Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
23.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 192 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.В.Д. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
260032/ 22.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 819/ 2020 г. на РС – Кърджали.
Съдебният акт се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочва се, че
основния извод на съда – за неоснователност на жалбата – не е съобразен със
закона и доказателствата по делото. Изразява се становище, че нарушението не
било доказано и установено по несъмнен начин, доказателствата по делото,
анализирани по отделно и в тяхната съвкупност водели до един единствен извод за
липса на нарушение от страна на жалбодателя.
Твърди се, че процесната заповед, която въвежда т. 9, е в колизия с
нормите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето, и поначало на това основание тя не може да се приложи.
Като следващо
основание за неправилност на оспореното решение се сочи, че допълнително основание за неизпълнимост на
задължението за носене на маска предоставя и Законът за здравето (чл. 63, ал. 4
към момента на извършване на нарушението), според който държавните и общинските
органи създават необходимите условия за изпълнение на въведените
противоепидемични мерки, а средствата за осъществяването им се осигуряват от
държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. Тази разпоредба не е
спазена. За обезпечаване изпълнението за носене на маска или други защитни
средства, покриващи носа и устата, такива следва да бъдат осигурени от
държавния бюджет за всички. С процесната заповед не
се осигуряват горните условия, поради което, дори и тя да съответстваше на
действащото законодателство, обективно не може да бъде изпълнена. Съответно,
носенето на административнонаказателна отговорност за
такова неизпълнение е правно необосновано.
Следващо основание за
неправилност на оспореното решение, според изложеното в касационната жалба, е
че нарушението е извършено на 28.04.2020 г., след като Заповед № РД-01-197/
11.04.2020 г. не е действала. Иска се да
се отмени оспореното решение. Претендират се деловодни разноски В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът не се явява и
не се представлява. В становище на пълномощник се заявява, че се поддържа
жалбата. Представен е списък на разноските.
Ответникът – Директор
на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Кърджали, не се
явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП –
Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 891/2020
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление № 327/
08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на С.В.Д.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
При
проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС –
Кърджали е установил липса на нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Административното нарушение се явява безспорно установено. В решението е
посочено, че дадената правна квалификация на деянието е правилна, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Районният съд е
изложил мотиви за невъзможността за прилагане разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно.
Съгласно посочената
като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в редакцията
от ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., Който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е реализирана за това, че е
на 28.04.2020 г., около *** часа, в *** посещава открито обществено място, без
да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата, при обявено извънредно положение с
Решение на НС от 13.03.2020 година и въведена противоепидемична мярка с т. 9 от
Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването. Описаното нарушение е определено като
такова по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
От
приложено заверено копие на Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването се установява, че тя е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020
г. включително. Съгласно събраните във въззивното
производство доказателства, нарушението е извършено на 28.04.2020 г., т.е. след
като действието на посочената в наказателното постановление т. 9 от Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването е преустановено. В наказателното постановление не
е посочена друга заповед, с която е въведено идентично изискване, както в т.9
от цитираната заповед на министъра на здравеопазването. Поради изложеното, административнонаказаващият орган не е доказал, че
деянието, за което е санкциониран касатора, е
представлявало нарушение към датата на установяването му – 28.04.2020 година.
От изложеното следва извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление, съответно – за неправилност на оспореното решение. Тъй като
делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение, с което
да се отмени обжалваното решение на РС – Кърджали и се отмени наказателното
постановление, издадено от директора на ОДМВР – Кърджали.
При този изход на
правния спор е основателно искането за присъждане на деловодни разноски в полза
на касатора по представен списък по чл.80 от ГПК. На
основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по касация – ОДМВР – Кърджали следва
да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на касатора
С.В. в размер на 300 лв., съгласно приложен ДПЗС с дата 02.11.2020 г.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 260032/ 22.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 819/2020г. по
описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:
Отменя наказателно постановление № 327/ 08.05.2020 г., издадено от директор на
ОД МВР-Кърджали, с което на С.В.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр.
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв.
Осъжда Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, град Кърджали
да заплати на С.В.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в
размер на 300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.