РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Кюстендил, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520200346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „*******“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в с. Я., общ. К., ул. „П. м.“ №*, представлявано от В. П., чрез адв. Т.П. от
АК-К., съдебен адрес в гр. К., ул. „Ц. О.“ № **, ет.*, против наказателно постановление
/НП/ № 10-0001318 от 16.03.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
К., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка
с чл.14, т.2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии.
В жалбата и в съдебно заседание се изтъкват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление.
Според жалбоподателя, в административнонаказателното производство не е
установено какви работни места са заемали работниците, за които се твърди, че са
допуснати на работа, без да са включени в утвърден списък, и дали тези работни места
са в списъка или не. Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като
с крайния си акт наказващият орган не е обсъди приложението на нормата на чл.415в,
ал.1 от КТ.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юрк. Д., редовно
упълномощен от изпълнителния *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. С., който изразява становище за законосъобразност и правилност на
обжалваното постановление.
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 09.12.2021 година от инж. Р.Я. и инж. Л. И. – главни инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“ – К. е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и безопасните условия на труд в дърводобивен обект №21038,
находящ се в землището на с. С., общ. Тр., стопанисван от ЕТ „В. П. - В.“ с. Я., общ. К.,
представлявано от В. П..
От проверката на място и по документи /последната осъществена на 21.12.2021г./
се установили множество нарушения /7 на брой/, за които, с цел предотвратяването им
и отстраняване на вредните последици на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ са дадени
предписания на ЕТ „В. П. - В.“, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от
ДР на Кодекса на труда, които да отстрани в рамките на посочения срок.
Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка, който е връчен на Г. Г. – упълномощено лице от работодателя на
21.12.2021г. В протокола е записана и причината за осъществената проверка –
настъпил инцидент на 09.12.2021г. в землището на с.Ср., общ. Тр., изразяващ се в
падане на отрязано дърво при осъществяване на подборна сеч върху Д. Ал. Сл., на 16
години, намирал се на обекта. В резултат на това, пострадалият е транспортиран в
лечебно заведение.
Констатациите за инцидента, отразени в протокола, се потвърждават и от
представените по делото протоколи за разпит на свидетели, съставени по досъдебно
производство № 850 от 2021г. по описа на РУ – гр. К..
По делото са представени и 3 броя граждански договори за извършена работа за
лицата И. Р. Е., Т. Ст. Ст. и Др. М. А., като липсва такъв за пострадалия Д. Ал. Сл..
Посочените четирима души, за които се установява, че са осъществявали подборната
сеч в землището на с.С., общ. Тр., не са сред лицата, за които е издадено разрешение за
достъп до насаждения от директора на ТП ДГС „К.“, със срок на валидност на
разрешителното – от 090.09.2021г. до 31.12.2021г. Разрешителното за достъп е
издадено на базата заявление от ЕТ „В. П.“ – В., като сред посочените лица, които да
осъществяват добива на дървесина не са посочени лицата, които са установени
фактически да извършват тази дейност - И. Р. Е., Т. Ст. Ст., Др. М. А. и пострадалия Д.
Ал. Сл..
Въз основа на установеното, на 04.02.2022г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 10-0001318 от инж. Р.Я. и в присъствието на
свидетеля инж. Л. И. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – К..
Актът е съставен на ЕТ „В. П. - В.“, в качеството му на работодател, за нарушение на
чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.14, т.2 от Правилата за здравословни
и безопасни условия на труд в горските територии, тъй като при проверка на място на
09.12.2022г. е установена липсата на посочените работници в утвърдения от
работодателя списък на работната група, бригада или звено или в разрешителното за
достъп до насаждения. Актът е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице
/видно от представено по делото пълномощно/ на 04.02.2022г.
По делото няма представени възражения против акта в законовия срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, на 16.03.2022г. Д. В., изпълняваща длъжността
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – К.е издала Наказателно постановление
2
№ 10-0001318 от 16.03.2022г. с което на ЕТ „********“ на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.
275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.14, т.2 от Правилата за здравословни и
безопасни условия на труд в горските територии.
Наказателното постановление е връчено на упълномощено от жалбоподателя
лице на 17.03.2022г.
Актосъставителят Я. и свидетелят И. потвърждават отразените в акта за
установяване на нарушението фактически констатации при разпит в открито съдебно
заседание. Актосъставителят заявява, че били уведомени от служители на МВР за
настъпил инцидент в дърводобивен обект в землището на с. Ср., общ. Тр.. След
отзоваване на място и оглед на обекта, служителите на дирекция „Инспекция по труда“
са поискали необходимата документация от представител на фирмата, осъществяваща
дейността в обекта. Представени са от работодателя документи, сред които не
фигурират лицата, които фактически са осъществявали дърводобивната дейност на
09.12.2021г. Свидетелят при установяване на нарушението – Л. И., потвърждава
казаното от актосъставителя, като добавя, че на лица, извън разрешителното за достъп
до дърводобивния обект, им е абсолютно забранено да посещават обекта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, отразяват подлежащи на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество -
неоснователна, по следните съображения:
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение въз основа на извършена
проверка, която е установила нарушение на императивните разпоредби относно
здравословните и безопасни условия на труд в горските територии.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за
спазени строго формалните изисквания на чл. 42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от
ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, в това число ясно
описание на твърдяното нарушение, отразяване на дата и място на извършване на
нарушението, доказателства за установяването му и ясно посочена правна
квалификация на същото, която не накърнява правото на защита на наказаното лице. За
дата на нарушението правилно е приета 09.12.2021г., тъй като от доказателствата по
делото се установи, че именно тогава е установено извършеното нарушение.
3
В конкретния случай АУАН е съставен от лице, което е пряк свидетел на
нарушението, което дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. Компетентността на актосъставителя се установява от
разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, във вр. чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“. Както актосъставителят Я., така
и свидетеля по акта Ивков са именно лицата, констатирали извършването на
нарушението, за което е съставен акта.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателното постановление. Същото е издадено от Д. В., в качеството й на **** на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил в съответствие с разпоредбите на чл.
416, ал. 5 от КТ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както относно
текстовото описание на нарушението, така и неговата цифрова квалификация. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
От обективна страна се установи, че при извършена проверка на 09.12.2021 г. за
спазване на трудовото законодателство и безопасните условия на труд в дърводобивен
обект №21038, находящ се в землището на с. Ср., общ. Тр., стопанисван от ЕТ
„******“ с. Я., общ. К., представлявано от В. П., е установено, че четирима от
работниците на място в дърводобивния обект, не са включени в утвърден от
работодателя списък в състава на работна група, както и в разрешителното за достъп до
насаждения, в които се извършва добив на дървесина, издадено от ТП „ДГС
Кюстендил“ на основание заявление с вх.№ 12-00-384 от 09.09.2021г.
Административнонаказващият орган е преценил правилно, че работодателят е
нарушил разпоредбите на чл.275, ал.1 от КТ и чл.14, т.2 от Правилата за здравословни
и безопасни условия на труд в горските територии /ДВ.бр.38 от 2019г./. Според
последната разпоредба, не се допускат до работа лица, които не са включени в
утвърден от работодателя списък в състава на работната група, бригада или звено или в
разрешителните за достъп. Съгласно чл.1 от Правилника, с правилата му се определят
минималните изисквания и задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при провеждане на дейности в горските територии.
По делото не се спори, съответно се доказа и от събраните доказателства, че в
деня на установяване на нарушението на място е извършвана дейност по дърводобив
от лица, които са в гражданско правоотношение с наказаното лице и работодател ЕТ
„**** - ***“ с. Я.. Без значение е фактът, че в НП не е посочена длъжността на
работниците, тъй като не е налице и такова изискване в цитирания правилник, чиято
разпоредба е нарушена. Релевантни за спора факти са осъществяването на дейност по
дърводобив от работници на ЕТ „Василка Петрова - Вега“ в землището на с. Ср., общ.
Тр. от една страна и липсата на съответно разрешително за достъп до насажденията, в
които се извършва добив на дървесина от работодателя от друга относно тези
работници. Последните се установяват от събрания по делото доказателствен материал,
поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Видно е, че отговорността на работодателя е ангажирана на основание чл.413,
ал.2 от КТ за неспазване на задълженията си за осигуряване на здравословни и
4
безопасни условия на труд на работниците си, а не за неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган по чл.415, ал.2 от КТ. В този ред на мисли,
неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че наказващият орган е следвало да анализира в крайния си акт
наличието на предпоставките за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ. В случая нормата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ не може да намери приложение, доколкото за да бъде
приложена е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки -
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му, по реда,
предвиден в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Тези предпоставки не са налице, след като се установи, че работниците са
полагали труд в нарушение на безопасните и здравословни условия, като дори е
настъпил инцидент по отношение на един от тях, т.е. неблагоприятните последици от
осъществяване на дърводобив от лица, на които не е разрешено да го извършват вече
са настъпили към момента на установяване на нарушението и не могат да бъдат
преодолени и отстранени чрез каквито и да било последващи действия от страна на
работодателя.
При определяне размера на административното наказание по отношение на
извършеното нарушение, съдът намира, че администратинонаказващият орган е взел
предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като
доказателства в обратна насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че
наложената имуществена санкция правилно е определена в минимален размер.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
наказателно постановление № 10-0001318 е правилно и законосъобразни и същото
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-0001318 от 16.03.2022г. на
**** на Дирекция „Инспекция по труда“ – К., с което на жалбоподателя ЕТ „******“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в с. Я., общ. К., ул. „П. м. №*,
представлявано от В.П. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от
1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, във
връзка с чл.14, т.2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в
горските територии.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Административен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5