Решение по дело №1459/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

29.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

30.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1459

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002465 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ.

Жалбоподателят „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив намира издаденото наказателно постановление неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно, моли съдът да приеме, че се касае за маловажен случай, както и да му присъди направените в хода на производството разноски. Сочи, че през 2019 г. в дружеството работели между 250 и 290 работника, като били наемани и освобождавани множество лица и с това се занимавали служители на фирмата. Д.П. бил назначен на трудов договор в дружеството през месец юни 2019 г. На 18.11.2019 г. той подал лично молба, за напускане по негово желание от следващия ден. След проведен разговор с Петков, била издадена заповед за прекратяване на договора му, даден му бил и екземпляр от същата. Жалбоподателят сочи, че на Д.П. била плащана заплата и след месец 11.2019 г., тъй като при напускане не си бил взел документите от счетоводството. Излага съображения, че договорът с това лице бил прекратен на 19.11.2019 г. по негова молба с издадена заповед, която му била връчена. Затова моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че трудовият договор на Д.П. бил прекратен на 19.11.2019 г., като същият след това не се явявал на работа. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Алтернативно, моли да бъде прието, че се касае за маловажен случай.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира за доказано по безспорен начин, че лицето Д.П. бил работник на дружеството към процесната дата.  Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2020 г. свидетелите К.С. и Т.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по документи (трудови досиета) относно обект на контрол: шивашки цех, находящ се в гр.Кърджали, ул.„Дарец“ № 9, промишлена зона Б. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив. В хода на проверката контролните органи установили, че Д.М.П. с ЕГН ********** бил в трудово правоотношение с жалбоподателя по Трудов договор № 77/12.06.2019 г. Той бил назначен в дружеството като електротехник. На 24.08.2020 г. Д.П. подал молба да бъде освободен от 25.08.2020 г. по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, т.е. без предизвестие, поради неизплатени заплати, която молба била входирана в дружеството с Вх.№ 97/24.08.2020 г. От направена справка в регистъра на трудовите договори в НАП и от представеното трудово досие на лицето, проверяващите инспектори разбрали, че работодателят „Герис Консулт” ЕООД не е издал заповед или друг документ, с който да удостовери прекратяването на трудовото правоотношение с Д.П., въпреки подадената от него молба. Посоченото нарушение било извършено на 25.08.2020 г., когато трябвало да бъде издаден документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника въз основа на молбата. По този повод на 08.10.2020 г. свидетелката К.С. съставила срещу „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив акт за установяване на административно нарушение по чл.128а, ал.3 от КТ, който бил получен и подписан без възражения от управителя на дружеството. Въз основа на така съставения акт, на 12.11.2020 г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.С. и Т.С., на които съдът дава вяра изцяло; Акт за установяване на административно нарушение от 08.10.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2025107/08.10.2020 г.; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „Герис Консулт” ЕООД; Трудов договор № 77/12.06.2019 г.; Молба № 009 от 24.08.2020 г.; Справки от Регистър на уведомления за трудови договори; Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; Разчетно-платежни ведомости на „Герис Консулт” ЕООД; Справки за изплатени възнаграждения в „Герис Консулт” ЕООД; Сигнал (Жалба) от 06.11.2020 г.; Преводни нареждания; Фишове за заплати. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на К.С. и Т.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената проверка по отношение на жалбоподателя и установяват кога и по какъв начин са констатирали липсата на издадена от жалбоподателя към 25.08.2020 г. заповед или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Д.П.. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели Севинч Ахмед и Нина Лукаревская. Двете и понастоящем се намират в трудово правоотношение с работодателя „Герис Консулт” ЕООД, поради което показанията им се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на санкционираното дружество.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по чл.128а, ал.3 от КТ. Последната норма е императивна и гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Това си нормативно задължение „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив не е изпълнило. Същото дружество е субект на нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Между този работодател и работника Д.М.П. е съществувало трудово правоотношение, за което работника е подал молба да бъде прекратено от 25.08.2020 г. на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, т.е. без предизвестие, поради неизплатени заплати. КТ в чл.335, ал.2, т.3 предвижда, че трудовият договор се прекратява писмено и при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. При прекратяване на процесното трудовото правоотношение обаче жалбоподателят, в качеството на работодател, не е издал заповед или друг документ, с който да удостовери прекратяването му. Затова според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Жалбоподателят „Герис Консулт” ЕООД е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че договорът с Д.П. бил прекратен на 19.11.2019 г. с издадена заповед, която му била връчена. Това е така, защото по делото са представени две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.П. от дата 19.11.2019 г., издадени на едно и също основание, които са с различен номер – Заповед № 126/19.11.2019 г. и Заповед № 70/19.11.2019 г. С първата се прекратява трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 19.11.2019 г., а с втората заповед – считано от 20.11.2019 г., отново на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Нито една от двете заповеди не е подписана от работника, не му е връчена и не опровергава извода за извършено от работодателя нарушение към 25.08.2020 г. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретно извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002465 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

 

                                                 Районен съдия: