Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен 19.06.2019 г.
Плевенски окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар:КОНА ДОЧЕВА
Прокурор: ВАНЯ САВОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов, ВНАХД № 989 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното
С решение №91/20.09.2018г.,
постановено по НАХД
№ 66/2018г., РС-гр.****, признал
обвиняемата Б.М.
Я.- ЕГН **********, за ВИНОВНА в
това, че в периода 14.01.2017г.- 08.04.2017 г. в гр. ****, обл. Плевен, в
условия на продължавано престъпление,
като родител на ****Я., с ЕГН ********** не изпълнила или осуетила изпълнението
на Определение от 26.03.2015 г. по гр. д. № 70108 и 71717 по описа за 2014 г.
на РС ****, относно правото на бащата ******от гр. **** да взема детето
всяка втора събота от месеца за времето
от 09:00 часа до 18:00 часа, както следва:
На
14.01.2017 г., втора събота от месеца, в гр. ****, обл. ********, не изпълнила
съдебното определение, като отказала да предаде ****Я. на бащата ***, лишавайки
последния от правото му да вземе детето си за времето от 09:00 до 18:00 часа,
На
11.02.2017 г., втора събота от месеца, в гр. ****, обл. Плевен, ул. *********,
осуетила изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на ***,
да вземе ****Я. за времето от 09:00 до 18:00 часа
На
11.03.2017 г., втора събота от месеца, в гр. ****, обл. Плевен, ул. *********,
осуетила изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на ***,
да вземе ****Я. за времето от 09:00 до 18:00 часа.
На
08.04.2017 г., втора събота от месеца, в гр. ****, обл. Плевен, ул. *********,
осуетила изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на ***, да вземе ****Я.
за времето от 09:00 до 18:00 часа, поради което и на основание чл.182, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 78а от НК, я освободил от наказателна отговорност и ѝ наложил административно
наказание “Глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Недоволен
от решението, защитникът на обвиняемата, адвокат И.В.-САК, го обжалва.Във
въззивната жалба, се съдържат оплаквания,че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се, че е постановено при съществени процесуални нарушения,
довели до неправилни и необосновани изводи на съда.Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил приложените медицински документи, от които
било видно, че малолетната ****Я., често и рецидивиращо страда от „Пиелонефрит“,
както и , че превратно се тълкува от съда факта, че бащата не е допускан до
жилището обитавано от Б.Я..Във връзка с така установеното заболяване, защитника
твърди, че за всички инкриминирани дати в обвинението на подзащитната й, детето
е било с влошено здравословно състояние, това е била причината да не се
допускат или осуети срещата на детото с бащата *****, поради което не е налице
умисъл за извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК.Като правен извод,
въз основа на това, се счита, че подзащитната й, не може да бъде призната за
виновна и съответно да и бъде наложено администативно наказание.Твърди се също,
че бащата е отивал в дома на подзащитната й Б.Я. и в по-късен час от
определения, с определението на СРС от 26.03.2015г. по гр.д.№70108 и 71717/2014г.
на РС-****.С въззивната жалба се моли съда да отмени първоинстанционното
решение, като признае подзащитната й за невиновна и я оправдае изцяло.
Въззивното
производство е второ по ред, след като с решение №46/22.02.2017г. по ВНАХД
№1226/2017г. на ОС-Плевен, е отменено решение №225/18.10.2017г. по НАХД
№393/2017г. на РС-**** и върнато делото за ново разглеждане.
По
настоящото възивно производство са проведени общо шест съдебни заседание. За съдебните
заседания на 27.11.2018г. и 22.01.2019г., обвиняемата не е откривана на
посочените адреси и на такива установени след справка от съда, като за
следващите съдебни заседания е призовавана чрез защитника.За съдебни заседания на
27.11.2018г., 22.01.2019г., 26.02.2019г. , 26.03.2019г., и 23.04.2019г защитника–адвокат И.В.,
не се е явявала, като е посочвала уважителни причини и прилагала доказателства.Следва
да се отбележи, че съда се е собразявал с възможните посочени от защтника дати,
конкретно за с.з на 26.03.2019г., както и с графика на въззивните си съдебни
заседания.За последното съдебно заседание на 28.05.2019г., обвиняемата, чрез
защитника са била редовно призовани. Не са се явили, без да са посочили
уважителни причини и делото е разгледано и решено на същата дата.С дата
29.05.2019г., след като делото е решено, отново е постъпила молба от адвокат В.,
с която се моли ако е даден ход на делото по същество, да се отмени
определението на съда, за да може лично да осъществява защита.Като уважителна
причина е посочено влошеното здравословно състояние на детето й-остър тонзилит/ангина/.Поредната
молба в деловодството на ОС-Плевен, с вх.рег.№6237829.05.2019г., е оставена без
уважение, тъй като е постъпила след датата на разглеждане и решаване на
делото-28.05.2019г.
Прокурорът,
изразява становище, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.Излага доводи за мотивираност на постановеното решение.Възраженията
на защитника, във връзка с болестното състояние на детето, намира за несъстоятелни,
както и, че в контекста на родителските задължения, то и другият родител е
загрижен за здравето на детето. Счита, че се касае за упорито нежелание от
страна на обвиняемата да изпълни определението на съда, наложената санкция за
престъплението по чл.182, ал.2 от НК е справедлива, поради което следва да се
потвърди решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата
по делото, доводите в жалбата, тези на прокурора и след цялостна проверка на правилността
на обжалваното решение, съобразно чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подаден в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неооснователна
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, провел производство
по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Приетата за
установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка, въз основа на приобщените
писмени доказателства по Д-58/2017г. на РП-Ч.Бряг и гласните доказателствени
средства-показанията на свидетелите ***,
********, ********, ********, ********, ********и ********изцяло се споделя от
въззивният съд.Същата кореспондира и с изложеното в постановлението на
прокурора, за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата.
Безспорно е установено, че на инкриминираните
дати на продължаваното престъпление-14.01.,11.02.,11.03 и 08.04.2017г., бащата не е имал възможност да осъществи контакт с дъщеря
си ** Я.. Първоинстанционният достатъчно подробно и хронологично е изложил
фактологията за всяко едно от **нията осъществяващи продължаваното
престъпление. За всяко едно от **нията е посочил и доказателствата-свидетелски
показания и писмени доказателства. Направил е анализ и съответно достигнал до
правилен и законосъобразен извод за авторството и съставомерностт на
престъплението по чл.182, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Обвиняемата Б.Я., съзнателно е отказвала да
предостави детето за срещи с баща му, въпреки че е знаела, че такива привременни
мерки са били определени с определението от 26.03.2015 г. по гр. д. № 70108 и
71717/2014г. на РС- ****, 117 състав съдебен акт, и е проявявала упорито
нежелание да го изпълни.Издаден е и изпълнителен лист на бащата./л.59 от ДП/ Видно
от показанията на бащата *****, същият е правил всевъзможни законосъобразни и
неуспешни опити, да се срещне с бившата си жена-обвиняемата и осъществи и среща
с детето си. Освен влезлите в сила
съдебни актове, дори и съдействието от полицейските органи не е мотивирало
обвиняемата, да изпълни задълженията си и предостави възможност на бащата да
вижда детето си. Конкретно на 14.01.2017г. в присъствието на полицейските
служители-свидетелите ******** и ********, обвиняемата отказала да предаде
детето, като казала, че е болно.При същият случай отказала да допусне бащата дори
да го види. В останалите три случая, обвиняемата е осуетявала опитите на бащата
да види детето си, като въобще не отваряла вратата на жилището, явно укривайки
себе си и детето, за което са изготвяни
докладни записки от полицейските служители викани за съдействие/л.57,58,60
от ДП/.Всяко едно от **нията, осъществяващи продължаваното престъпление по
чл.26, ал.1 от НК е извършено през непродължителен
период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от
обективна и субективна страна, продължение на предшестващите.
Оплакванията в жалбата за несъставомерност на
престъплението за което е наложено административното наказание на обвиняемата Б.Я.,
са във връзка с данните по делто, че малолетната ****Я. боледува от
пиелонефрит.Такива документи, за
здравословното състояние на ** Я. - медицински направления и медицинска бележка
са приложени на л.56 от ДП и л.6-7, с предходна въззивна жалба от обвиняемата,
по ВНАХД №1226/2017г. на ОС-Плевен. Здравословното състояние се сочи като уважителна
причина майката да не предоставя детето на бащата и съответно като изключваща
умисъла, към извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК.Като довод се
сочи и неспазваният точен час за срещите, като се твърди, че бащата закъснявал
в деня определен за виждане с детето.Действително същите не са обсъждани от
първоинстанционния съд.
Тези доводи на защитата обаче, съдът счита за
манипулативен опит, да се оневини обвиняемата Б.Я..Използването на заболяването
на малетното дете, е само предтекст да се оправдаят действията на обвиняемата, по
същество лишила бащата за инкриминирания
период, от възможността упражни правата си по закон, за личен контакт. Те са
несъстоятелни и неоснователни.На първо място, няма данни в медицинските
документи и не се представят други такива доказателства, че здравословното
състояние на детето не е допускало контакт с други хора.И на второ място обаче
тук става въпрос за другия родител, а не случаен човек, който не е лишен от
родителски права.По аргумент от тези доводи, меко казано житейски неприемливо и
незаконосъобразно в конкретния случай е, обвиняемата да отказва и осуетява
възможността на бащата да види болното
си дете. Същата съзнателно и по всякъв начин е осуетявала подлежащото на
изпълнение определение, във връзка с което е бил издаден и изпълнителния
лист./л.11 и 59 от ДП/.Доводите за неспазваният точен час, са несъстоятелни и
дребнави, имайки предвид доказателствата за опитите на бащата предварително да
проведе някакъв разговор или контакти с майката, във връзка с виждането на
детето си. Видно от издаденият изпълнителен лист е, че обвиняемата Я. е
имала задължение и тя да води детето в
дома на бащата.
При така безспорно доказаните фактически положения,
основното оплакване и възражения на защитника, че извършените **ния от
обвиняемата Б.Я. не съставляват престъпление по чл.182, ал.2 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, са неоснователни.
Правният извод на първоинстанционният съд, при
тази фактическа обстановка, е правилен, законосъобразен и обоснован. Налице са предпоставки за приложението на
чл.78а ал.1 от НК. Определеното на обвиняемата Б.Я. административно наказание
глоба, в минимален размер от 1000 лева е законосъобразно и справедливо.
При цялостната проверка въззивният
съд намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решението
на първоинстанционния съд, поради което същото следва да са потвърди, като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание
чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Плевенският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/20.09.2018г.,
постановено по НАХД № 66/2018г. на РС-гр.****
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: