ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
18.02.2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на 18.
ФЕВРУАРИ.2021 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като
разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№52/2021Г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по
делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по адм.д.№52/2021г по описа на Административен съд- гр.
Плевен, е образувано въз основа на жалба от л. св. Г.В.В.,***, против изричен
отказ на Главния директор на ГД“ИН“, №12858/29.12.2020г., за преместването му
от Затвор- Плевен, в Затвор- Ловеч. Производството по делото е оставено без движение,
с определение №258/11.02.2021г., до решаване на въпроса за дължимостта на
държавната такса по делото, предоставянето на правна помощ, и за прилагане на
адм. преписка по оспорения отказ. Със същото определение, без движение са
оставени молбите на жалбоподателя В. за освобождаване от внасяне на държавна
такса и разноски по делото, и за предоставяне на правна помощ. По така
направените искания, съда служебно е събрал съответните доказателства за
здравословното състояние и доходите на жалбоподателя, чрез изискване на
съответните справки от Затвора- Плевен, представени по делото.
Съдът като съобрази служебно
събраните писмени доказателства, както и депозираната от страна на
жалбоподателя В. декларация за имуществено състояние, намира, че в случая не са
налице основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК и по чл. 25, ал.1, вр чл.21, ал.3 от
ЗПрП и не следва да бъде предоставяна правна помощ на жалбоподателя Г.В., както
и същият не следва да бъде освобождаван от внасяне на държавна такса и разноски
по делото. Съобразно нормата на чл. 23, ал.3 от ЗПрП, съдът предоставя правна
помощ на страната, след като прецени, че същата няма достатъчно средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, като вземе предвид имущественото му
състояние, удостоверено с декларация, доходи, семейно положение, здравословно
състояние, възраст и други обстоятелства. В случая, от представените
доказателства, се установява, че жалбоподателя В. е в добро общо здравословно
състояние, женен, няма непълнолетни деца, които да издържа, а съобразно
справката за трансфери на парични средства, за периода м. 12.2019-м.01.2021г.
вкл., се установява, че същия има приходи от 1130лв., като последния му приход
от м. януари.2021г., е в размер на 200лв. С оглед изложеното, съдът намира, че
не са налице условията по смисъла на чл. 23, ал.3 от ЗПрП, за предоставяне на
правна помощ на жалбоподателя В., като
съда приема, че същия може да си позволи заплащане на адв. възнаграждение.
Следва да се посочи, че в рамките на настоящето административно производство,
правната помощ не е задължителна- арг. чл. 23, ал.3 от ЗПрП и се предоставя по
преценка на съда, въз основа на изброените обстоятелства. Следва да се посочи
също, че по реда на чл. 24, т.1 от ЗПрП, правна помощ не се предоставя, ако
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла
на лицето, каквато е и настоящата хипотеза.
По същите съображения, съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК, приложима на
основание чл. 144 от АПК, и жалбоподателя В. не следва да освобождаван от
държавна такса и разноски по делото. Съобразно цитираната разпоредба на чл. 83,
ал.2 от ГПК, такса и разноски не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят, като
преценката на съда се формира на база посочените обстоятелства, които са
идентични с изискванията на чл. чл. 21, ал.3 от ЗПрП. Както бе посочено по- горе,
съобразно представените от жалбоподателя доказателства, съдът приема, че същият
притежава достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса, която
е в минимален размер от 10лв. и евентуални разноски по делото. В случая следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че като лишено от свобода лице, при
изтърпяване на наказанието, на В. са осигурени подслон, храна и медицинско
обслужване. Следва да бъде указано на жалбоподателя, в 7- мон дневен срок от съобщението, да внесе
сумата от 10лв. държавна такса по делото, с указание, че при неизпълнение на
указанието в дадения срок, производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На
основание. чл. 23, т. 3 и чл. 24, т.1 от ЗПрП, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от жалбоподателя
л. св. Г.В.В.,***, за предоставяне на правна помощ, по адм. дело №52/2021г. по
описа на АдмС- Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
основание чл. 83, ал.2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от
жалбоподателя л. св. Г.В.В.,***, за освобождаване от внасяне на държавна такса
и разноски, по адм. дело №52/2021г. по описа на АдмС- Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението,
в тази му част, може да бъде обжалвано с частна жалба, в 7- мо дневен срок от
съобщениет до жалбоподатяля, пред Тричленен състав на Административен съд-
Плевен.
УКАЗВА на жалбоподателя л. св. Г.В.В.,***,
в 7-мо дневен срок от съобщението, ДА ВНЕСЕ сумата от 10лв.- държавна
такса по сметка на АдмС- Плевен, като МУ УКАЗВА, че при неизпълнение на
указанието в дадения срок, производството по делото ще бъде прекратено.
Определението в тази му част не
подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ : /П/