РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20232100500057 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение №2425 от 02.11.2022 г. по гр.д. №5341/2022 г. на Районен съд Бургас, ОД
на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“
№ 46 е осъдена да заплати на С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес *** – чрез адв. Станко
Кралев, следните суми: сумата от 623,18 лева /шестстотин двадесет и три лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер от 74,36 часа за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на
служебно правоотношение за длъжност „Полицай“, ведно със законна лихва от депозиране
на исковата молба в съда – 23.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 156,01 лева /сто петдесет и шест лева и една стотинка/, представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.11.2019 г. до
22.08.2022 г., на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД. Ответната страна е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 360 лв., представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С решението Областна Дирекция на МВР- Бургас е осъдена да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 100 лева
и разноски в размер от 200 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ОДМВР-Бургас, с която се обжалва Решение №2425 от
02.11.2022 г. по гр.д. №5341/2022 г. на Районен съд Бургас. Иска се отмяна и постановяване
на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение
на материалноправния закон и необосновано
1
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно които е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се, че съдът
е трябвало да приложи Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020
г. - подзаконови актове за системата на МВР, в които липсва разпоредба за увеличаване на
часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата
на МВР сътношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са
равни на 8 часа дневен труд).
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата, с
който се същата се оспорва изцяло и се иска да бъде оставена без уважение, а решението на
Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно
Твърди се, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ,
в т. ч. и нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за
извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 от
КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл.187, ал.1 от
2
ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5,
т.2 и ал.6 от ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187, ал.10/преди ал.9/. Така, за
процесния период 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. са действали правилата на Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя
часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят
часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, както е
била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови
нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
3
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на
държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че реално
положен нощен труд за процесния период е 520 часа, които преизчислени с коефициент 1,
143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 594,36 часа, като разликата от 74, 36
часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 74, 36 часа в размер
на 623, 18 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният
иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от 623, 18 лв., поради което
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
4
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
слуижителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение като
неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода
по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност,
като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа сложност по
делото, а и не надвишава значително установените с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.7, ал.2 от същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2425 от 02.11.2022 г. по гр.д. №5341/2022 г. на Районен
съд - Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. "Христо Ботев"
№ 46, представлявана от директора, да заплати на С. Н. Н., ЕГН **********, съд. адрес:
гр.Бургас, ул.”Раковски” № 2 – чрез адв. Станко Кралев, сумата от 480 лв. за направените
във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5