Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе , съобрази следното : С исковата си молба ищецът В. Ш. в качеството му на акционер на „Б.” гр. В. Т., твърди, че на 02.03.2011г. в гр. В. Т. се провело извънредно общо събрание на акционерите на ответното дружество . Като акционер притежаващ 143995 броя обикновени поименни акции с право на глас, Ш. претендира да се отменят част от решенията на извънредното общо събрание на акционерите на ответника. Основанията за отмяна според ищеца следват от противоречие на разпоредбите на чл. 13 и чл. 21,ал. 2 от приетия на проведеното общо събрание нов Устав на ответника с разпоредбата на чл. 17,ал.3 и чл. 19, ал.2 и 3 от Конституцията на Р. България. На следващо място общото събрание оставило без разглеждане точки от 5 до 12 от дневния ред, които са били включени в същия по искане на самия ищец. Нарушена в случая била разпоредбата на чл. 224 от ТЗ, понеже управителните органи на Б. В. Т. не предоставили информация относно дейността, финансовото и имуществено състояние на дружеството. Следвало да се отмени като незаконосъобразно и решение № 4 на общото събрание, с което се възлагало на предстоящия управителен съвет на дружеството да търси от него отговорност за проявен законен интерес към финансовото и материално състояние на дружеството. Претендира се отмяна на решенията на проведеното на 02.03.2011г. извънредно общо събрание на акционерите на „Б.” В. Т., а именно – решенията под № 1, №4, т.1 и 2 и решения от № 5 до 12. Претендират се разноски. Ответникът Б. чрез процесуалния си представител е заел становище, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се, че наведените от ищеца оплаквания касаят целесъобразността на взетите и оспорвани в настоящото дело решения, а не тяхната законосъобразност. Сочи се, че общото събрание на акционерите е свикано и проведено съгласно изискванията на закона, като оспорените решения са взети с необходимото мнозинство. Твърди се, че не са налице релевираните от ищеца противоречия със Закона и Конституцията. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от страните доводи, като изслуша становищата им и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Искът е предявен от легитимирана страна-акционер в ответното дружество, в указания от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустим. По същество исковата претенция е неоснователна. От данните по делото и тези, обявени в Търговския регистър, се установява следната фактическа обстановка: Не се спори, че ищецът В. Ш. е акционер в Б. В. Т. С решение на Съвета на директорите / СД / на дружеството е свикано извънредно общо събрание на акционерите на 15.02.2011г. в 10,30ч. на конкретно определено място. Дневният ред за провеждане на събранието, обявен заедно с поканата за свикването му в Търговския регистър включва четири точки – 1.приемане промени в Устава на дружеството, 2.освобождаване от длъжност членовете на СД ,3-избор на членове на НС и определяне на възнаграждението и размера на гаранцията за управление. 4. – разни. В поканата за свикване на ОС съгласно решението на СД са посочени и съответните проекти за решение, както и е упоменато, че при липса на необходимия кворум ОС ще се проведе на 02.03.2011г. в същия час и на същото място, при същия дневен ред независимо от представения капитал/ т. нар хипотеза на спадащ кворум/. На 26.01.2011г. в търговския регистър за обявяване са представени допълнителни точки, които ищецът В. Ш. желае да бъдат включени в дневния ред за провеждане на ОС. На 27.01.2011г. е извършено обявяване на представения от акционера списък с допълнителни точки в Търговския регистър. В следствие на това в дневния ред на ОС са включени следните точки: Т. 5 Недвижими имоти на . Покупки, продажби през последните пет години, ипотеки, залози и други тежести върху движимото и недвижимо имущество на дружеството в полза на трети лица за последните пет години и към настоящия момент. Списък на тези лица. Информация относно ревизионен акт № 900448/2009г. на ТД на НАП В.Т. и констатираните установени задължения към НАП в размер на 1 742 621,05 лв. Т. 6 – Действащи към настоящия момент договори за получени заеми, както и за получени и или предоставени заеми от на физически и юридически лица към настоящия момент и за последните пет години Т. 7- Договори между свързани лица към настоящия момент и за последните пет години и допълването им в ТР съгласно ТЗ – Т. 8 Списък на задграничните командировки, вкл командировани лица, направление, престой отчети на командировките за последните пет години Т. 9 Вземания и задължения към настоящия момент Т. 10 Финансови средства в каса и по банкови сметки, запорирани банкови сметки и сумите по тях Т. 11 назначаване на контрольор на дружеството Т. 12 стратегия за развитие на дружеството през следващите 3 години, обявяване на дружеството в несъстоятелност. Предложени са и проекти за решение на ОС, а именно- приемане на всички предложения. След като не е бил налице изискуемият се от закона кворум за провеждане на ОС на 15.02.2011г. , същото е проведено при хипотезата на спадащ кворум на втората, посочена в поканата за свикване дата -02.03.2011г. Съгласно протокола от проведеното общо събрание с необходимото мнозинство са приети решения по т. 1 – 4 и т. 11 от дневния ред на събранието, като е приет нов Устав на дружеството, съгласно изготвения проект с изменения, предложени и гласувани от ОС, освободени са от длъжност членовете на СД, избран е Надзорен съвет на дружеството. По т. 4 от дневния ред са обявени за постъпили три предложения, като са приети съответно решения, с които е възложено на Управителния съвет да осъществи дейност по подаване на иск от Б. против В. Ш., да се извърши проверка на твърденията на В. Ш., съдържащи се в негово писмо, да се извърши проверка на дейността на Д. Ш. в качеството му на председател на СД за минал период от време. По предложените от ищеца точки от дневния ред ОС е назначило единствено контрольор на дружеството, като е определен контрольорът, предложен от член на Надзорния съвет, а не лицето, предложено от ищеца. По останалите точки от дневния ред с мотив, че ищецът не е предоставил информация по реда на чл.224 от Т З ОС не е взело решения. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ ,който е неоснователен и недоказан, по следните съображения : Предмет на спора в случая е налице ли е противоречие на приетото решение № 1 на Общото събрание на акционерите с конкретни текстове на Конституцията на Р. България. Ищецът сочи противоречие на текстовете на чл. 13 и чл.21,ал.2 от приетия от ОС Устав с чл. 17,ал.3 и чл.19 ал.2 и 3 от КРБ. Текстът на чл. 13 от приетия от ОС устав гласи:”Кредиторите или наследниците на акционер не могат да искат запориране или налагане на възбрана върху имотите, имуществото или ценностите на дружеството, нито да се наместват в неговото управление. Текстът на чл. 21,ал. 2 от Устава гласи „Акционерите могат да се разпореждат с акциите си, след като изплатят тяхната номинална стойност” Въведените от КРБ / чл. 17 , ал. 3 и чл. 19, ал. 2 и 3/ принципи на неприкосновеност на частната собственост и на закрила на инвестициите и сдружаване на юридически и физически лица за постигане на стопански и социален напредък, като основни начала следва да бъдат съобразявани не само от законодателя, а и от всички физически и юридически лица в Р. България. В тази връзка правилно ищецът е отбелязал, че разпоредбите на Устава на ответното дружество следва да не противоречат на Конституцията и законите. Цитираните два текста от устава не влизат в противоречие с посочените закрепени в Конституцията принципи. Напротив, те са напълно в унисон с тях, като първият текст от устава/ чл. 13 / визира именно закрила срещу неправомерни посегателства върху собствеността на дружеството. Другият текст- чл. 21,ал.12 от Устава пък въвежда едно допълнително условие за акционерите във връзка с разпореждането с акции на дружеството . Това условие в никаква степен не нарушава нито принципа за неприкосновеност на частната собственост, нито принципите на закрила на инвестициите, още по – малко пък принципа за сдружаване в името на стопанския и инвестиционен напредък. С оглед по- голяма яснота, въпреки че такова оплакване не е релевирано, съдът счита, че посоченото условие за разпореждане с акции е допустимо от закона/ чл. 185,ал.2 пр. последно от ТЗ/, тъй като съгласно Устава на ответното дружество акциите от учредителната емисия на дружеството са поименни. По отношение решение № 4 прието от общото събрание на акционерите- двете му оспорени точки, съдът намира, че посоченото от ищеца основание не може да доведе до отмяната на решението. Ищецът е посочил, че двете точки на цитираното решение са приети в следствие на това, че той е пр¯явил свой законен интерес към финансовото състояние на дружеството. Видно от двете решения, мотивите за приемането им са съвсем различни от изтъкнатото. След като релевираното от ищеца основание за отмяна не е налице, искът му по чл. 74 от ТЗ по отношение на това решение следва да се отхвърли. Доколко решенията са целесъобразни и дали са налице други основания за отмяна на това решение/ каквито според настоящия състав са очевидни/ съдът не е оправомощен да се произнесе. Първо, компетентността му се разпростира само върху въпроса за противоречието на решенията с императивна законова норма или норма на устава. Второ, съдът може да се произнесе по законосъобразността на решенията само във връзка с посочените от ищеца в исковата молба основания. Всяко излизане извън тези „рамки” би представлявало произнасяне plus petitum и е недопустимо/ в този смисъл ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 06.12.2002 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г., ОСГК НА ВКС/. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност ищецът по отношение на това решение изобщо не твърди противоречието му с императивна норма на закона/ била тя процесуално или материалноправна/. По отношение решенията, приети от общото събрание по т.5-12 от дневния ред. Тези точки са включени в дневния ред за провеждане на общото събрание на акционерите по настояване на самия ищец, като е спазена процедурата на чл. 223аот ТЗ. Самите предложения целят събиране на данни за финансовото състояние на дружеството и фактически така, както са формулирани, не са насочени към някаква промяна в правния му статус / с изключение на предложението за обявяване в несъстоятелност и назначаване на контрольор/. Макар и да са формулирани с израза „Не взема решение” , всъщност всички решения по т 5-12/ с изключение на решението по т.11/ от дневния ред очевидно представляват отхвърляне на предложенията, депозирани от ищеца. Този вид решения, с които се отхвърлят направени предложения, принципно не са от категорията отменяеми по реда на чл. 74 от ТЗ. Доколкото обаче ищецът все пак е релевирал основание за отмяна, а именно противоречие с разпоредбата на чл. 224 от ТЗ, съдът счита, че следва да се произнесе по това основание. Противоречие с посочената законова разпоредба при приемане на решенията е налично. То обаче се дължи на факта, че самият ищец не е изпълнил задължението си по чл. 223а ал. 4 от ТЗ . Това от своя страна не е дало възможност на останалите акционери да се запознаят с необходимата информация, която да ги мотивира да приемат предложенията, добавени към дневния ред за провеждане на общото събрание. Още веднъж следва да се подчертае, че решенията на общото събрание не само на , а и тези на общото събрание на всички капиталови търговски дружества по ТЗ подлежат на отмяна само когато с тях са приети конкретни предложения, а не и когато е отказано предложенията да бъдат приети. Тези съображения мотивират съда да отхвърли иска в тази му част. Що се касае до решението на ОС по т. 11 от дневния ред – избор на контрольор, което също е обжалвано, съдът намира, че вероятно ищецът механично е „включил „ и това решение в петитума на исковата си молба, като е навел основание за отмяна, че не е спазена разпоредбата на чл. 224 от ТЗ при приемането му. Това решение принципно е от категорията на отменяемите по реда на чл. 74 от ТЗ и би подлежало на отмяна ако не бе предоставена нужната информация по чл. 224 от ТЗ. В случая обаче е установено, че информацията е предоставена и контрольорът е определен от общото събрание при спазване изискванията на закона. Възраженията на ищеца относно личността на назначения контрольор касаят целесъобразността, а не законосъобразността на решението . Гореизложените фактически и правни констатации на настоящата инстанция обосновават извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ по отношение на всички оспорени от ищеца решения на общото събрание на акционерите на ответника. Искът следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3000лв разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар за водене на делото пред първата инстанция. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от В. Г. Ш., ЕГН * против Б. В. Т., ЕИК *, с който се иска отмяна на решенията на извънредното Общо събрание на акционерите на Б. В. Т., проведено на 02.03.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА В. ГЕОРГИЕВ Ш., ЕГН * да заплати на Б. В. Т., ЕИК * сумата от 3000лв. /три хиляди лева/ разноски за водене на делото пред първата инстанция. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |