№ 5512
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100509099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20119729 от 19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 42076/2018 г. на
Софийски районен съд, 120 състав, е признато за установено по предявените искове от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че Б. Р. Р. и В. Р. Р., дължат на „Т.С.“ ЕАД, всеки от тях по ½ от следните суми:
сумата от 7266.90 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2017. до окончателното заплащане на сумата, сумата от 1729.15 лв., представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2014г. до 14.07.2017г., сумата от 49.97 лв. представляваща
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано от Б. Р. Р., срещу съответната неизгодна за него част от
решение № 20119729 от 19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 42076/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 120 с-в. Посоченото решение се обжалва в неблагоприятните
установителни части за дължими суми – главници, лихви и разноски от страна на Б. Р. Р.
към „Т.С.“ ЕАД, а именно ½ част от: сумата 7266,90 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м.04.2015 г. за апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „******* ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.07.2017 г. до окончателното изплащане, сумата 1729,15 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 17.04.2017 г., сумата от 49,97 лева, представляваща
дължима главница за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва
върху главницата, считано 27.07.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от 14,39 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 17.04.2017 г.
1
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа, че задължението за процесния период е изцяло платено.
Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция.
В установения от закона срок, въззиваемият „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. В случая с въззивната жалба е направено
оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка
за правилност. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и
правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените
с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявените искове в тежест на въззиваемия е да докаже основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, тоест съществуването на договорни
отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е
доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
2
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.
По делото не се спори относно наличието на облигационна връзка, както и, че до
имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия на посочените цени. Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства. Видно от
представеното удостоверение за наследници, двамата ответника са наследници на Й.П.М.,
при равни квоти, поради което следва да отговарят по равно за задълженията й.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че по делото е установено
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че
ответниците не са заплатили претендираните с исковата молба суми. Тези изводи на
районния съд са правилни.
Нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в проведените по делото заседания
жалбоподателят е оспорил предявените искове. Единственото възражение е било, че сумите
са били изцяло заплатени.
За установяване факта на заплащането са ангажирани следните доказателства: ССЕ,
споразумение от 30.12.2019г., както и два фискални бона за сумите от 3067.02 лв., платени
на 08.11.2019г., съответно за сумата от 2866.37 лв., платена на същата дата – 08.11.2019г. В
същите, като основание за плащане е отразено „към фактура № ******* респективно „към
фактура № *******
В исковата молба въззиваемият е претендирал суми за неплатена ТЕ за период м.
05.2013г. до м. 04.2015г., както и сума за реално потребена ТЕ, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2014г., както и № **********/31.07.2015г.
Установява се от приетата по делото ССЕ, която съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена, и която не е оспорена от страните, че приложените
фискални бонове не касаят процесния период.
Видно от представените общи фактури и посочените в тях номера на фактури по
прогнозни месечни сметки /л. 19 до л. 22 от делото на СРС/, платените от ответниците суми
с фискални бонове по фактура № ********** и фактура № ********** не са предмет на
настоящата искова претенция. Това се установява и от приетата по делото ССЕ.
Горните изводи на съда не се разколебават от представеното по делото споразумение
от 30.12.2019г., тъй като видно от същото е посочено, че дължимата сума за главница е по
фактура № **********/31.07.2018г. Действително с единия фискален бон от 08.11.2019г. е
платена сума по тази фактура. След това плащане е сключено споразумението – на
30.12.2019г. Нито приложените фискални бонове обаче, нито представеното споразумение
са предмет на исковата претенция, която касае съвсем различни фактури.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че съдът не е установил за кой
3
различен период са платени сумите по фискалните бонове. Напротив – в същите ясно е
посочено, че са „към фактура № ******* съответно „към фактура № ******* И двете не са
част от вземанията, претендирани по настоящето дело.
С оглед изложеното, не могат да бъдат споделени възраженията на въззивника Р., за
заплащане на претендираните с исковата молба суми.
Не се установява да са допуснати от СРС и твърдените с въззивната жалба
процесуални нарушения. Самият въззивник признава, че е закъснял за часа на откритото
съдебно заседание. При положение, че не е имал други дела, не може да се счете за
процесуално нарушение, че съдът не е отложил за разглеждане делото на второ четене.
Нещо повече, дори и споразумението да беше представено, респективно прието на първа
инстанция, то по никакъв начин не установява заплащане на процесните суми. Както беше
посочено по – горе, сумата по споразумението не е предмет на исковата молба.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20119729 от 19.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 42076/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в.
ОСЪЖДА Б. Р. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „*******
******* кантора 152, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273
ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5