Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Христова в.гр.дело № 3765 по описа за 2009 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК
/отм./, вр. пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С решение от 16.02.2009
г., постановено по гр. дело № 3948/2006
г. по описа на СРС, ГО, 26-ти състав, е
отхвърлен като неоснователен предявеният от
Столична община /конституирана по реда на чл. 120 от ГПК
/отм./ на мястото на починалата в хода на процеса
първоначална ищца А.К.Ч./
против И.И.Ц. и И.И.Ц. иск с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по
реституция, настъпила по силата на закона – ЗВСОНИ и по законово наследствено
правоприемство, на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-2419,
целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя,
местност „Тенев баир“, при съседи – от две страни – улица, УПИ Х-2419 и УПИ ХI-2419,
и за осъждане на ответниците да предадат владението на горепосочения недвижим
имот. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 181
от ГПК /отм./ от Американски университет в България против
Столична община искове с правно
основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и с правно основание чл. 108 от ЗС против И.И.Ц.
и И.И.Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че
ищецът е собственик по силата на завещание на недвижим имот - УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-2419, целият с площ от 1 788 кв.
м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир“, при съседи – от
две страни – улица, УПИ Х-2419 и УПИ ХI-2419, и за
осъждане на ответниците И.И.Ц. и И.И.Ц. да предадат владението на така посочения
недвижим имот. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на
чл. 181 от ГПК /отм./ от Американски университет в
България против Столична община
евентуални искове с правно
основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и с правно основание чл. 108 от ЗС против И.И.Ц.
и И.И.Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че
ищецът е собственик по силата на договор за продажба на наследство от
19.10.2006 г. на ½ идеални части от недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ IX-2419, целият с площ от 1 788 кв.
м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир“, при съседи – от
две страни – улица, УПИ Х-2419 и УПИ ХI-2419, и за
осъждане на ответниците И.И.Ц. и И.И.Ц. да предадат владението на ½
идеални части от така посочения недвижим имот.
За
да постанови горепосоченото решение СРС е поставил в основата на правните си
изводи обстоятелството, че по делото не е доказано, че към 25.02.1992 г. А. Ч.
и И. Ч. се явяват реституирани собственици по силата на закона на спорния имот.
Срещу
решението в частта му, в която исковете, предявени от първоначалния ищец А.К.Ч.
са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от Столична община, в която са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Поддържа се,
че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че А.
и И. Ч.и са собственици по наследство и реституция на процесния имот. Поради
което се отправя искане СГС да се произнесе по всички основания за нищожност на
сделките, с които Г.Ц. е прехвърлила собствеността на процесния имот.
Ответниците по
жалбата И.И.Ц. и И.И.Ц. *** община въззивна
жалба за неоснователна и недоказана, поради което претендират същата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Сочат, че правилно СРС е преценил, че
предявеният иск е неоснователен, като ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване фактите, от които възниква правото на собственост,
като това не се установява и от представените към въззивната жалба на Американски
университет в България доказателства, към които се е
присъединила и Столична община. Противопоставят се и на искането на Столична
община за произнасяне от страна на СГС по всички основания за нищожност на
сделките, с които Г.Ц. е прехвърлила собствеността на процесните имоти.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на главното встъпване
искове е подадена в законоустановения срок по чл. 197
от ГПК/ /отм./ въззивна жалба от Американски университет в България.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като съдът неправилно е приел, че е спорна
активната легитимация на главно встъпилото лице. Сочи, че с пълномощното от
15.08.1995 г. Г.Ц. не е упълномощена с правото да
извърщва разпоредителни действия, доколкото в него не се съдържа и най-малко
описание на недвижимите имоти, за продажбата на които се учредява представителна
власт, поради което и нищожната сделка не е породила целения
вещно-прехвърлителен ефект. Излага, че районната съдебна инстанция неправилно е
приела, че в хода на процеса е останало недоказано, че имотът, дарен с
нотариален акт № 35/1941 г., е бил отчужден по реда на някои от предвидените в
ЗВСОНИ закони, нито че към 25.02.1992 г. са съществували във вида, в който са
отчуждени, както и че към тази дата са били собственост на някои от изброените
в чл. 1 от ЗВСОНИ субекти. Намира тази теза на съда за приета в противоречие в
разпоредбите на ЗВСОНИ, доколкото част от имота, установен с представените
нотариални актове от 1928 г., 1930 г. и 1941 г. е отчужден по реда на ЗОЕГПНС,
видно от представено постановление № 2274/1950 г., останалата част в размер на
297 декара е актувана като държавна и в актът за държавна собственост е
посочено правно основание същото като това, с което е отчуждена вилната сграда
и прилежащия й терен от 2 декара. Поради което сочи, че по силата на
реституционния закон на А. и И. Ч.и като наследници наЕ.Ч. е възстановена
собствеността върху целия отнет от държавата имот.
Ответниците по
жалбата И.И.Ц. и И.И.Ц. излагат съображение за неоснователност и
необоснованост на жалбата от Американски университет в България,
поради което претендират същата да бъде оставена без уважение.
Ответникът по
жалбата Столична община сочи, че договорът за продажба на
наследство не е произвел действие, тъй като продавачът на наследствени права А.М.В.-К.не
е придобила наследствените права, отнасящи се до права на собственост върху
земя на територията на Република България поради забраната на чл. 22, ал. 1 от Конституцията за придобиване на право на собственост върху земя от чужденци,
освен наследяване по закон. Намира, че договорът за продажба на наследство не е
произвел действие и поради обстоятелството, че продавачът на наследствени права
А.М.В. – К. не е получила сумата по договора – 1 000 000 щатски
долара, което е изрично условие за влизането му в сила.
На основание чл. 120 от ГПК
/отм./ с оглед представеното пред въззивна инстанция ново саморъчно завещание
от починалата в хода на делото ищца А.К.Ч. е конституиран като страна по делото
/ищец/ Г.Д.П..
Софийски градски съд, след обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение, намира
следното:
Пред
Софийски районен съд е предявен за разглеждане първоначален иск с
правно основание чл.108 от ЗС. В хода на първоинстанционното производството е
встъпил главно Американски университет в България, който е предявил искове с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ срещу
Столична община и с правно основание чл. 108 от ЗС
срещу И.И.Ц. и И.И.Ц. /приети за
съвместно разглеждане с определение от 02.07.2007 г.
на СРС/.
СРС е сезиран с
искова молба, подадена първоначално от А.К.Ч., която твърди, че е собственик
на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-2419,
целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя,
местност „Тенев баир“, при съседи – от две страни – улица, УПИ Х-2419 и УПИ ХI-2419.
Този имот се намирал в местността „Тенев баир“ в гр. Банкя, представляващ масив от над 250 дка.,
който бил притежаван от наследодателите й – фамилиите Т.и Ч.и, от които е бил
създаден като Лесопарк. Имотът, представляващ „Тенев баир“, бил дарен на майка
й – Е. Ч., от нейните родители Д. и М.Т.и тя го притежавала с нотариален акт № 74, том VIII, дело № 1402/1930 г. на Първи нотариус при
Софийски окръжен съд и нотариален акт №
35, том XVIII, дело № 33261/1941 год. на
Първи нотариус при Софийски областен съд и записка за
вписването му № 55, т. 17 от същата дата. Собствеността върху „Тенев баир“ –
250 декара, била актувана по ЗОЕГПНС и възстановена на основание ЗВСОНИ, като
била отписана със Заповед №РД-57-881 от 10.11.1995 год. на Кмета на
Столична община, а малка част и по ЗСПЗЗ.
Ищцата сочи, че тя и брат й И. К. Ч. били наследници наЕ.М. Ч. /по баща М.Т./,
починала на 12.02.1995 г., След смъртта на И. Ч. пред 1999 г., ищцата била
единствен собственик на всички имоти, останали от майка им. През
есента на 2001 год. ищцата узнала, че с имотите й, без нейно знание е съгласие,
се извършват регулационни промени и разпоредителни действия. Г.К.Ц. се
легитимирала с пълномощно рег. № 13330 от 15.08.1995 г., с права, които
ищцата никога не й била предоставяла. Ищцата нямала
намерение да я упълномощава и да я преупълномощава от името на брат й И.
К. Ч. да извършва разпоредителни сделки. С това пълномощно в периода от
27.05.1996 г. до 22.12.1999 г. Г.Ц. била продала почти 250 дка. от „Тенев баир“ и 100
дка. в местността „Равнище“. Г.Ц. била извършила сделките с
имотите предимно в полза на най-близките си роднини. При сделките Г.Ц.
представяла още едно пълномощно – изх. № 2140/22.09.1995 г. със заверка на
завеждащия консулската служба при Посолството на Република България в Париж.
Подписът в него обаче не бил на консулския представител. Ищцата сочи, че с нотариален
акт № 194, т.І, дело №
184/04.12.1998 г. на нотариус
с рег. № 041 на Нотариалната служба, Г.Ц., като пълномощник, продала на дъщеря
си М.Д.3 385/136765 ид. ч. от празно място, съставляващо имот пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, при
съседи на целия имот, изток - имоти пл. № 2410 и пл. № 1097, юг - Градоманско дере, запад - имот пл. № 2417, север – картаж, имот с пл. № 1993, ул. „И. Вазов“ и Летен театър. С нотариален
акт №***, т.І, peг. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на
нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г.Ц., като
пълномощник, продала на дъщеря си М. Д.и ЙоА. П. Д. 40000/136765 ид. ч. от гореописания имот. С нотариален акт № ** т.І , рег. № 1225, дело № 187 от 04.12.1998 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г.Ц., като пълномощник,
продала на дъщеря си М. Д.12063/136765 ид. ч. от същия имот.
Впоследствие, с договор за доброволна
делба № 120, т.І от 05.04.2000 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара и нотариален акт за поправка на
този договор, имотите по горепосочените сделки били поделени. На 28.11.2000 г.,
с нотариален акт № 9, т. III, рег. № 5867, дело № 425/2000 г. на нотариус с
рег.№ 041 на Нотариалната камара, М.Б.С. и С.П.С. продали
на К.П.Я. процесния имот, идентичността на който с имота по п.10а от договора
за делба била отразена с акта. Купувачката се снабдила с констативен нотариален
акт, като впоследствие,
на 06.02.2002 г, на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара,
продала имота на ответника И.И.Ц. по време на брака му с ответницата И.И.Ц.. Ищцата
поддържа, че продажбата била недействителна поради липсата на съгласие, тъй
като никога не е имала намерение да продава имотите вТ.баир. Пълномощното,
което брат й бил предоставил, изключвало възможност за разпореждане с имотите,
а пълномощното, с което Г.Ц. се легитимирала, не било достатъчно конкретно, за
да даде такава представителна власт за извършване на разпоредителни сделки. В
този смисъл договорът за продажба бил сключен от лице без представителна власт
и чийто действия не били потвърдено.
Също така счита, че тези сделки са нищожни, тъй като са привидни – прикриват
дарение в полза на дъщерята и снахата на Г.Ц., тъй като по тях не било
извършено плащане. Дарението път било нищожно поради липса на основание – при
дарението правно основание се покрива с мотивите на сделката, а липсвали
мотиви, респ. тя и брат й да надарят дъщерята на Ц., както и всички други лица,
които не познават. Отделно от това процесната сделка била
нищожна, тъй като бил накърнен принципът за еквивалентност на престациите –
продажбата била извършена на цена, която многократно била по-ниска от пазарната
стойност на имота. Г.Ц. била договаряла със свои близки роднини,
недобросъвестно и във вреда на „упълномощителите“. Поради това следващото
разпореждане с имота не било породило транслативен ефект и ответниците упражнявали
без основание фактическа власт върху спорния имот. Ето защо моли да бъде
признато за установено, че е собственик на имота и ответниците да бъдат осъдени
да й предадат владението му.
Ответниците И.И.Ц. и И.И.Ц. оспорват предявения първоначален иск. Не оспорват, че
упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот. Поддържат обаче, че А. Ч. не е собственик на спорния имот към момента на подаване на исковата молба. Релевират
евентуално възражение за подобрения в процесния имот, извършени през периода от
м. септември 2005 год. до м. декември 2006 г. Поради което твърдят, че са добросъвестни владелци и молят да им бъде
признато и право на задържане на имота до заплащането на увеличената стойност
на имота, в резултат на
подобренията, в размер на 52 450 лева.
В хода
на първоинстанционното производство – на 28.07.2006 г.,
е починала ищцата А.К.Ч., с оглед на което и на основание чл. 120 ГПК
/отм./ на нейно място е конституирана като ищец Столична община като частен
правоприемник по силата на завет, обективиран в саморъчно завещание от 31.10.2001
г. с предмет недвижимите имоти в местността „Тенев баир“.
По
първоначалната искова молба на страна на ответника са привлечени трети лица –
помагачи - Г.К.Ц.,
М.Б.С., С.П.С. и К.П.Я..
Главно встъпилото лице Американски университет в България
поддържа в исковата си молба, че е собственик на процесния недвижим имот. Този имот бил идентичен и бил част от местността „Тенев
баир“, представляващ масив от над 250 дка. Същият
бил дарен на Е.К.Ч. от
родителите й. Собствеността върху имота била възстановена
с решение № 824/1993 г. и решение № 1092/1993 г. на
ПК-Банкя, както и по ЗВСОНИ със Заповед №
РД-57-881 от 10.11.1995 г. на кмета на СО. А.К.Ч. и брат и И. Ч.
наследилиЕ.Ч. /по майка М.Т./, като всеки един от тях придобил по 1/2 ид.ч.
Първоначалната ищца А. Чапрошикова починала на 28.07.2006 г., като оставила
саморъчно завещание от 31.10.2001 г., обявено на 24.08.2006 г., с което същата
назначила за свой универсален наследник по завещание Американски университет в
България. В това завещание се съдържало и завещателно разпореждане, според
което тя завещавала „Тенев баир” в гр. Банкя
на общината в Банкя. Това разпореждане имало частен характер и представлявало
завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Същият
обаче бил нищожен поради липса на предмет, тъй като не се отнасял до определено
имущество съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗН
/липсвала индивидуализация на имотите, включени в обхвата му/. Ето защо поради
действителността на завещанието в останалата му част, единствен собственик на
процесните имоти се явявало главно встъпилото лице. И. Ч. починал на 11.02.1999
г., като след неговата смърт – на 08.07.1999 г. било обявено завещанието му,
изготвено пред нотариус на 13.04.1995 г. По силата на това завещание
универсален правоприемник на неговото имущество била А.М.В.-К., германска
гражданка. С договор за продажба на наследство от 19.10.2006 г., вписан в
служба по вписванията, последната прехвърлила на главно встъпилото лице правата
върху наследството на И. Ч.. Този договор бил в сила от 06.12.2006 г. – от
момента, в който била заплатена продажната цена. В наследствената маса на
починалия И. Ч. бил включен и процесния имот, от който той притежавал 1/2 ид.ч.
Главно встъпилото лице сочи, че с нотариален акт №
194, т.І, дело № 184/04.12.1998 г. на нотариус
с рег. № 041 на Нотариалната служба, Г.Ц., като пълномощник, продала на дъщеря
си М.Д.3 385/136765 ид. ч. от празно място, съставляващо имот пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, при
съседи на целия имот, изток - имоти пл. № 2410 и пл. № 1097, юг - Градоманско дере, запад - имот пл. № 2417, север – картаж, имот с пл. № 1993, ул. „И. Вазов“ и Летен театър. С нотариален
акт №***, т.І, peг. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на
нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г.Ц., като
пълномощник, продала на дъщеря си М. Д.и ЙоА. П. Д. 40000/136765 ид. ч. от гореописания имот. С нотариален акт № 197, т.І , рег. № 1225, дело № 187 от 04.12.1998 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г.Ц., като пълномощник,
продала на дъщеря си М. Д.12063/136765 ид. ч. от същия имот.
С договор за доброволна делба № 120, т.І от 05.04.2000 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара и нотариален акт за поправка на
този договор, имотите по горепосочените сделки били поделени. На 28.11.2000 г.,
с нотариален акт № 9, т. III, рег. № 5867, дело № 425/2000 г. на нотариус с
рег.№ 041 на Нотариалната камара, М.Б.С. и С.П.С. продали
на К.П.Я. процесния имот, идентичността на който с имота по п.10а от договора
за делба била отразена с акта. Купувачката се снабдила с констативен нотариален
акт, като впоследствие,
на 06.02.2002 г, с нотариален акт № 15, том I,
рег. № 549, дело № 13 от 2002 г. на нотариус
с рег. № 041 на Нотариалната камара, продала имота на
ответника И.И.Ц. по време на брака му с ответницата И.И.Ц.. Главно стъпилото лице поддържа, че
сделките по нотариални актове № 140, 194, 196, и 197 от 1998 г. били
недействителни поради липса на съгласие – тъй като А. Ч. и
И. Ч. нямали воля за продажба. Също така счита, че тази сделка била нищожна,
тъй като била привидна – прикривала дарение в полза на дъщерята
и снахата на Г.Ц., тъй като по тях не било извършено плащане, а
дарението било нищожно и поради липса на основание – при дарението
правно основание се покривало с мотивите на сделката, а в частност липсвали мотиви.
Сделката била нищожна и защото противоречала на закона и на добрите нрави – в
случая тя противоречала на правен принцип – този за еквивалентност на
престациите, при определяне съдържанието на които чл. 63, ал. 1
от ЗЗД изисквал двете страни по сделката да се съобразяват в отношенията
помежду си и с добросъвестността. Сделката не била породила правно действие и
на основание чл. 40
от ЗЗД – била извършена на цена, която била многократно по-ниски от
пазарната стойност на имота и било очевидно, че „упълномощената” била
договаряла във вреда на продавачите. Нищожна била и
извуршената вполседствие доброволна делба, тъй като противоречала на закона. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ищеца и ответниците по първоначалната искова молба, че е
собственик на процесния недвижим имот по силата на завещание и ответниците по
първоначалната искова молба да бъдат осъдени да предадет владението му,
евентуално да бъде признато за установено по отношение на ищеца и ответниците
по първоначалната искова молба, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот по силата на договор за продажба на наследство и ответниците по
първоначалната искова молба да бъдат осъдени да му предадат владението на 1/2
ид.ч. от имота.
Като
ответник по исковете на главно встъпилото лице, ищецът по първоначалната искова
молба Столична община оспорва същите и претендира съдът да ги отхвърли.
Като
ответници по исковете на главно встъпилото лице, ответниците по
първоначалната искова молба И.И.Ц.
и И.И.Ц. ги
оспорват и молят съдът да ги отхвърли.
Поддържа, че главно встъпилото лице е придобило права върху процесния имот,
след като те са го придобили. Завещанията на А. Ч. и И. Ч. били нищожни, тъй като
не съдържали конкретизирани обекти, които да са индивидуализирани
с площ, съседи, каквито
били изискванията на ЗН. Родовото
посочване се отнасяло само за
движимите вещи. Договорът за продажба на наследство бил симулативен, тъй като с
него не се целели отразените последици -
плащане на цена и получаване на собственост. Релевират евентуално
възражение за подобрения в процесния имот, извършени в периода от м. септември 2005 г. до м. декември 2006 г. Поради което твърдят, че са добросъвестни владелци и молят да им бъде
признато и право на задържане на имота до заплащането на увеличената стойност
на имота, в резултат на
подобренията, в размер на 52 450 лева.
По делото от фактическа страна
се установява следното:
От
представения в хода на първоинстанционното производство
нотариален акт № 19, том IX, регистър 220, нот.дело № 327/ 1928 г. на Нотариуса
при Софийския окръжен съд се установява, че по реда на обстоятелствената
проверка М.Х.е бил признат за собственик по силата на придобивна давност на
следния недвижим имот: празно място -
борова гора, находяща се в с. Банкя, м. „До
селото“, на площ от около 85 дка, при съседи:
дол, път, мера и собствен имот на М.Х..
От
представения нотариален акт № 74, том VIII, регистър № 1841, дело
№ 1402/1930 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд
се установява, че с договор за
покупко- продажба от 01.05.1930г. М.Х.и съпругата му Д. М.Т. са прехвърлили наЕ.К.Ч.
един хотел, находящ се в чертите на с.
Банкя, състоящ се от разни стари постройки върху 99,4 кв.м., с общо застроено и
незастроено пространство от 8 915,04 кв.м., образуващи квартали по плана
на с. Банкя, при съседи: шосе София-Банкя, площад при каптажа и от три страни
Михаил Тенев, с новопроектирани улици.
От
нотариален акт № 35, том XVIII, регистър 3535, дело № 3326/41г. на Първи
нотариус при Софийски областен съд се установява,
че с договор за дарение от 22.10.1941
г. М.Х.прехвърля на дъщеря сиЕ.К.Ч.
от целокупния, притежаван от него недвижим имот, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ се от изкуствено засадена
гора и посадени овощни градини, състоящ се целия от 220 дка, в местността,
наричана по-рано „Под селото“, „Над
селото“- „Къси
дол“, а сега „На
върха“ при посочени съседи.
От
представено удостоверение за наследници, изх. № 950/24.07.1995 г. на Столичната община – Район „Средец“,
презаверено на 12.11.2001г., се установява, че М.Х.е
починал на 06.10.1943 г.,
като е оставил за своя наследница по законЕ.К.а Ч. /дъщеря/.
От представеното удостоверение за
наследници № 457/08.05.2001 г. на Столична община- район „Средец“
се установява, чеЕ.К.Ч. е починала
на 12.02.1995 г., като е
оставила за наследници по закон дъщеря си Ани К.а Ч. и сина си И. К. Ч.. Видно
от удостоверение за наследници, изх. №
1047/25.03.2005г., И. К. Ч. е починал на 11.02.1999
г., като е оставил за своя наследница по закон А.К.Ч..
По
делото е приложена Заповед № РД-57-881/ 10.11.1995 г. на Кмета на
Столична община, с която е наредено да се
отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА „Банкя“ и да
се предаде на наследниците наЕ.К.а Ч. владението на имот с площ от около 230
дка при новообразувани граници: от север- кръстовището на ул. „Майор
Паница“ с ул.- „И. ***;
от запад- каптажа /минерална вода/, частни имоти; от юг- градоманско дере; от
изток- ул. „Сливница“, имота
на МНО /нова сграда/, частни имоти, наследствени частни имоти; от североизток-
ул. „И. ***, без Летния театър. В заповедта е
посочено, че имотът е бил одържавен по ПМС № 2274/1950 г. на основание ЗОЕГПНС,
за което са били съставен Актове за държавна собственост № 1971/50 г. и № 1970/53
г.
Пред
СГС са представени и приети като доказателства по делото
горепосоченото ПМС, ведно с описи, от което се установява, че на
основание чл. 9 от ЗОЕГПНС са били отчуждени в полза на държавата вилите,
посочени в изброените описи и населени места – в т.ч. с.Банкя, заедно с техните
дворни места, пристройки, подобрения, стопански и жилищни съоръжения, огради,
инсталации мебели и др. подобни – включително вилата наЕ.К.Ч. /т. 21 от опис № 16/.
Представени са и горепосочените актове за държавна собственост, с които
са били актувани като държавни следните недвижими имоти, бивша собственост наЕ.К.Ч.:
1/ вила за живеене в с. Банкя,
бул. „Толбухин“, на
два етажа, ведно с дворното място, с обща квадратура на имота от 2 000
кв.м., от която застроени 1 005 кв.м. и 2/ борова гора, овощна градина и
ливада /непокрит имот/ от общо 110 дка., в с.Банкя, местността „Тенев баир“.
Прието е и постановление № 135/06.02.1951 г. за отчуждаване на имоти по ЗОЕГПНС,
както и удостоверение от отдел „ДИ“ при ОБНС Банкя.
Пред
СГС като доказателство по делото е приет и акт за държавна собственост
№ 937 от 20.12.1993 г., с който бил актуван
като държавен следния недвижим имот: вила, одържавена с акт за държавна
собственост № 1971/1950 год.,
кв. 20, с площ от 2 000 кв.м., целия
баир, 58 овощни насаждения и 63 декоративни дървета по АДС № 1971/1950 год., борова гора и ливада, с
площ от 253 000 кв.м., или общо 255 000 кв.м., бивша собственост наЕ.К.Ч..
Приложено е
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 25.03.2005 г., издадено от СО район Оборище, в
което е посочено, че имената на А.К.Ч., А., А., А. К.а
Ч. са имената на едно и също лице.
С пълномощно,
нотариално заверено на 28.03.1995 г. от
завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И.
К. Ч. е упълномощил сестра си А.К.а Ч. да го
представлява при възстановяване на собствеността му, лично и като наследник наЕ.К.а
Ч., върху недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на
Република България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги
стопанисва с грижата на добър стопанин и ги отдава под наем на когото намери за
добре и при условия, каквито намери за добре.
С пълномощно,
заверено нотариално под № 13330
на 15.08.1995 г. от Втори нотариус при СРС, А.К.а Ч.,
действаща лично и като пълномощник на И. К. Ч., е упълномощила Г.К.Ц. със
следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо,
упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за
доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както
и документите, необходими за продажба на имотите; да представлява
упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти
в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва
предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач,
определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите
договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба
в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в гр. Банкя при
определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на
сделката- цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и за сметка
на упълномощителите пред всички държавни органи в Република България при
упражняване на правата по пълномощното, както и да преупълномощава избран от
нея адвокат.
От
представен по делото нот. акт. № 194 от
04.12.1998 г., том I, peг. № 1222,
нот. д. № 184/1998 г. по описа на вписания в регистъра на НК
под № 041 нотариус Д. ***
действие СРС, се установява, че А.К.а Ч.
и И. К. Ч., действащи чрез пълномощника си Г.К.Ц. /легитимираща
се с горепосоченото пълномощно под №
13330 на 15.08.1995 г., както и с пълномощно изх. №
2104/22.09.1995 г. зав. от Конс. Служба нс Р. България в Париж/ са
продали на М. П. Д.съсобствения си недвижим имот, а именно: 3385/136765 идеални
части от празно място, съставляващо имот с пл.
№ 2419 от кв.104 по
плана на гр. Банкя, при съседи:
от изток - имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от
запад - имот с пл. № 2417 и от север каптаж, имот с пл.
№ 1993, ул.
„И. Вазов“ и Летен театър за
сумата от 7 327 530 /неденом./ лв., равна на данъчната оценка на недвижимата
вещ.
Приложен е
и нот. акт № 196 от 04.12.1998 г., том I, рег.
№ 1224, нот. д.
№ 186/1998 г. по описа на вписания в регистъра на НК
под № 041 нотариус Д. ***
действие СРС, от който е видно, че А. К.а
Ч. и И. К. Ч. чрез пълномощника Г.К.Ц. са сключили договор за покупко-продажба
с М. П. Д.и Й.П. Д., по силата
на който първите са прехвърлили на вторите собствеността върху 40000/136765
идеални части от недвижим имот - празно място, съставляващо имот с пл. № 2419 от
кв.104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от изток - имоти с пл. №2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от
запад - имот с пл. № 2417 и от север каптаж, имот с пл. № 1993,
ул. „И. Вазов“ и
Летен театър за сумата от 87 120 000 /неденом./ лв., равняваща се на данъчната
оценка на недвижимата вещ. В нот. акт е посочено, че пълномощникът се е
легитимирал освен с пълномощното с рег.
№ 13330/15.08.1995 г., но и
с такова с рег. № 2140/22.09.1995 г.
От нот.
акт № 197 от 04.12.1998 г., том I, peг. 1225, нот.д. № 187/1998 г. по описа на вписания в регистъра на НК
под № 041 нотариус Д. ***
действие СРС, се установява, че А. К.а
Ч. и И. К. Ч., чрез пълномощника
си Г.К.Ц., са продали на М. П. Д.и
на иЙ.П. Д. още 12063/136765 идеални части от недвижими имот - празно
място, съставляващо имот с пл. № 2419 от кв.104 по плана на гр.Банкя, при
съседи: от изток - имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от
запад - имот с пл. № 2417 и от север каптаж, имот с пл. № 1993,
ул. „И. Вазов“ и
Летен театър за сумата от 26 273 214 неденом./ лв., съвпадаща с данъчната
оценка на имота. В нот. акт също са вписани и двете пълномощни, цитирани
по-горе.
По
делото е представен и приложения нот.
акт
№ 140, том I, рег. № 856,
нот. д. № 133/1998 г. по описа на вписания в регистъра на НК
под № 041 нотариус Д. ***
действие СРС, от който се установява, че А. К.а
Ч. и И. К. Ч., действащи чрез пълномощника си Г.К.Ц.,
продават на П. С.С. 40000/136765 идеални части от съсобствения си недвижим
имот, а именно: празно място, съставляващо имот с пл.
№ 2419 от кв. 104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от
изток - имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от
запад - имот с пл. № 2417 и от север каптаж, имот с пл.
№ 1993, ул.
„И. Вазов“ и Летен театър за
сумата от 87 120 000 /неденом./ лева, равна на данъчната оценка на имота.
С договор за доброволна делба от 05.04.2000 г. М.Б.С., С.П.С., М. П. Д., ЙоА. П. Д. и А.К.Ц.
са поделили помежду си съсобствеността върху празно дворно място с пл. № 2419,
кв. 104 по плана на град Банкя, м. „Тенев баир“, като е съставен и нот. акт № 36,
том.ІІ, рег.№6295, н.дело №456/200год.
за поправка на договора за доброволна делба. М.Б.С.
и С.П.С. са получили в дял /п. 10а/ следния
недвижим имот: празно място, представляващо реална част от имот с пл. № 2419 от
кв. 104 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир“, с площ 1 900,98 кв.
м. при гранизи на реалната част: север и североизток = реална част от имот пл.
№ 2419, описан в същия договр под № 1, собственост на М. Д., юг – улица и запад
– реална част от имот пл. № 2419, описан в договор под № 2.
На
28.11.2000 г. с нотариален акт № 9, т. III,
рег. № 5867, дело № 425/2000 г. на нотариус Д. Т. с рег. № 041 на Нотариалната
камара М.Б.С. и С.П.С.
продали горепосочения имот с вписана в нотариалния акт площ от 1 945,69
кв. м. на К.П.Я. за сумата от 3 931 лева.
На
30.07.2001 г. с нотариален акт № 162, т.
II, рег. № 5299, дело № 247/200 г. на нотариус Д. Тенев, с
рег. № 041 на НК, К.П.Я. била призната за собственик на основнаие чл. 483, ал.
1 от ГПК /отм./ на гореподочения имот, за който бил отреден УПИ IX-2419,
целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя.
От
представен по делото нотариален акт №**, т. I,
рег. № 549, дело. № 13/2002 г. се установява, че на 06.02.2002 г. К.П.Я. продла
имота на ответника И.И.Ц. са сумата от 3 852,50 лева.
Приложено са
удостоверение № 14/12.01.2005 г. за родствени връзки на Г.К.Ц., от което се
установява, че М. П. Д.е нейна дъщеря.
От представеното
копие от препис-извлечение от акт за
смърт № 425/05.08.2006 г.
се установява, че А.К.а Ч. е починала
на 28.07.2006 г. в град Сен Клу,
Франция. Видно от представеното удостоверение
№ АУ-94-79/18.09.2006 г. на
Столична община – Район „Оборище“, и удостоверение
№ ЕС-00-50/19.10.2006 г. на Столичната община – Район „Оборище“,
след смъртта си тя е оставила като свой законен наследник Л.Т.Б..
На
31.10.2001г. А.К.Ч. е съставила саморъчно завещание
/представено по делото/, в което са налице и множество отделни
завети на вещи и парични суми. Завещателката е посочила, че завещава Теневия
баир на общината в град Банкя. Цялото си останало имущество е завещала на
Американския университет в Благоевград. Завещанието е обявено на 24.08.2006 г. от Нотариус № 302 – В.Б., видно от
съставения протокол. От представено по делото удсотоверение
от 12.01.2007 г., издадено от СРС, се установява Столична община, в качеството си на заветник, приема завета от А.К.Ч.
по саморъчното й завещание от 31.10.2001 г.
По
делото е
представеното нотариално завещание,
от което се установява, че на 13.04.1995
г. в град Ница в кантората на Нотариуса П.Е.е съставено нотариално
завещание, с което И. Ч. е конституирал като своя универсална заветница
А.М.К.. Видно от представен по делото договор, на
19.10.2006 г.А.М. В., по баща
К., е продала на Американския университет в България наследствените си
задължения, права и фактически отношения, завещани ѝ от И. К. Ч., срещу
сумата от $1000000,00. Според чл. 3 от договора, той влиза в
сила от датата на превеждане на посочената сума по сметката на А.М.К..
От предтсвено нареждане за превод във валута от 06.12.2006 г. се установява, че в
полза наА.М. В. е наредено плащането на посочената сума по сметка.
С Решение №
3524/22.05.2012 г. по гр. д. № 7191/2010
г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, по иск, предявен от СНЦ
„Американски университет в България“ срещу Столичната община, е прогласено за
нищожно на основание чл. 42 от ЗН завещанието на
А. Ч. от 31.10.2001г. в частта си за завета на „Тенев баир“ в град Банкя поради
неправосубектност на заветника. С Решение № 395/28.02.2013г. по в. гр.
д. № 3 814/2012г. на
Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, решението е отменено, а предявеният
иск по чл. 42 от ЗН за нищожност на завета в полза на
Столичната община досежно „Тенев баир“ в град Банкя е отхвърлен. С Определение
№ 235/14.02.2014г. по к. гр. д. № 5973/2013г. на Върховния касационен
съд, ІVг.о., решението не е допуснато до касационно обжалване.
Между
страните не е спорно и наличието на пълномощно, нотариално заверено с
изх. № 2140 на 22.09.1995 г. от завеждащия
Консулската служба при Посолството на Република България в Париж
/същото е цитирано от пъвроначална ищца в исковата й молба/,
с което
И. К. Ч. е упълномощил сестра си А. К.а
Ч. със следните права: от негово име и за негова сметка да се разпорежда с
всички техни съсобствени имоти, намиращи се на територията на Република
България, като тя определя всички условия на сделките - цена, начин на плащане, купувач и други,
както и да получи продажната цена; при реализиране на правата по пълномощното
да полага подписи от името и за сметка на упълномощителя пред всички държавни
органи в Република България, както и да преупълномощава избрано от нея
лице. В случая пълномощното обективира
изявление на И. Ч., с което същият потвърждава действителността на
пълномощното, дадено от него на А. Ч. със заверка на Консулската служба на
Република България в Париж, както и на пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц. и
заверени от Втори нотариус при СРС, с които последната е преупълномощена с
правата, дадени от И. Ч. на А. Ч. с пълномощното от
28.03.1995 г. и с
пълномощното от 22.09.1995 г.
От
заключението на изготвената пред СРС съдебно-техническа ескепртиза се
установява, че първичният регулационен план на с. Банкя бил одобрен с Указ № 97 от 02.06.1915 г. - за улична регулация, и със Заповед № 1256
от 06.06.1915 г. - за дворищна регулация, който план бил
действащ към момента на съставяне на нотариалните актове № 19/1928 г., № 74/1930
г. и № 135/1941 г. Процесният имот бил идентичен /попадал в
обхвата на описаните граници/ с част от имота, описан в горепосочените
нотариални актове, с обща площ от 220 кв.м., както и с имот пл. № 1096 по кадастралния план от около 1960 г. Процесният имот
бил идентичен и с част от имота, описан в Заповед № РД-57-881 от 10.11.1995 г. на Кмета на гр.София, както и с
част от имот пл. №
1897 по кадастралния план,
изработен около 1984 г. Със Заповед № 4200
от 26.07.1977 г. бил одобрен регулационен план на гр. Банкя, като по този план имот с пл. №
1897 попада в парцел VII, отреден „за парк“ от кв. 104.
Процесният имот бил идентичен с част от този парцел. В периода от 1996 г. до
1997 г. от имот пл. № 1897 били отделени и образувано нови имоти с пл. №
1897-нов, № 1999, № 1995, № 1969 и гр. Процесният имот бил идентичен с имот пл. № 1897-нов, нанесен в кадастралния план през 1997 г. През 1997 г. имота по Заповед № PД. 57-881 от 10.11.1995 г. бил отразен в регулационния
план, одобрен
през 1977 г. в кв. 104 като нови имоти пл. № 2400 до 2419, като новонанесенияи
имот с пл. № 2419 бил идентичен с имот пл. № 1897 – нов от кадастралния план. В този смисъл процесният имот бил идентичен с имот с пл. №2 419. нанесен в кадастралната основа на регулационния план
от 1977 г. Със Заповед № PД-50-582 от 31.10.1997 г. било одобрено частично изменение на регулационния и застроителния план на гр.
Банкя от 1997 г., като в кв. 104, парцел
VII, като били създадени нови квартали 201А, 104E 104Ж и били отредени индивидуални парцели за имоти пл. № 2410,
2400 и 2419. Със Заповед № РД-09-50-36 от 12.02.2001 г. било одобрено ЧИРП и ЧИЗРП, което действало и понастоящем и касаело процесния имот. С
тази заповед било одобрено създаването на нов кв. 1043 от стар
кв. 104д, като в него
се отреждали индивидуални парцели от I до XV. По този план процесният имот бил отразен като парцел IX-2419 от кв. 104з. Установява се също така, че
пазарната стойност на процесния УПИ IX-2419 възлиза на 244 800 лева.
От
заключението на изготвената пред СГС съдебно-техническа експертиза се
установява, че за района на гр. Банкя, в който попада и процесният имот, вещото
лице е установило наличието на стар регулационен план в с. Банкя от 1915 г. Със
заповед № 1439/06.05.1933 г. и Указ 210/06.05.1933 г. е одобрено частично
изменение на този план, а със заповед 3701/19.07.1939 г. и заповед 3702/1939 г.
е одобрено ново частично изменени на този план. За района има изработена ЕТК в
м 1:5000 от 1957 г., като процесният имот попада в обхвата на картен лист
К-34-47. Със заповед № 4200/26.07.1997 г. е одобрен регулационен план на гр.
Банкя, със заповед за попълване на кадастралната основа РД-50-124 от 09.10.1997
г. в нанесен имот с пл. № 2419, част от който е процесният имот. Със заповед
РД-09-50-582/31.10.1997 г. е одобрено частично изменение на регулационния план
на района, като заповедта касае 104 ж, 104 е и 201 а. Със заповед
РД-09-50-36/12.02.2001 г. е одобрено частично изменение за кв. 104 – з, като
процесният имот е УПИ IX-2419 по този план.
Описаният в исковата молба имот е по регулационен план с изменението му от 2001
г. За територията на гр. Банкя е налична кадастрална карта, одобрена със
Заповед РД 18-13/127.01.2012 г., като в тази кадастрална карта са извършвани
промени, като в последното изменение процесният имот е отразен като един имот с
идентификатор 02659.2193.3267 с площ 2 270 кв.м. Към декември 1998 г.
пазарната стойност на 1 кв. м. незастроен терен в гр. Банкя – м.Т.баир, възлиза
на 21,54 щатски долара про средномесечен курс на щатския долар към лева –
1670,07 недоминирани лева или 1,67 български лева. Цената на 1 кв.м. празно
място от имот 2419 към месец демекви 1998 г. е 35,97 нови български лева.
Пазарната стойност на 3 385/136765 ид. части от празното място към месец
декември 1998 г. е 121 758,45 нови български лева. Пазарната стойност на
40000/136765 ид. части от посоченото празно място към месец декември 1998 г. е
1438800 нови български лева. Пазарната стойност на 12063/136765 ид. части от
посоченото празно място към месец декември 1998 г. е 433 906,45 нови
български лева. Пазарната стойност на процесния недвижим имот към месец
декември 1998 г. е 67 594,65 нови български лева.
Пред въззивния съд
е представено саморъчно завещание с дата 25.07.2006
г., означено като съставено от А. Ч., в
което последната заявява, че анулира всички свои
предходни завещателни разпореждания, като определя за нейн
универсален наследник Г.Д.П.. Завещанието е обявено на 21.07.2015г. от Нотариус
№ 340-В.Г., видно от представеното заверено копие от протокол. Валидността
на завещанието е оспорено от жалбоподателите Столична община и Американски
университет в България.
Не се оспорва по
делото и е обявено за безспорно между страните, че ответниците
осъществяват фактическа власт върху процесния
недвижим имот.
Във
връзка с релевираното от ответниците евентуално
възражение за подобрения в процесния имот пред районната съдебна инстанция са
събрани доказателства – разпитани са свидетелите Л.Г.Т.и А.П.П., както и е изготвено
допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното:
По отношение действителността на
завещанието на А. Ч. от 31.10.2001 г., въз основа на което Столична община е
била конституирана като ищец по делото на основание чл. 120 от ГПК /отм./, е
налице влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 7191/2010 г. на СГС,
което на основание чл. 220, ал. 1 от ГПК /отм./ е задължително за страните и
техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички
други общини и учреждения в Републиката. Ето защо в настоящото производство
като страна е конституиран заветникът – Столична община.
В хода на въззивното производство като
страна по делото е конституиран Г.Д.П.. Последният е заявил претенция за участие
в процеса с оглед качеството си на наследник на починалата А.
Ч. въз основа на представеното универсално завещание от 25.07.2006 г. в негова полза. Така
посоченото саморъчно завещание е оспорено относно неговото
авторство, поради което и на основание чл. 154, ал. 3, изр. 2
от ГПК /отм./, в
доказателствената тежест на позлващото се от него лице е било да установи
неговата автентичност /в този смисъл решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 1987/2008г., IV ГО и решение № 67 от 08.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
745/2010г., II ГО/. В процесния случай Г.Д.П. не е установил при условията на
пълно и главно доказване обстоятелството, че именно завещателката е написала и
подписала завещанието. Ето защо, съобразявайки неблагоприятните последици от
приложението на правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съставът на СГС намира, че не е налице твърдяното от Г.Д.П. материално
правоприемство по отношение на първоначалната ищца А.К.Ч.. В
принципен план, процесуалната легитимация на ищеца произтича от
твърденията в исковата молба и не се проверява от съда по повод проверката за
допустимост на предявения иск. В хипотезите на настъпило правоприемство по чл.
120 от ГПК /отм./ правоприемникът става страна вместо починалия и го замества в
процесуалното правоотношение, стига обективното ни право да допуска приемство и
в спорното материално правоотношение. Заместването настъпва, назависимо дали
правоприемникът желае да участва и независимо дали ще вземе фактическо участие
в процеса. В тези случаи твърдяното от наследника материално правоприемство /по
силата на закона или по силата на завещание/ обуславя и неговата процесуална
легитимация. Ако насрещната страна оспори твърдяното материално правоприемство
/т.е. оспори правата на ищеца/, съдът следва да
се произнесе по това оспорване, но не по повод основателността на предявения
иск, а по повод преценката за неговата допустимост. Предвид
изложеното, доколкото в настоящото производство не се установи Г.Д.П. да е надлежна страна в процеса, то
последният неправилно е бил конституиран като такава и производството по делото
по отношение на Г.Д.П. следва да бъде прекратено.
Както правилно е посочил и първоинстанционният
съд, за да бъде уважен искът по чл. 108
от ЗС е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане
на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т. е. за това фактическо
състояние да липсва основание в отношенията между страните/.
В
разглеждания в настоящото производство случай, първоначалната ищца
основава възникването в нейния патримониум на
правото на собственост върху спорния имот въз основа на
законово наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ /по
силата на закона/. Както е посочено и в атакуваното
решение, възстановяването на собствеността по чл. 1, ал. 1
от ЗВСОНИ настъпва по силата на закона при кумулативното наличие на
следните предпоставки: осъществено отчуждаване по ЗОЕГПНС; бившият собственик
да не е бил обезщетен; към момента на влизане в сила на закона – 24.02.1992 г.,
имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществените
организации или техни фирми, или на еднолични дружества по чл. 61
от ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден.
Противно
на възприетото от районната съдебна инстанция настоящият съдебен състав намира,
че с оглед представените по делото доказателства - постановление на
МС 135/06.02.1951 г. за отчуждаване
на имоти по ЗОЕГПНС, ПМС 2274/09.08.1950г. за отчуждаване на имоти по ЗОЕГПНС,
удостоверение от Отдел „ДИ” при ОБНС Банкя, АДС 1970/22.04.1953г., АДС
1971/23.10.1950г., нотариален акт № 74/30 г. и нот. акт №
35/1941г., заповед РД – 57-881/10.11.1995г. на кмета на СО, и
заключението по приетите пред двете съдебни инстанции
СТЕ се установява, че процесният недвижим имот е част от имотите, предмет на
посочените нотариални актове, като собственост наЕ.К.Ч., дарени й от
баща й М.Х., и които са били одържавени по ЗОЕГПНС и
описани в АДС като държавни имоти, както и за които е издадената заповед за
деактуването им, с което се съдържа признание за липса на пречки за
реституирането им по ЗВСОНИ. С оглед което, по делото са
установени предпоставките за реституция по чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ.
Предвид
гореизложеното, пред настоящата съдебна инстанция спорът между страните се
концентрира в преценката за това, дали процесният имот е валидно прехвърлен в
полза на частните праводатели на ответниците по силата на сключените договори
за покупко-продажба, касаещи процесния имот, и по които А. Ч. и И. Ч. са били
представлявани от пълномощника Г.Ц., или предвид нищожност
на така извършените разпоредителни действия са останали тяхна собственост, като
със смъртта им са станали притежание на правоприемниците им по завещание, в
случая Столична община по завет за имота в м.
„Тенев Баир“, Банкя.
Настоящият
съдебен състав намира, че договорите за покупко-продажба, сключени
с нотариален акт № 140/11.11.1998 г., №
194/04.12.1998 г., № 196/04.12.1998
г. и № 197/04.12.1998 г. между А. и И. Ч.и, като продавачи, и
купувачите П. С.С., М. П. Д.и ЙоА. П. Д. са валидни и като
такива са произвели вещно-транслативен ефект, при който правото на собственост
върху описания в нотариалните актове
процесен недвижим имоти в гр. Банкя е преминало от продавачите върху
купувачите.
В т. 1
от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 5/2014 г. на ОСГТК
върховната съдебна инстанция е приела, че за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за
валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в
пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извърши разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са
посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена /стойност/ и
пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното.
В
т. 2 от същото тълкувателно решение върховната съдебна инстанция е приела,
че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При
липсата на потвърждение, на недействителността може да се позове само лицето,
от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
В мотивите на посоченото ТР е прието, че потвърждаването на договора съгласно и
във формата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД означава, че
мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове /включително и
пред съда/ на недействителността, която е установена единствено в негов
интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той
окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна
сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес
недействителност. Когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на
липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава
или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за
страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1
от ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с
мнимия представите, нито придобива облигационни и вещни права по силата на
договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е
правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от
ЗС.
Съобразявайки
така дадените с коментираното тълкувателно решение задължителни указания на
ВКС, настоящият съдебен състав намира, че Столична община не разполага с възможността
да поддържа възражение за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Това е
така, тъй като Столична община има качеството на заветник, а правото да бъде
заявено правоизключващо процесуално възражение по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е
наследимо и може да бъде упражнено от универсалните правоприемници, но не и от
заветникът, който не е универсален правоприемник, а частен такъв. Заветникът е
кредитор на наследството и получава само това имущество, което е предмет
на завета /може да иска само изпълнение на завета/. Други права, освен вещните,
ако не са му изрично завещани, не са предмет на завета, поради което той не
може да ги упражнява от името на завещателя. Това се отнася и до правото да се
иска установяване на недействителността по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД на сделката, имаща за предмет недвижим имот, предмет на завета,
респ. да поддържа вече заявено от мнимо представлявания възражение по чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД.
Главно встъпилото
лице - Американски университет в България,
също не е универсален правоприемник на И. Ч.,
доколкото той основава правата си върху наследството му на
договор по чл. 212 от ЗЗД.
За
пълнота следва да бъде посочено, че възраженията за недействителност са
и неоснователни, съображенията за което са следните:
За сключването на
договорите пълномощникът Г.Ц. е
разполагала с надлежна представителна власт, тъй като с даденото й от А. Ч.
нотариално заверено пълномощно от 15.08.1995 г. е била овластена да извършва
продажба на съсобствените между А. и И. Ч.и имоти в гр. Банкя, като определи
купувача и условията по договора, както и цената. Посоченото пълномощно е
подписано от А. Ч. и същото се ползва с формална доказателствена сила съгласно
чл. 144 от ГПК /отм./ В него общо,
ясно и еднозначно е изразена волята на упълномощителката за извършване на
разпоредителни правни сделки от нейно име чрез пълномощника, т.е. налице е
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД. Обстоятелството,
че в пълномощното не са индивидуализирани имотите, за разпореждането с които се
овластява упълномощеното лице, не обуславя нищожност на договора поради липса
на съгласие, в какъвто смисъл са и горепосочените задължителни указания на ВКС,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г.
на ОСГТК. Затова и процесните
договори за продажба от страна на продавача А. Ч.
за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот е действителен,
тъй като е бил сключен от пълномощник с представителна власт да се разпорежда с
имуществото на упълномощителката при условия и спрямо лица, каквито намери за
добре. За останалата 1/2 ид.ч. от имота,
собственост на И. Ч., въпреки че с пълномощното от 28.03.1995 г.
не е имало валидно преупълномощаване на Г.Ц. от страна на А. Ч.,
то така извършеното действие без представителна власт е било санирано по
реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД от И. Ч. с
пълномощното от 22.09.1995 г.,
обективиращо изрично волеизявление за потвърждаване на упълномощаването,
извършено от негово име, за извършване на действия на разпореждане с всички
съсобствени на А. и И. Ч.и на територията на Република България
имоти. Предвид всичко посочено, с извършените
продажби с посочените нот. актове
от продавачите А. Ч. и И. Ч., представлявани при надлежно учредена
представителна власт на третото лице -
помагач Г.Ц., е осъществено валидно
разпореждане с процесния имот в гр.Банкя,
м. „Тенев
баир“, и последният не е
бил част от наследството на А. и И. Ч.и, включително и по завещанието
на А. Ч. и на И. Ч..
Неоснователно е и
възражението за накърняване на принципа за еквивалентност на престациите при
извършване на продажбата на имота по нотариален ред
от Г.Ц., като случай на нищожност на договорите за продажба поради
до неспазване на „добрите нрави“. В пълномощното, подписано на 15.08.1995 г., А. Ч. изрично е овластила Г.Ц. да
продаде имотите в гр. Банкя, като
определи както купувача, така и всички останали условия по договора, в това
число и цената. В тази връзка чл. 9 от
ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната
взаимна еквивалентност и също така при продажбата се определя, че държавната
такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е
по-ниска от нея, с което законодателят допуска, че
цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска
и от данъчната оценка, а тя обичайно е по данъчната оценка на имота,
какъвто е и настоящият
случай. Правно несъответствие, водещо до
нарушение на „добрите нрави“, е случай, при
който насрещната престация е сведена до липса на такава. В конкретния случай
отклонението от пазарната стойност и заплащането на цената по данъчна оценка,
каквато е обичайната практика, не налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да води до нищожност на сделката.
Не
може да бъде възприето за основателно и възражението, поддържано от
първоначалната ищца и главно встъпилото лице, за нищожност на договора за
покупко-продажба на основание чл. 40 от ЗЗД, поради обстоятелството, че
пълномощникът се е сговорил с купувача във вреда на упълномощителите си, тъй
като имотът е продаден на цена, многократно по ниска от пазаната му стойност. В
т. 3 от от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г.
на ОСГТК върховната съдебна инстанция е приела, че
договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40
от ЗЗД, не поражда целените от него последици и е недействителен. На тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални
правоприемници. В мотивите на тълкувателното
решение е прието, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40
от ЗЗД, се
състои от два елемента: 1/ обективен елемент – увреждане, което може да има
различни проявни форми, като са обобщени най-често срещаните случаи: договор,
сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или
когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено с уговорени
тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения /под
модалитет/, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на
пълномощника права да упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо
вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност от нейното
настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на
интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието
на увреждане, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към
момента на сключване на договора и 2/ субективен елемент – „споразумяване“
между представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждане
на представлявания, т.е. недобросъвестност на представителя и насрещната страна
по договора /третото лице/ относно увреждането на представлявания. Тази
недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявания, като преценката за наличието й също се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към
момента на сключване на договора. Предвид позоченото,
то по отношение на възможността Столична община, в качеството си на
частен правоприемник на първоначалната ищца, и по
отношение възможността главно встъпилото лице, в качеството си на купувач на
наследството на И. Ч., да поддържат и
съответно да релевират възражението по
чл. 40 от ЗЗД, важи вече казаното по-горе във
връзка с възражението по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
В
принципен план възражението по чл. 40 от ЗЗД е и неоснователно.
Обстоятелството, че уговорената от пълномощника продажна цена е значително
по-ниска от действителната пазарна цена на имота към момента на сключване на
договора и разпореждането с имота е извършено на цена, съгласно данъчната му
оценка, не може само по себе си автоматично да обуслови извод, че пълномощникът
е злоупотребил с предоставеното му доверие и е нарушил правилата на морала,
споразумявайки се с насрещната страна във вреда на представлявания.
Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД е налице само в случай, че между представителя и
насрещната страна по сделката е било постигнато съгласие, насочено към
увреждане на представлявания, при което и двете страни са имали субективното
намерение за постигане именно на този резултат. По делото не са събрани каквито
и да е доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че при
сключване на договора купувачът и пълномощикът на продавача са действали с
общото намерение да увредят последния. Следва
да се има предвид, че в хипотезите, когато представителят е продал имота на
цена, значително по-ниска от пазарната,
наличието на вреда за представлявания зависи от вътрешните им отношения
/съдържанието на обвързващия ги договор за мандат или на другите уговорки между
тях/. Когато и във вътрешните им отношения представителят е имал правомощието
да определи продажната цена по своя преценка -
какъвто е разглеждания случай, и третото лице е
добросъвестно /данни за обратното не са събрани/ – не се е споразумяло с него,
сключеният договор е действителен, но представителят отговоря пред доверителя
за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняването на
предоставената му представителна власт. Ако при същите условия третото лице е
било недобросъвестно – споразумяло се е във вреда на представлявания, договорът
е недействителен, поради което вредите са други и двете страни по
недействителния договор отговорят пред представлявания за обезщетяването им /така
решение № 65 от 21.03.2017 г. по
гр. д. № 639/2016
г., ВКС, ІV ГО/. По тези съображения процесните
прехвърлителни сделки не са нищожни поради накърняване на добрите
нрави, изразяващи се в злоупотреба
с доверие от страна на пълномощника по чл. 40 от ЗЗД.
Неоснователно
се явява
и възражението
за нищожност на договора за покупко-продажба поради неговата привидност – с
него е прикрито дарение в полза на дъщерята и снахата на Г.Ц., като по тях не
било и извършено плащане, доколкото по делото не са анагажирани никакви
доказателства, установяващи основателността на така посоченото възражение.
С
оглед изложените съображения съдът приема, че ответниците са придобили процесния
имот на валидно деривативно придобивно основание. Сключените сделки
между продавачите А. и И. Ч.и, от една страна, и купувачите по тях, от
друга страна, са действителни и като такива са довели
до прехвърляне на процесния имот. Към
момента на смъртта си А. и И. Ч.и не са били собственици на процесния
имот. Съответно както Столична община не се легитимира като титуляр на права
върху имота, въз основа на извършения в нейна полза завет, така и главно
встъпилото лице Американски университет в България не е придобило ½ ид.
част от имота на основание продажбна на наследство, тъй като И. Ч. се е
разпоредил приживе със същата.
Поради
което, предявената първоначална претенция по чл. 108
от ЗС и исковете на главно встъпилото лице се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Така, доколкото изводите
на въззвния съд съвпадат с тези на първата съдебни
инстанция, то въззивните жалби следва да бъдат оставени
без уважение, а решението на СРС – оставено в сила.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора право на разноски имат ответниците, но същите не са
претендирали присъждането на такива.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
от 16.02.2009
г., постановено по гр. дело № 3948/2006
г. по описа на СРС, ГО, 26-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по отношение на Г.Д.П., конституиран във въззивното производство на
основание чл. 120 от ГПК /отм./ на мястото на починалата първоначална ищца А.К.Ч..
Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., М.Б.С.,
С.П.С. и К.П.Я. като трети лица – помагачи на страната на ответниците по
първоначалния иск.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.