№ 336
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100769 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 и по чл. 149 СК.
Ищцата Ю. С. С., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Вр. Т.“ № 2, ЕГН **********,
твърди, че с ответника са родители на малолетното дете И. С.ова А.а, ЕГН **********.
Поддържа, че с бащата на детето са живеели на семейни начала, но вече са разделени.
Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи
правното положение на детето им. Смята, че тя трябва да упражнява родителските
права и местоживеенето на детето да бъде при нея, а на бащата да бъде формиран
режим на лични отношения и той да заплаща издръжка за бъдеще време от 300 лв.
месечно. Изтъква, че ответникът дължи на детето и издръжка за минал период – от
08.03.2022 г. до 06.06.2022 г., в същия размер (по 300 лв. на месец), тъй като през този
времеви отрязък то е било отглеждано от нея, без той да участва в издръжката му. Иска
постановяване на съдебно решение, с което визираните въпроси да бъдат разрешени,
като върху издръжката за минало време се присъди и законна лихва от датата на
подаването на исковата молба – 06.06.2022 г., до погасяването.
Ответникът С. Д. А., с адрес в гр. П., ул. „Е.-т.“ № 5, ЕГН **********, счита, че
адекватният размер на издръжката, която следва да заплаща на детето, е 250 лв., а
режимът на личните му контакти с него трябва да бъде във формат, който да е по-
разширен от предложения от ищцовата страна.
1
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на
сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на
ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе
предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса
при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Поначало обаче и при равни други условия, ако става дума за дете от женски
пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането
му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както
и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39
от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г.
по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. №
2117/2020 г., III г. о. на ВКС).
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания
казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната
доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени
средства (показанията на разпитаните свидетели С. С. и Л. А.а), немалкият обем от
писмени доказателства, изслушването на майката по чл. 59, ал. 6 СК и социалният
доклад, представен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..
Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за следните фактически констатации:
- Детето И. С.ова А.а е на 9 години.
2
- Страните в съдебното производство са неговите майка и баща, като
двамата не са сключвали граждански брак, а от 2012 г. до 08.03.2022 г. са били във
фактическо съпружеско съжителство, след което са се разделили.
- От раздялата им ответницата, заедно с детето, се е установила в дома на
своите родители, находящ се на горепосочения й адрес, и е полагала непосредствените
грижи за същото. Това положение продължава и към настоящия момент, като в тази
връзка тя, подпомагана от родителите си, успява да задоволява всичките базисни
потребности на детето.
- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до
нарушена комуникация и по проблемите, отнасящи се до самото дете.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани. Тя реализира брутно месечно
възнаграждение около минималната работна заплата, а той около 1 000 евро, работейки
в чужбина (Ф. р. Г.), където пребивава и понастоящем, макар да заявява намерение за
скорошно завръщане в страната. Няма данни някой от тях да получава други
имуществени доходи.
- Както в жилището на родителите на ищцата в с. К., общ. П., така и в онова
на родителите на ответника, което той ползва в гр. П., са създадени нормални условия,
които позволяват отглеждането на детето.
- Детето е ученик във втори клас на основно училище, находящо се в
населеното място, в което живее с майката.
- Ищцата има още две деца (момиче на 7 години, което е с неустановен
произход от бащата и също се отглежда от нея, както и момче на 13 години, чийто
баща е различен от ответника, като то се отглежда от бащата).
- И ответникът има още едно дете (момче на 15 години, чиято майка е
различна от ищцата, като то се отглежда от майката).
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители не се установява
някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да
повлияе отрицателно и на детето.
- Ищцата изразява категорично желание да упражнява родителските права
спрямо детето и то да живее при нея, на което ответникът не възразява.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано
решаването на проблема за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода,
че те трябва да бъдат предоставени за упражняване на майката и местоживеенето на
детето е нужно да бъде при нея. Тя има добър потенциал за осигуряването на стабилна
среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Същевременно самото дете е
момиче на сравнително ниска възраст и досега на практика е било непосредствено
отглеждано от майката, а бащата продължава да е извън пределите на р. Б..
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
3
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Целите на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж.
Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение №
59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, изяснени по делото, включително възрастта на детето,
сравнително близкото местоживеене на бащата и намерението му за прибиране в
страната, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по следния
начин:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 17:00 ч. в неделя, с преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периода от 01 до 20 юли на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода
от 23 декември до 27 декември;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за
периода от 30 декември до 03 януари;
- за рождения ден на детето (18 август), в нечетна година – от 10:00 ч. на
съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходите му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
4
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на Министерския съвет на р. Б. (обнародвано в
бр. 25 от 29.03.2022 г. на ДВ), действащият размер на минималната работна заплата се
равнява на 710 лв., поради което минималната издръжка на едно дете възлиза на 177,50
лв. (1/4 от 710 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето И. А.а, трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово
обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът,
че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 32 години, а бащата – на 41
години), без данни за здравословни проблеми; наличието на алиментните им
задължения и към другите техни деца.
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва да предоставя на детето, следва да се
фиксира на 300 лв.
Началният момент на издръжката, присъждана в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК,
е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр.
д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС). Присъждането на издръжката от по-ранен момент е
процесуално недопустимо (вж. Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г.,
IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е ясна. Тя е
свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от
мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да
разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се определя още като
служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е
окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.
127, ал. 3 и чл. 149 СК).
2. По издръжката за минал период (чл. 149 СК).
Право на детето и задължение на родителите е то да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие (във
физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект), чрез създаване на
необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и гарантирането
на личните му и имуществени интереси (чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 1 СК). Една
от проекциите на коментирания механизъм за обезпечаване интересите на детето е
предоставянето на ежемесечна парична издръжка от родителя, който не го отглежда
5
(чл. 143, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 1 СК).
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад,
считано от исковата молба (чл. 149 СК), което е изключение от общия принцип, че
издръжката се дължи занапред, доколкото същността й се свежда именно до
подсигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени
потребности.
Произнасянето по такава претенция, когато е заявена от името на ненавършило
пълнолетие дете, предполага изследване на нуждите на правоимащия, възможностите
на задълженото лице и евентуалното доброволно доставяне на издръжка, които факти
трябва да са относими към претендирания минал период.
Предвид обстоятелствата, изследвани относно издръжката за бъдеще време,
размерът на тази за периода по чл. 149 СК (08.03.2022 г. – 06.06.2022 г.), дължима от
бащата, докато майката сама е отглеждала детето, също възлиза на по 300 лв. за месец
или общо 900 лв. (3 месеца х 300 лв.).
За визирания период от време не се констатира някакво различие в
обстоятелства, детерминиращи нуждите на детето, които издръжката следва да
покрива. Не се наблюдават и значими промени досежно възможностите на родителите,
включително и спрямо бащата.
Въпреки че ответникът е носител на доказателствената тежест за заплащането на
дължимата издръжка, той не е провел доказване от такъв порядък.
Ето защо и исковата претенция за издръжка за минало време е основателна.
3. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдените издръжки:
Тъй като първоначалното разрешаване на спора по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от
защитата по най-добрия начин на интересите на детето, то ползва и двамата родители,
поради което в първоинстанционното производство всяка страна понася разноските,
които е направила, независимо от неговия изход (вж. изрично в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС ).
Основателността на иска по чл. 149 СК дава право на съдебни разноски на
ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК), която обаче не е направила разграничение каква величина
от разходите й за заплатено адвокатско възнаграждение се отнасят до тази претенция и
каква – до останалата част от делото. Затова и такива не могат да й бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжките,
определени в полза на детето, се дължи държавна такса от 482 лв., която трябва да
бъде поета от бащата.
4. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
6
предварително изпълнение, в частта му относно присъдената издръжка за минало
време.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето И. С.ова А.а, ЕГН **********, на майката Ю. С. С., с адрес в с. К., общ. П., ул.
„Вр. Т.“ № 2, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката,
на посочения й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето И. С.ова А.а, ЕГН
********** и бащата С. Д. А., с адрес в гр. П., ул. „Е.-т.“ № 5, ЕГН **********, в
следния смисъл:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 17:00 ч. в неделя, с преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периода от 01 до 20 юли на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода
от 23 декември до 27 декември;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за
периода от 30 декември до 03 януари;
- за рождения ден на детето (18 август), в нечетна година – от 10:00 ч. на
съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
- при осъществяването на този режим на лични отношения бащата трябва
да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
ОСЪЖДА бащата С. Д. А., с адрес в гр. П., ул. „Е.-т.“ № 5, ЕГН **********, да
заплаща на детето си И. С.ова А.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ю. С. С., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Вр. Т.“ № 2, ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА бащата С. Д. А., с адрес в гр. П., ул. „Е.-т.“ № 5, ЕГН **********, да
заплати на детето си И. С.ова А.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ю. С. С., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Вр. Т.“ № 2, ЕГН **********,
7
сумата от 900 лв., представляваща издръжка за минало време – за периода от
08.03.2022 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 06.06.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА С. Д. А., с адрес в гр. П., ул. „Е.-т.“ № 5, ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 482 лв., представляваща държавната такса, дължима по делото,
във връзка с издръжките за бъдеще и за минало време, присъдени в полза на детето И.
С.ова А.а.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
изпълнение на настоящия съдебен акт, в частта му относно присъдената издръжка за
минало време.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8