Решение по дело №1081/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.11.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 1081 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл. 240, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

Ищецът - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, поради следното: - към 2014 г. ответниците Г.П.Х. и А.М. П. са били членове на управителния съвет на банката и нейни изпълнителни директори; - към 2014 г. ответникът Г.К.З. е заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“ в банката; - към 2014 г. ответникът В.Б.С. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“.

Ищецът посочва, че на 25.03.2014 г. ответниците Г.П.Х. и А.М.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за кредит, който е сключен с дружеството „О.И.“ АД и по силата на който на последното е предоставен кредит в размер на 5 000 000 евро. Твърди, че те са извършили действията по сключване на описания договор за кредит, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и създава задължения за членовете на управителния съвет, за лицата, които са в състава и на други управителни органи на банката, както и за нейни служители за извършване на определени дейности, които имат за цел да бъде проучено имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит. Това е довело до неправилна преценка за възможността на „О.И.“ АД да погасява отпуснатия кредит. Посочва, че тези лица не са включили в съдържанието на договора за кредит клаузи, с които да се предвижда учредяването на надлежни обезпечения, защитаващи интересите на банката. Освен това тези двама ответници са сключили договора, без да включат в съдържанието му клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение. С тези свои действия те са създали условия кредитът да остане необезпечен. Те не са упражнили и контрол след предоставянето на кредита дали паричните средства са използвани според предназначението им.

Ищецът заявява, че с описаните действия ответниците Г.П.Х. и А.М.П., са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление, а именно задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж.

Ищецът твърди, че ответникът Г.К.З. в качеството си на Началник управление на Управление „Кредитиране“ е изготвил немотивирано положително становище за сключване на договора за кредит от 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД, което е съставено без да е спазена процедурата за това, регламентирана в Правилника за кредитна дейност. Това е довело до формиране на неправилни изводи за кредитоспособността на лицето, направило искане за отпускане на кредит, и съответно за неговата способност да погасява задълженията по договора за кредит, който се иска да бъде сключен. С това си поведение ответникът З. не е изпълнил задълженията си, предвидени в сключения от него трудов договор и в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, да организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг на сключвани от банката кредитни сделки, както и да извърши текущ контрол относно това дали клаузите, включени в съдържанието на сключения с „О.И.“ АД договора за кредит, са изгодни или не.

Ищецът заявява, че ответникът В.Б.С., като Директор на Дирекция „Кредитен риск“, е бил длъжен да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на лицата, подали искане за опускане на кредит от банката, да анализира обезпеченията в контекста на предлаганите кредитни сделки, както и да оценява целесъобразността на предлаганите нови кредитни сделки, като анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от банката рискове. Твърди, че той не е изпълнил тези свои задължения и е изготвил немотивирано положително становище за сключване на договора за кредит от 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД, което е съставено без да е спазена процедурата за това, регламентирана в Правилника за кредитна дейност и при формирани неправилни изводи за кредитоспособността на лицето, направило искане за отпускане на кредит, и съответно за неговата способност да погасява задълженията по договора за кредит, който се иска да бъде сключен.

Ищецът посочва, че в резултат на описаното поведение на всички ответници вземанията на банката към дружеството „О.И.“ АД по сключения договор за кредит са останали необезпечени. Освен това вземанията на банката по този договор са останали и несъбираеми, тъй като дружеството-кредитополучател няма имущество, с което да ги погаси, като по отношение на него е открито и производство по несъстоятелност. Като следствие от това на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност са причинени вреди в размер на 5 000 000 евро, представляваща несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 25.03.2014 г., с „О.И.“ АД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради изложеното ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочената сума. В случай че съдът отхвърли искането за солидарно осъждане на всички ответници, моли те да бъдат осъдени да му заплатят претендираната сума разделно - поравно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответниците Г.П.Х. и А.М. П. оспорват предявените искове. Твърдят, че при отпускане на процесния кредит в размер на 5 000 000 евро на „О.И.“ АД е извършен надлежно анализ на финансовото състояние на това дружество, като са взети предвид и наблюденията върху този кредитополучател по повод изпълнението на предходен договор за банков кредит, сключен между него и „КТБ“ АД /н/. Ответниците посочват, че в тежест на служители на банката е възложенo задължението да извършват контрол за усвояване на отпуснатия кредит, учредяване на обезпечения по него, както и изпълнението на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, като такива задължения нямат членовете на управителните органи. Заявяват, че задълженията на кредитополучателя по сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит са обезпечени с учреден в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност особен залог върху вземания на кредитополучателя към банката за получаване на суми по банкови сметки, както и върху вземания на кредитополучателя по сключени и по бъдещи договори за изпълнение на инфраструктурни проекти. Този залог е учреден с договор от 25.03.2014 г. и е в изпълнение на задължението, поето от кредитополучателя с процесния договор за банков кредит. Посочват, че липсва норма, която да предписва, че в договора за кредит, сключен от банката, трябва да има включено изрично изискване, че кредитополучателят трябва да учреди уговорените обезпечения преди да му бъде разрешено да усвои договорения кредит. Ответниците заявяват, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането му по кредитната сделка да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „О.И.“ АД, който притежава имущество на много висока стойност, което включва и вземания на това дружество към трети лица. Твърдят, че за времето, през което са били членове на управителния съвет на банката, процесният кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 13.11.2014 г., когато банката е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това ответниците считат, че през времето, през което те са заемали длъжности в управителните органи на банката, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка.  Ето защо намират, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците, описано в исковата молба и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „О.И.“ АД.

Ответникът Г.К.З. освен общите факти, на които се позовават и ответниците Г.П.Х. и А.М. П., твърди и това, че никога не е бил член на управителния съвет на банката или на друг неин управителен орган. Заявява, че е изпълнил всички свои задължения, които са възникнали за него по сключения с банката трудов договор. Посочва, че преди отпускане на процесния кредит е извършен предварителен анализ на финансовото състояние на кредитополучателя и неговата способност да погасява кредита, като са спазени всички изисквания на Правилника за кредитната дейност. Твърди, че претендираната от банката вреда е в резултат на нормален стопански риск, поради което и предвид разпоредбата на чл. 204 КТ неговата имуществена отговорност не може да бъде ангажирана.

Ответникът В.Б.С. оспорва предявения срещу него иск. Заявява, че няма качеството администратор, тъй като ръководената от него дирекция не е отделно структурно звено в банката, а такова е Управление „Анализи и контрол на риска“, което се ръководи от друго лице. Посочва, че не е правил предложение за сключване на процесната кредитна сделка, а е дал становище, че искането за нейното сключване трябва да бъде разгледано от представляващите банката. Твърди, че преди сключване на процесния договор е извършен анализ на лицето, което е отправило искане за отпускане на кредит и е определен кредитния му рейтинг.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка, 2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.

В производството не е спорно, а и се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към 25.03.2014 г., когато се твърди, че са извършени действия, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците Г.П.Х. и А.М.П. са били вписани като членове на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//. С оглед на това, се налага изводът, че тези двама ответници имат качеството на бивши администратори на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.

В производството не е спорно, а и се установява от представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че към 25.03.2014 г. останалите двама ответници Г.К.З. и В.Б.С. са били обвързани от съществуващи между тях и „КТБ” АД трудови правоотношения. Към посочената дата Г.З. е заемал длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в банката, а В.С. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката. За да направи извод дали тези лица имат качеството на администратори на „КТБ” АД по смисъла на това понятие в ЗБН, съдът следва да се произнесе дали за длъжността, която всеки от тях е заемал в банката, са присъщи ръководни функции, което предполага извършване на анализ на характерните за съответната длъжност трудови функции, посочени в длъжностната характеристика. Ръководни функции ще има тази длъжност, за която е установено, че основните трудови задължения на работника, който я изпълнява, са свързани с ръководство на трудовия процес както в цялото предприятие, така и в отделно негово поделение – отдел, управление и т.н.

