Мотиви
по НАХД № 494/2019
г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
Производството по НАХД № 494/2019г. по описа на Районен
съд - Ихтиман е образувано по внесено постановление на Районна прокуратура - Ихтиман,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение обвиняемият С.А.К. да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба по реда на чл. 78а НК за това, че на 01.03.2019г. около 14,30часа
на ТП 822, 34,000км в посока гр.Ихтиман – с.Живково, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Мицубиши“ , модел „Л 200“ с рег.№ ………., е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват…с характера и интензивността на движението …, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ и чл.23, ал.1 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.“ , като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
С.Г. К. от гр.Ихтиман, ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ШИЯТА за срок повече
от 30 дни, изразяващо се в приплъзване /листеза/ на 5-ти и 6-ти шийни прешлени
- престъпление по чл.343, ал.1, буква”б”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание представител на Районна прокуратура - Ихтиман не се явява.
Обвиняемият не оспорва фактите. Моли
съдът да не налага наказание лишаване от право да управлява МПС.
В последната си дума моли за минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С.А.К. - роден на ***г***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно
образование, женен, работи като Началник охранителна дейност във фирма
„Моба“ ЕООД – град София, с ЕГН: **********.
На 01.03.2019г. около 14,00часа л.а.
„Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег.№……………, с водач С.К. и пасажери С. К. и В. М., се е
движел по път ТП-822 в посока гр.Самоков . По същото време и в същата посока,
след л.а. „Мерцедес 220 ЦДИ“ се е движел
л.т.а. „Мицубиши Л200“ с рег. СО 0391 СХ , управляван от обвиняемия С.К., който
е пътувал сам. В района на 34,000км на ТП 822, в посока гр.Ихтиман – с.Живково,
преди моста на реката, на платното пред л.а. „Мерцедес“ внезапно излязло куче,
което тръгнало да пресича пътното платно. Водачът С. К. започнала да намалява скоростта на л.а.
„Мерцедес“, без аварийно използване на спирачната система, за да избегне удар в кучето. Вследствие на
намаляване на скоростта на „Мерцедеса“, л.т.а. „Мицубиши“, управляван от
обвиняемия, който се движел след управлявания
от К. автомобил, настигал го и реализирал челен удар в задната му част.
Вследствие на удара , водачът на л.а. „Мерцедес 220 ЦДИ“ – С. К. и возещата се
на предна дясна седалка В. М. ударили главите си в облегалките на седалките. От удара М.
получила главоболие , световъртеж и гадене, а К., освен посочените симптоми
почувствала силна тилна болка в шията, с изтръпване на ръцете.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се
установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите Ст. Ге. К., В.Ж. М., Г. Ив.
К., С. М. К., Г.Д. М., А. С. М.., К. Г. А., С. П.Ми., Р.. К. М., К. К. М.; от
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно автотехнически експертизи
и съдебномедицински експертизи; от писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие със схема и фотоснимки,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, справка за нарушител/водач, епикризи,
справка за съдимост.
Авторството на деянието и субективната
му страна се установява от свидетелските показания, които са категорични, че
именно обвиняемият е управлявал л.т.а. „Мицубиши“, който се движел след управлявания от Костова
автомобил, настигнал го и реализирал удар в задната му част.
Съдът кредитира изцяло показанията на
посочените свидетели, тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия, от
една страна, а от друга страна, взаимно се подкрепят и допълват, като
възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична хронологична
последователност и са житейски достоверни, а освен това се подкрепят от
изготвените по делото съдебно автотехнически и съдебномедицински експертизи и
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Съдът преценява заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебно автотехнически и
съдебномедицински експертизи като изготвени компетентно и безпристрастно, с
нужните професионални знания и опит и съответстващи на останалите доказателства
по делото.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че обвиняемият С.А.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква”б”,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна обвиняемият К. е
управлявал МПС, при своето управление не е спазил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, като не е осигурил необходимата дистнация
между управлявания от него автомобил и този движещ се преди него, и се е движел
с несъобразена скорост за конкретната пътна обстановка ,поради което не е успял
да спре своевременно и е реализирал ПТП, вследствие на което е причинил средна
телесна повреда на друг участник в движението.
По този начин обвиняемият е нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата и по-конкретно чл. 20,
ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват…с характера и интензивността на
движението …, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл.23, ал.1 от ЗДвП-
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“.
В резултат на допуснатото нарушение
настъпило пътно-транспортно произшествие, с което обвиняемият причинил на С. Г.
К. средна телесна повреда на С. Г. К. от гр.Ихтиман, трайно затруднение в
движенията на шията за срок повече от 30 дни, изразяващо се в приплъзване
/листеза/ на 5-ти и 6-ти шийни прешлени.
От субективна страна обвиняемият С.К. е
извършил деянието по непредпазливост, тъй като не е искал настъпването на
вредоносните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поради гореизложените съображения, съдът
призна обвиняемия за виновен в извършване на деяние по чл.343, ал.1, буква”б”,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По наказанието:
Съдът намира, че напълно законосъобразно
Районна прокуратура - Ихтиман е внесла предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за
извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента на
извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на множество
нарушения по ЗДвП, за които обвиняемият е наказван с влезли в сила наказателни постановления,
поведението непосредствено след ПТП, дългият период на възстановяване на
пострадалата от причинената средна телесна повреда.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление, проявената критичност към
извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, доброто
процесуално поведение на обвиняемия.
При баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намери, че размерът на
административното наказание глоба следва да бъде определен по средата, а именно
в размер на 2500 лв.
Съдът намира, че така определеното
наказание съответства на извършеното, поради което не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 78а, ал. 4 НК, респ. да се налага наказание лишаване от право да
управлява МПС за определен срок. На последно място работата на обвиняемия е
свързана с управлението на МПС, поради което съдът намира, че това наказание ще
препятства реализирането на доходи за покриване на ежедневните му нужди и
прехраната му.
Предвид изхода на делото съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР - София направените по делото разноски в размер на
957,60 лв.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: