Р Е Ш Е Н
И Е № 38
гр.
Габрово, 09.01.2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
и
секретар: ЕЛКА СТАНЧЕВА сложи за разглеждане
докладваното от съдия КОСЕВ Адм.д. № 240 на Административен
съд Габрово по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба, подадена
от М. М. . в качеството си на ЕТ
„*********** М. К., гр. Габрово и „**********- М. К.ЕООД против Решение № 01- 6500/1932 от
30.06.2020г.за налагане на финансова корекция по договор №
07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските
райони 2014- 2020.
С подадената до съда жалба се иска отмяна на оспореното Решение, което според жалбоподателя е незаконосъобразно. Твърди се, че първия жалбоподател бил продал
предприятието си на втория преди издаване на процесното решение, като на втория
жалбоподател не била предоставена възможност за възражение. От съществено
значение според жалбоподателя в случая бил факта, че съгласно чл. 16, ал. 2 от
Договора се предвиждало, че изпълнението на приходната част не било водещо, а
съществено било предприятието да докаже жизненоспособност. Изпълнението на
приходната част било от значение само ако планът отговарял на изискванията в
чл. 20, ал. 3 от Наредба №20/27.10.2015г. липсвали мотиви от АО защо бизнес-
плана не отговарял на изискванията на чл. 20, ал. 3 от Наредба №20/2015г. В
подробно изложени мотиви се излагат доводите на жалбоподателя за отмяна на
процесното Решение, като се иска неговата отмяна ведно със законовите
последици, включително присъждане на разноски.
Процесното Решение е издадено на
основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 56, ал. 2 във вр. с чл.
53, ал. 1, т. 8 от Наредба №20/27.10.2015г. за прилагане на подмярка
4.2“Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. ред.
обн. ДВ бр. 69/2016г. във вр. с §31 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №20/2015г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селските продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. и
чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Фактическите мотиви,
обосноваващи процесния ИАА, се изразяват в следното:
В периода 01.06.2021г. – 11.06.2021г. е извършена
проверка на място след плащане по проект № 07/312/02338 от 09.12.2011г., както
и след вече извършени административни проверки и е констатирано неизпълнение на
задължения по одобрения бизнес-план с договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016 г. и по-конкретно –
неизпълнение на заложените в Таблица 5 „Производствена програма“ от бизнес
плана приходи от продажби за 2019г. 2020г.
Твърди се, че нарушенията се
изразяват в това, че в одобрения с Договора бизнес- план са залегнали финансови
показатели, на чиято база проектът е бил определен като допустим за
подпомагане, сключен е договор и е била изплатена субсидия. От представените по
време на реализираната проверка на място документация се установява, че за
период от две финансови години – 2019г. и 2020г., не са изпълнени заложените в
Таблица 5 „Производствена програма“ от бизнес плана приходи от продажби за
2019г. 2020г.
На основание чл. 56, ал. 1 от
Наредба № 20 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2“Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от програма за развитие на селските райони за периода 2014-
2020, при неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на
ползвателя на отпуснатата помощ, след изплащане на каквато и част от
финансиране, РА /Разплащателната агенция/ може да поиска връщане на вече
изплатени суми. Неспазването на бизнес плана на бенефициера, представлява
нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, а именно неизпълнение
на одобрени индикатори.
Неспазването на показателите на
бизнес плана попада в група III от Приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП и съгласно чл. 7, ал. 1 определената
подлежаща на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от
оторизираната финансова помощ по проекта. В случая е установена
средноаритметична стойност на изпълнение на задължението по чл. 16, ал. 2 от Договора
за реализиране на приходи от продажба на произведена продукция в размер не по-
малък от 50%, като за проверявания период от две финансови години той възлиза
на 13, 33% следователно процентът за определяне на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 36, 67%- 54 085, 91 лева.
В ИАА е разгледано становището
на органа по подадено от ЕТ възражение, във връзка с констатациите, като същото
е прието частично за основателно. По отношение на неспазването на
неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи, е отхвърлено като
неоснователно и на така посочените правни и фактически основания Изпълнителният
директор на ДФЗ е определил финансова корекция в така посочения размер, ведно с
дължимата лихва.
По редовността и допустимостта
на жалбата:
Обект на оспорване е ИАА,
издаден на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ, с който се налагат финансови корекции
по вече направено плащане, т.е. едностранно се създават задължения за адресата
на акта, което му придава стойност на подлежащ на оспорване административен
акт, поради което и законодателят изрично е предвидил възможност за обжалване в
разпоредбата на ал. 4.
Настоящият съдебен състав на ГАС
намира, че така постановения ИАА, предмет на настоящия правен спор следва да
бъде разгледан по отношение на неговата законосъобразност по същество, тъй като
по делото са налице данни, от които е видно на коя дата е връчен ИАА, като
оспорването е заявено в законоустановения срок. Не са налице и възражения на
ответника по отношение срочността на оспорването поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в законния срок от заинтересована страна, против подлежащ на
съдебно оспорване ИАА, което я прави редовна и допустима, с оглед на което
същата подлежи на разглеждане по същество, по отношение на нейната доказаност и
основателност.
В депозираната жалба ЕТ„******* М. К.“ гр. Габрово и „*******- М. К.“ЕООД гр. Габрово са
развити следните възражения:
1.
ЕТ бил
прехвърлил преди постановяване на процесното решение предприятието си на втория
жалбоподател, а на същия не била предоставена възможност да подаде възражение.
2.
В чл.
16, ал. 2 от Договора било предвидено че изпълнението на приходната част не
било водещо, а водещо била жизненоспособността на предприятието. Фактът, че
през посочения период предприятието на жалбоподателя било постигнало пълно
изпълнение като обем и качество на произведената продукция, при положение че не
била изпълнена приходната част не бил достатъчен за да се приеме, че е налице
неизпълнение на договора, водещо до налагане на санкция по чл. 57 от Наредбата.
3.
Не било
налице правилно приложение на чл. 7 от Правилата, тъй като същите били приети
на 01.09.2020г., т.е. след изтичане на проверявания период и не можело да бъдат
прилагани назад във времето.
Допълнително в представено по
делото Становище пр. представител на жалбоподателя е изложил доводи по
същество, въз основа на които приема оспореното Решение за незаконосъобразно и
неправилно.
Ответникът – Изп. директор на ДФЗ, София-
орган, издал оспорения ИАА, оспорва така депозираната жалба чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт. Намира, че в случая е установена по
безспорен начин нередност по изпълнението на договорения с ЕТ ангажимент,
поради което правилно и законосъобразно е направена процесната финансова
корекция.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пр.
представител- адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Според приложения по делото
бизнес план и съдържанието на сключения договор, проектът, финансиран със
средства на ЕС, съставлява „инвестиция за изграждане и оборудване на цех за
производство на сушени плодове и гъби“. Според посочените цели се предвижда
изграждане и оборудване на цех за производство на сушени плодове и гъби и
производство и реализация на определен обем продукция от така оборудвания цех.
В БП са заложени очаквани резултати след завършване на проекта по изграждането
на обектите.
Със Заповед №
03-РД-2993/26.10.2016г. Изп. директор на ДФЗ е одобрил финансирането на проект
ИД № 07/04/2/0/00225 на стойност от 445 357.11 лв., без ДДС. Сумата се отпуска
за покриване разходи по СМР на обекта, за оборудване на цеха, за обзавеждане на
помещения за нормално протичане на работния процес и нормална работна среда.
Приложен е Договор №
07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските
райони 2014- 2020, сключен между жалбоподателя, наричан „ползувател“ и ДФЗ, въз
основа на който на ЕТ е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 4
„Инвестиции в материални активи“, подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка
/маркетинг на селскостопански продукти“ по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020г. По силата на същия фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% от одобрените и реално
извършени от последния разходи- 147 532, 27 лева, свързани с
осъществяването на проект ИД № 07/04/2/0/00225, при условие, че същият е
извършил инвестиции по одобрения проект съобразно условията и сроковете,
определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове.
Тъй като наложената финансова
корекция е мотивирана единствено с неизпълнение на бизнес плана за заложените в
Таблица 5 „Производствена програма“ приходи от продажби за 2019г. и 2020г.,
съдът следва да установи доколко предоставянето на помощта е обвързано с
неговото изпълнение. Ответникът не е посочил в процесното решение други
основания за налагане на корекцията, поради което съдът не следва да се
ангажира с първично установяване на такива а само да проследи дали фактически
твърдението за тези неизпълнения е вярно и дали и доколко същите следва да
доведат до последицата – налагане на финансова корекция от посочения вид и в
указания размер.
В процесното решение е отразено,
че неизпълнение на бизнес плана съставлява на практика неизпълнение на
горепосочения договор в частта му по чл. 16, ал. 2, както и на чл. 20, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 20/2015 г.
Текстът на чл. 16, ал. 2 се
намира в Раздел четвърти от договора – „Права и задължения на страните“ и
според него ползвателят се задължава да реализира приходи от продажба на
произведените в изпълнение на проекта продукти в размер не по- малък от 50 на
сто от посочения в Таблица №5 „Производствена и търговска програма“ от бизнес
плана, приложен към одобрения проект. Независимо от постигане на изискването от
предходното изречение, задължението се смята за изпълнено само ако, въз основа
на постигнатите резултати при реализацията на приходите от продажба на
продукцията за съответната година, бизнес планът продължава да отговаря на
изискването по чл. 20, ал. 3 от Наредба №20. При проверка за изпълнението на
задължението по настоящата алинея се вземат предвид единствено приходите от
реализация на продукцията по ал. 1.
Изпълнението на инвестицията,
заложена в бизнес плана е задължителна част от изпълнението на договора -
основно задължение на ползвателя. Самата инвестиция е извършена съгласно този
план. Няма твърдения и доказателства, от които да може да се направи извода, че
дейностите, за които е отпусната субсидията, не са изпълнени съгласно плана, а
от там и че е налице нарушение на договора или
на приложимото законодателство. Постигането на определени финансови
резултати е част от съдържанието на самата инвестиция. В Заповедта на
ответника, с която се одобрява проекта, са посочени изрично дейностите, за
които е предназначено финансирането и те са цитирани по-горе в настоящия
съдебен акт. Корекцията не е наложена за неизпълнение, за забавено или
некачествено изпълнение на инвестицията, а именно нейното изпълнението съставлява
ангажимента на ЕТ по чл. 16, ал. 2 от договора. По тази причина и при проверка
на изпълнението на инвестицията от длъжностните лица към РА не са установени
нарушения по изпълнението на инвестиционните ангажименти, поради което е
отпуснато и окончателното изплащане на субсидията в размер на 50% след
приемането на изпълнението.
Според чл. 54, ал. 1, т. 8 от
Наредба № 20/2015 г. бенефициентът е длъжен в срока по чл. 53, ал. 1 от
Наредбата да
спазва и другите свои задължения, уговорени в договора за предоставяне на
финансова помощ. Според чл. 57 когато след извършване на окончателното плащане
бенефициентът не изпълнява задължение по тази наредба или по договора, РА
оттегля предоставеното подпомагане, като изисква възстановяване на цялата или
на част от изплатената по договора финансова помощ. В случая авторът на процесния ИАА
претендира неизпълнение на договорни задължения поради неизпълнение на
бизнес плана.
Според чл. 20 от Наредбата
кандидатите за субсидиране представят бизнес план по образец (приложение № 4)
за период не по-малък от 5 години. Той трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-
монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Процесният бизнес план е приет и одобрен с одобряването на проекта. По делото е
допусната СИЕ, от заключението на която е видно, че неизпълнението на
заложените в него показатели за размер на приходи от дейността за периода 2019
– 2020г./за което е наложена корекцията/ не означава, че предприятието не е
икономически жизнеспособно. В заключението по допуснатата и приета по делото
експертиза, вещото лице заявява, че предприятието отговаря на определението за
жизнеспособност.
Експертът отбелязва, че
процентът на изпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана на
жалбоподателя, средноаритметично от приходи от продажба на произведените в
изпълнение на проекта продукти, съгласно таблица 5 „Производствена и търговска
програма“ от бизнес плана за 2019г. и 2020г., установени при извършената
проверка на място в периода 01.06.2021г.- 11.06.2021г. е 13, 33% .
Средноаритметичните стойности на процента на изпълнението на задължението за
реализиране на приходи от продажба на продукция от подпомаганата по договора с
фонда дейност, съгласно данните, установени от вещото лице на база на посочени
в заключението счетоводни документи е 12, 35% като по години: за 2019г.-
14.09%, за 2020г- 10.60%. Според вещото лице процентът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 37, 65%. За 2020г. са налице данни за влошена
икономическа обстановка. За 2019г. и 2020г. средната продажна цена на
продукцията не съответства на договорената.
В съответствие със
специфичността на произвежданата продукция- био продукти сливи и гъби,
резултатите от продажби и цени на такава продукция е допусната нова СИЕ. Вещото лице заявява в
заключението си, че договорените от търговеца цени за произведените продукти за
двете години- 2019г. и 2020г. са били значително под средната такава за периода
за 2019г. и близки до средните за 2020г. Влияние на пазара и цените е оказала
ситуацията около COVID
кризата, както и вносът на подобни продукти от други страни от ЕС, главно Полша.
Дейността на търговеца според вещото лице с оглед ситуацията в страната и
икономическата обстановка е показала устойчивост при извънредни условия през
2020г. за търговеца.
От приложените по делото баланси
и отчети за приходи и разходи и направения анализ става ясно, че инвестицията е
извършена и се изпълняват всички дейности свързани с нея. Стойностите на
изчислените финансово- икономически показатели в експертизата показват
жизненоспособност на дейността на фирмата.
Съгласно §.1, т.6 от ПЗР на наредбата
"икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана или
неизпълнението на заложени в плана показатели за приходи не е еквивалент на
икономическа нежизнеспосолност на търговеца. В настоящия случай от данните по
делото – приетата СИЕ и приложената административна преписка се установява, че
предприятието на ЕТ е устойчиво и генерира достатъчно доходи за такъв вид
дейност, като неговата. Може да се направи извод, че проблем има не в
поведението на търговеца, като икономически субект, а в самия бизнес план, т.к.
„заложените в него финансови показатели не съответстват на икономическата
логика на новостартиращ малък бизнес“, който въпрос е следвало да се разгледа и
обсъди още при разглеждането на проекта от специалистите на РА. Заключението на
експерта, неоспорено от страните, е категорично по въпроса за наличие на
икономическа жизнеспособност на предприятието: „… постигнатите финансови
резултати обосновават икономически показатели, които представят
жизнеспособността на дейността на фирмата, видно от направения икономически
анализ, във връзка с направените констатации в контролния лист от извършената
екс-пост проверка на ЕТ…“.
Бизнес планът е намерение на
търговеца за определено начинание и начина му на достигане на заложените в него
цели, но изпълнението му реално зависи от редица фактори, много от които не
могат дори да се предположат предварително, в каквато насока е и изводът от
направената експертиза.
Настоящият съдебен състав на АС
Габрово приема, че не всяко неизпълнение на заявения проект следва да има за
своя последица налагане на финансови корекции. Няма нормативна разпоредба,
която да предвиждат такъв механичен подход. В случая е налице неизпълнение по
един пункт от бизнес плана, който не касае пряката инвестиция, за която са
разходени получените от търговеца средства.
От събраните в хода на
административното производство писмени доказателства и заключението на
назначеното по делото вещо лице е видно, че първоначалната стойност на проекта
е в размер на 147 532. 27 лв., съгласно сключения на 10.11.2016г. договор. На
13.04.2017г. е подадена заявка за авансово плащане. На 05.05.2017г. на
бенефициента е изплатен аванс в размер на 73 766, 10 лева. На 15.03.2018г.
е подадена заявка за окончателно плащане с ИД№07/04/2/0/00225/3/01.
Издадено е Решение № 01-
6500/1932 от 30.06.2020г.за налагане на финансова корекция по договор №
07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г., с което е наложена на ЕТ санкция в размер на
54 106, 57 лева, представляваща 36, 67% от размера на оторизираната
финансова помощ.
По делото е допусната и
изслушана СИЕ, като в заключението на същата вещото лице е направило
самостоятелна проверка на приходите на търговеца за процесната година, както и
предходните две години и е съпоставило данните със заложените предвиждания по
тези въпроси в бизнес плана. Установено е неизпълнение по този показател. По
отношение на полученото инвестиране експертът посочва, че то е разходено
съгласно сключения договор, заложените дейности се изпълняват.
Експертизата не е оспорена от
страните, същата се явява мотивирана и изводите й са базирани на събраните по
делото доказателства.
ГАС намира за безспорно
установено наличието на предпоставката, поради която административният орган е
наложил финансова корекция на жалбоподателя.
Отношенията между търговеца и
ДФЗ са възникнали преди приемането и влизането в сила на ЗУСЕСИФ /обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г./. Анализът на
действащата до влизане в сила на закона нормативна уредба сочи, че
законодателят не регламентира административни производства след приключване на
процедурата по определяне на проектните предложения одобрени за финансиране по
реда на Постановление № 121 на Министерския съвет от 31.05.2007 г. за
определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд
на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г., а предмет на
настоящото съдебно производство е безвъзмездно финансиране за програмния период
2007- 2013г. Според предвижданията
на чл. 72 от Регламент 1698/2005 г. на Съвета от 20.09.2005 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФ неправомерните плащания
подлежат на възстановяване, съгласно чл. 33 на Регламент /ЕО/ № 1290/2005 г.
Съгласно подзаконовите нормативни разпоредби, определящи условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013, в
случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и в тези случаи тя
определя размера на намалението на помощта, като взема предвид степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността – от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняването им по
приемлив начин. Следователно ЗУСЕСИФ се явява приложим в случая, вкл. за
заварени висящи правоотношения, съставляващи негов предмет на правна регулация
според чл. 4 от този нормативен акт.
Съгласно чл.
143 от Регламент № 1303/2013 г. финансовата корекция
се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена
операция или оперативна програма. Чрез извършването на финансови корекции се
отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ
или се намалява размерът на изразходваните средства. Отпуснати средства с друг
източник не подлежат на такава корекция по този ред и на тези основания.
В случая следва да се приеме, че в процедура по проверка на сключен договор и при приложение разпоредбите на Наредбата са осъществени проверките на бенефициента - жалбоподател по настоящото дело.
С оглед събраните по делото доказателства съдът констатира, че няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на цитираната Наредба Разплащателната агенция може да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 54. и сл. от Наредба №20 от 27.10.2020г., в които разпоредби е посочено, че бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години.
В случая бизнес плана, който е изготвен и приложен от самия жалбоподател към договора е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които определено не съответстват на размерите, посочени от административния орган, а по заключението на вещото лице дори са по малки. От определящо значение в настоящия случай е категоричното заключение на вещото лице, представило приетата и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза относно степента на неизпълнение на поетите от едноличния търговец договорни задължения.
В приложената по делото СИЕ вещото лице е направило самостоятелна проверка на приходите на търговеца за процесната година, както и за предходните две години и е съпоставило данните със заложените предвиждания по тези въпроси в бизнес плана, в резултат на което е установено неизпълнение по този показател. Безспорно е установено, че в изготвения бизнес план, представляващ неразделна част от сключения договор с ДФЗ, са заложени очаквани резултати след завършване на проекта по изграждането на обекта. От доказателствата по делото е видно, че макар обектът да се използва по предназначение и активите, обект на инвестицията, са налични и функционират, то дейностите, обект на подпомагане, не съответстват на одобрения проект.
Настоящият съдебен състав на АдС Габрово споделя доводите на жалбоподателя за това, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно АО не е взел предвид факта, че в хода на проведеното административно производство е извършена промяна в ЕТ, като е налице и прехвърляне на търговското предприятие на същия в ЕООД“************“ЕООД, без да е налице заличаване в търговския регистър на ЕТ, като вписването е преди датата на постановяване на оспореното Решение на ДФЗ.
Редът за предоставяне на финансова подкрепа
чрез безвъзмездна финансова помощ e регламентиран в ЗУСЕФСУ (Глава трета) като процесната процедура чрез подбор на проектни
предложения е една от посочените в чл. 25, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, като на осн. чл. 28, ал. 1, т.
1 ЗУСЕФСУ детайлните правила за
предоставянето на безвъзмездната финансова помощ са регламентирани с Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата
програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи
условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.
Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. В Условията за кандидатстване с проектни предложения за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06
RDNP001-4. 015 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г., т. 1, б. „в“, Раздел 11. 1. "Допустими на кандидати", се
предвижда следното: „Финансовата помощ по процедурата се предоставя на ЕТ и
юридически лица, различни от кандидатите по т. 1, б. „а“ и б. „б“, които са
извършвали дейности по преработка на селскостопански продукти без прекъсване
през последните 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение.“.
На 11.11.2021 г. е сключен договор за прехвърляне на
предприятие на ЕТ между М. М.
К. в качеството му на ЕТ „********-М. К.“,
Севлиево, ЕИК: ************, прехвърлител, и „************“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: ***********, приемател. Обект на сделката е търговското предприятие на
ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и
описаните в договора недвижими имоти, сред които и стопанска постройка „Цех за
производство на сушени плодове и гъби“, находящ се в с. *******, общ. Севлиево, имот № ***********. Договорът е нотариално заверен на 17.11.2021 г.
Прехвърлянето е по чл. 15 от ТЗ, за което предварително е уведомена приходната
администрация и е издадено Удостоверение от 14.10.2021 г. Промяната,
като последица от прехвърляне на предприятието, е вписана на 25.11.2021 г. в
ТР.
Към проектното предложение е представено Удостоверение
за регистрация на обект за производство на храни № 101/7963 от 04.04.2018 г. на
ЕТ „**********-М. К.“,
а именно – „Цех за производство на сушени плодове и гъби“, находящ се в с. ******** махала ************, общ.
Севлиево, собственост на същия ЕТ с рег. № ************
На 10.02.2022 г. до ТД – жалбоподател е
изпратено писмо от БАБХ – Областна дирекция – Габрово, в което се сочи, че
цехът за производство на сушени плодове, зеленчуци и гъби на дружеството с
адрес: гр. **********, ул. ж.к. „*********“ № **и местоположение – с. *********, общ. Севлиево, махала ************, с рег. № **********, е вписан
в националния регистър на БАБХ и не е прекъсвал дейността си за последните 36
месеца. В същото писмо изрично се сочи, че става въпрос именно за обекта, прехвърлен
при сключването на договора за прехвърляне на търговско предприятие от ЕТ „*************М. К.“
и „*********“ ЕООД. Няма твърдения и данни, че след тази дата дейността
на цеха е преустановена или променена.
Видно от направената от съда справка в ТР,
дружеството – жалбоподател съществува и е регистрирано като търговец от 04.03.2021 г., а ЕТ – прехвърлител е регистриран на
17.11.2015 г.
Съгласно чл. 15 от ТЗ, предприятието като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,
извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, каквато в случая е налице. По повод
това обстоятелство съдът приема, че с оглед извършеното прехвърляне на
търговското предприятие на ЕТ не става въпрос за нововъзникнал субект, а за
универсален правоприемник, като от момента на извършеното прехвърляне на цялото
предприятие на търговеца занапред дейността му продължава да се осъществява от
дружеството. Нито в ЗУСЕСИФ, нито в одобрените Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП се
съдържат специални разпоредби, които да дерогират общите правила на Търговския закон. Доколкото "жалбоподателят се явява
универсален правоприемник на едноличния търговец, върху дружеството се
прехвърлят изцяло правата и задълженията на последния, в т. ч. и правото му да
кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ползвайки декларираните
данни, вкл. осъществявана дейност чрез процесния склад. Нито в ЗУСЕФСУ, нито в одобрените Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП
"Развитие на човешките ресурси" се съдържат специални разпоредби,
които да дерогират общите правила на Търговския закон. Още повече, че тези Условия не могат и да
съдържат такива, т.к. те нямат статута на закон и не могат да изменят и/или
преустановяват действието на такъв нормативен акт. В този смисъл, напр.,
Решение № 2735 от 23.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2021 г., VII о.
Дали ЕТ е заличен в ТР или не в случая е
неотносимо към правния спор обстоятелство, т.к. в случая е от значение
възникването на универсално правоприемство към датата на прехвърляне на
предприятието, като в имуществената съвкупност влиза както собствеността върху
процесния склад, така и дейността на същия и последиците от нея, като
фактически отношения, свързани с процеса на производство и продажба на
произведените в него стоки. ЕТ би могъл и занапред да осъществява търговска
дейност, но в нея не могат да влязат правата, задълженията и фактическите
отношения, които са прехвърлени на жалбоподателя, като негов правоприемник, в
края на 2021 година.
Търговският регистър е публичен досежно извършените вписвания и в този смисъл информацията относно вписвания по партидите на съответните субекти- Дружества, ЕТ и др. е общодостъпна.
В
административното производство, приключило с издаване на процесния АА е
участвал единствено ЕТ, като това е дори и след вписване прехвърлянето на
търговското предприятие към ЕООД, като промяната, като последица от прехвърляне на
предприятието, е вписана на 25.11.2021 г. в ТР, т.е. преди постановяване на
оспореното Решение. По този начин, Дружеството „***********“ ЕООД, като правоприемник на жалбоподателя ЕТ е
лишено от право да участва в проведеното административно производство и не е
адресат на постановения краен акт- Решение №01-6500/1932 от 30.06.2022г. на
Изп. директор на ДФЗ. Налице е порок, обуславящ незаконосъобразност на
оспорения административен акт, т.к. административния орган съобразно чл. 35 от АПК постановява индивидуалния административен акт след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. За Дружеството приобретател няма начин да
участва в проведеното административно производство, при положение че не е
уведомено за наличието на образувано вече такова, както и да бъде запознато с
извършените в производството действия и крайния административен акт, с който същото
финализира. Това предпоставя и тезата на накърняване правата на Дружеството,
което е лишено от възможността да участва в проведеното административно
производство.
По тези
мотиви за незаконосъобразност на обжалваното Решение №01-6500/1932 от
30.06.2022г. на Изп. директор на ДФЗ, настоящия съдебен състав на АдС Габрово
намира, че същото следва да бъде отменено като такова.
Жалбата пред
АдС Габрово е депозирана от ЕТ“**************- М. К.“ и „**********“ ЕООД. По изложените по- горе мотиви съдът
намира, че жалбоподател в случая е адресата на оспорения административен акт, а
именно ЕТ“*******- М. К.“. По
отношение на втория жалбоподател „************“ ЕООД жалбата е процесуално недопустима,
тъй като с акта не се засягат негови права и интереси. Дружеството не е адресат
на акта. По тази причина протоколно определение от 12.12.2023г. по делото
следва да бъде отменено в частта с която е даден ход на делото по същество по
заявената жалба от „БИО-НЛ- България“ ЕООД, като в тази част производството по
жалба следва да бъде прекратено, като процесуално недопустима. В останалата
част, представената жалба от ЕТ“******- М. К. “ е
процесуално допустима и разгледана по същество основателна по изложените по-
горе мотиви.
По така изложените съображения настоящия съдебен състав намира оспореното Решение № 01- 6500/1932 от 30.06.2020г.за налагане на финансова корекция по договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014- 2020, за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, а
именно отмяна на оспорения административен акт- Решение № 01- 6500/1932 от
30.06.2020г. за налагане на финансова корекция по договор № 07/04/2/0/00225 от
10.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските райони
2014- 2020, съдът намира, че разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя ЕТ“БИО-НЛ- Мирослав Косев“. Такива в случая представляват заплатена ДТ
в размер на 432, 70 лева, възнаграждение за адвокат в размер на
2150 лева и депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 138 лева. Размерът на
присъденото възнаграждение за адвокат не следва да бъде редуциран въпреки
своевременно заявеното възражение за прекомерност от пр. представител на
ответника. Размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от ЕТ-
жалбоподател в производството е съобразен със степента на фактическа и правна
сложност на делото, като съответства и на предвидения резмер в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за подобен вид
дела.
По
отношение на втория жалбоподател „**************“ЕООД
разноски не следва да се присъждат, тъй като жалбата му против оспореното
Решение на ДФЗ е процесуално недопустима.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал.1, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на ЕТ„*************“ гр. Севлиево ЕИК************ Решение № 01- 6500/1932 от 30.06.2020г. на
директор на Държавен фонд Земеделие София за налагане на финансова корекция по
договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за
развитие на селските райони 2014- 2020, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „**************“ ЕООД
Севлиево ЕИК206418948 против Решение
№ 01- 6500/1932 от 30.06.2020г. на Директор на ДФ Земеделие София за налагане
на финансова корекция по договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални
активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014- 2020, като процесуално
недопустима, като прекратява производството в тази му част.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие София да заплати на
ЕТ„***************“ гр.
Севлиево ЕИК *************** сума в
размер на 2 720, 70 лева, представляваща разноски по делото.
ВРЪЩА делото като преписка на
Държавен фонд „Земеделие“ София за нова произнасяне, съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото съдебно решение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното Решение да
се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ/