Решение по дело №3549/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 587
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20205220103549
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. П. , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220103549 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е охранително с характер на спорна съдебна
администрация на гражданските отношения. Образувано е по молба на ЦВ.
ИВ. П., ЕГН ********** от с.О., ул. „***** №** в която твърди, че с
ответника З. л.. К., ЕГН ********** от с.О., обл.П., ул. „***№** е живяла на
семейни начала в периода от 2009г. до 2016г. Твърди, че от това фактическо
съжителство е родено детето П. З. К., ЕГН **********, роден на ****г.
Твърди, че родителите са разделени, а със съдебна спогодба от 23.10.2018г.,
одобрена по гр.д. № 2524/2018 г. по описа на Районен съд - П., упражняването
на родителските права е предоставено на бащата З.К., определено е детето да
живее при него в с.О., а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 150лева, което задължение изпълнява надлежно. По нататък
молителката твърди, че от края на 2019г. са настъпили съществени промени в
обстоятелства, при които са определени мерките за отглеждане на детето.
Твърди, че ответникът е заживял на съпружески начала с друга жена – л.ф., от
която има друго дете, на име м.. Междувременно молителката Ц.П. закупила
собствен жилищен имот в с.О., обл.П., представляващ дворно място и
двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв. м. Молителката твърди, че работи и
1
получава доход, който й позволява да осигури издръжката и добри условия за
живот на детето. Смята, че ако тя упражнява родителските права това ще бъде
в интерес на детето, тъй като бащата не се справя добре с родителските
грижи. Твърди, че детето често отсъства от училище, бащата не закупуван
необходимите ученически пособия, не му помага в ученето и детето често
ходи с ненаписани домашни. Освен това, ответникът не посещава родителски
срещи и не се интересува от учебния процес, както и не поддържа добрия
външен вид на детето, не се грижи редовно за неговото изхранване и се
налага то да ходи при роднини, за да иска храна.
Въз основа на тези твърдения, майката Ц.П. е формулирала искане до
съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето П. З. К.; да осъди бащата З. л.. К.
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда; да определи режим за лични контакти
на бащата с детето, което занапред да живее при нея в закупеното жилище в
с. О., ул. „****“ № **.
Отправила и е искане по чл. 127а, ал.2 СК за постановяване на решение,
заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето до Република И. през
ученическите ваканции, придружавано само от майката Ц.П., като това
искане се аргументира с обстоятелството, че дълго време майката е живяла и
работила в тази страна, има изградени контакти и желае да запознае детето
със забележителностите на страната.
Ответникът оспорва твърденията в молбата за настъпила промяна в
обстоятелствата, при които са определени действащите родителски мерки.
Оспорва твърденията, че не се справя с родителската отговорност, че не се
грижи за външния вид и за изхранването на детето и че не се интересува от
неговото образование. Твърди, че детето редовно посещава училище, има
отличен успех, облечено е добре и всичките му потребности са задоволени.
Иска от съда да отхвърли молбата и да остави в сила действащия в момента
режим съгласно одобрената съдебна спогодба. Противопоставя се на искането
по чл.127а, ал.2 СК с аргумента, че майката продължава да живее
преимуществено в И. и ако изведе детето от страната няма да го върне.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.П. е
2
представила социален доклад, в който изразява становище, че спорът следва
да се разреши в интерес на детето.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
По молбата по чл.59, ал.9 СК.
Съгласно чл.59, ал.9 СК, постановените от съда мерки относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и
издръжката на децата могат да се изменят при промяна на обстоятелствата по
молба на единия от родителите, на дирекция „Социално подпомагане“ или
служебно.
Между страните няма спор, установява се и от писмените доказателства
/удостоверение за раждане, протокол от съдебно заседание на 23.10.2018г. по
гр.д. №2524/2018г. на РС – П. и социален доклад на ДСП - П./, че детето П. З.
К. е родено на ****г. от съвместното съжителство на страните ЦВ. ИВ. П. и З.
л.. К., а поради настъпила раздяла на родителите съдът е предоставил
упражняването на родителските права на бащата и детето живее при него в
с.О., общ.П.. На майката е определен режим за лични отношения с детето и
същата е приела да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв.
От представените с молбата документи в превод от италиански на
български език е видно, че от месец октомври, 2020г. молителката работи в
Република И. и живее в жилище под наем в гр.С., провинция С.. Представени
са документи за извършени парични преводи, от които е видно, че същата
редовно заплаща присъдената издръжка на детето, чрез неговия баща и
ответник З. л.. К..
От представените с писмения отговор официални удостоверителни
документи е видно, че детето П. З. К. е ученик в ІІІ „в“ клас на СУ „***“ в
гр.П., от където му е издадена отлична характеристика. Има избран личен
лекар и е преминало всички задължителни имунизации. Не боледува често.
Представен е безсрочен трудов договор от 06.01.2021г., с който
ответникът З.К. е назначен на работа в „М.“ ЕООД, с.О., от където получава
основно месечно възнаграждение в размер на 1200лв.
3
От показанията на св.З.В. И. се установява, че тя е класен ръководител
на детето и е добре запозната с неговия успех и дисциплина. То е отличен
ученик и има примерно поведение. Държи се добре с останалите деца и
учителите. В училище е чисто и спретнато. Разполага с дневни джобни пари
за храна и напитки. Бащата винаги се интересува от неговото развитие. Води
го и го взима от училището. Между двамата има изградена силна връзка.
Майката също се интересува от детето и разговаря с него и със свидетелката
по телефона.
От показанията на свидетелките С.В.А и Д.М.Н. се установява, че те са
съседи на ответника. Описват го като грижовен баща, а детето – като много
добро, умно и възпитано. Бащата е избрал за детето училище в гр.П., което
смята за по-добро от училището в с.О., въпреки произтичащите от това
допълнителни ангажименти по придвижването на детето до учебното
заведение и обратно. Жилището, в което живеят, има всички необходими
условия, а детето разполага със собствена стая и компютър. Установява се
още, че бащата съжителства с друга жена, с която имат общо дете – момиче,
по-малко от П., както и че децата са взаимно привързани, а възрастите нямат
различно отношение към тях.
От показанията на свидетелите В.И.П. и А.Г.К. се установява, че са
роднини на молителката Ц.П.. Установява се, че към датата на разпита
24.06.2021г. тя продължава да живее и да работи в И., където е заминала през
2018г. Закупила е жилищен имот в с.О. на 24.08.2020г., което се потвърждава
и от представения нотариален акт. Същият все още не е годен за живеене, тъй
като в него се извършва основен ремонт. Майката се интересува от детето и
когато е в България го взима при себе си в жилището на свидетелите. Заедно
ходят на море и на планина. Когато е с тях детето е мълчаливо, не споделя
нищо за живота си в къщата на бащата и плаче, когато го питат за това. През
повечето време детето е чисто и добре облечено. Имало един случай през
пролетната ваканция на 2021г., когато майката била в България и взела детето
в дома на свидетелите. То имало въшки и било с мръсни нокти.
В приетия по делото социален доклад е посочено, че по данни на бащата
З.К., между него и детето е изградена силна емоционална връзка.
При тези данни съдът не намира основания за промяна на действащите
4
мерки относно отглеждането и възпитанието на детето, определени със
споразумението по гр.д. №2524/2018г. на РС – П.. Не се установяват
посочените в молбата нова обстоятелства по чл.59, ал.9 СК с изключение на
това, че бащата е заживял на съпружески начала с друга жена и има второ
дете. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да служи като
основание да се възложи отглеждането на детето на майката. Дори напротив,
съпружеското съжителство способства за изграждане на по-пълноценен
семеен кръг около детето, доколкото се установи, че и двете деца са
третирани равно от страна на възрастните. Твърденията на молителката
относно липсата на изградени хигиенни навици, за недобрия външен вид и
недохранването на детето също не се потвърждават. Единственото
доказателство в тази посока са показанията на св.К., която описва изолиран
случай, при който детето е имало въшки и е било с мръсни нокти.
Показанията на тази свидетелка следва да се преценяват през призмата на
нейната роднинска връзка с молителката, съгласно чл.172 ГПК, и доколкото
същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото и най-вече от
показанията на класния ръководител св.И., съдът не ги възприема в тази част.
Не се доказа и твърдението на молителката, че разполага със собствено
жилище, където да живее с детето, тъй като се установи, че същото е в
ремонт.
Установи се, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет
и се справя отлично с отговорностите на родител. Грижи се за отглеждането,
възпитанието и образованието на детето и му е осигурил жизнена среда, която
максимално се доближава до характерната за едно пълноценно семейство. Ето
защо молбата по чл.59, ал.9 СК следва да се отхвърли.
По молбата по чл.127а, ал.2 СК.
Искането е допустимо, доколкото се твърди, че страните са родители,
които са разделени и не могат да постигнат съгласие за пътуването на детето
в чужбина. Този спор, засягащ пряко интереса на детето, се разрешават с иска
по чл.27а, ал.2 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал.1 от СК, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи се решават по общо съгласие на родителите. Т.е. за издаването на
задграничен паспорт и за пътуването в чужбина законодателят изисква
общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие
5
разногласието може да бъде преодоляно с решението на съда по чл. 127а, ал.2
СК. Следователно правото да се иска решение, заместващо съгласието на
родителя за издаване задграничен паспорт и пътуване на детето в чужбина не
зависи от упражняването на родителските права, след като дори и да има
възлагане родителски права в полза на единия родител той не би могъл
самостоятелно да вземе решение за издаване на задграничен паспорт и за
пътувания зад граница на детето, т.е не би могъл да съдейства на детето в тази
насока, без да е необходимо да преодолява несъгласието на другия родител по
реда на чл. 127а, ал.2 СК.
При решаването на спора между родителите съдът следва да прецени и
интересите на детето. Обаче, интересът на детето да пътува в чужбина не
може да бъде преценяван абстрактно, тъй като това обезсмисля
съществуването на разпоредбата на чл.76, т.9 ЗБЛД. Изискването на закона за
съвместно упражняване на родителските права по този въпрос представлява
по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при
пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно
придвижване на детето и защитата на неговата личност и здраве следва да се
определи според данните на конкретния случай.
Данните по делото сочат, че майката трайно живее и работи в
Република И., където се е установила през 2018г. От тогава тя общува с
детето непосредствено само по време на отпуск, когато се прибира в
родината. По тази причина връзката й с детето не е пълноценна и се
наблюдава липса на доверие от страна на детето към нея – то не споделя
подробности за личния си живот в семейството на бащата и плаче, когато тя
му поставя такива въпроси. При това положение съдът намира, че попадането
на детето в непозната среда, далеч от дома и сред хора, чийто език то не
разбира, придружено само от майката, с която рядко общува, би се отразило
неблагоприятно върху неговото емоционално и психично състояние.
Пътуване в чужбина на дете на неговата възраст би имало положителен
ефект, само ако то е в обкръжението на хора, на които се доверява
безрезервно, в т.ч. родители, учители, треньори, възпитатели, съученици и
т.н. Не е в интерес на детето да пътува в чужбина по начин, при който би
могло да се почувства застрашено или който би породил у него силна
носталгия по дома. Ето защо молбата следва да се отхвърли. Допълнителен
6
аргумент за решението на съда да отхвърли молбата е обстоятелството, че
искането не съдържа достатъчно времеви ограничения на пътуванията в
чужбина и не е съобразено с одобрения от съда режим за лични отношения
между майката и детето. Предвид това, че производството по чл. 127а СК е
специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е
обвързан от направеното искане, не може да се поставя въпрос за частично
уважаване на искането или за определяне от съда на други рамки /ограничени
със срок/, в които да даде разрешението. При това положение поисканото
разрешение за заместващо съгласие би способствало за отклонение от режима
за лични отношения, без да е налице съгласието на другия родител и би било
предпоставка за необосновано дълъг престой на детето в И., където майката
продължава да живее и към момента на устните състезания по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката
следва да заплати на ответника направените съдебни разноски. Същият е
представил доказателства за платено възнаграждение за един адвокат в
размер на 300лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЦВ. ИВ. П., ЕГН ********** от с.О., ул.
„***** №**, с която на основание чл.59, ал.9 СК иска от съда да измени
родителските мерки, определени по гр.д. №2524/2018г. на РС – П., като й
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето П.
З. К., ЕГН **********, роден на ****г., което занапред да живее при нея в
с.О., ул. „***** №**; да осъди бащата З. л.. К., ЕГН ********** от с.О.,
обл.П., ул. „***№** да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300
лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда; да определи
режим за лични отношения на бащата с детето, както и молбата по чл. 127а,
ал.2 СК за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за
пътуване на детето до Република И. през ученическите ваканции,
придружавано само от майката Ц.П. и за издаване на необходимите лични
документи.
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. П., ЕГН ********** да заплати на З. л.. К., ЕГН
7
********** съдебни разноските в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8