на 22.01.2016 г. четвърти пореден обвинителен акт е образувано НОХД №
171/2016 г., което е приключило на 15.11.2017 г. Съдът е признал П.М.С. за
невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2
от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от
НК.
Специализираната
прокуратура е подала протест, поради което е образувано ВНОХД № 99/2018 г. по
описа на Апелативен специализиран наказателен съд. С присъда от 10.04.2019 г. въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда,
постановена спрямо П.С..
По
подаден от Апелативната специализирана прокуратура протест е образувано КНОХД №
125/2020 г., което е приключило с постановяване на окончателно решение на
04.06.2020 г., с което П.С. е признат окончателно за невиновен по повдигнатите
му обвинения.
За да се
прецени дали срокът е разумен на първо място следва да се отчете фактическата и
правна сложност на делото. То е водено срещу девет обвиняеми лица, като са
извършени многобройни процесуално-следствени действия. Продължителността на
наказателното производство е била осем години и три месеца, но по отношение на П.С.
то е продължило седем години и шест месеца, тъй като повдигането на обвинение на
17.12.2012 г. е действието, с което той е придобил качеството на обвиняем и то
е дало началото на наказателната репресия, на която е бил подложен.
В
досъдебната фаза, за времето от 17.12.2012 г. до 22.01.2016 г., на С. са били
повдигани различни обвинения. Непрецизните обвинителни актове на представители
на П.са станали причина за трикратно връщане на делото, което неизменно е било
свързано със забавяне в развитието на наказателното производство. В тази фаза
на наказателния процес обаче принос има и самият С.. Това е така, защото за
настоящия ищец не е бил налице интерес от обжалване на постановлението от
15.08.2013 г. за частично прекратяване на наказателното производство.
Недопустимо е било да се иска от съда да укаже на П.да прекрати изцяло
производството и да снеме обвиненията спрямо определено лице. Затова и
тримесечното забавяне се дължи на неоснователни жалби на С., а не на действията
на прокурори, които са постановили снемане на част от обвиненията спрямо П.С..
Отчитайки
броя на обвинените лица и извършените процесуално-следствени действия, извън
незаконосъобразните действия по допуснати съществени процесуални нарушения в
рамките на досъдебното производство и свързаните с тях сезирания на съда с
обвинителни актове, производствата по които са прекратени, както и неправилното
отделяне на материали по делото и изпращането им на СГП, забавяне не е налице.
Следствените действия са своевременно извършвани, а разследването – предявено
на обвинените лица в разумни срокове.
Не се
констатира забавяне в съдебната фаза на производството. Първоинстанционното
дело е образувано на 22.01.2016 г. и е приключило на 15.11.2017 г. с
постановяване на присъда. За по-малко от две години са проведени 22 съдебни
заседания, 11 от които са отложени, без вина за това да носи единствено ищецът
или неговия процесуален представител. Всяко от откритите съдебни заседания е
насрочвано след по-малко от три месеца, съгласно изискването на чл. 270, ал. 10
от НПК, като през февруари, май и ноември 2016 г. са насрочвани повече от едно
съдебни заседания. Следва да се вземе предвид и че в хода на съдебното
производство са подавани молби за изменение на мерките за неотклонение на някои
от подсъдимите и частни жалби срещу определенията на съда. Разпитани са 20
свидетеля и са приети 11 различни по вид експертизи.
Размерът
на обезщетението съдът следва да определи в приложение на § 1 от ДР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ангажираните
по делото гласни доказателства – показания на свидетеля К., установяват
психическия дискомфорт, който С. е изпитвал,
възникналите проблеми в общуването с членове от роднинския и приятелски кръг и
влошения стандарт на живот, който е имал. За незаконосъобразно повдигнатото и
поддържано обвинение в продължение на около осем години ищецът е предявил по
съдебен ред претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което в
рамките на настоящото производство на преценка подлежи продължителността на
забавянето в разглеждане на делото и интензитетът на вредите, понесени от П.С.
през този период. При претенцията по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ броят и тежестта на
обвиненията съдът преценява не само от гледна точка на неблагоприятните
последици за ищеца, който безспорно е с добри характеристични данни, но и като
фактор, повлиял върху продължителността на цялото производство.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението е 2 000 лева. За горницата до 26 000 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира
разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10
лева и 1 500 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят на
ответника е направил възражение за прекомерност на хонорара, което е
неоснователно. То е в рамките на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. размер и е съответно на вида и цената на иска и на извършените по
делото процесуални действия.
Съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца се дължи 115.38 лева от заплатените в брой на
адв. В. 1 500 лева адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес гр. София, бул.
„*******да заплати на П.М.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му
за разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното срещу него наказателно
производство под № ДП № Б-12/2012 г. на ГД-БОП - МВР, ведно със законната лихва
от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
26 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ П.на Република България, с адрес гр. София, бул.
„*******да заплати на П.М.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 125.38 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: