Решение по дело №94/2022 на Административен съд - Видин

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на „М. г. с.” ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя М. Р. И. против Решение № 105/16.03.2022 г., постановено по АНД № 1027/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 05-0001249/07.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

В касационната жалба се излагат съображения, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички наведени в жалбата до ВРС доводи. Посочва се, че съдът не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и че не е съобразил, че по делото се установява липсата на предпоставките за приложение на чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

Иска се от Съда да отмени атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация - Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение, респ. правилност на оспореното НП.

Иска се от съда да потвърди решение на ВРС като правилно и законосъобразно, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на ВРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Установява се, че на 10.08.2021 г. около 17:00 ч. инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство на обект „Г.к.“, намиращ се в гр.Видин, ул.“Баба Вида“ № 15, стопанисван от касатора.

При проверката било установено, че лицето Р. Л. В. работи в обекта като „работник-кухня“, като същата попълнила декларация, според която работи в „Г.к.”, гр. Видин, като „готвач“ от 07.08.2021 г. с работно време от 16 до 22 часа, без трудов договор и получава седмично трудово възнаграждение в размер на 175 лева.

При извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда”-Видин на 18.08.2021 г. било установено, че с въпросното лице е сключен безсрочен трудов договор № 18/10.08.2021г., по силата на който В. изпълнява длъжност „работник кухня“ в обект на дружеството касатор, с работно време от 18,00 ч. до 22,00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 325 лева. От договора, подписан от страните и връчен на 10.08.2021г., е видно че работника се задължава да постъпи на работа на 10.08.2021г.

Проверката също така установила, че с работника е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и че трудовият договор на лицето е регистриран в НАП на 10.08.2021г. в 18,57 ч., видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП, изх.№ 05388213006872/10.08.2021г.

За извършените проверка на място и по документи е изготвен протокол за извършена проверка, изх.№ ПР2126682/30.08.2021г., връчен на представляващия дружеството касатор.

Предвид констатираното, на 30.08.2021г. свидетелят Петров съставил АУАН № 05-0001249 срещу дружеството, за това че на 10.08.2021г. в 17,00 часа лицето Р. Л. В. е била допусната до работа от работодателя преди последния да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, с което работодателят е нарушил чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който не вписал възражения. Такива не постъпили и в законноопределения срок.

Въз основа на АУАН и при установената в него фактическа обстановка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС като свидетели са разпитани: актосъставителят П. Ц. П., който потвърждава изложеното в АУАН и ангажираният от противната страна свидетел Р. А. В. – присъствал в заведението по време на проверката, който посочва че познава Р. Л.В., която при проверката е била в заведението, но не е работила, а е седяла на маса и пушела.

При така установеното ВРС приел, че дружеството-работодател е извършило нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, като на посочената дата е допуснал до работа лицето Р.В. преди да му бъде връчено копие от завереното от ТД на НАП уведомление за регистрацията му, поради което потвърдил атакуваното НП.

Настоящият състав намира за неправилен извода на първоинстанционният съд по следните съображения:

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно вмененото административно нарушение, което в случая не е извършено.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допусне до работа работник или служител, на когото не са предоставени документите по чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от страните и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.

Предвид момента на извършване на проверката – 17,00 часа на 10.08.2021г. не може да се наложи извода, че в случая е било извършено посоченото нарушение.

От протокола от извършената проверка и от показанията на актосъставителя се установява че лицето Р. В. е била в процесния обект, но не се установява какви трудови функции същата е изпълнявала по време на проверката, т.е. дали в действителност същата е престирала работна сила. Дори да се приеме, че същата е изпълнявала трудови дейности, като работник-кухня, видно от попълнената от нея декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която не е оспорена в процеса, същата е работила на обекта без трудов договор.

След като към момента на проверката, в 17,00 часа В. е била допусната до работа без да има сключен трудов договор, подписан от двете страни по него, работодателят осъществява състава на нарушението по чл.61, ал. 1 от КТ, а не по чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.

Видно пък от представения на 18.08.2021г., неоспорен в производството, трудов договор, същият е сключен на 10.08.2021г., като логично, предвид декларираното от работника, е същият да е бил сключен след извършване на проверката. По силата на договора, работното време на работника е от 18,00 ч. до 22,00 ч. и следователно изпълнението му е следвало да започне на 10.08.2021г. в 18,00 часа.

В 18,00 часа /след проверката/, когато В. е следвало да бъде допусната до работа, на същата е следвало да се връчат изискуемите се документи по чл.63, ал.1 от КТ и ако бъде допусната до работа при неизпълнение на задължението по чл.63, ал.1 от КТ, работодателят би осъществил състава на нарушението по чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ.

Ето защо настоящият състав счита, че към 17,00 часа на 10.08.2021г., при липса на безспорни доказателства за сключен трудов договор между страните, работодателят не е осъществил състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ.

Липсата на извършено нарушение обосновава незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора за вмененото нарушение и съответно незаконосъобразност на атакуваното НП.

Като не е достигнал до горния извод Районен съд-Видин е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно по изложените по-горе съображения.

При този изход на спора, на основание чл.228, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, ответната страна следва да заплати на касатора направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева – сума, изплатена в брой, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 105/16.03.2022 г., постановено по АНД №1027/2021 г. по описа на Районен съд Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001249/07.10.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „М. г. с.” ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя М. Р. И., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр.София, да заплати на „М. г. с.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Бонония“, бл.12, вх.А, ет.5, ап.14, представлявано от управителя М. Р. И., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

 

                                                                                      2.

                                                                                           /Б.Борисов/