От длъжностната характеристика за длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, както и от функционалната характеристика на Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, приети като доказателства по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, каквато длъжност е заемал ответникът З., включват осъществяване на организация и контрол на изпълнението на конкретни дейности и процеси, които са възложени за извършване в Управление „Кредитиране“, като това лице приема възложена работа от изпълнителните директори, разпределя я на служителите в управлението и осъществява процеса по проследяване дали тази работа се изпълнява законосъобразно и срочно от служителите в цялото управление. Следователно задълженията на работника, на който е възложено изпълнението на тази длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на работния процес, който се осъществява в самостоятелно поделение в банката. На това лице са подчинени пряко и други служители в банката, които са директорите на всички дирекции, които са част от структурата на Управление „Кредитиране“. С оглед на това, следва да се приеме, че на лицето, изпълняващо длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в цялото отделно структурно звено в банката, което е Управление „Кредитиране“, което означава, че то изпълнява ръководни функции в банката. Ето защо ответникът Г.З. има към 25.03.2014 г. качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.

От длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо тази длъжност, какъвто е бил ответникът С. към 25.03.2014 г., включват такива по осъществяване на организация, координиране и контрол на работата на служителите в дирекцията, като е предвидено и че то носи отговорност за цялата оперативна дейност и изпълнение на функциите на дирекцията, която оглавява.  На това лице е възложено да приема възложена работа от началника на управлението, в която структурна единица се намира Дирекция „Кредитен риск“, и да я разпределя на служителите в дирекцията. Следователно задълженията на работника, на който е възложено изпълнението на тази длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на цялата дирекция, като на негово пряко подчинение се намират всички служители в нея. Ето защо съдът намира, че на лицето, изпълняващо длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в тази дирекция, която също е отделно структурно звено в организацията на банката, защото в нея има обособени служители и лице, което ги ръководи. Това означава, че Директорът на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД изпълнява ръководни функции в банката. Предвид изложеното трябва да се заключи, че ответникът В.С. също има към 25.03.2014 г. качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.

На следващо място, трябва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че в чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката, каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. Това какъв е вида на отговорността на тези лица, обаче, трябва да се определи от направените в исковата молба твърдения за това какво е поведението на бившите администратори, от което се сочи, че са произтекли вреди за банката.

Ето защо и за да даде правилна правна квалификация на предявените искове, съдът следва да съобрази какви са твърдените от ищеца правопораждащи факти на вземанията на „КТБ” АД /н/ срещу ответниците за получаване на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В исковата молба се посочва, че двамата ответници Г.П.Х. и А.М.П. са причинили вреди на банката при извършване на действия по сключване на договор за кредит, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Предвид това съдът намира, че исковете за търсене на отговорност от тези лица следва да се квалифицират по чл. 240, ал. 2 ТЗ, в която норма е уредена специалната  имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност и всяка една банка, която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се учредява като акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила за акционерното дружество, уредени в ТЗ/. Тази отговорност произтича от съществуващите между члена на съответния управителен орган на акционерното дружество и самото дружество два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решението за избора на това лице за член на управителния съвет, което се приема от компетентния орган на дружеството. Отговорността на члена на управителния съвет на дружество с правноорганизационна форма АД по чл. 240, ал. 2 ТЗ възниква при следния фактически състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

В исковата молба се сочи, че ответниците Г.К.З. и В.Б.С. са причинили вреди на „КТБ” АД /н/ с действия, които са извършили във връзка с възложената им работа по сключени между тях и банката трудови договори. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с Кодекса на труда /КТ/. В КТ са налице и специални норми, които уреждат случаите, при които може да бъде ангажирана отговорността на работника за причинени на неговия работодател вреди. В чл. 203, ал. 1 КТ е предвидено, че работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Доколкото ищецът твърди, че действията на Г.З. и В.С., в резултат на които са причинени вреди на банката, са извършени от тях при изпълнение на трудовите им задължения, като не се сочат обстоятелства за това, че те са извършени умишлено, то трябва да се приеме, че с предявения иск се претендира ангажиране на отговорността на тези лица за вреди, която възниква по силата на чл. 203, ал. 1 КТ. За да бъде ангажирана тази отговорност за вреди на работника, по делото следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на трудов договор, сключен между „КТБ” АД /н/ и всеки от ответниците З. и С.; 2) извършване на противоправно поведение от ответниците при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа; 3) това нарушение да е извършено виновно при небрежна форма на вина; 4) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/; 4) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Доколкото фактическият състав, при който възниква отговорността на двете групи ответници за вреди е различен, то съдът трябва да се произнесе поотделно за това дали са налице предвидените в закона предпоставки, при които всеки от тях дължи обезщетение за вреди. Общо обаче ще бъдат разгледани част от елементите, които са общи за възникване на всички тези различните отговорности за вреди, които са настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди за „КТБ” АД /н/ и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и допуснатото неизпълнение на отделни задължения на ответниците.

На първо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първият елемент от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Г.Х. и А.П., като членовете на управителния съвет на „КТБ” АД /н/, който както беше посочено съгласно чл. 240, ал. 2 ТЗ е наличие на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на тези лица по осъществяване на управлението на търговското дружество.

В чл. 237, ал. 2 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на членовете на всеки от органите на управление на едно търговско дружество с правноорганизационна форма АД, както при избрана едностепенна система за управление, така и при двустепенна система за управление, като е посочено, че те са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от член на управителния съвет на едно акционерно дружество на негови задължения по осъществяване на управлението на това дружество, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и акционерите му, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед на която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, би било налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, с което решение членът на управителния съвет не се е съобразил или когато се установи, че е налице приет от съответния компетентен орган вътрешнонормативен акт, в който са регламентирани определени правила, които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет при извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил.

Съдът ще разгледа общо въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява, че от Г.П.Х. и А.М.П. са извършени тези действия, които се твърди, че са в пряка причинна връзка с претърпените от банката имуществени вреди, както и дали те са противоправни, тъй като ищецът се позовава на едно и също поведение на посочените лица, като членове на управителния съвет на банката и твърди, че с него са нарушени едни и същи задължения, които възникват и за двамата ответници по съществувалото между тях и „КТБ” АД правоотношение.

Ищецът твърди, че поведението на ответниците Х. и П., от което са причинени вреди, се изразява в извършени действия по сключване на договор за банков кредит, между „КТБ” АД и дружеството „О.И.“ АД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 5 000 000 евро, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат.

От представения в производството писмен договор за кредит от 25.03.2014 г. се установява, че между „КТБ” АД /н/ и „О.И.“ АД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави на дружеството, в качеството му на кредитополучател, за ползване парични средства в размер на 5 000 000 евро, а последното се е задължило да ги върне, както и да заплаща възнаградителна лихва върху тях за времето, през което ги ползва. От съдържанието на този договор е видно, че при неговото подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от двама от изпълнителните й директори – Г.Х. и А.П.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е установено, че именно ответниците са лицата, които са изразили воля при сключване на описаната сделка от името и за сметка на банката, както се твърди в исковата молба.

На следващо място настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали при подписване на описания договор за банков кредит тези двама изпълнителни членовете на управителния съвет на „КТБ” АД са имали такова поведение, което да представлява нарушение на конкретни правила, установени в Правилника за кредитна дейност, които създават за тях определени задължения при осъществяване управлението на търговската дейност на банката, част от която е и дейността по предоставяне на кредит на клиенти.

От събраните в производството доказателства се установява, че към 25.03.2014 г. са съществували вътрешнослужебни актове на „КТБ” АД, с които са регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които са в трудови правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица. Такъв акт е Правилникът за кредитната дейност /Правилник/, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него.

В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се осъществява кредитната дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, - правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от съдържанието на Правилника съдът счита, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в „КТБ” АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на управителния съвет на банката. Това са служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на Банката, юрисконсултите от Управление „Правно“, служителите от Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол на риска“, служителите, които са част от Кредитния комитет на банката. За тези служители възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят кредитния рейтинг на кандидат-кредитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират предлаганото обезпечение и да формулират изводите си в съставени от тях становища, анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези служители, а не членовете на органите на управление на банката, са тези, които носят отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на предлаганата сделка.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника в тежест на изпълнителните членове на управителния съвет на „КТБ” АД, които представляват банката в отношенията й с трети лица, също възникват определени задължения в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това. Те са да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката членовете на управителния съвет не са допуснали противоправно неизпълнение на тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума й парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.

Датата, на която от изпълнителните директори на банката Г.Х. и А.П. е прието решение за сключване на договор с „О.И.“ АД за предоставяне на кредит в размер на 5 000 000 евро, е тази на която е подписан писмения договор за това, т.е. 25.03.2014 г., защото именно с полагането от тези лица на подпис върху документа е обективирано взетото от тях положително решение за сключване на договора. От приетите като доказателства по делото писмени документи е видно, че към посочената дата от служители на банката са съставени част от изискуемите съгласно разпоредбите на Правилника документи, които са необходими на управителния съвет, за да вземе решение за одобряване отпускането на искания кредит. Доказва се, че е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „О.И.“ АД към края на месец октомври 2013 г. Установява се още, че на 25.03.2014 г. от служител в Дирекция „Кредитен риск“ е изготвено становище, в което са описани параметрите на заявеното от „О.И.“ АД искане за кредит, включително обезпеченията, които това дружество предлага да учреди, посочен е актуалния му кредитен рейтинг и са анализирани нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове и е формулирано предложение до представляващите банката лица да разгледат искането за кредит на „О.И.“ АД. От представените по делото доказателства се установява и това, че на 25.03.2014 г. от служител в Управление „Кредитиране“ е изготвено становище, в което е направен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, на поведението му по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит и е формулирано предложение до управителния съвет на банката да се обсъди сключването на договор за предоставяне на „О.И.“ АД на кредит в размер на 5 000 000 евро, при размер на годишната възнаградителна лихва от 9 %, който следва да бъде издължен на 20 броя равни месечни вноски в периода от 20.01.2015 г. до 20.08.2016 г. и при учредяване на следните обезпечения за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя: особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания по настоящи и бъдещи договори за изпълнение на инфраструктурни проекти и особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за разплащателни и други сметки. От приетите в производството писмени доказателства обаче не се доказва към датата на подписване на договора за кредит от служителите на банката, на които е възложено това задължение съгласно Правилника, да е направена оценка на предлаганите от „О.И.“ АД обезпечения по кредита и такава да е предоставена на членовете на управителния орган за обсъждане. Такава оценка не се съдържа в отделен документ, който да е съставен от служители в „КТБ“ АД. В изготвените на 25.03.2014 г. от служители на Дирекция „Кредитен риск“ и Управление „Кредитиране“ становища също не е направен анализ на степента, до която би бил обезпечен кредита с обезпечението, което се предлага да бъде учредено, което е особен залог на вземания по реда на ЗОЗ. Това е така, тъй като в тях обезпеченията са само описани, но липсва какъвто и да е анализ на това дали „О.И.“ АД притежава имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учредените залози – становищата не съдържат информация за това какви вземания вече са възникнали за дружеството-кредитоискател по договори за изпълнение на инфраструктурни проекти и по договори за разплащателни сметки, дали такива договори изобщо са сключвани към момента, както и дали има представени документи, от които да се направи обоснован извод, че такива вземания могат да възникнат в бъдеще. В становищата не е посочено каква е стойността на възникналите към момента вземания за кредитоискателя по такъв вид договори и дали има данни, от които да може да се приеме в какъв размер се очаква такива вземания да възникнат в бъдеще. В производството от нито един от ответниците не се твърди, че преди да подпишат договора за кредит с „О.И.“ АД те са се запознали с оценка и анализ на предлаганото обезпечение, които да са изготвени по предвидения в Правилника ред, като не се представят и доказателства за това. Ето защо съдът приема за доказан по делото факта, че Г.Х. и А.П. на 25.03.2014 г. са взели решение за сключване на договор за кредит с „О.И.“ АД при липса на оценка и анализ на предлаганите от това дружество обезпечения на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за членовете на управителния съвет да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да се приеме, че ответниците са изпълнили задълженията си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, те е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит, да констатират, че към него не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало, както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за сключване на договор за кредит, което те трябва да вземат като изпълнителни членове на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага изводът, че като са сключили процесния договор за кредит с „О.И.“ АД те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като членове на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея. Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност съгласно чл. 240, ал. 2 ТЗ, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.

В исковата молба като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение са посочени и други действия на ответниците Х. и П., които се твърди, че представляват противоправно неизпълнение на задълженията им да ръководят и организират дейността на „КТБ” АД и които се изразяват в това, че са подписали договор за предоставяне на кредит на „О.И.“ АД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, с които да се предвижда учредяването на надлежни обезпечения, защитаващи интересите на банката, както и клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение.

От съдържанието на сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит се установява, че в него страните са постигнали изрична уговорка, която е тази на чл. 31 от договора, за това, че в тежест на кредитополучателя „О.И.“ АД е възникнало задължение да учреди и да осигури учредяването в полза на банката на следните обезпечения за гарантиране издължаването на предоставения кредит: 1) особен залог по ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания по настоящи и бъдещи договори за изпълнение на инфраструктурни проекти и 2) особен залог по ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за разплащателни и други сметки. Следователно в съдържанието на договора за кредит, който ответниците Х. и П. са сключили от името и за сметка на „КТБ” АД, са включени клаузи, в които е предвидено възникване на изрично задължение на кредитополучателя да учреди обезпечение, като това обезпечение е конкретно посочено като вид, индивидуализирани са като вид и активите, върху които то трябва да се учреди. Както беше посочено обаче от събраните по делото доказателства е видно, че към 25.03.2014 г. ответниците, които са подписали процесния договор за кредит като представляващи банката по силата на закона, не са разполагали с оценка и анализ на обезпеченията, които е уговорено, че кредитополучателят се задължава да учреди, за да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредитната сделка, тъй като такива не се доказа да са изготвените от компетентните за това служители съгласно правилата, установени в Правилника. Липсата на тези документи означава, че при подписване на договора за кредит с включена в него клауза за обезпечение членовете на управителния съвет не са могли да бъдат сигурни дали съдоговорителят на банката „О.И.“ АД притежава активите, върху които се задължава да учреди особен залог, дали са налице данни, че той ще придобие бъдещото имущество, което е предвидено също да бъде предмет на учреден по реда на ЗОЗ залог за обезпечаване на задълженията по кредитната сделка, както и каква е стойността на притежаваните от дружеството активи. Следователно те не са могли да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури, отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, както и този, предвиден в чл. 2 от тази Методика, който гласи, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. С оглед на това трябва да се заключи, че въпреки че ответниците са подписали договора за кредит, в който е включена уговорка, предвиждаща възникване на задължение за кредитополучателя да учреди конкретни обезпечения, към датата на сключването на тази сделка те не са имали информация, от която да заключат, че тази клауза гарантира защитата на интересите на банката и нейните акционери при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения по договора, каквато е целта на уговорката, с която се създава задължение за учредяване на обезпечение. Както вече се посочи, за да се приеме, че ответниците са изпълнили задълженията си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, те е следвало да констатират, че при подписване на договора за кредит с  „О.И.“ АД не разполагат с всички необходими документи, становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката съгласно вътрешните правила, за да могат да извършат преценка, че уговорените в договора обезпечения, които кредитополучателят се задължава да учреди, отговарят на критериите достатъчност и ликвидност и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може договорът за кредит, който те ще подпишат като изпълнителни членове на управителния съвет на банката, да бъде с такова съдържание относно задълженията на кредитополучателя, че да бъдат в пълна степен защитени интересите на банката и на нейните акционери. Ответниците Г.Х. и А.П. не са предприели това поведение, поради което съдът приема, че при подписване на договора за кредит с „О.И.“ АД, те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ. Така допуснатото от тях неизпълнение също представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност съгласно чл. 240, ал. 2 ТЗ.

От съдържанието на сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит се установява, че в него липсва клауза, която да предвижда, че сумите по кредита се усвояват от кредитополучателя само след учредяване на уговорените в договора обезпечения. В тази връзка трябва да се посочи, че не съществува законова норма, която да разпорежда, че включването на задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит представлява част от задължителното съдържание на договора за банков кредит. В Закона за кредитните институции /ЗКИ/ няма и норма, която да разрешава сключването на договор за кредит и неговото усвояване само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество. Това какво имущество ще бъде предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя – преди или след учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителния съвет на банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската й дейност. След като в производството не се установява, че в тежест на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да подпишат договор за кредит с „О.И.“ АД само, когато в неговото съдържание е предвидено, че усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит ще става след учредяване на уговорените по общо съгласие на страните обезпечения, то и поведението на ответниците Х. и П. да подпишат договор, в който такава клауза липсва, не представлява неизпълнение на тяхното задължение да ръководят дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на договорната им отговорност за причинени на банката имуществени вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ.

В подадената от ищеца молба-уточнение от 11.05.2017 г. се въвежда и още едно неизпълнение от ответниците Г.Х. и А.П. на задължения, които са свързани с управлението на търговската дейност на банката, от което неизпълнение са причинени претендираните вреди, което се изразява в това, че те са сключили договора за кредит с „О.И.“ АД без да имат предварително одобрение на сделката с решение на целия управителен съвет.

При тълкуване на нормата на чл. 44, ал. 3 ЗКИ се налага изводът, че в закона е предвидено, че тогава, когато от името на банката се приема решение, което води до формиране на голяма експозиция по смисъла на чл. 392 от Регламент (ЕС) № 575/2013, то трябва да се взема от управителния съвет, съответно от съвета на директорите. Дефиниция на понятието голяма експозиция е дадено в чл. 392 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в която норма тя е определена като експозиция на институция към клиент или група от свързани клиенти, чиято стойност е по-голяма или равна на 10 % от приемливия капитал на институцията. От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към момента на сключване на процесния договор за кредит с дружеството „О.И.“ АД, експозицията на банката към този клиент при съобразяване и на другия договор за кредит, сключен с него през 2013 г., е 9, 02 % от собствения капитал на банката. Това означава, че със сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит не се стига до формиране на голяма експозиция по смисъла на това понятие в ЗКИ и приемането на решение за сключване на тази сделка не е в компетентността на управителния съвет на банката съгласно чл. 44, ал. 3 ЗКИ. Ето защо и за ответниците Х. и П. в качеството им на изпълнителни членове на „КТБ“ АД /н/ не е възникнало задължение преди подписването на този договор с „О.И.“ АД да искат предварително съгласие за това от целия управителен съвет, поради което и тяхното бездействие да сторят това не е противоправно и като такова не може да бъде основание за ангажиране на отговорността им за вреди.

 Следващите действия, които ищецът твърди, че ответниците Г.Х. и А.П. са били длъжни да извършат в качеството им на членове на управителния съвет на „КТБ” АД са да установят, че от кредитополучателя „О.И.“ АД е допуснато неизпълнение на задълженията му, поети със сключения между него и банката на 25.03.2014 г. договор за кредит и конкретно на задължението да използва отпуснатите заемни средства съобразно уговореното предназначение.

От събраните по делото доказателства не се установява, че в тежест на ответниците като членове на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да извършват контрол относно точното изпълнение от кредитополучателите, на които от банката е отпуснат кредит по сключени между тях договори, на задълженията им, поети по силата на тези договори. Напротив от приетия като доказателство по делото Правилник за кредитната дейност е видно, че такова задължение възниква не за членовете на управителните органи на банката, а за други лица, които са служители в „КТБ” АД /н/ - съгласно чл. 57 от Правилника извършването на текущ контрол по сключените кредитни сделки е възложено за изпълнение на кредитните специалисти във финансовите центрове съответно на служители в Управление „Кредитиране“, като определени действия по контрол изпълнението на договора, както и анализ на начините за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу кредитополучателите са възложени за извършване и на служители от Управление „Правно“. Тези лица в изпълнение на възложената им работа са длъжни да съберат информация и да констатират допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателите по сключени договори за кредит на всяко едно от задълженията, които са възникнали в тяхна тежест по силата на банковите сделки, и да направят предложения за предприемане на конкретни действия от страна на банката за ангажиране на договорната отговорност на длъжниците. Членовете на управителния съвет на банката нямат задължения да извършват непосредствен контрол за изпълнение на задълженията на кредитополучателите, на които от „КТБ” АД са отпуснати кредити, като това е закономерно, доколкото не може да се очаква, че четири физически лица, на които е вменено задължение да организират и ръководят търговската дейност на една банка, са способни да извършват контрол на всеки един от многото договори за банков кредит, които тази банка сключва, особено предвид това, че във всяка една банка, включително и процесната, работят по трудови правоотношения редица служители, които са експерти в съответната област и в чиято трудова функция е включена дейността по анализ и контрол за изпълнение на задълженията на кредитополучателите по сключени с банката договори за кредит. За членовете на изпълнителния съвет възниква задължение да одобрят предприемане на определени действия за ангажиране на договорната отговорност за неизпълнение на кредитополучателите тогава, когато от съответния служител на банката е извършена констатация за допуснато неизпълнение и е направено предложение за предприемане на конкретни действия. В случая обаче нито се твърди, нито се представят доказателства, че до момента, до който ответниците са заемали длъжността на членове на управителния съвет на „КТБ“ АД, служители от Управление „Кредитиране“ и Управление „Правно“ са направили констатация за това, че кредитополучателят „О.И.“ АД не е изпълнил някое свое задължение по договора за кредит от 25.03.2014 г. и са уведомили управителния съвет за това, което означава, че не се установява, че за ответниците са възникнали задължения да приемат решение за предприемане на някакви конкретни действия спрямо посоченото юридическо лице за ангажиране на договорната му отговорност за това неизпълнение по извънсъдебен или по съдебен ред. След като ответниците не са били длъжни да извършат тези действия от името на „КТБ” АД /н/, то тяхното бездействие да сторят това не е противоправно и не представлява неизпълнение на поети от тях задължения и като такова не може да бъде основание за ангажиране на отговорността им за вреди.

В обобщение трябва да се посочи, че по делото се доказа, че е налице противоправно неизпълнение от ответниците Г.П.Х. и А.М.П. на задълженията им по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, което се изразява в част от сочените в исковата молба действия, а именно в допуснато бездействие да констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото обезпечение по кредитната сделка, която „О.И.“ АД е поискало да сключи, и да изискат тази оценка и анализ да бъдат предоставени преди да подпишат договора за кредит с това лице, както и в извършено действие по подписване на договор за кредит с „О.И.“ АД, без да се уверят, че обезпеченията, които това дружество се задължава да учреди за гарантиране изпълнението на задълженията си по кредитната сделка, отговарят на принципа за достатъчност и ликвидност. Това е основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност за вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.

На следващо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първия елемент и от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Г.З. и В.С. по чл. 203, ал. 1 ТЗ, което е наличие на виновно и противоправно поведение на тези лица, допуснато при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа.

Поведението на работника би било противоправно тогава, когато той не изпълнява трудовите задължения, които се включват в трудовите функции на заеманата от него длъжност.

За да определи какви са задълженията, които са възложени за изпълнение на работниците Г.З. и В.С. по възникналите между тях и „КТБ” АД /н/ трудови правоотношения, съдът ще изходи от съдържанието на вътрешнослужебните актове на банката, с които се определят функциите на отделните структурни звена в нея, задълженията, които се включват в трудовата функция на заеманите към 25.03.2014 г. от тези лица длъжности, както и с които се регламентират правила, при които се осъществява кредитна дейност на банката. Тези актове са следните: - функционална характеристика на Управление „Кредитиране“ и функционална характеристика на Управление „Анализ и контрол на риска“; - длъжностна характеристика на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ и длъжностна характеристика на длъжността Директор на Дирекция „Кредитен Риск“; - Правилника за кредитната дейност /Правилника/.

Ищецът твърди, че поведението на ответника Г.З., в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „О.И.“ АД без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност.

От съдържанието на функционалната характеристика на Управление „Кредитиране“, намираща се на от л. 871 до л. 873 от делото на СГС, е видно, че една от основните функции на това структурно поделение в „КТБ” АД /н/ е да осъществява процеса по проучване и анализ на кредитните сделки в съответствие с действащите законови, подзаконови и вътрешни нормативни актове. В структурата на това управление са включени две дирекции, едната от които е Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, в чиито основни функции е включена дейността по извършване на анализ на избраното кредитно обезпечение, както и изготвяне на писмени становища, съдържащи предложения за предоставяне или отказ на кредитната сделка. Във функционалната характеристика е посочено, че на лицето, което заема длъжността Началник на Управление „Кредитиране“, е възложено да организира, ръководи и участва в изпълнение на всички функциите на управлението, което включва и извършването на дейности по проучване и анализ на кредитните сделки, за които е направено искане да бъдат сключени, както и конкретно извършване на анализ на предлаганото кредитно обезпечение, което е част от пълния анализ на кредитните сделки. Началникът на Управление „Кредитиране“ е длъжен да извършва и контрол за изпълнение на функциите на управлението от всички служители, на които са поставени конкретни задачи, което означава, че в неговите задължение се включва и това да следи за това дали служителите в цялото управление, включително и в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, изпълняват законосъобразно своите трудови задължения, сред които са и тези да извършат анализ на кредитното обезпечение и да изготвят писмено становище, съдържащо предложение дали исканата кредитна сделка да бъде сключена или не. Тези задължения на лицето, заемащо длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД се извеждат и от посоченото в представената по делото длъжностна характеристика, намираща се на л. 29- л. 30 от делото на СГС.

Както беше посочено в Правилника се съдържат разпореди, с които се регламентира детайлно процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, като се въвеждат конкретни задължения за служители в отделни структурни отделения на банката. В Правилника е предвидено, че за служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ тези служители са длъжни да изготвят писмено становище /чл. 36, ал. 1 и 2 от Правилника за кредитна дейност/. С оглед на посоченото и при съобразяване на това, че в длъжностната характеристика на длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ се включват задължения по организация, ръководство, контрол и вземане на участие във всички дейности, включени във функциите на управлението, съдът счита, че в тежест на лицето, което я заема по силата на трудовото правоотношение с „КТБ“ АД, възникват задължения да извършва контрол дали кредитните специалисти в Управление „Кредитиране“ изпълняват точно задълженията си да направят анализ на всички данни за финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище за това съгласно предвиденото в Правилника.

Предвид всичко изложено и доколкото по делото се доказа, че към 25.03.2014 г. ответникът Г.З. е заемал длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, трябва да се заключи, че за него по силата на трудовото му правоотношение с банката са възникнали задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението от служителите в Управление „Кредитиране“ на задълженията им по извършване на анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и по изготвяне на писмено становище, съдържащо изводите от този анализ, както и задължение сам да извършва тези дейности, които са част от функциите на управлението.

Както вече беше посочено, по делото се доказа, че във връзка с постъпилото на 25.03.2014 г. искане за отпускане на кредит от „О.И.“ АД от Управление „Кредитиране“ е изготвено становище, което е подписано от лицето, заемащо длъжността Началник на това управление, а именно Г.З.. В него е направен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, на поведението му по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит и е формулирано предложение до управителния съвет на банката да се обсъди сключването на договор за предоставяне на „О.И.“ АД на кредит в размер на 5 000 000 евро, като са посочени условията за връщане на кредита, размера на предлаганата възнаградителна лихва и обезпеченията, които това дружество предлага да учреди, за да бъде гарантирано изпълнението на задълженията му, които ще възникнат по исканата кредитна сделка. Това становище обаче не съдържа никакъв анализ на предлаганите от лицето, подало искане за отпускане на кредит, обезпечения, доколкото те само са описани в него като вид, но липсва какъвто и да е извод за това дали имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учреден особен залог, съществуват, който е техният титуляр, каква е тяхната стойност, както и обобщаващ извод дали предлаганите обезпечения отговарят на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията. Не се твърди и не се представят доказателства от Г.З. или от друг служител от Управление „Кредитиране“ да е изготвена отделна от писменото становище оценка на предлаганите от дружеството „О.И.“ АД обезпечения. Това означава, че ответникът Г.З. не е изпълнил възникналите в негова тежест задължения във връзка с постъпило от „О.И.“ АД искане за отпускане на кредит да осигури изготвянето от служител в ръководеното от него управление в банката на анализ и оценка на предлаганото от това дружество обезпечение, който се изисква да бъде съставен по отношение на всяко едно искане за отпускане на кредит съгласно вътрешните актове на „КТБ“ АД. Това неизпълнение на трудовите задължения на ответника представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател, който е „КТБ“ АД.

Ищецът твърди, че поведението на ответника В.С., в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „О.И.“ АД без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност.

От съдържанието на функционалната характеристика на Управление „Анализ и контрол на риска“, намираща се на от л. 874 до л. 878 от делото на СГС, и от длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“, намираща се на л. 32 – л. 33 от делото на СГС, е видно, че сред основните функции на Дирекция „Кредитен риск“, която е една от дирекциите в структурата на Управление „Анализ и контрол на риска“, както и сред конкретно възложените задължения на лицето, заемащо длъжността Директор на тази дирекция, е включено извършването на следните дейности: - анализ на финансовото състояние и кредитоспособността на кредитоискателите на банката; - анализ на обезпеченията в контекста на предлаганите кредитни сделки; - присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитоискателите на банката; - оценяване целесъобразността на предлаганите нови кредитни сделки, като се анализират нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове; - извършване на анализ, изготвяне и внасяне пред управителния съвет на банката мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. Като задължения, които възникват по силата на трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността Директор на тази дирекция, съгласно длъжностната характеристика са включени и тези по организиране и контрол изпълнението на посочените дейности от конкретните служители на банката в Дирекция „Кредитен риск“, на които те са възложени.

В Правилника за кредитна дейност са детайлизирани описаните задължения, които влизат във функциите на дирекцията, с оглед уредената с него процедура за разглеждане на подадено искане за отпускане на кредит. Съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от Правилника за служителите от Дирекция „Кредитен риск“ възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ служителите са длъжни да изготвят писмено становище. В чл. 36, ал. 3 от Правилника за кредитна дейност е предвидено още, че служителите в Дирекция „Кредитен риск“ извършват оценка на влиянието на предлаганата кредитна сделка като анализират нивата на риска, а съгласно чл. 36, ал. 5 от Правилника те са длъжни и да определят вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг на клиентите.

От тези правила, установени с вътрешните актове на „КТБ“ АД, следва, че в тежест на ответника В.С., който към 25.03.2014 г. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката, по силата на трудовото му правоотношение са възникнали задължения да извършва анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище, съдържащо изводите от този анализ, да определя кредитния рейтинг на кредитоискателите, както и да извършва действия по контрол за това дали останалите служители в дирекцията, които са му пряко подчинени, извършват същите тези действия с оглед възложените им от него конкретни задачи.

По делото се доказа, че във връзка с постъпилото на 25.03.2014 г. искане за отпускане на кредит от „О.И.“ АД от служителите в Дирекция „Кредитен риск“ е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „О.И.“ АД към края на месец октомври 2013 г. Установява се още, че от В.С. като Директор на Дирекция „Кредитен риск“ е изготвено писмено становище, в което са описани параметрите на заявеното от „О.И.“ АД искане за кредит, включително обезпеченията, които това дружество предлага да учреди, посочен е актуалния му кредитен рейтинг, анализирани са и нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове и е формулирано предложение до представляващите банката лица да разгледат искането за кредит на „О.И.“ АД. В това становище обаче също липсва направен анализ на обезпеченията, които са предлагани от дружеството, което иска да му бъде отпуснат кредит, нито пък оценка на ликвидността и достатъчността на тези обезпечения. Това означава, че ответникът С. не е изпълнил част от задълженията, които са възникнали в негова тежест по силата на сключения с „КТБ“ АД договор, които са да извърши контрол дали от служители от ръководената от него Дирекция „Кредитен риск“ е направен анализ и оценка на обезпеченията, които се предлага „О.И.“ АД да учреди за обезпечаване на задълженията по кредитната сделка, която е поискало да сключи с банката, както и сам да извърши този анализ и оценка, което също е част от задълженията, включени в трудовата  функция на заеманата от него длъжност. Това неизпълнение на трудовите задължения на този ответник представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател „КТБ“ АД.

Доколкото по делото се доказа, че ответниците Г.Х., А.П., Г.З. и В.С. са допуснали противоправно неизпълнение на задълженията си съответно по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет и по сключените с банката трудови договори, съдът следва да отговори на въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява да са осъществени останалите елементи от фактическите състави на отговорностите за обезщетение. Следващият елемент е общ за отговорностите по чл. 240, ал. 2 ТЗ и по чл. 203, ал. 1 КТ, поради което ще бъде разгледан общо. Той е наличие на претърпени от „КТБ” АД имуществени вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договор за кредит в размер на 5 000 000 евро.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на „КТБ” АД /н/, че за това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 25.03.2014 г. в размер на 5 000 000 евро.

Претърпяната загуба е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди, като тя представлява вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото на увреденото лице. При съобразяване на това, както и на фактите, на които се основават предявените осъдителни искове, следва да се заключи, че за да се приеме, че в случая банката е претърпяла загуба в размер на 5 000 000 евро, трябва да се докаже, че имуществото ѝ реално е намаляло с активи на тази стойност. Доколкото тази сума се твърди, че представлява несъбрани вземания на „КТБ” АД /н/, то за да е налице реално намаляване на имуществото на банката, трябва да бъде установено, че възникналите в нейна полза вземания за получаване на суми в общ размер от 5 000 000 евро не могат да бъдат събрани по никакъв начин към момента. Ако вземанията са събираеми, включително със средствата на държавната принуда, то тогава не може да се говори за претърпяна вреда, тъй като те представляват актив за дружеството-кредитор и с тяхната стойност се увеличава неговото имущество. Едно вземане може да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато не може да бъде трансформирано в парични средства, с които да се увеличи патримониума на кредитора, което би било налице ако длъжникът по него не притежава никакво имущество, нито краткотрайни, нито дълготрайни активи, от които кредиторът да се удовлетвори. От събраните в производството доказателства не може да се направи извод, че вземанията на „КТБ” АД /н/ към „О.И.“ АД за получаване на сума в размер на 5 000 000 евро са несъбираеми, тъй като се установява, че дружеството-длъжник притежава имущество, което може да бъде превърнато в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията му по договора за кредит. Този извод се налага при съобразяване на данните, отразени в приетия като доказателство по делото счетоводен баланс на „О.И.“ АД към 31.12.2014 г., намиращ се на л. 1277- л. 1278 от делото на СГС. От записванията в този счетоводен документ е видно, че това дружество притежава активи, които са както дълготрайни, така и краткотрайни. Те представляват основно вземания към трети лица и са на значителна стойност. В счетоводния баланс на „О.И.“ АД са включени притежавани от дружеството краткосрочни вземания, които по дефиниция представляват вземания, чийто падеж е настъпил преди или настъпва в рамките на отчетната 2014 г., които са в размер на 3 997 000 лв. В баланса са включени и дългосрочни вземания, на които „О.И.“ АД е титуляр, които по дефиниция представляват вземания, които са възникнали към 31.12.2014 г., но техният падеж не е настъпил към тази дата, а ще настъпи в следващ отчетен период. Съгласно записванията в описания счетоводен документ тези дългосрочни вземания са възникнали по договори за заем, с които дружеството е предоставило за временно и възмездно ползване на трети лица парични средства, като те са в много голям размер от 63 481 000 лв. Фактът, че „О.И.“ АД е титуляр на парични вземания, възникнали от сключени с трети лица договори за заем, се установява и при съобразяване на обстоятелствата, които са констатирани в заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Вещото лице е направило извод, че през 2013 г. и 2014 г. това търговско дружество е декларирало приходи от лихви от сключени договори за заем, което означава, че е страна по тях и че при сключването им участва на страната на заемодателя, защото именно заемодателят е титуляр на вземането за лихви. В експертизата се съдържа таблица, в която вещото лице е посочило кои лица са страни по тези договори в качеството им на заематели, от която е видно, че те са поне осем различни юридически лица. Следователно от установените от експертизата факти също се налага изводът, че „О.И.“ АД е страна по договори за заем, които са поне осем на брой, по силата на които е предоставило на трети лица парични средства за временно и възмездно ползване и следователно за него по тези сделки са възникнали вземания за получаване на дадената в заем сума и за получаване на уговорената възнаградителна лихва. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че дружеството се е разпоредило с тези свои вземания, като ги е прехвърлило на трети лица, поради което трябва да се приеме, че тези активи са в неговия патримониум към момента. В производството не са представени и доказателства, от които да може да се установи кога е настъпил падежа на всяко от вземанията, възникнали по договорите за заем, нито каквито и да е други факти, свързани с тяхното изпълнение, поради което и няма как да се направи извод, че към момента те не могат да бъдат събрани, особено по отношение на част от вземанията към посочените в заключението на изготвената ССчЕ длъжници, които видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства и към момента са действащи дружества, като по отношение на нито едно от тях не е открито производство по несъстоятелност – това са длъжниците „Х.И.Б.“ АД, „А.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Т.И.“ АД и „Р.“ ЕООД. Тези вземания могат да бъдат събрани в хода на производството по несъстоятелност, което се установява, че е образуваното по отношение на „О.И.“ АД с постановено на 20.09.2016 г. съдебно решение, в което производство също не се доказва да е направена констатация за несъбираемостта на вземанията на търговеца към трети лица.

Обстоятелството по откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника само по себе си не означава, че вземанията, които са възникнали за кредиторите към него са несъбираеми. Те биха могли да се квалифицират като такива само тогава, когато се установи, че несъстоятелното дружество няма никакво имущество, което да може да бъде осребрено в хода на образуваното производство по несъстоятелност, което по своя характер е такова по универсално принудително изпълнение. От извършена от съда справка за хода на образуваното по отношение на „О.И.“ АД производство по несъстоятелност съгласно обявените в търговския регистър актове е видно, че към момента то е все още висящо, като по него е постановено решение по чл. 711 ТЗ, с което съдът е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. След като съдът по несъстоятелността е постановил да започне осребряването и разпределянето на имуществото, представляващо част от масата на несъстоятелността на „О.И.“ АД, то това означава, че от синдика е установено, че длъжникът притежава имущество, което следва да бъде осребрено и от осребряването на което да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелността, един от които, видно от публикуваните списъци на приети вземания, е именно ищецът „КТБ“ АД /н/. От обявените в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се установява и това, че към момента не е свикано заключително събрание на кредиторите  и не е постановено решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, което означава, че масата на несъстоятелността все още не е изчерпана, а в нея има продаваемо имущество, което може да бъде превърнато в парични средства и с тях да бъдат удовлетворени вземанията на кредитора „КТБ“ АД /н/, включително тези, възникнали по договора за кредит, сключен на 25.03.2014 г. От одобрените от съда списъци на приети вземания на кредиторите на „О.И.“ АД е видно, че длъжникът има само двама кредитори, които са НАП и ищеца, което означава, че възможността за удовлетворяване на последния в хода на образуваното производство по несъстоятелност при проявена активност от синдика и от самия ищец, е реална, особено предвид наличните данни за притежавано от длъжника имущество, което може да бъде събрано, ако синдикът, който е посочен от самата банка, изпълни добросъвестно правомощията си да издири и предприеме действия по събиране на вземанията на „О.И.“ АД по сключените от него договори за заем, които са в значителен размер. С оглед на това съдът не може да направи извод, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 25.03.2014 г., с „О.И.“ АД, са несъбираеми поради липса на каквото и да е имущество на длъжника по тях.

След като от събраните доказателства е видно, че вземанията на ищеца за получаване от „О.И.“ АД на сума в размер на 5 000 000 евро са събираеми, то следва да се заключи, че не е налице имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, което е основание да се приеме, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу четиримата ответници за получаване на обезщетение за вреди и предявените в процеса искове като неоснователни следва да се отхвърлят.

Дори и по делото да беше доказано, че твърдените от ищеца вреди са настъпили, това не променя извода, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 ТЗ и по чл. 203, ал. 1 КТ са неоснователни, защото в производството не се установява да е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и вредите, представляващи несъбрани вземания по договор за кредит в размер на 5 000 000 евро.

Както беше посочено по делото се доказа, че неизпълнението от ответниците Г.Х. и А.П., което е основание за ангажиране на тяхната отговорност за вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ, представлява допуснато бездействие да констатират при произнасяне по искането за отпускане на кредит от банката на „О.И.“ АД и подписване на договoр за кредит с това дружество, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото по кредитната сделка обезпечение, което е пречка да се направи категоричен извод дали това обезпечение отговаря на прилаганите от банката критерии за ликвидност и достатъчност. Неизпълнението на трудовите задължения от ответниците Г.З. и В.С., което е основание за ангажиране на отговорността им за причинени на банката вреди, също е свързано с анализа на предлаганото от „О.И.“ АД  обезпечение, като то се изразява в неосъществяване на контрол над дейността на подчинените им служители по извършване на анализ и оценка на това обезпечение при даване на становище за сключване на договора за кредит, както и в неизвършване на този анализ от тях самите. За да съществува пряка причинна връзка между описаните поведения на ответниците, които са сходни, и твърдените в исковата молба вреди, следва да бъде доказано, че единствената причина, поради която кредиторът „КТБ” АД /н/ не е получил дължимите по договора за кредит от 25.03.2014 г. парични суми от „О.И.“ АД, е липсата на анализ и оценка в процедурата по проучване и разглеждане на искането за отпускане на кредит на обезпечението, което дружеството-кредитополучател предлага да учреди за обезпечаване изпълненията на своите задължения по кредитната сделка. Такава причинна връзка би била налице при кумулативно наличие на две предпоставки, които трябва да са осъществени към момента, в  който длъжникът е допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за кредит да върне предоставената за ползване парична сума и да заплати възнаградителна лихва и те са следните: 1) да се установи, че вземанията, които са предмет на учредения в полза на банката на 25.03.2014 г. особен залог за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „О.И.“ АД по сключения договор за кредит, не съществуват изобщо или въпреки че съществуват, те са на стойност, която е много по-ниска от обезпечените задължения по кредитната сделка; 2) да се установи, че липсва друго имущество, което кредитополучателят притежава, от което банката да може да се удовлетвори при принудително изпълнение срещу него. Ако кредитополучателят притежава наред с вземанията, върху които е постигнато съгласие да бъде учреден особен залог, и друго имущество, при осребряване на което банката да може да удовлетвори своето вземане, допуснатото от ответниците неизпълнение на задълженията им като членове на управителния съвет и като работещи по трудов договор не би било единствена причина за кредитора да получи дължимите по договора за кредит от 25.03.2014 г. парични суми, защото банката може да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника в образувано срещу него универсално или индивидуално производство по принудително изпълнение.

Съдът счита, че от събраните в производството доказателства се налага изводът, че втората от посочените предпоставки, при чието кумулативно съществуване, може да се направи извод за пряка причинна връзка между поведението на ответниците и твърдените вреди, не е налице.

Съдът приема, че кредитополучателят „О.И.“ АД е допуснал забава в изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, на 25.06.2014 г., когато това дружество е преустановило плащането по всички кредитни сделки, сключени с „КТБ” АД, съгласно мотивите на съда в решението, с което по отношение на дружеството-кредитополучател е открито производство по несъстоятелност или най-късно на 28.11.2014 г., от който момент всички неплатени задължения по договора за кредит са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, в каквато насока са мотивите на съда в решението за откриване на производство по несъстоятелност. Както беше посочено, по делото се доказва, че през 2014 г. дружеството „О.И.“ АД е притежавало имущество, което е различно от това, което е предмет на учредения особен залог, от което банката би могла да се удовлетвори. То представлява парични вземания в особено голям размер – вземания към трети лица с вече настъпил падеж в размер на 3 997 000 лв. и дългосрочни вземания по сключени договори за заем в размер на 63 481 000 лв. Тези имуществени права на дружеството са на стойност, която е в пъти по-голяма от стойността на неговото  задължение за главница по сключения на 25.03.2014 г. договор за кредит, което е в размер на 5 000 000 евро с левова равностойност от 9 779 150 лв. Следователно ищцовата банка е имала възможност да се удовлетвори от тези имуществени права на своя длъжник, особено ако действия за принудително събиране на просрочените задължения са били предприети веднага след като кредитополучателят е допуснал забава в тяхното изпълнение, т.е. още през 2014 г. Както към 25.06.2014 г., така и към 28.11.2014 г. описаните имуществени права, представляващи парични вземания, безспорно са съществували и няма съмнение, че са били събираеми, защото падежите на една част от тях са настъпили през 2014 г., а падежите на другата част от тях все още не са настъпили към тези дати, поради което и не съществуват никакви факти, които да дават основание да се приеме, че те не могат да бъдат събрани /такъв факт би могъл да бъде изтеклата обща погасителна давност, но за да е осъществен трябва да е минал период от пет години от падежа на съответното вземане, което няма как да е налице за дългосрочните вземания от 63 481 000 лв., чийто падеж още не е настъпил към 31.12.2014 г./. По делото са събрани доказателства, от които може с конкретика да се установи съществуването на едно от вземанията, които „О.И.“ АД  има към трети лица. От представения по делото писмен договор за заем от 19.11.2013 г., намиращ се на л. 1437 – л. 1438 от делото на СГС, е видно, че това дружество е предоставило на „А.“ ЕООД за временно и възмездно ползване парична сума в размер на 4 136 000 лв., като заемателя се е задължил да я върне в срок до 19.11.2014 г. Това означава, че към края на 2014 г. кредитополучателят е бил титуляр на вземане по този договор за заем за получаване на предоставената за ползване парична сума, което е в размер на 4 136 000 лв., като доколкото падежът на това вземане е 19.11.2014 г., няма никакво основание то да се счита несъбираемо. Напротив то е събираемо и банката е можела да се удовлетвори от него, в случай че своевременно са били предприети действия за принудително събиране на неплатените в срок от „О.И.“ АД  задължения.

След като към момента на допуснато неизпълнение по договора за кредит длъжникът „О.И.“ АД  е притежавал имущество, различно от това, върху което е учреден особен залог, което е на значителна стойност, това означава, че доказаното по делото неизпълнение на задълженията на ответниците, като членове на управителния съвет и като лица, с които банката е сключила трудови договори, не може да представлява единствената причината за това, че към момента вземанията на „КТБ” АД по договора за кредит от 25.03.2014 г. не са събрани.

Трябва да се посочи, че от събраните по делото доказателства и извършените от съда служебни справки за хода на образуваното срещу длъжника производство по несъстоятелност се установява, че причината вземания на банката към „О.И.“ АД по договора за кредит от 25.03.2014 г. да не са събрани, включително и към момента, е непредприемане от представляващите банката на надлежните действия за осребряване на притежаваното от длъжника имущество своевременно след констатиране на забавено изпълнение на задълженията от кредитополучателя, което е налице от 25.06.2014 г. или най-късно от 28.11.2014 г. Тези надлежни действия, с които би се постигнало най-бързо започване на принудително изпълнение срещу кредитополучателя са такива по подаване до съда на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които да бъде разпоредено „О.И.“ АД да заплати на банката сума в размер на 5 000 000 евро, дължима по договора за кредит, сключен на 25.03.2014 г., както и започване на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника въз основа на издадения изпълнителен лист, при което изпълнението може веднага да бъде насочено към притежаваните от „О.И.“ АД вземания към „А.“ ЕООД и други трети лица. Такива действия от ищцовата банка обаче не са извършвани. Вместо това от „КТБ“ АД на 13.05.2015 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „О.И.“ АД, като след откриване на това производство на 20.09.2016 г. до настоящия момент, към който то все още е висящо, от банката, която участва в него като кредитор на несъстоятелността, се извършва едно единствено по вид действие - редовно се предплащат разноските, определяни от съда по реда на чл. 629б ТЗ, които са необходими за развитие на производството, които 7 години се разходват само за изплащане на възнаграждение на синдик, който е избран по предложение на „КТБ“ АД и който в периода от 2016 г. до 2022 г. не е насочил изпълнението към нито едно притежавано от „О.И.“ АД имуществено право, включително към притежаваните от него вземания. С тези действия не се постига нищо друго, освен ощетяване на патримониума на самата банка, без реално да се постига удовлетворяване. През тези 7 години, през които производството по несъстоятелност се води, кредиторът „КТБ“ АД не е поискал да бъде изяснено от синдика какво е притежаваното от несъстоятелното дружество имущество, нито пък да бъдат предприети действия за събиране на осчетоводени като актив вземания към трети лица. Именно това бездействие на „КТБ“ АД да предприеме адекватни действия за събиране на своите вземания е причина банката да не получи удовлетворение на своите вземания към „О.И.“ АД по договора за кредит от 25.03.2014 г., а не действията на който и да е от ответниците, извършени към момента на сключване на този договор. Към датата, на която е допуснато неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по кредитната сделка ответниците Х. и П. не са имали качеството на представляващи банката, защото считано от 20.06.2014 г., когато „КТБ” АД /н/ е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ, те са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет. Ето защо и предприемането на надлежните действия за удовлетворяване на неизпълнените вземания на „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 25.03.2014 г. не е било тяхно задължение, а на назначените квестори на банката и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея – на назначените синдици.

Следователно в обобщение трябва да се посочи, че допуснатото от ответниците неизпълнение на техни задължения по сключени с банката договори за управление и трудови договори, свързани с осигуряване на ликвидно и достатъчно обезпечение на всяка една кредитна сделка, не е единствената причина, поради която до момента банката не е получила удовлетворение на вземанията си по договора за кредит, сключен на 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД. Причина за това е, че не са предприети своевременно надлежни действия за удовлетворяване на тези вземания чрез насочване на принудително изпълнение върху имущество на кредитополучателя на значителна стойност, което той е притежавал към 31.12.2014 г., към който момент той вече е бил в забава изпълнението на задълженията си да върне предоставената в заем сума и да заплати възнаградителна лихва, като предприемането на такива действия не е задължение на нито един от ответниците по делото, а на квесторите на банката и след това на назначените синдици. Това означава, че по делото не се доказва наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и описаните в исковата молба вреди, които се твърди, че банката е претърпяла, което също е основание за крайния извод, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу четиримата ответници за получаване на обезщетение за причинените на банката вреди.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. В производството обаче от тези лица не са представени доказателства за реално заплащане на каквито и да е разходи по водене на делото, поради което не са налице предпоставките за възлагане на направени от тях разноски в тежест на ищеца.

Предвид изхода на делото ищецът „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободена съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН. Тя възлиза на сумата от 391 166 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН: **********, Г.К.З., с ЕГН: ********** и В.Б.С., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на Г.П.Х., А.М.П., Г.К.З. и В.Б.С. да заплатят солидарно на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сума в размер на 5 000 000 евро /пет милиона евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 25.03.2014 г., между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „О.И.“ АД, за предоставяне на кредит в размер на 5 000 000 евро, които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от Г.П.Х. и А.М.П. на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ” АД, които са възникнали за тях в качеството им на членове на управителния съвет, което неизпълнение се изразява в следните деяния на тези лица: 1) извършване на действия по сключване на договора за банков кредит от 25.03.2014 г. с „О.И.“ АД, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя, 2) извършване на действия по подписване на 25.03.2014 г. на договора за банков кредит  с „О.И.“ АД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, с които да се предвижда учредяването на надлежни обезпечения, защитаващи интересите на банката, както и клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение; 3) извършване на действия по подписване на 25.03.2014 г. договор за банков кредит с „О.И.“ АД без да имат предварително одобрение на сделката с решение на целия управителен съвет; 4) непредприемане на действия, които тези лица са бил длъжни да извършат, по установяване на допуснато след сключване на договора за кредит от 25.03.2014 г. от „О.И.“ АД неизпълнение на задължението му, поето с този договор, да използва отпуснатите заемни средства съобразно уговореното предназначение, както и в резултат от неизпълнение от Г.К.З. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, което неизпълнение се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „О.И.“ АД без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност относно извършване на анализ на способността на „О.И.“ АД да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и относно извършване на анализ и оценка на обезпечението, което се предлага да бъде учредено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, както и в резултат от неизпълнение от В.Б.С. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Директор в Дирекция „Кредитен риск“, което неизпълнение се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „О.И.“ АД без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност относно извършване на анализ на способността на „О.И.“ АД да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и относно извършване на анализ и оценка на обезпечението, което се предлага да бъде учредено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 391 166 лв. /триста деветдесет и една хиляди сто шестдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: