Р Е Ш
Е Н И Е №
260287
гр. Пловдив, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря Е.
Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева гр.д.№3019 по описа на ПОС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№271702/04.12.2020г.
депозирана от „Надежда ИН“ ЕООД ЕИК *********, чрез процесуалния представител
адв. Г.П., със съдебен адрес:*** против Решение №260627 от
29.09.2020г. постановено по гр.д.№10493/2019г по описа на ПРС, двадесет и първи
гр.с. с което се отхвърля предявения от „Надежда ин” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Преслав” № 9, представляно
от управителя Н. Т. Ч., против Е.К.М., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 3306,98 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за счетоводно обслужване от
02.04.2012 г., за осчетоводяване първични счетоводни документи и на вторични
счетоводни регистри, месечни и годишни отчетни документи за дейността на
дружеството, съобразно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти, за
годините 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението. С постановеният съдебен акт се осъжда „Надежда ин” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати
на Е.К.М., ЕГН: **********, сумата от 500
лв. – разноски в първоинстанционното производство. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност е незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по
съображения подробно изложени в същата. Жалбоподателят моли настоящата
инстанция да отмени първоинстанционния акт, като вместо това постанови друг, с които
да уважи предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни
инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Е.К.М., ЕГН: **********,
чрез процесуалния и представител адв. С.Б.
оспорва жалбата и
наведените в нея твърдения, като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Не претендира
разноски пред настоящата инстанция. Оспорва размера на претендираното
адвокатско възнаграждение на жалбоподателят пред въззивната инстанция като
прекомерно, моли да бъде редуцирано.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледано по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. чл.82 ЗЗД,
предявен от „НАДЕЖДА ИН” ЕООД – гр. Раковски против Е.К.М.. Ищецът твърди, че
ответницата повече от седем години обслужва счетоводно дружеството, на
основание сключен между страните договор за счетоводно обслужване от 02.04.2012г.
Съгласно договореното между страните, задължение на ответницата било да осчетоводява
първичните счетоводни документи, обективиращи стопански операции, по които
ищецът е страна; следвало да изготвя и вторични счетоводни регистри, месечни и
годишни отчетни документи за дейността на дружеството, съобразно Закона за
счетоводството и Счетоводните стандарти. В резултат на извършена ревизия от
органите на НАП, е издаден ревизионен акт № Р-16001618006736-091-001/
20.05.2019 г., с който се установило, че счетоводството на ищцовото дружество не било водено при спазване на изискванията на
българското законодателство. Твърди, че в резултат на допуснати счетоводни грешки от ответницата, се стигнало до неправилно
определяне на приходите и от там –
резултата на дружеството за 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., вследствие на
което било и неправилното определяне и невнасяне от дружеството в пълен размер
на дължимите към фиска данъци. Сочи конкретни суми, съответно основания, които
ответницата не била осчетоводила, както следва: за 2013 г.:приходи от получени финансирания от държавния бюджет
(Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда”) – 12431,37 лв.; приходи от
продажба на материали – 136,01 лв.; приходи от лихви – 0,98 лв.; за 2014 г.:приходи от получени
финансирания от държавния бюджет (Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по
труда”) – 3034,63 лв.; приходи от продажба на материали – 3688,16 лв.; приходи
от лихви – 0,32 лв.; за 2016 г.:
приходи от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда”) – 8201,31 лв; за
2017 г. приходи от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по
заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда”) – 26451,72 лв.; приходи от продажба на
материали – 50,01 лв. Ищецът твърди, че вследствие на допуснатата от
ответницата грешка при осчетоводяване и своевременно начисляване на дължимите
суми към бюджета, се ангажирала финансово имуществената отговорност на
дружеството за заплащане на лихви за просрочие в общ размер от 3306,98 лв., от които: за 2013 г. –
1214,52 лв., за 2014 г. – 136,62 лв., за 2016 г. – 1281,21 лв., за 2017 г. –
674,63 лв. Сумата е заплатена от ищеца на 04.06.2019 г., чийто размер
представлява имуществена вреда, причинена на дружеството от ответницата, поради
което същата се претендира ведно с лихви.
Ответницата оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е извършвала счетоводни грешки.
Твърди, че е осчетоводявала всички приходи, за които й е била предоставена
информация, като невключването на посочените от ищеца суми, се дължало на
обстоятелството, че не й били представени счетоводни документи за това. Твърди,
че е имала достъп само до разплащателната сметка на дружеството в банка
„Уникредит Булбанк” АД, а приходите, които не били декларирани, били постъпили
в кредитна сметка на дружеството, до която ответницата нямала достъп. Излага
твърдения, че управителят на ищцовото дружество – Н. Ч., е проявявала груба
небрежност към финансовата отчетност на дружеството, като не предоставяла на
счетоводителя всички документи. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като е приел, че страните по спора са
имали сключен договор, по силата на който ответницата е извършвала счетоводно
обслужване на ищцовото дружество, за периода
от 2012 г. до края на месец май 2019 г., но не би могло да се възложи в тежест
на страната по договора за счетоводно обслужване да извършва дейности, за които
възложителят не й е предоставил нито информация, нито необходимите документи. Предвид
на това съдът е приел, че въпреки че са доказани претърпените от дружеството
вреди, доколкото не е доказано последните да се намират в причинна връзка с неизпълнение на
договорното задължение на ответницата, то последната не дължи обезщетение на ищцовото дружество.
Недоволен от постановеният съдебен акт жалбоподателят твърди, че съдът е предал
превратен смисъл на съдържанието на ангажираните по делото доказателства и
установеното в тях, като неоснователно е дадена тежест на събраните гласни такива, а не
на оборващите ги писмени доказателства –
официални документи. Навеждат се твърдения, че
ответницата е имала
пълномощно и безспорно същата е знаела и
осчетоводила тези документи, но не ги е включила в годишния данъчен резултат и
не ги е декларирала като приход в годишната данъчна декларация на дружеството
за съответните години, което е установено в констатациите на РА, с което се
опровергава твърдението и за незнание, и
непредоставяне на първичните счетоводни документи от дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във
въззивното производство
новооткрити и новонастъпили факти./ В
този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г.,
четвърто г.о. ГК/.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните
такива пред първата инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от
районният съд, поради което не намира за необходимо да я преповтаря, като касаещо същата на
основание чл.272 ГПК препрати
към мотивите на първоинстанционния акт.
Що се касае до
направените правни изводи, настоящият състав не споделя направените такива от
първоинстанционният съд по следните съображения:
Установява се по безспорен начин при съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение –
сключен договор за счетоводно обслужване от 02.04.2012
г., за периода от 2012 г. до края на месец май 2019г.
Претендираните от
ищцовото дружество вреди представляват начислени лихви върху дължим от страната
корпоративен данък за 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., поради
неосчетоводяване в приход от дружеството на суми за лихви, продажба на
материали и финансирания от държавния бюджет, получени на основание сключени
договори с Агенция по заетостта, чрез дирекция „Бюро по труда“. Неосчетоводяване на сумите за посочените
години е установено при извършена ревизия, за която е изготвен ревизионен
доклад № Р-16001618006736-092-001/ 25.04.2019 г. Констатираните с ревизионния акт факти се
считат за доказани при условие, че същият е съставен от компетентен орган в
кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне и че
актът е документиран. Документът не е оспорен от ответната страна, поради което
следва да се приеме за доказано, че е налице неосчетоводяване на посочените суми
за процесните години, които са получени от дружеството на основание
финансирания от държавния бюджет – Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по
труда“, приходи от продажба на материали и приходи от лихви. Неизпълнението на
задължението на дружеството е довело до начисляване на лихви върху дължимия
корпоративен данък, които възлизат на сумата от общо 3306,98 лв., от която за
2013 г. – 1214,52 лв., за 2014 г. - 136,62 лв., за 2016 г. – 1281,21 лв., за
2017 г. – 674,63 лв. Установено е, че посочената сума е заплатена от ищеца в
полза на бюджета. Налице е вреда претърпяна от ищеца в заплатения от него
размер в полза на бюджета.
Спорът се свежда
до това дали е налице неизпълнение от страна на ответника на уговореното
задължение, което от своя страна е довело до настъпване на вреди за ищеца в
претендирания размер.
По силата на сключения
между страните договор за счетоводно обслужване
от 02.04.2012 г., за периода от 2012 г. до края на месец май 2019г.,
ответницата е поела задължението да осчетоводява първичните счетоводни
документи, обективиращи стопански операции, по които ищецът е страна; да
изготвя вторични счетоводни регистри, месечни и годишни отчетни документи за
дейността на дружеството, съобразно Закона за счетоводството и Счетоводните
стандарти. Договореното обуславят
извода, че неправилното изпълнение на
поетите от счетоводителя задължения са довели до констатираните с ревизионен
доклад № Р-16001618006736-092-001/ 25.04.2019 г. неправилно определени приходи
и от там до начисляване на лихви върху дължимия корпоративен данък, които възлизат
на сумата от общо 3306,98лв за периода на ревизията 2013-2017г.
Отвеницата възразява,
че налице виновно неизпълнение на задълженията и доколкото не е имала достъп и
не е знаела за постъпилите суми по
сметката с наредител Агенция по заетостта по програмата, в която дружеството е
участвало, тъй като сумите, постъпващи от Агенция по заетостта са били
превеждани по банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, до
която счетоводителката не е имала достъп, респективно и задължение за
осчетоводява правилно тези преводи.
Настоящият
съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни. В задълженията на
ответницата, в качеството и на счетоводител, е да изпълнява законосъобразно и
добросъвестно поетите с договора задължения. Твърденията и че не е имала достъп
до всички сметките на дружеството в
„Уникредит Булбанк“ АД, включително и до тази, по която са постъпвали суми с наредител Агенция по заетостта по
програмата в която дружеството е участвало се опровергават от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този смисъл
са и показанията на свидетелката М. Й. Л./
без родство/, служител на „Уникредит
Булбанк“ АД, чийто показания съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и
основани на непосредствени възприятия. Свидетелката сочи, че електронното
банкиране, се е извършвало от счетоводителката
М.. Управителката на процесната фирма
е била упълномощила М. да работи по онлай банкирането, като плащанията
са извършвани от последната. Свидетелката сочи, че
М. е била наясно с кредитите на фирмата и техните подновявания, че относно кредитите тя е контактувала със счетоводителката по имейла, както и че не си
спомня някога М. да е искала документи, с които не е разполагала, а дружеството
разполага.
Гореизложеното обуславя извода, че е налице
виновно неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за счетоводно
обслужване. Претърпените от дружеството
вреди се намират в причинна
връзка с неизпълнение на договорното задължение на ответницата, поради което
същата дължи обезщетение на ищцовото дружество в претендирания размер.
Първоинсктанционният
съд е достигнал до различни от изложените правни изводи, поради което решението
на първата инстанция следва да бъде отменено, като вместо това предявените
искове уважени.
С оглед изхода на
спора на жалбоподателят се дължат разноски и пред двете съдебни инстанции,
които предвид фактическата и правна сложност на делото не следва да бъдат
редуцирани в по-ниски размери. Съгласно представения списък с разноски пред
настоящата инстанция, същите възлизат в размер на 366.14лв, от които 300.00
договорен и заплатен адвокатски хонорар и 66.14лв държавна такса, и разноски пред първата инстанция общо в размер
на 851.60лв, съгласно представения списък на л.273 от делото на ПРС.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260627 от 29.09.2020г. постановено по
гр.д.№10493/2019г по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „Надежда
ИН“ ЕООД ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски,
ул.“Преслав“ №9, управлявано от управителя Н. Т. Ч. сумата в размер на 3306,98
лв/ три хиляди, триста и шест лева, и деветдесет и осем стотинки/., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение по договор за
счетоводно обслужване от 02.04.2012 г., за осчетоводяване първични счетоводни
документи и на вторични счетоводни регистри, месечни и годишни отчетни
документи за дейността на дружеството, съобразно Закона за счетоводството и
Счетоводните стандарти, за годините 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „Надежда
ИН“ ЕООД ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление: гр.Раконски,
ул.“Преслав“ №9, управлявано от управителя Н. Т. Ч. сумата от 1 217.74лв/ хиляда двеста и
седемнадесет лева, и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: