РЕШЕНИЕ
№.........../..........2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди
и седемнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2839/2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Фиерхаутен България“ ООД, предявена чрез управителя на
дружеството М.И.К., срещу издадения от официалните ветеринарни лекари при ОДБХ
– Варна акт за забрана № 348/29.08.2017 г., потвърден с решение №
405/25.09.2017 г. на директора на ОДБХ – Варна. По изложени в жалбата
съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт се иска да бъде отменен от
съда като в с. з. на 06.12.2017 г. се претендира в полза на жалбоподателя да се
присъдят и сторените по делото разноски.
Ответниците - официални
ветеринарни лекари при ОДБХ – Варна, издатели на оспорения ИАА – оспорват
жалбата в с. з. на 06.12.2017 г. като се позовават на липсата на издадено за
проверения обект удостоверение за регистрация по чл. 229 ЗВМД.
Съдът като съобрази, че е сезиран
с предявено от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 149 ал. 1 АПК оспорване
на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира
производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за подлежащо
на разглеждане и произнасяне по основателността на заявеното с жалбата
оспорване. Като се има предвид, че акт за забрана № 348/29.08.2017 г. е
обжалван първоначално по реда на глава VІ АПК вр. чл. 253 ал. 4 ЗВМД, при което
директорът на ОДБХ – Варна е постановил решение № 405/25.09.2017 г., с което е
отхвърлил жалбата, то съгласно чл. 98 ал. 2 изр. второ АПК предмет на оспорване
пред съда е първоначалният административен акт, а не този на контролния
административен орган. В същия смисъл са направените от пълномощника на
жалбоподателя уточнения в с. з. на 06.12.2017 г. във връзка с дадените му от
съда указания.
От направената служебна справка в
Търговския регистър се установява, че на 20.11.2017 г. в регистъра е вписана
промяна във фирменото наименование на „Фиерхаутен България“ ООД, ЕИК *********,
което след промяната се наименова „Уко България“ ООД /л. 32 и 33 от делото/. В
същия смисъл е и изявлението на пълномощника на жалбоподателя адвокат И.И. в с.
з. на 06.12.2017 г. Тъй като промяната е свързана единствено с името на
търговското дружество, а не с преобразуване по реда на глава ХVІ ТЗ, тя не се
отразява на правосубектността му и не е налице хипотезата на правоприемство в
процеса по чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК.
По основателността на жалбата
съдът намира следното:
Във връзка с постъпил в ОДБХ –
Варна сигнал вх. № 500/28.08.2017 г. за наличието на нелегална складова база на
територията на гр. Варна, в която се съхраняват и транспортират значителни
количества отработени мазнини с произход от заведения за обществено хранене /л.
3 от приложената към корица на делото адм. преписка/ официалните ветеринарни
лекари при ОДБХ – Варна са извършили на 29.08.2017 г. проверка в процесния
обект „Склад за съхранение на отработени мазнини“ в гр. Варна, Промишлена зона
„Острова“, стопанисван от „Фиерхаутен България“ ООД, резултатите от която са
обективирали в доклад № 107331/29.08.2017 г. /л. 5 и 6 от преписката/. Според
констатациите в доклада проверката е извършена в присъствие на лицето Мартин
Бенев Ненов, шофьор във „Фиерхаутен България“ ООД и водач на МПС с ДК№ ЕВ2126ВВ,
като в транспортното средство са открити празни pvc бидони по 50 кг. със стикери с
логото на фирмата и с надпис „растителна мазнина, негодно за човешка
консумация“, а в склада е установено наличието на 75 бр. pvc бидони по 50 кг., съдържащи общо
3 750 кг. отработени мазнини, върху които също са поставени стикери на
фирма и надпис „растителна мазнина, негодно за човешка консумация“. В доклада е
посочено, че на проверяващите не е представено удостоверение за регистрация на
обекта по чл. 229 ЗВМД и документи за наличните количества мазнини. Позовавайки
се на тези обстоятелства /липсата на удостоверение за регистрация по чл. 229
ЗВМД и на документи за произход на откритите количества отработени мазнини/
официалните ветеринарни лекари са издали обжалвания по делото акт за забрана №
348/29.08.2017 г. /л. 7 от преписката/.
При проведения административен
контрол по реда на глава VІ АПК вр. чл. 253 ал. 4 ЗВМД директорът на ОДБХ –
Варна с писмо изх. № КХ-500/30.08.2017 г. е изискал от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна да предостави информация налице ли е трудово
правоотношение между „Фиерхаутен България“ ООД и лицето Мартин Бенев Ненов,
представило се при проверката като служител на фирмата, но без да се легитимира
с трудов договор /л. 10 от преписката/. В отговор на запитването с писмо изх. №
17251282/29.09.2017 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е
посочил, че Мартин Бенев Ненов има сключен трудов договор № 4/24.09.2012 г. с
„Фиерхаутен България“ ООД за длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при
условията на пълно работно време /л. 11 от преписката/.
Също в отговор на отправено
запитване от директора на ОДБХ – Варна до директора на РИОСВ – Варна относно
списък на регистрираните в РИОСВ складове за съхраняване на отработени мазнини
на територията на гр. Варна последният в писмо изх. № 24-00-5267/4/01.09.2017
г. е посочил, че на територията на Варна дейности по третирането на отпадъци се
извършват от две дружества, притежаващи издадени от РИОСВ – Варна
регистрационни документи за третиране на отпадъци от хранителни масла и
мазнини, едното от които е „Фиерхаутен България“ ООД, притежател на регистрационен
документ № 03-РД-776-00/07.07.2017 г. за площадка в гр. Варна, ЮПЗ, ПИ с
идентификатор 10135.5501.185 /л. 8 и 9 от преписката/. Съгласно констативен
протокол № 01633/31.08.2017 г. цитираният в писмото регистрационен документ №
03-РД-776-00/07.07.2017 г. на и. д. директора на РИОСВ - Варна е представен в ОДБХ – Варна на 31.08.2017 г. от
управителя на „Фиерхаутен България“ ООД, но отново без да се представи удостоверение
за регистрация на обекта по чл. 229 ЗВМД /л. 12 – 15 от преписката/. Приемайки,
че удостоверението е необходимо, тъй като откритите при проверката в склада
отработени мазнини се квалифицират като кухненски отпадъци по смисъла на
Регламент /ЕС/ № 142/2011 г., поради което се категоризират като странични
животински продукти – материал от категория 3 според чл. 10 б. „п“ от Регламент
/ЕО/ № 1069/2009 г., директорът на ОДБХ – Варна е потвърдил с решение №
405/25.09.2017 г. издадения акт за забрана № 348/29.08.2017 г. /л. 16 и 17 от
преписката/.
При проведеното съдебно обжалване
жалбоподателят не оспорва факта, че не разполага за обекта с удостоверение по
чл. 229 ЗВМД, но счита, че то не е необходимо поради неприложимостта на чл. 229
ЗВМД като същевременно се позовава на издадените му от РИОСВ - Варна
регистрационни документи по чл. 78 ал. 10 и чл. 79 ал. 3 ЗУО, приложени
съответно на л. 13 – 15 от преписката и на л. 34 – 39 от делото. От тях съдът
намира, че отношение към спора поначало има единствено приложеният на л. 13 –
15 от преписката регистрационен документ № 03-РД-776-00/07.07.2017 г. на и. д.
директора на РИОСВ – Варна, тъй като останалите два са издадени от директора на
РИОСВ – Велико Търново, поради което са изцяло относими към дейността на
жалбоподателя, извършвана на територията на РИОСВ – Велико Търново. Този извод
е обусловен от разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ЗУО, според която когато заявителят
извършва дейности, за които се изисква регистрация на територията на различни
РИОСВ, заявленията се подават до директора на всяка РИОСВ като съгласно чл. 78 ал.
10 компетентният по всяко от заявленията орган /този по ал. 5 т. 1/ извършва
регистрацията. Във връзка с приложимостта на ЗУО жалбоподателят се позовава на поместената
в дял ІІ, глава І, раздел І от Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. разпоредба на чл.
21 т. 4, препращаща към чл. 13 от Директива № 2008/98/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на
определени директиви. Според посочения член 13 от директивата държавите членки
предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците
се извършва без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната
среда и по-конкретно: без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или
животните; без да предизвиква неудобство чрез шум или миризми и без да се
въздейства отрицателно върху природната среда или местата, които са обект на
специален интерес.
При така застъпените становища на
страните и направени констатации въз основа на събраните по делото писмени
доказателства съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 220 ал. 1 ЗВМД
Българската агенция по безопасност на храните осъществява държавен
ветеринарно-санитарен контрол на животните, предназначени за клане; суровините
и храните от животински произход; страничните животински продукти; продуктите,
получени от странични животински продукти и генетично модифицираните организми като
продукти или съставка на храни от животински произход. Съгласно чл. 221 ал. 1
ЗВМД държавният ветеринарно-санитарен контрол се осъществява по отношение на
производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от
животински произход; условията за транспортиране и на превозните средства, с
които се транспортират обектите по чл. 220 ал. 1; производството на продукти,
получени от странични животински продукти и провеждането на изложби на суровини
и храни от животински произход. Компетентни да извършват контрола съгласно чл.
222 ЗВМД са ветеринарните лекари по чл. 8 ал. 1 от закона като на основание чл.
224 ЗВМД при осъществяването му те имат право на свободен достъп в обектите,
които контролират; на достъп до необходимата документация относно произхода,
вида и количеството на суровините и готовия продукт; на съдействие от собствениците
и ползвателите на обектите или техни представители; на незабавно предприемане
дори и без съгласието на собствениците и ползвателите на обектите на
необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по
животните, зоонози и токсикоинфекции при хората; на безвъзмездно вземане в
необходимите количества на официални проби.
Ръководейки се от така
разписаните им от закона контролни правомощия, при постъпването на процесния
сигнал за съществуваща в гр. Варна нерегламентирана складова база за съхраняване
и транспортиране на отработени мазнини официалните ветеринарни лекари са
извършили предвидения в чл. 220 ал. 1 ЗВМД държавен ветеринарно-санитарен
контрол посредством инспекция по чл. 222 ал. 1 т. 3 б. „а“ ЗВМД в складовата
база на жалбоподателя, резултатите от която са обективирали в доклад №
107331/29.08.2017 г. Изготвен по установената форма и ред, от длъжностни лица в
кръга на служебните им правомощия, този доклад представлява официален
удостоверителен документ, ползващ се до доказване на противното с обвързваща
доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него констатации. Според
доклада в стопанисвания от „Фиерхаутен България“ ООД склад е установено
наличието на 75 бр.
pvc бидони по 50 кг., съдържащи общо 3 750 кг. отработени мазнини, върху които
са поставени стикери на „Фиерхаутен България“ ООД с надпис „растителна мазнина,
негодно за човешка консумация“. Също със стикери на фирмата и с надпис
„растителна мазнина, негодно за човешка консумация“ са открити и празни бидони
със същата вместимост в транспортното средство на фирмата МПС с ДК№ ЕВ2126ВВ. Според
констатациите в доклада на контролните органи не са представени удостоверение
за регистрация на склада по чл. 229 ЗВМД и придружаващи документи за съхраняваните
количества отработени мазнини.
Позовавайки се на тези две
обстоятелства /непредставено за склада удостоверение по чл. 229 ЗВМД и непредставени
документи за произход на наличните количества мазнини/, официалните ветеринарни
лекари са издали обжалвания по делото акт за забрана № 348/29.08.2017 г., в
който като основание за издаване е посочен чл. 253 ал. 2 т. 2 ЗВМД.
Съгласно чл. 253 ал. 1 ЗВМД в
зависимост от вида и степента на
нарушенията, установени с протокола или доклада по чл. 224 ал. 2, се
предприема една от изброените в разпоредбата мерки, между които в чл. 253 ал. 1
т. 2 е предвидена забраната за транспортиране, търговия и пускане на пазара на
суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични
животински продукти. Съгласно чл. 253 ал. 2 ЗВМД всички мерки по ал. 1 се
прилагат от официалните ветеринарни лекари, като съгласно чл. 253 ал. 2 т. 2
ЗВМД, посочен изрично в обжалвания по делото акт за забрана като правно основание
за издаването му, мярката по чл. 253 ал. 1 т. 2 се прилага именно с такъв вид
административен акт. От така проследената нормативна уредба основателно може да
се заключи от една страна, че оспореният ИАА е издаден от компетентни органи по
смисъла на чл. 253 ал. 2 вр. ал. 1 ЗВМД, а от друга – че при прилагане на принудителната
административна мярка е спазена предписаната с чл. 253 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 т.
2 ЗВМД форма на акта. Отделно от това, от съдържанието му може да се заключи,
че отговаря и на въведеното с чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК общо изискване за
мотивираност на писмените административни актове, тъй като в него е посочено
както фактическото, така и правното основание за издаването му.
В административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Ветеринарномедицинските лекари са упражнили предвидения с чл. 220 ал.
1 ЗВМД държавен ветеринарно-санитарен контрол като са се възползвали от
установената при провеждането му възможност по чл. 224 ЗВМД да получат свободен
достъп до контролирания обект, както и достъп до необходимата документация за
произхода, вида и количеството на откритите в обекта мазнини /такава е поискана
от тях, но не им е представена/. Обстоятелството, че проверката е извършена в
присъствието на служител на дружеството, за когото няма данни да разполага с
представителна власт, като същият служител е подписал и съставения доклад от
инспекцията, и акта за забрана, не опорочава административното производство. При
изброяване на способите за съобщаване на акта чл. 61 ал. 2 АПК не предвижда
като изрично изискване, когато негов адресат е ЮЛ, той да се връчи само на определени
представители на това лице. Същевременно чл. 50 ал. 3 ГПК, субсидиарно приложим
на основание чл. 144 АПК за неуредените в АПК случаи, предвижда, че връчването
на търговци и ЮЛ може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да го приеме. Именно по този начин е постъпено в случая както при
връчването на доклада от инспекцията, така и на акта за забрана. Спазено е и
изискването на чл. 26 ал. 1 АПК за започването на производството да се уведоми
заинтересованото лице „Фиерхаутен България“ ООД. Освен че, както се посочи, по
време на инспекцията е присъствал служител на дружеството, в съставения доклад
изрично е записано, че служителят е осигурил достъп на инспектиращите до
складовата база, след като те са провели телефонен разговор с управителя на
дружеството. По аргумент от чл. 26 ал. 2 АПК телефонното уведомяване е
предвидено като един от способите за уведомяване на заинтересованите лица за
началото на производството. Според констатациите в доклада по време на
инспекцията е проведен разговор и с адвоката на дружеството, който е оспорил
необходимостта от регистрация на обекта по ЗВМД, позовавайки се на
регистрацията му в РИОСВ – Варна. Съвкупно преценено, всичко това води до
заключение, че в административното производство не е нарушено правото на
участие на адресата на приложената ПАМ по чл. 253 ал. 1 т. 2 ЗВМД.
По материалната законосъобразност
на акта съдът намира следното:
Съгласно чл. 229 ал. 1 ЗВМД
производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от
животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти,
получени от странични животински продукти, се извършва в обекти, регистрирани в
ОДБХ.
Откритите отработени мазнини в
инспектирания склад на „Фиерхаутен България“ ООД се квалифицират като кухненски
отпадъци по смисъла на легалното дефиниране на понятието, дадено в Приложение І
/“Определения, предвидени в чл. 2“/ т. 22 на Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25
февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични
животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от
човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои
проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно
посочената директива. Съгласно т. 22 на Приложение І от Регламент (ЕС) № 142/2011 г. кухненски отпадъци
са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от
ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и
кухни в домакинства. Същевременно по смисъла на чл. 10 б. „п“ от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти
и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1774/2002 г. всички кухненски
отпадъци, различни от посочените в чл. 8 б. „е“ /това са кухненски отпадъци от
превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като
странични животински продукти – материал от категория 3. Във връзка със
зададеното с регламента категоризиране на страничните животински продукти чл.
7, т. 1 от него изрично предвижда, че страничните животински продукти се
категоризират в определени категории, отразяващи нивото на риска за
общественото здраве и здравето на животните, породен от тези продукти, като
категоризацията е в съответствие с установените списъци в членове 8, 9 и 10.
Както се посочи, от значение за процесния случай е категоризацията, дадена с
чл. 10 б. „п“, регламентираща кухненските отпадъци като странични животински
продукти - материал от категория 3 /изключая тези от работещи по международни
линии превозни средства/. Това не означава, че кухненските отпадъци от работещи
по международни линии превозни средства не се дефинират с Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. също като
странични животински продукти, но те попадат съгласно чл. 8 б. „е“ в друга рискова
категория, а именно в категория 1. Или в обобщение - по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. всички кухненски
отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент (ЕС) № 142/2011 г. попада и
използваното олио за готвене, се квалифицират като странични животински
продукти. Даденото с пар. 1 т. 104 ДР ЗВМД легално дефиниране на понятието „странични
животински продукти“ съвпада смислово с легалното му дефиниране по чл. 3 т. 1
от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г., поради което с
основание може да се заключи, че според българския законодател в обхвата на
страничните животински продукти също попадат предвидените с Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. кухненски
отпадъци. Още повече, че като инструмент на вторичното право на ЕС регламентът
от момента на влизането си в сила се прилага пряко във всички държави членки без
да е необходимо транспонирането му в националното право като целта му е да
осигури еднаквото прилагане на правото на ЕС във всички държави членки. Поради
това със самото му задължително прилагане се обезсилва действието на
националните норми, които са несъвместими със съществените му разпоредби.
След като според действащите
разпоредби на европейското право, пряко приложими и във вътрешното ни право,
откритите в склада на „Фиерхаутен България“ ООД отработени мазнини безсъмнено
представляват странични животински продукти, то стои въпросът доколко за
„Фиерхаутен България“ ООД възниква задължението по чл. 229 ал. 2 ЗВМД да подаде
до директора на ОДБХ заявление за регистрация на обекта, в който се намират те.
Чл. 229 ал. 1 ЗВМД е относим към обектите, в които се извършва производство,
търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход,
непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински
продукти. По смисъла на даденото с пар. 1 т. 90 ДР ЗВМД легално дефиниране на
понятието „производство“ то представлява добив, обработка, преработка,
съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези
процеси. Пар. 1 т. 90б ДР ЗВМД определя пък „пускането на пазара“ като
притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба,
разпространение, както и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно
прехвърляне на собствеността върху обекти и/или продукти, подлежащи на
ветеринарномедицински контрол. В случая от съставения доклад от инспекцията,
който както се посочи представлява официален удостоверителен документ, ползващ
се с обвързваща доказателствена сила в частта на направените констатации, може обосновано
да се заключи, че „Фиерхаутен България“ ООД съхранява отработени мазнини в
склада, обект на инспекцията. Това следва от обстоятелството, че в него е
открито голямо количество такива мазнини в pvc бидони /общо 3 750 кг./. Именно
за такъв вид дейност по третиране на отпадъци на дружеството е издадено и
приложеното на л. 13 – 15 от преписката решение за регистриране и издаване на
регистрационен документ № 03-РД-776-00/07.07.2017 г. на и. д. директора на
РИОСВ – Варна. В таблицата към т. 1.2 на това решение е посочено, че
регистрационният документ се издава за отпадък „хранителни масла и мазнини“ с
код 20 01 25 за извършването на дейност по третиране: R 13 – съхраняване на отпадъци до
извършване на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване
на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. От раздел ІІ, т. 1
на решението е видно, че според регламентираните технически характеристики и
функционални зони на площадката за третиране, представляваща част от склад с
площ 60 кв. м. от обща площ 723 кв. м., закрита и оградена, с положена трайна
бетонова настилка, тя има две обособени зони: 1/ зона за приемане на
постъпващите отпадъци и 2/ зона за съхраняване на отпадъците.
След като по смисъла на пар. 1 т.
90 ДР ЗВМД съхранението е дефинирано като част от производството, то с
основание може да се заключи, че инспектираният обект също подлежи на
регистрация в ОДБХ – Варна на основание чл. 229 ал. 1 ЗВМД, след като в него инспектиращите
са открили съхранявани количества отработени мазнини, от които след преработка
се получава друг краен продукт /според изложеното в жалбата - биогориво,
възможност за което изрично дава чл. 14 б. „к“ от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г./. Нарушението на
това изискване е достатъчно основание официалните ветеринарни лекари да наложат
предвидената в чл. 253 ал. 1 т. 2 ЗВМД принудителна административна мярка
забрана за транспортиране, търговия и пускане на пазара на откритите 3 750
кг. отработени мазнини в нерегистрирания в ОДБХ – Варна склад. Ирелевантно е посоченото
в жалбата обстоятелство, че самата преработка на мазнините не се извършва в
България, а на територията на друга страна членка на ЕС, тъй като, както се
посочи, по смисъла на пар. 1 т. 90 ДР ЗВМД производството не представлява само
преработка, а и съхранение, което следва да е относимо както към крайния
продукт, така и към суровините, от които се получава той, като се има предвид,
че всеки производствен процес започва от началната суровина. Ирелевантно е и направеното от жалбоподателя
възражение, че е извършил по реда на ЗУО регистрация в РИОСВ – Варна, тъй като
наличието й не води до отпадане на регламентираното в чл. 229 ал. 1 ЗВМД
задължение за регистрация на обекта и в ОДБХ – Варна. Неточно е направеното в
тази връзка позоваване на чл. 13 от Директива № 2008/98/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на
определени директиви. Посоченото в член 13 от директивата изискване към държавите
членки да предприемат нужните мерки, за да гарантират, че управлението на
отпадъците се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да вреди на
околната среда по никакъв начин не изключва приложимостта на въведеното с
нормата на чл. 229 ЗВМД изискване на националното ни право спрямо обектите, в
които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на продукти,
получени от странични животински продукти.
По отношение на посоченото в акта
за забрана обстоятелство, че не са представени документи за произход на
откритите в склада количества отработени мазнини, следва да се има предвид, че
такива документи по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. са необходими при
транспортирането на страничните животински продукти. Чл. 21 т. 2 от регламента
въвежда изискване към операторите да гарантират, че по време на транспортирането
на страничните животински продукти и производните продукти те се придружават от
търговски документи или, когато това се
изисква от регламента или от мярка, приета в съответствие с пар. 6 – от здравен
сертификат. По смисъла на чл. 21 т. 3 от регламента търговските документи и
здравните сертификати, съпровождащи тези продукти при транспортирането им, съдържат
най-малко данни за техния произход, местоназначение и количество, както и
описание на страничните животински продукти или производните продукти и
маркировката им, когато такава се изисква. Тъй като в случая инспектиращите не
са се позовали на подготовка за транспортирането на откритите количества
отработени мазнини, а само на тяхното съхранение в склада, посочените
разпоредби, въвеждащи изискване за съпровождащи документи за произход, не
намират приложение.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли
от съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фиерхаутен
България“ ООД, ЕИК *********, с вписано в Търговския регистър на 20.11.2017 г. ново
фирмено наименование „Уко България“ ООД, срещу издадения от официалните
ветеринарни лекари при ОДБХ – Варна акт за забрана № 348/29.08.2017 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: