Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.02.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 2451 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, както чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България“ ЕАД твърди, че между него и ответника Т.Д.С. е сключен
договор за мобилни услуги от 01.08.2014 г. Ответникът е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги с клиентски № ********* и титуляр
на предпочетен № 0898/983232, с избрана абонаментна програма Globul United - 13.99 лв., с уговорен срок на дйствие 24 месеца до 01.08.2016 г. Твърди, че правоотношението между страните е новирано
с допълнително споразумвение към договора от
16.12.2015 г. с предпочетен план нонстоп 49.99 лв., с уговорен срок на действие
24 месеца до 16.12.2017 г. Ответникът е взел мобилно устройство Apple модел IPhone
6s 16 GB Silver, на изплащане с уговорено 23 месечни лизингови вноски в
размер на 33.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентски № на абоната *********. За потребените
от ответника услуги за периода от 05.08.2017 г. до 04.12.2017 г. ищецът е издал
следните фактури: № **********/05.09.2017 г. за отчетен период на потребление
05.08.2017 г. до 04.09.2017 г. с начислена сума 104.68 лв., която сума е
дължима до 20.09.2017 г.; № **********/05.10.2017 г. за отчетен период на
потребление 05.09.2017 г. до 04.10.2017 г. с начислена сума 96.04 лв., която
сума е дължима до 20.10.2017 г.; № **********/05.11.2017 г. за отчетен период
на потребление 05.10.2017 г. до 04.11.2017 г. с начислена сума 95.12 лв., която
сума е дължима до 20.11.2017 г. По силата на договора ответникът се е задължил
да заплаща месечни абонаментни такси и лизинговите вноски, но не е изпълнил
задължението си. Ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор на
ответника и е издал крайна фактура/кредитно известие/ № ********** с начислена
сума за плащане в размер на 1179.07 лева, в която сума са включени неплатените
лизингови вноски и потребени мобилни услуги за
предходните отчетни периоди. За събиране на вземанията му е била издадена заповед за
изпълнение, длъжникът не подал
възражение в предвидения от закона срок, заповедта е връчена на същия при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи общо сумата 279.53 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
абонаментен № ********* за периода от 05.08.2017 г. до 04.12.2017 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление по реда
на чл.410 от ГПК до окончателното изпащане на сумата. Молят да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 33.99 лв., представляваща допълнителна
сума за придобиване собствеността в/у лизинговата вещ – съгл. сключения договор
за лизинг от 16.12.2015 г. по полученото мобилно устройство, взето с мобилен №
0898/983232 с абонатен № *********. Ангажират доказателства, претендират
направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника Т.Д.С., постъпил е отговор от назначения му особен представител
адвокат П.Т., които оспорва
иска като неоснователен, за което
излага подробни съображения. Същия оспорва истинността на представените от ищеца
документи, като моли да бъде задължен ищеца да представи същите в оригинал.
Заявява, че подписът на ответника е различен – оспорва авторството на същия при
полагане на подписите и авторството на почерка при изписване на данните му в
конкретно посочени документи. Моли в тази връзка да се допусне СГрЕ с конкретно посочени въпроси, като се използва
сравнителен материал от МВР – за което се издаде на вещото лице СУ. Оспорва
твърдението мобилния оператор да е доставил на ответника остойностените
във фактурите количество и качество мобилни и свързани с тях услуги, че е
налице валидно сключен договор между страните за предоставяне на мобилни
услуги, както че същия не е подписан на някои страници. Оспорва размера на претендирата сума, твърди че фактурите не са подписани от
ответника, същите имат формална доказателствена сила.
Моли да се допусне ССчЕ с конкретно посочени въпроси.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 990/2019 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че по същото е издадена заповед
за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен
иск, както и че същата е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за
мобилни услуги от 01.08.2014 г., Допълнително споразумение и Договор за лизинг
от 16.12.2015 г. По силата на първия ищецът се е задължил да предоставя
далекосъобщителни услуги, а ответникът – да заплаща месечна абонаментна такса в
размер на 13.99 лева. С втория договор ищецът се е задължил да предостави за
временно ползване на ответника мобилно устройство Appie Ihone 6s 16 GB Silver за срок от 23 месеца срещу заплащане на лизингови вноски от
33.99 лева. В последствие ответникът е променил
абонаментния си план и е преминал към програма „нонстоп“- 60.99 лв. за срок до
22.04.2019 г. /съгласно сключено между страните споразумение от 22.04.2017 г./.
Ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентски № на абоната *********. За потребените
от ответника услуги за периода от 05.08.2017 г. до 04.12.2017 г. ищецът е издал
следните фактури: 1. №
**********/05.09.2017 г. за отчетен период на потребление 05.08.2017 г. до
04.09.2017 г. с начислена сума 104.68 лв., която сума е дължима до 20.09.2017
г. и включваща: 50.82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп 60.99
лв., 1.24 лв. без ДДС временно възстановяване на изходящия трафик, 0.10 лв. без
ДДС гласова поща, 5.94 лв. без ДДС други услуги, 0.02 лв. без ДДС разговори към
„грижа за клиента и 33.99 лв. дължима лизингова вноска; 2. №
**********/05.10.2017 г. за отчетен период на потребление 05.09.2017 г. до
04.10.2017 г. с начислена сума 96.04 лв., която сума е дължима до 20.10.2017 г.
и включваща: 50.82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп 60.99 лв.,
0.10 лв. без ДДС гласова поща, 0.04 лв.
без ДДС разговори към „грижа за клиента и 33.99 лв. дължима лизингова вноска; 3. № **********/05.11.2017 г. за
отчетен период на потребление 05.10.2017 г. до 04.11.2017 г. с начислена сума
95.12 лв., която сума е дължима до 20.11.2017 г. и включваща: 50.82 лв. без ДДС
за месечен абонаментен план Нонстоп 60.99 лв., 0.12 лв. без ДДС разговори към
„грижа за клиента и 33.99 лв. дължима лизингова вноска.
От приетата по делото Съдебно почеркова
експертиза на вещото лице М. С., която съдът кредитира като компетентно
изготвена и неоспорена от страните се установява, че ответникът Т.С. е автор на
положените подписи, както и на почерка при изписаните три имена и всички
индивидуализиращи го данни в изследваните документи. Ето защо възражението, с
което се оспорва авторството на почерка и подписа на ответника е неоснователно.
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице А.Д.,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се
установява, че в допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от
22.04.2017 г. няма предоставени отстъпки за клиента. Процесните
фактури са осчетоводени, заведени са в счетоводството на ищеца, с което е
отразено увеличаване на вземания от клиент Т.Д.С. с абонатен № *********. С
така извършените плащания описани в таблица 1, ответникът е погасил първите две
фактури: № **********/05.08.2017 г. на стойност 95.43 лв. и №
**********/05.09.2017 г. на стойност 104.63 лв. Сумата, която е платена е
197.13 лв., задълженията описани в таблица 1 са 391.22 лв. + остатък от 101.70
лв. към 01.08.2017 г. и след извършено погасяване на дължими суми, остатъка е
295.79 лв. Поради неизплащане задължението по издадените фактури за ползване на
мобилни услуги в срок, доставчикът е прекратил едностранно договора с ответника Т.С. и е издал фактура /кредитно
известие/ № ********** от 05.12.2017 г., с което е сторнирана
сумата от 16.26 лв. – абонаментна такса и е изчислена обща сума за плащане в
размер на 1179.07 лв. Начислената неустойка по фактурата не са претендира по
съдебен ред.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения за периода от 05.08.2017 г. до 04.12.2017 г., поради което и
съгласно чл. 75 във връзка с чл. 19б, т. в) от общите условия за ищецът е
възникнало правото да прекрати едностранно сключения договор за мобилни услуги.
А това от своя страна съгласно чл. 12, ал.2 от общите условия на договор за
лизинг води до настъпване на изискуемост на месечните вноски за ползване на
мобилното устройство и плащане на
допълнителна сума за придобиване собствеността в/у лизинговата вещ – съгл.чл.1
ал.2 от договора за лизинг. Не е спорно между страните, че договорът между тях,
е прекратен по вина на ответника – поради неплащане на месечните абонаментни
такси. Ето защо предявения иск за признаване на установено, че се дължи сумата
от 279.53 лева, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги
за горния период е основателен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й заплащане. Основателна е и претенцията за заплащане на
сумата от 33.99 лева, представляваща допълнителна сума за придобиване
собствеността в/у лизингова вещ. Сключените между страните договори не
предвиждат необходимост от връчване на фактурите, за да се дължат сумите
посочени в тях, поради което направеното в този смисъл възражение също е
неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски общо от 505 лева, от които: заплатена
държавна такса 25 лв., 180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. заплатен
хонорар за вещи лица по допуснатите СГрЕ и ССчЕ. Освен това той дължи и тези в заповедното
производство в размер на 205 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Д.С.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и
М.С., сумата от 279.53 лева (двеста
седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща стойността
за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
абонатен № ********* за периода от 05.08.2017 г. до 04.12.2017 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране
на което е издадена заповед за изпълнение № 579 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 990/2019
г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.К.и М.С., сумата от 33.99 лева (тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща допълнителна сума за придобиване собствеността в/у лизинговата
вещ, съгл.чл.1 ал.2 от Договор за лизинг от 16.12.2015 г. за устройство Appie модел Ihone 6s 16 GB
Silver, взето във връзка с мобилен № 0898/983232 с
абонатен № *********, както сумата от 505
лева (петстотин и пет лева) направени по производството разноски и сумата
от 205 лева (двеста и пет),
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: