Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София,07.12.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9686 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.е.д.л. АД срещу В.З. П.и М.Х. П.искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от общо 70992,86лв.-главница по договор заем/кредит Развитие №062/27,06,2014год., сума в размер на 47000,00лв.-частично от 115851,65лв.-възнаградителна лихва, за периода от 10,11,2014год. до 10,07,2019год., 1000,00лв., частично от 118212,98лв., представляваща неустойка за забава, за периода от 11,11,2014год. до 22,07,2019год., сума в размер на 1000,00лв., частично от 7608,73лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода от 12,09,2016год. до 22,07,2019год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22,07,2019год. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения ищецът да е кредитор, в качеството на заемодател на В.З. П.по договор за заем №062/27,06,2014год., по силата на който е предоставена сума в размер на 45000,00лв. при договорено връщане на заема на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план от 10,07,2019год. С анекс №1/08,08,2014год. е предоставена допълнително сума в размер на 15000,00лв. С анекс №2/10,09,2014год. е предоставена сума в размер на 11300,00лв. поддържа сумите да са усвоени от заемополучателят. Договорената лихва съобразно чл.5 от договора е 50%. Поддържа на осн.чл.10 от договора да е дължима и неустойка за забава върху неплатената главница. Твърди сумите по погасителни вноски да не са заплатени от ответниците.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-В.З. П.в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват да е налице възникнало заемно правоотношение с ищеца по делото, по което да е получила суми. Излага доводи за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен за реализиране на печалба от дружеството. Евентуално се сочи на нищожност на клаузите за договорна лихва и неустойка за забава. Договорната лихва в размер на 50% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена прекомерно. Поддържа нищожност на клаузата за неустойка, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, противоречи на добрите нрави. Отделно от това се сочи на прекомерност на неустойката за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното излага становище за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, вкл. по чл.38 от Задв.
Ответникът-М.Х. П.в указания законоустановен срок излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на исковите претенции. Поддържа да не е страна по договор за заем, доколкото не е нито солидарен длъжник, нито поръчител на вземането. Твърди да е ипотекарен длъжник обезпечил вземане на кредитополучателя чрез договорна ипотека върху собствен имот. При условията на евентуалност излага становище за неоснователност на предявените искове поради нищожност на договора, евентуално на негови клаузи по съображения идентични с изложените в отговора на В. П.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски вкл. По чл.38 от Задв.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява наличието на сключен Договор
за паричен заем „Развитие“№062 от 27,06,2014год. /л.5/, сключен между „А.е.д.л.
„АД, в качеството на заемодател и В.З. П., в качеството на заемател, с който е
предоставен заем в размер на 45000,00лв., който се усвоява след вписване на договорна ипотека, но не
по-късно от 10,07,2014год. В чл.15 от договора е уговорен срок за изплащане на
заема от 60 месеца. Предвиден е лихвен процент от 50,00 % годишно. Годишния
процент на разходите е 63,21%.
Съгласно чл. 10 от договора при забава на плащанията по договора заемодателят
начислява и събира от заемополучателя
лихвен процент за просрочена
главница в размер на лихвения
процент за редовен дълг плюс надбавка
за просрочие от 6% върху просрочената главница и или лихва
до окончателното изплащане на вземането. Целият дълг по главницата
редовна и просрочена се олихвява с наказателен лихвен процент по договора
за кредит , който е в размер на 10% годишно.
Представен е погасителен план към договора /л. 16/,
в който е отбелязано, че вноските са в размер на 2052,21лв. месечно.
С Анекс № 1 от 08,08,2014год.
към Договор за паричен заем „Развитие“ №062/27,06,2014год. /л. 19/ е уговорено,
че заемодателят предоставя на заемополучателя
допълнителна сума в размер на 15000,00лв. към основната главница от 45000,00лв.
С т.4 от анекса е посочено заeмополучателят да е заявил съгласие от допълнително предоставената сума от 15000,00лв. да бъдат удържани 252,90лв.
такса за предоговаряне и първата дължима
вноска по погасителен план 2 с падеж 10,09,2014год. в размер на 2747,10лв.
По приложен погасителен план №2 към анекса
месечната вноска е в размер на 2747,10лв.
С анекс №2 от 10,09,2014год. заемодателят предоставя на заемополучателя
допълнителна сума в размер на 11300,00лв. към отпуснатата до момента
сума в размер на 71300,00лв. Заемополучателят
декларира съгласие първата дължима
месечна вноска по погасителен план
3 с падеж 10,10,2014год.,
в размер на 3277,97лв. да бъде удържана
от предоставената сума.
По изготвен погасителен план №3 месечната погасителна
вноска е в размер на 3277,97лв.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено
следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се установява,
че размерът на предоставения кредит е общо 71300,00лв., от които преведена по
разплащателна сметка на кредитополучателя е
сума в размер 61822,03лв., удържани са суми в размер на 8077,28лв. и
разноски в размер на 1400,69лв. Начислените разноски включват 24,00лв.-месечни такси /60*0,40/,
сума в размер на 48,00лв.-такса вписване, нотариална такса 616,00лв., такса усвояване 400,00лв.,
застраховка 60,00лв. и такса предоговаряне 252,90лв.
Погасяване на кредита е извършено единствено с
удържаните суми за месечни вноски,
първите по погасителни планове, при подписване на договора и двата анекса.
Датата на усвояване на кредита е 14,07,2014год. по договор и
11,08,2014год. по анекс №1 и 24,09,2014год.
по анекс 2. Остатъкът по главницата след
извършените погасявания, чрез удържаните суми за главница от 1263,50лв. е 70036,50лв. Възнаградителната
лихва за периода от 10,11,2014год. до 10,07,2019год. е 114286,94лв.
Неустойката от 56% върху просрочена
главница, за периода от 11,11,2014год. до
22,07,2019год. е 60352,08лв., а
обезщетението за забава върху
главницата, за периода от 11,11,2014год. до
22,07,2019год. е 10778,27лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото се установява, че между В. З. П.и
„А.е.д.л. АД е възникнало правоотношение
по представяне на заем, по силата на което заемодателят е изпълнил задължението
си да предаде на заемателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
С оглед изричната разпоредба на чл.4,
т. 2 от Закона за потребителски кредит/ДВ бр.30 от
2013г./ приложима към датата на сключване на
договора/, ЗПК не се
прилага по отношение на договори за кредит или
договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са
обезпечени с ипотека или друго сравнимо
обезпечение върху недвижим имот; В конкретната
хипотеза задълженията по договора са обезпечени с договорна ипотека видно от НА
№90, том І, рег.№3051, дело №78 от 07,07,2014год. От друга страна изменението с ДВ, бр.35/22,04,2014год.,
с което се разширява приложното поле на ЗПК е в сила от 23,07,2014год., а
съгласно §13, от ПЗР на ЗИД на ЗПК не
намира приложение за договори сключени преди влизането му в сила, с изключение
на обезщетения, такси и неустойки по §9, т.3 от закона, който касае предсрочно погасяване на вземания по
договора.
Ето защо за този вид договори се
прилагат разпоредбите на чл.5,чл.6, чл.16-18, чл.25 и чл.33а от ЗПК.
Въпреки това на общо основание приложими са
разпоредбите на Закона за защита
на потребителите /ред.ДВ №30/26,03,2013год./ Заемателят е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП, а заемодателят е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП. Съгласно
т.12 от ДР на ЗЗП „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Ето защо процесният договор има характер на
потребителски договор, за който се
прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството
на спора, съдът
следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
По определяне размера на
задължението:
По делото са наведени доводи за липса на възникнало облигационно
правоотношение, тъй като от
ответника В.З. П.реално суми не са усвоени. Предвид реалния характер на договор
за заем, съдът намира между страните да е възникнало облигационно правоотношение
с предоставянето на заетата сума на заемополучателя.
Съгласно заключението на ССчЕ, предоставената по
сметка на ответника В. П.е сума в размер на 61822,03лв.
По отношение на
разноските посочени в размер на 1400,69лв., съдът намира следното.
Удръжките за такси/месечни такси
24,00лв., такса усвояване-400,00лв. и такса предоговаряне в размер на
252,90лв./ са недължими. Видно от приложения
погасителен план към договор за заем е
видно общото задължение по заема да е 123132,80лв., от които
45000,00лв.-главница и 78132,80лв.-лихви. Не е посочено задължение за такси,
предвид което събирането им от
заемодателят е лишено от основание. Такса в размер на 400,00лв. за усвояване на
заема, съдът намира да е и неравноправна, тъй като отпускането/усвояване на
сумите по предоставен заем е част от дейността по кредитиране, за която заемателят заплаща възнаградителна лихва, поради което договаряне на подобна
клауза нарушава изискването за добросъвестност в отношенията и води до
значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя-чл.143, т.18 от ЗЗП. В договора
липсва основание за начисляване на такса за
предоговаряне от 252,90лв., както и месечна такса в размер на 60*0,40,
поради което са недължими. Такса в размер на 60,00лв.-застраховка също е недължима, тъй като в договора няма
условие за отпускане на заема сключването на
застраховка Живот или Имущество, а от друга страна липсват данни за
реализиран разход от ищеца в този смисъл.
В този смисъл усвояването на заема, чрез плащане на задължения на заемателя спрямо
трети лица е основателно за
дължимата такса вписване на ипотека и нотариална такса, но видно
от приложения НА 90/2014год. нотариалната такса е 458,50лв.
и 45,00такса вписване. Т.е. задължението на заемателят
за връщане на заетата сума е ограничено до реално предоставената такава, която е
в размер на 61822,03лв.-преведена по сметка на ответника и 503,50лв.
/458,50+45,00лв./-такса вписване на ипотека и нотариална такса или общо 62325,53лв. Погасената главница,
чрез удръжки е 1263,50лв. Ето защо
непогасената главница е в размер на 61062,03лв. От ответната страна не са ангажирани доказателства за погасяване на
същата, установено и със съдебно-счетоводната експертиза, поради което исковата
претенция за главница в размер на 61062,03лв. е основателна, а за разликата
подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.240, ал.2 от ЗЗД заемателят
по договор за заем дължи възнаградителна лихва, в
случай, че е уговорена. Към момента на
сключване на договора не е налице нормативна забрана за определяне на
максимален допустим размер на възнаградителната
лихва. Ето защо договореното между страните съдържание съобразно чл.9 от ЗЗД е
ограничено от императивни разпоредби на
закона и добрите нрави. Преценката за съответствие на договорна клауза с добрите нрави като морално
етична категория се извършва за всеки конкретен случай и при отчитане
спецификата и всички обстоятелства при сключване на договора. Възнаградителната лихва по
същността си съставлява цената на паричния ресурс предоставен на заемателя, дължима с оглед
невъзможността на заемодателят в
определен срок да разполага с него. В конкретната хипотеза е посочено възнаградителната
лихва да е в размер на 50%годишно или първоначално за срока на договора в размер на 78132,80лв. За преценка
противоречие на лихвата с добрите нрави следва да бъде отчетена и съдебна
практика на ВКС, обективирана
в (Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/2006
г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение
901/2015 г. по ч.гр. д.
6295/2014 г. на ВКС, IV ГО), съгласно която е прието,
противоречие с добрите нрави на уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени
задължения, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение, какъвто е настоящия
случай тази, която надвишава двукратния размер на законната лихва. Договорената
лихва в размер на 50.00 %, надхвърля четири пъти годишния
размер на законната лихва. Тоест размерът на възнаградителната лихва по процесния
заем за
уговорения срок от 60месеца надвишава почти два пъти размера главницата. Съобразявайки
горното и предвид това, че заемател е финансова
институция, а заемателят, в качеството на потребител
е в икономически по-неизгодна позиция, съдът намира възнаградителната
лихва действително да е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което
и на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна и не поражда
задължения за заемателят.
Предвид изложеното
исковата претенция за сумата от 47000,00лв., дължима за периода от 10,11,2014
до 10,07,2019год. е неоснователна.
С чл.10 от договора е предвидена договорна
мораторна неустойка, за просрочените задължения като е посочено при забава в плащанията заемодателят
начислява и събира лихвен процент за
просрочена главница в размер на лихвения процент за редовен дълг
плюс надбавка върху просрочена
главница и/или лихва до окончателното изплащане на просрочената
сума. В конкретната хипотеза се претендира неустойка в размер на 1000,00лв.,
частично от 118212,98лв. за периода от 11,11,2014год.
до 22,07,2019год. върху просрочена главница.
Преценката за нищожност на
клаузата за неустойка съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР
№1/2009год. на ОСГТК на ВКС следва да се извърши съобразно нейните функции,
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения като
възможни критерии за преценка към датата на сключване на договора, предвид
естеството на задължението, размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Клаузата на чл. 10 от договора, сочеща на
задължение за неустойка съдът намира да е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, като уговорена в
необосновано висок размер. По отношение на същата, въпреки, че е част от
договора за заем, а не от общи условия, не е проведено доказване за
индивидуалното ѝ уговаряне от страна на ищеца-търговец, чиято е
доказателствената тежест съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП. В същото време,
неустойката не включва определянето на основния му предмет, нито съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата от
друга и е допустима преценка на нейната неравноправност – арг.
от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП като съдът
дължи потребителска защита по отношение на нея.
Предвид изложеното исковата претенция за заплащане
на мораторна неустойка следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По претенцията за обезщетение забава за сума в
размер на 1000,00лв. частично от 7608,73лв. С оглед основателност на
претенцията за главница, както и предвид
недействителност на договорената
неустойка за просрочие, основателно е вземането за
обезщетение за забава, за релевирания период от 12,09,2016год. до 22,07,2019год.
Размерът на обезщетението за забава определен по чл.162 от ГПК е в размер на 17707,99лв., поради което исковата претенция в
размер на 1000,00лв. е основателна.
По възражението за давност. Приложимата за главницата погасителна давност е 5
годишна, с оглед чл.110 от ЗЗД, считано от изискуемост на вземането -10,11,2014год.
/ първите вноски по изготвените
погасителни планове-10,08,2014,10,09,2014год. и 10,10,2014
са погасени, чрез прихващане/. С оглед
датата на депозиране на ИМ на
22,07,2019год. петгодишната давност относно вземането за главница не е изтекла.
Давността по отношение на лихвата за
забава съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД е
тригодишна или с оглед датата на ИМ погасени по давност са вземания за
лихва преди 22,07,2016год., а с оглед релевирания
период от 12,09,2016год. до 22,07,2019год. възражението е неоснователно.
Предявените искове срещу М.Х. П., съдът намира
за изцяло неоснователни предвид
липсата на пасивна материално правна
легитимация. Видно от съдържанието на сключения договор за заем М. Х. П.и
З.Д.П.са ипотекарни
длъжници по договора за заем обезпечен с договорна
ипотека в полза на кредитора. От съдържанието на договорните клаузи не се
налага извод същите да са поели задължение, в качеството на солидарни длъжници или в качеството на поръчители, обезпечаващи
задължението на заемополучателя. Ето защо същите на са
длъжници по сключен договор за заем, а изразеното
от тях волеизявление съставлява ангажимент
за сключване на договорна
ипотека, чрез собственото им имущество. Ето защо за неудовлетворени задължения по договор заем
заемодателят би могъл да се удовлетвори,
чрез насочване на изпълнението върху имущественото обезпечение, което ипотекарният длъжник следва да понесе, но не е солидарно отговорен по договора за заем.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 4391,36лв. от общо 8610,52лв., от които 4810,52лв.-д.т.,
300,00лв.-в.л. и 3500,00лв.-адв. Възнаграждение./
Възражението на отв. М. П.по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно. Адв. Възнаграждение с оглед цената на
иска по чл.7, ал.2 от НМРАВ е 3929,85лв., поради което адв.
Хонорар от 3500,00лв. не е прекомерен./
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от исковата претенция не се дължат
разноски, тъй като не са извършени.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. На АД Бул лекс
се дължи адв. Възнаграждение, с оглед отхвърлената
част от иска в размер на 1886,32лв. от
общо 3929,85лв.
На осн.чл.38,
ал.2 от Задв.
На АД Б. консулт се дължи адв. Възнаграждение
в размер на 3929,85лв.
Възражението на ищеца за липса на
предпоставките на чл.38 от Задв.не е подкрепено с
доказателства, поради което е неоснователно.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.З. П.с ЕГН **********, със съд. адрес ***,
офис-партер да заплати на А.е.д.л. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***,
партер и съд.адрес ***.******, адв. К.на осн.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 61062,03лв., главница
по договор за заем /кредит Развитие
№062/27,06,2014год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22,07,2019год. до изплащане на
вземането, както и 1000,00лв., частично от 7608,73лв.-обезщетение за
забава, за периода от 12,09,2016год. до 22,07,2019год. като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции над 61062,03лв. до
предявения размер от 70992,86лв. –главница, за сума 47000,00лв.-частично от
115851,65лв.-възнаградителна лихва за периода от
10,11,2014год. до 10,07,2019год., както и 1000,00лв., частично от
118212,98лв.-неустойка за периода от 11,11,2014год. до 22,07,2019год. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.е.д.л. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, партер и съд.адрес ***.******, адв. К.срещу М.Х. П., с ЕГН **********, съд.адрес ***, офис партер искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане за сумата от общо 70992,86лв.-главница по договор заем/кредит Развитие №062/27,06,2014год., сума в размер на 47000,00лв.-частично от 115851,65лв.-възнаградителна лихва, за периода от 10,11,2014год. до 10,07,2019год., 1000,00лв., частично от 118212,98лв., представляваща неустойка за забава, за периода от 11,11,2014год. до 22,07,2019год., сума в размер на 1000,00лв., частично от 7608,73лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода от 12,09,2016год. до 22,07,2019год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22,07,2019год. до окончателното изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА В.З. П.с ЕГН **********, със съд. адрес ***,
офис-партер да заплати на А.е.д.л. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***,
партер и съд.адрес ***.******, адв. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 4391,36лв. – разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА А.е.д.л. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, партер и съд.адрес ***.******,
адв. К.да заплати на АД Б. л.на осн.чл.38, ал.2
от ЗАдв. сума в
размер на 1886,32лв. –адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА А.е.д.л. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, партер и съд.адрес ***.******,
адв. К.да заплати на АД Б. консулт на осн.чл.38, ал.2
от ЗАдв. сума в размер на 3929,85лв. –адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: