№ 64
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Община Варна против
решение № 934/13.07.2022г. на Варненския окръжен съд, гражданско
отделение, постановено по гр.д. № 1148/2021г., с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от нея иск срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33,
представлявано от Валентин Вълканов с правно основание чл. 79 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 45 050.45 лв., от които 38
044.01 лв. непогасен остатък от дължими от ответника такси по договор с изх.
№ Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между община Варна и ВиК Варна за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти,
изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016:
„Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“ и
договор с изх. № РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
1
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по
ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация
– Варна“ ООД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за такса за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима по Разрешение
№23740047/31.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция „Черноморски
район“ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и сумата от 7006.44 лв.,
представляваща законна лихва за периода 01.04.2017 г. до 23.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 11.05.2021 г. до окончателното й
изплащане и с което Общината е осъдена да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД 305лв разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК. Въззивникът счита обжалваното
решение за непълно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Съдът не е обсъдил в цялост наведените с исковата молба твърдения и
приетите доказателства, липсват мотиви към постановения съдебен акт за
факти и обстоятелства от съществено значение за спора. Изложени са
подробни аргументи за това, като се иска решението да бъде изцяло
отменено.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен кат като
правилен и законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД.
Ищецът Община Варна претендира от ответника „В и К – Варна“ ООД
заплащане на сумата от 45 050.45 лв., от които 38 044.01 лв. непогасен
остатък от дължими от ответника такси по договор с изх. No
Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между страните по спора за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти,
изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016:
„Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“ и
договор с изх. No РД-16-0415- 31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по
2
ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация
– Варна“ ООД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за такса за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима по Разрешение
No23740047/31.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция „Черноморски
район“ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и сумата от 7 006.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2017 г. до датата на извършеното плащане от
общината - 23.01.2019г.
Безспорно установено по делото е , че по силата на сключения между
страните по спора Договор с изх. No Д12001337ВН/24.10.2012 год. за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти,
изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016:
„Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“
ищецът Община Варна, в качеството си на възложител – бенефициент на
Инвестицията по програмата е възложил на „ВиК“ ООД – Варна като
оператор на съоръжението – обект на инвестицията, временно управление,
поддържане и експлоатация обект – „Интегриран проект за подобряване на
водния сектор на гр. Варна“, състоящ се от посочените в т. 3 от договора
подобекти.
В чл. 11 от Договора операторът се задължил да кандидатства по реда
на чл. 79, ал. 2 от ЗВ пред Басейнова дирекция – Варна за получаване на
Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти и
да превежда на БДЧР – Варна таксата за заустване.
Не се спори още, че през 2014 год. е било издадено Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води No
23740047/31.03.2014 г. от Басейнова дирекция за управление на водите в
Черноморски район към Министерство на околната среда и водите на
Република България, по силата на което на Община Варна като собственик на
канализационната система на гр. Варна, е предоставено право да ползва воден
обект: Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“ за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
„Канализационна система на гр. Варна“. Разрешителното е със срок до
30.04.2019 год.
В чл.5 от договора е уговорен срок за изпълнението му до изграждането
3
на Асоциация за ВиК услуги, съгласно чл. 198в, ал. 4 от Закона заводите и
предоставянето на управлението, поддържането и експлоатацията на обектите
по реда на § 30 от ПЗР на ЗИДЗВ за възлагането на дейностите по чл.198 от
ЗВ. Тази асоциация е учредена с Решение No РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г.
на Министерство на регионалното развитие и благоустройството-л.81.
На 09.03.2016 год. е сключен вторият процесен Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между
„Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК – Варна“
ООД“, като Възложител и „ВиК – Варна“ ООД, в качеството на Оператор, на
основание чл. 198п, ал.1 от ЗВ и пар.30 от ПЗР ЗИД ЗВ, в сила от 24.09.2009г.
и след взето решение на общото събрание на възложителя от 30.03.2015 год.
Съгласно чл.3.6 от този договор операторът носи пълна отговорност за
изпълнение на изискванията на разрешителните за заустване на отпадъчните
води във водни обекти, като се задължава да обезщети АВиК и нейните
членове за всички разходи, включително такси и имуществени санкции,
понесени от тях във връзка с неизпълнение на задълженията му. Така
постигнатата договореност съответства на поетото в чл.11 от договора от
2012г. задължение за заплащане на всички такси, свързани с изпълнение на
предмета на дейност на ВиК дружеството. Не се споделя разбирането на
въззиваемото дружество, отразено в отговора на въззивната жалба, че тази
договореност не се отнася до процесните отношения, тъй като липсват
твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора. Страните по
договора ясно са разграничили задълженията за заплащане на такси от тези за
заплащане на имуществени санкции, като единствено последните са свързани
с неизпълнение на задължения на оператора.
Въпреки поетите задължения ВиК – Варна е заплатила частично
дължимите от нея такси, вкл. и за процесния период 01.01.2016г. –
31.12.2016г., в резултат на което за същия период е издаден АУПДВ №
20/21.09.2018г. на стойност 38 044,01лв непогасен остатък от такса за 2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума – 7 006,44лв за периода
01.04.2017г. – 23.01.2019г. Сумата по акта е заплатена от Община Варна на
23.01.2019г.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до това кой е
4
носител на задължението за заплащане на таксата за заустване на отпадъчните
води за 2016г. въз основа на сключените между страните договори и
постигнатите в тях договорености. В тази връзка съдът съобрази следното :
Съгласно чл.198о ал.1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на
ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. А съгласно чл.198п от с.з.
възлагането на тези дейности се извършва с договор по реда на този закон
или по реда на Закона за концесиите. Въз основа на посочената законова
рамка са сключени и двата процесни договора от 2012г. и 2016г.
Доколкото обаче собственик на канализационната система се явява
Община Варна и на осн.чл.46 ал.1 б.“б“ и чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ и Наредбата по
чл.135 ал.1т.13 от ЗВ Разрешителното за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води № 23740047/31.03.2014 г. е издадено на нейно
име. В него изрично е предвидено, че за правото на ползване титулярът на
разрешителното заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води
в повърхностни водни обекти.
Съгласно двата договора дейността по стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на
ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, вкл. и дейността по
заустването на отпадъчните води се извършва от ВиК оператора. Няма спор,
че той е заплатил част от дължимата за процесния период такса. За останалата
неплатена част на Община Варна е съставен АУПДВ № 20/21.09.2018г. С тези
си конклудентни действия ВиК дружеството признава, че именно то дължи
заплащане на таксата, макар и не в посочения в акта размер. Извън
конклудентнтие си действия, ответникът е поел и недвусмислено задължение
за заплащане на таксата при сключването на двата процесни договора.
Изхождайки от така установеното от фактическа и правна страна съдът
намира, че титуляр на задължението за заплащане на процесната такса за
заустване е ответника „ВиК-Варна“ ООД.
Вторият спорен между страните въпрос касае размера на дължимата
такса.
В тази връзка съдът взема предвид, че в самото Разрешително за
5
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води №
23740047/31.03.2014 г. е предвидено, че за правото на ползване титулярът на
разрешителното заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води
в повърхностни водни обекти в размер, определен в съответствие с Тарифата
на МС, като информация за изчисляване на дължимата такса се представя по
образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите, обявен на
интернет страницата на БДЧР ежегодно до 31 януари на следващата година.
До тази дата се внася и самата такса по сметка на „Басейнова дирекция за
управление на водите в Черноморски район“. Изрично е посочено още, че
„до монтиране на работещи и отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства или при повреда, таксите се изчисляват на база
посочените в разрешителното максимални годишни водни обеми за зауствани
отхадъчни води, в съответствие с чл.194а ал.2 от ЗВ“. Т.е. – методологията
за изчисляване на таксата е посочена в самото разрешително и следователно е
определена по нормативен ред. Съгласно тази методология таксата за
съответната година се определя по показания на монтирано, работещо и
отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство на изхода
на ПСОВ „ Варна“. Конкретни възражения срещу така приложената
методология за изчисляване размера на дължимата такса заустване в отговора
на исковата молба не са релевирани. Възражението е формулирано общо като
неяснота относно начина на формиране на вземането. Доколкото
административният орган е установил дължимото публично вземане с влязъл
в сила индивидуален административен акт спрямо задълженото за плащането
му лице – Община Варна, ВиК дружеството има интерес да търси защита с
оглед приложението на чл.17, ал.2 ГПК, но такава не е предприета с отговора
на исковата молба.
По изложените съображения претенцията за заплащане на сумата от
38 044,01лв, представляваща обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
неизпълнение на поето задължение от ответника към ищеца, под формата на
претърпени загуби, се явява основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на лихвите за забава жалбата се явява
неоснователна: Тъй като падеж на задължението не е уговорен между
страните по спора в двата договора, за да изпадне в забава ответникът следва
да бъде поканен да плати.По делото не е налице представена покана от страна
на ищеца, която да е надлежно достигнала до ответника. По изложените
6
съображения, искът за установяване дължимост на вземане възлизащо на
сумата 7 006,44лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 38 044,01лв се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
следват разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за двете
инстанции в общ размер на 3 303лв / 1 802лв д.т. за първа инст. + 901лв д.т. за
втора инст. + 300лв ю.к.възн. за първа инст.+ 300лв ю.к.възн. за втора инст./
Съобразно уважената част на иска му се дължат 2 789,30лв. Ответникът е
направил разноски за двете инстанции в общ размер на 605лв / 305лв ю.к.
възн. за първа инст. + 300лв ю.к.възн. за втора инст./ Съобразно отхвърлената
част на иска му се дължат 94,09лв. Изчислени по компенсация на ищеца се
дължат 2 695,21лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 934/13.07.2022г. на Варненския окръжен съд,
гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1148/2021г., в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Община Варна
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, №
33, представлявано от Валентин Вълканов иск с правно основание чл. 79 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 38 044.01 лв. непогасен
остатък от дължими от ответника такси по договор с изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между община Варна и ВиК Варна за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти,
изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016:
„Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“ и
договор с изх. № РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по
ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация
– Варна“ ООД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за такса за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима по Разрешение
№23740047/31.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция „Черноморски
7
район“ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и в частта, в която
Община Варна е осъдена за заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД сумата от 305лв – разноски за първа
инстанция, като вместо него П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“,
№ 33, представлявано от Валентин Вълканов да заплати на Община Варна
сумата от 38 044.01 лв. непогасен остатък от дължими от ответника такси по
договор с изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между община Варна и
ВиК Варна за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка
2002/BG/16/P/РЕ/016: „Интегриран воден проект за подобряване на водния
сектор на гр. Варна“ и договор с изх. № РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между
Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима
по Разрешение №23740047/31.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция
„Черноморски район“ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 11.05.21г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“,
№ 33, представлявано от Валентин Вълканов да заплати на Община Варна
сумата от 2 695,21лв – разноски за водене на делото в двете инстанции
съобразно изхода му, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9