О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№___________
гр. Варна, _____10.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Д.Писарова
т.д.№488 по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК,
образувано по частна жалба на ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД, ЕИК *********, гр.Тутракан, чрез
адв.В.Й., срещу определение №260 000/10.08.2020г., постановено по т.дело
№5/2020г. на ОС - гр.Добрич, с което съдът е прекратил производството по един
от предявените от ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД срещу АГРОИМПУЛС 2000 ООД, искове, а именно по
предявения в евентуалност при отхвърляне на главния иск по чл.55 ЗЗД, иск с
правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати суми,
както следва: сумата от 49 095.24 лева с ДДС, представляващи авансово
плащане по договор за продажба на дървесина, за което е издадена фактура
№261/30.01.2019г.; сумата от 15 441.30 лева с ДДС по фактура
№596/04.07.2019г.; сумата от 5 817.42 лева по фактура №597/04.07.2019г. и
сумата 12 057.44 лева по фактура №600/01.08.2019г., плащания във връзка с
договора, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С жалбата се излага, че
постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
счита, че след като съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска,
предявени в евентуалност, с идентична цена от 82 411.40 лева, по отношение
на един ответник, е следвало да приеме дължимостта на една държавна такса.
Вместо това съдът неправилно приел, че се дължи държавна такса съобразно интереса
по всеки един от исковете като оставил производството без движение за внасяне
на държавна такса и по евентуалния иск. Дадените с разпореждане на съда от
10.07.2020г. указания за довнасяне на държавна такса в размер на още
3 296.46 лева са неправилни, тъй като съдът не е съобразил идентичността
на страните по двата съединени иска и упражняването им в защита на един и същи
интерес. Правят се доводи, че съдът е дал неясни указания и по кой от
съединените искове се дължи внасяне на държавна такса, тъй като с исковата
молба е била внесена вече държавна такса съобразно интереса. Жалбоподателят
моли за отмяна на определението за прекратяване на производството по иска по
чл.59 ЗЗД и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор на частната жалба
не е постъпил отговор от насрещната страна АГРОИМПУЛС ООД. Постъпилият отговор
вх.№260926/05.10.2020г. е подаден извън срока по чл.276 ГПК, поради което съдът
по арг. от чл.101, ал.3 ГПК, счита действието за неизвършено.
При преценка редовността на частната
жалба съдът намира, че същата е подадена от надлежна страна чрез редовно
упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, при съобразяване на чл.262 ГПК, поради което производството по
нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество съдът намира
частната жалба за основателна поради следното:
Производството пред ДОС е образувано
по предявени от ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД срещу АГРОИМПУЛС 2000 ООД искове, съединени в
евентуалност, за осъждане на ответното ТД да заплати на ищеца сумите:
49 095.24 лева с ДДС, представляващи авансово плащане по договор за
продажба на дървесина, за което е издадена фактура №261/30.01.2019г.; сумата от
15 441.30 лева с ДДС по фактура №596/04.07.2019г.; сумата от 5 817.42
лева по фактура №597/04.07.2019г. и сумата 12 057.44 лева по фактура
№600/01.08.2019г. ведно със законните лихви върху всяка една главница от
предявяване на исковете до изплащане на задължението, дължими поради
неосъществено основание съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, а в евентуалност, при
отхвърляне на този иск – за осъждане на ответното дружество да заплати
идентични суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца съгласно чл.59 ЗЗД ведно със законната лихва върху сумите от предявяване
на иска до окончателното изплащане. С исковата молба са представени
доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса съобразно интереса по
предявените искове, в размер на 3 296.46 лева, съответстващи на материален
интерес от 82 411.40 лева, какъвто е сумарно интереса по всяка една от
цитираните в петитума фактури. След провеждане на двустранна размяна съгласно
чл.367 ГПК, с разпореждане от 10.07.2020г. първостепенният съд е дал на ищеца
указания за довнасяне на дължима по делото държавна такса от още 3 296.46
лева съобразно предявените искове ведно с указания за последиците по чл.129,
ал.3 ГПК. След изтичане на срока за отстраняване на тази нередовност, с
определение от 10.08.2020г. съдът прекратил производството по евентуално
предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Настоящият състав намира
постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1
от ГПК, за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира
държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
Доколкото с исковата молба са предявени съединени в евентуалност два осъдителни
иска по отношение на един ответник, за заплащане на едни и същи суми, не е
налице основание за повторно събиране на държавна такса върху евентуално
предявения иск. Независимо от основанието, на което са предявени двата иска,
ищецът цели постигане на един правен резултат – връщане на неоснователно
платени на ответното дружество суми. При този начин на съединяване на исковете
страната цели защита на един материален интерес, поради което дължи държавна
такса само по него съобразно цената на иска, определена по чл.69, ал.1, т.1 от ГПК.
Поради извод за неправилно приложение на
процесуалния закон определението следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото,
първостепенният съд следва да съобрази дадени вече косвено по повод ревизия на
определение за допускане на обезпечителна мярка, указания по преценка редовността
на исковата молба.
Воден от горното, съставът на ВнАС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№260 000/10.08.2020г., постановено по т.дело №5/2020г. по описа на Окръжен
съд – Добрич и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: