№ 30
гр.Х , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –Х в публично заседание на единадесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТЕЦ
Марица Изток 2” ЕАД с.Х, ЕИК хххххх представлявано от Ж.Д в качеството на
Изпълнителен директор против Наказателно постановление № 43-0000240/16.03.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация" гр.Стара Загора, с което на „ТЕЦ Марица
Изток 2” ЕАД с.Х, е наложено административно наказание „Имуществена санкция " в
размер на 3 000 лв. на основание чл. 96 „г" ал. 1 пр. 2 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като сочат доводи за това. Твърди се, че наказателното
постановление е издадено при неспазване изискванията относно задължителното му
съдържание предвидени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като на практика
липсвала правна квалификация. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призовани, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания. По същество юрисконсулт М.И. отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2020 г. служители на РД „АА”-Стара Загора, извършили проверка на „ТЕЦ
Марица Изток 2” ЕАД с.Х, и е установено, че лицензирания превозвач „ТЕЦ Марица Изток
1
2” ЕАД с.Х, притежаващ лиценз № 6310 за превоз на товари в Общността, валиден до
01.05.2026г. е допуснал осъществяване на превоз за собствена сметка, видно от заповед №
2224 от 13.12.2019г. и извадка от картата на водача Ж.Х.Ж за дата 15.04.2020г. с водач
Ж.Х.Ж, с ЕГН ********** с трудов договор № 123 от 20.08.2012г. управлявал МПС
„Ивеко” с рег. № СТ 8476 АМ, собственост на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Х, като видно
от справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите от 17.02.2020г. към
дата 15.04.2020г. водачът Ж.Х.Ж не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП - не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, поради което К. Д. ИВ. - инспектор към РД”АА” гр.Стара Загора
съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че на 15.04.2020г.
превозвача допуснал водача Ж.Х.Ж до управление на МПС „Ивеко” с рег. № СТ 8476 АМ,
извършващ превоз на товари за собствена сметка, като същият не отговаря на изискванията
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в
чл. 7 „а” ал. 2 пр. 3 от ЗАвП.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 96 „г” ал. 1 пр. 2 от
ЗАвП. За това нарушение на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Х на същото законово основание
била наложена „имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. Депозираните възражения били
приети за неоснователни.
С оглед обстоятелството, че жалбоподателя не държи на разпита на актосъставителя
и свидетеля по акта и желае да бъдат заличени като такива, тъй като не оспорва
извършването на нарушението по същество, както и неговото съставяне, и връчване съдът
заличи същите от списъка на свидетелите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, депозирана в законния срок и от
надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 43-0000240/16.03.2021 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на РД „Автомобилна инспекция”- Стара Загора към изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, съгласно заповед на Министъра на транспорта,
информационните технологии в шест месечния преклузивен срок. Актът също е съставен в
2
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е датата, на която е
бил осъществен превоза15.04.2020г., както и нарушената правна норма. В постановлението
наказващият орган е изложил мотиви защо не приема случаят за маловажен, както и че
приема депозираните възражения за неоснователни. В хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване н а
правото на защита на нарушителя, което е било реализирано в цялост с депозирането на
жалба до въззивната инстанция.
Съдът не приема направеното възражение за материална законосъобразност, въпреки
че в практиката има противоречащи си решения, поради следните съображения:
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От всички
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че „ТЕЦ Марица
Изток 2” ЕАД с.Х има качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл. 7 „а” ал.
2 от ЗАвП може да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Установено е и че водачът, който е извършил превоз на товари за дружеството на
15.04.2020г., не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му
такова е било с изтекъл срок на валидност. Видно от приложената по преписката справка е,
че ново удостоверение за психологическа годност на този водач е издадено едва на
20.02.2021г.- повече от 10 месеца след осъществяване на нарушението. Обстоятелството, че
именно на 15.04.2020 г. водача е управлявал превозно средство, с което е бил осъществен
превоз се доказва по безспорен и категоричен начин от приложената по преписката заповед,
пътен лист, тахографски лист и др. Вида на превоза се установява от приложените по делото
доказателства и от тях е видно, че същият е бил за собствена сметка. Разпоредбата на чл. 7
„а” ал. 2 от ЗАвП изрично сочи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС
от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредби по ЗАвП и с
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП е Наредба №
36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. В чл. 1, ал. 1, т. 4 от нея наистина е предвидено, че с наредбата се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на водачите, осъществяващи обществен превоз на товари и
пътници. Това обаче не означава, че водачите, осъществяващи превоз на товари за собствена
сметка, не следва да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
3
Обстоятелството, че в акта и постановлението тези нормативни актове не са били посочени,
по никакъв начин не води да нарушаване правото на защита на нарушителя, тъй като
разпоредбата на чл. 7 „а” ал. 2 от ЗАвП е достатъчно ясна и конкретна. Поради това и
възраженията в тази насока са неоснователни.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно е било прието, че от страна
на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Х е допуснато нарушение на чл. 96 „г” ал. 1 пр. 2 от ЗАвП.
За превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията
на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за
притежание на удостоверение за психологическа годност на водача е въведено с нормата на
чл. 7 „а” ал. 2 от ЗАвП, респективно с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП. За превозвача
е било налице задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не
допуска да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е
било изпълнено. Според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1
(т. е. лицензираният превозвач) допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, а
според чл. 58, ал. 1, т. 3 от същата наредба тази годност се доказва от водачите чрез
притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Начинът на издаване и реквизитите на това
удостоверение са регламентирани в глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
Следователно за да е надлежно описано нарушението, е достатъчно в наказателното
постановление да бъде посочено, че лицензираният превозвач е допуснал извършването на
обществен превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за психологическа
годност, без да е необходимо да се препраща към конкретни разпоредби от посочените
наредби, които уреждат реда за неговото издаване и преповтарят задължението на
превозвача, което е уредено в самия закон – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. АНО е дал точна и
пълна правна квалификация на нарушението, правилно е определен и субектът на
нарушението.
В този смисъл са решения:
Решение № 116 от 18.05.2021 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 84/2021 Решение № 46
от 20.01.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1065/2020 г., Решение № 128 от 3.02.2021
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2127/2020 г.
Правилно на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Х е била наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв., която е императивно предвидена в чл. 96 „а” ал. 1 от ЗАвП,
като следва да се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на
допуснатото нарушение. И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че превозвача е
допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните изисквания, а
разпоредбата на чл. 96 „г” от ЗАвП е създадена именно, за да се санкционира подобно
допустителство.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би могъл
да бъде приет за маловажен. Неговата степен на обществена опасност не се различава от
4
останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване
на вреди. В случая следва да се има предвид, че водача е извършвал превози в целия период,
в който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Поради това
съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление №
43-0000240/16.03.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация”- Стара Загора,
с което на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Х, общХ, ЕИК хххххх представлявано от Ж.Д в
качеството на Изпълнителен директор е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96 „г” ал. 1 пр. 2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Стара Загора по реда на АПК.
Съдия при Районен съд –Х: _______________________
5