Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря НЕШЕ
РЕДЖЕПОВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 612 по описа
за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “Катлея-2015“ ЕООД ЕИК, подадена чрез
представляващия О.П.П. против НП №
388510-F402799/11.12.2018год. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП,
с което на търговеца е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 4094.68лв. за административно нарушение,
наказуемо по реда на чл.180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП било издадено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи, че били нарушени разпоредбите на чл. 42, т.5 и
чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН имало разминаване между фактическите обстановки
приети в акта и НП, както и в посочените като нарушени законови норми, не била
ясна волята на АНО доколкото имало противоречие между описанието на нарушението
и приетите за нарушени законови норми, което било нарушено правото му на защита
да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, съответно
наказан. Моли НП да бъде отменено като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият заявява, че
оспорва фактическата обстановка изложена в акта и НП, а във фазата по същество
моли последното да бъде отменено.В допълнителни писмени бележки доразвива
доводите си за незаконосъобразност на НП като излага аргументи и за
недоказаност на нарушението.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище, че нарушението е доказано по безспорен
начин, а в хода на адм.наказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процес. правила.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
С Резолюция
№03269180126071/15.05.2018г. на орган по приходите било възложено извършването
на проверка на въззивното дружество за наличие на основания за регистрация по
ЗДДС, която приключила с издаването на Акт за регистрация по ЗДДС
№030421801305515/22.06.2018г., връчен на 05.07.2018г.. В хода на проверката
било установено че дружеството осъществява дейност свързана с търговия на
дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и
тютюневи изделия като приходите от дейността постъпват в брой и се отчитат по
регистриран ЕКАФП с ИН DT387640 (peг. №3701490).
Установено било също така, че през проверявания период (01.01.2016г.
- 31.05.2018г.) дружеството има реализиран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към 30.09.2017г. в размер на 50862.43лв., както и че не подало заявление
за задължителна регистрация по ЗДДС в законоустановения в чл.96, ал.1 от ЗДДС
(действащ до 01.01.2018г.) 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот в случая до
16.10.2017год. (първия работен ден). Въззивното дружество било регистрирано по
ЗДДС на 05.07.2018г. (датата на връчване на Акта за регистрация по ЗДДС
№030421801305515/22.06.2018г.). От представените месечни отчети било прието, че
за периода от 31.10.2017год. до 05.07.2018год. въззивното дружество има
реализиран облагаем оборот от извършената търговия на дребно с хранителни стоки
в размер на 24465.13лв. като размера на неначисления ДДС възлизал на 4077.52лв.
При тези факти било прието че
въззивното дружество е извършило адм. нарушение и до
същото била изпратена покана за явяване на негов представител в 7-дневен срок
от получаване на поканата с оглед съставяне на АУАН. Поканата била връчена
лично на представляващия въззивното дружество на 21.08.2018год. В срока
определен в поканата (т.е. до 28.08.2018год.) представител на въззивника не се
явил и на 29.08.2018год. св.С. съставила срещу същия АУАН № F402799 в който
посочила че е нарушил разпоредбата на чл. 180, ал.2 от ЗДДС вр.
чл.86, ал.1 и 2 от същия закон.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството на 05.10.2018год.
На 11.12.2018год., въз основа на
акта, директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното
НП. Него АНО в общи линии е възприел фактическите констатации изложени в акта изключая размера на реализирания през периода от
31.10.2017год. до 04.07.2018год. оборот съответно неначисленото ДДС през този
период. Приел е че както реализирания оборот, така и неначисленото ДДС са в
размери по-големи от посочените в акта съответно оборот в размер на 24568.08лв.
и неначислено ДДС в размер на 4094.687лв., както и че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 180, ал.2 вр. чл. 86, ал.1 и 2 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 4094.68лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана актосъставителката П.С., която в показанията си
пред съда обяснява за извършената проверка на въззивника, и констатациите от
същата. Заявява, че са били установени две нарушения едното било за неподадено
заявление за регистрация по ЗДДС и второто (процесното) за неначислен данък за
периода от който е следвало да бъде издадено заявлението за регистрация до
връчването на акта за регистрация. Заявява, че датата на извършване на
нарушението е датата на която го е установила, както и че не може да посочи коя
е датата на нарушението свързано с неначислен данък.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018год. на ИД на НАП, справка за
регистрирани данни от Z задачи за ФУ 3701490 от дата 31.10.2017год., два броя
покани адресирани до въззивника съответно за явяване с оглед съставяне на АУАН
и за явяване с оглед връчване на акта, ведно с доказателства за тяхното
връчване, Протокол № ПО03000318065467-073-001/09.08.2018год. справка за
регистрирани Z задачи за ФУ 3701490 от 31.10.2017год. до 05.07.2018год.,
справка за регистрирани фискални устройства, искане за представяне на
документи, удостоверение за извършено връчване по ел.път, Резолюция за
извършване на проверка № ПО03000318065467-0РП-001/09.07.2018год., Акт за регистрация
по ЗДДС № 030421801305515/22.06.2018год. протоколи за предаване и връщане на
документи + описи към тях, договор за наем на недвижим имот, както и съкратени
отчети на фискална памет.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна –
неначисляване на ДДС в конкретно посочен период, тъй като не е подадено
заявление за регистрация и липсва такава по ЗДДС, посочени са нарушената
законова норма, както и обстоятелствата при които е било извършено нарушението
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение за неяснота по отношение на това за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността, съответно за какво е наложена санкцията. Въпреки
горното обаче съдът счете, че в хода на адм.наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, тъй като
досежно съставомерни факти и то факти, които в случая пряко влияят при
определяне размера на санкцията в АУАН и НП има противоречие и то в ущърб на
въззивника. В акта актосъставителят е приел, че през периода от от 31.10.2017год. до 05.07.2018год. въззивника е реализирал
облагаем оборот в размер на 24465.13лв. съответно не е начислил ДДС в размер на
4077.52лв., а в НП е приел че реализирания оборот от извършване на търговията
за същия период е 24568.08лв. съответно неначисленото ДДС е в размер на
4094.68лв. в какъвто размер е и наложената санкцията която съобразно
санкционната разпоредба е равна на неначисленото ДДС.
Съдът намира, че в случая на
практика с НП на въззивника е наложено наказание по непредявено фактическо
обвинение доколкото както реализирания оборот, така и неначисленото ДДС са
съществени елементи от обективната страна на нарушението по чл. 180, ал.2 от ЗДДС. Безспорно съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН НП се издава и при
допусната нередовност в акта. Няма спор обаче в съдебната практика, че тази
нередовност не може да касае фактическото обвинение. И това е така защото НП по
своята същност представлява правораздавателен акт постановен след опростен
състезателен процес. АНО е длъжен да се произнесе по фактическото обвинение
което е повдигнато което е повдигнато с акта, а не в НП (акта с
правораздавателен характер еквивалент на съдебно решение – присъда постановена
от първоинстанционен съд) да приема нови фактически
положения досежно съставомерни факти, още по-малко пък фактически положения
пряко влияещи при определяне на размера на санкцията както в случая.
Допуснатото от АНО нарушение е
съществено такова доколкото влияе пряко на правото на защита на въззивника и е
достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание без изобщо да се
обсъжда казуса по същество.
В случая обаче съдът намира за
нужно да отбележи и това, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния
закон поради недоказаност на адм.наказателното
обвинение по следните съображения:
Действително видно от
съдържанието на акта за регистрация по ЗДДС приложен към АНП въззивното
дружество е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към
месец септември 2017год. и е следвало в срока по чл. 96 от закона да подаде
заявление за регистрация, което не е било сторено. Дружеството е било
регистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи с акт за регистрация от
22.06.2018год. При това положение съобразно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС
въззивникът дължи ДДС за периода от датата на която е следвало да бъде издаден
акта за регистрация до датата на фактическата регистрация, който период в
случая според настоящия съд правилно е определен от АНО съобразно нормите на
чл.96, ал.1 от ЗДДС (визиращ срока за подаване на заявлението за регистрация),
чл. 101, ал.6 и 7 от ЗДДС (регламентиращи срока в който данъчния орган следва
да издаде акта за регистрация) както и чл. 103 от ЗДДС (регламентиращ датата на
регистрация). Безспорно от приложените към АНП съкратени финансови отчети през
този период въззивника е реализирал приходи от търговска дейност. Доказателства
обаче които по категоричен начин да установят в какъв размер е бил реализирания
през този период оборот, съответно в какъв размер е било задължението за ДДС,
което не е било начислено по делото не са налице. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че точно в
тези случаи като настоящия когато ДДС не е било начислено защото не е било
подадено заявление за регистрация и такава не е била направена в ЗДДС е
предвиден изричен ред за определяне на задължението за ДДС. В нормата на чл.
102, ал.5 от ЗДДС изрично е посочено, че в тези случаи задължението се определя
с Ревизионен акт, какъвто към АНП не е приложен. И след като данни за наличие
на влязъл в сила ревизионен акт по чл.102,
ал.5 от ЗДДС, който е и единствения документ с обвързваща доказателствена
сила по отношение факта на дължимото, неначислено ДДС, то в случая адм.наказателното обвинение в частност, че въззивникът е
реализирал оборотите, съответно неначисленото ДДС, са в размерите посочени в
акта и НП се явява недоказано. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи,
че няма как акта за регистрация по ЗДДС да замести ревизионния акт по чл.102,
ал.5 от ЗДДС както счита процес. представител на въззиваемата страна. Отделен е
въпроса, че в случая в акта за регистрация по ЗДДС, приложен по делото са
посочени обороти само за част от периода включен в обвинението на въззивника.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
388510-F402799/11.12.2018год. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП,
с което на „К.2.“ ЕООД ЕИК ********* е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 4094.68лв. за административно
нарушение, наказуемо по реда на чл.180, ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: