Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
Гр. Пловдив, 11.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 701 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК .
Образувано е по жалба на ЕТ „В.Ц.-2012“ представляван от В.А.Ц., чрез адв. Р.Д.,*** срещу Решение № 269/17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите, с което на основание чл. 78, ал.2, т.2 и чл. 80, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ на жалбоподателя се отказва продължаване на срок на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 год. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. „Въча“ - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид“.
По подробни изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 34 от АПК,освен това не е изяснено с какво точно плаващото съоръжение допринася за нарушаване на обществените интереси и до каква степен се създава опасност от влошаването на водите и техните качества.
Поддържа се, че оспореният административен акт е лишен от мотиви като са нарушени изискванията на чл. 35 и чл. 59, ал.2 от АПК.
Претендират се разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГПК . Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В депозирана писмена молба иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Жалбата против Решение № 269/17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите, е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК /актът е съобщен на 13.01.2020г.,а жалбата е подадена на 22.01.2020г./и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните и приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В МОСВ е постъпило заявление с вх.№ ПВ-33/17.06.2015г.,подадено от ЕТ „В.Ц.-2012“/л.57 и сл.от приложеното дело на ВАС/,с което е поискано продължаване срока на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 год.,издадено от министъра на околната среда и водите по чл.46,ал.1,т.1,б.е“ от Закона за водите/ЗВ/ за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. „Въча“ - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид“/л.52 и сл.от приложеното дело на ВАС/.Крайният срок на разрешителното е до 31.12.2015г. В Разрешително №02470015/03.04.2013 са описани параметрите на разрешеното ползване.
Административното производство по описаното по-горе заявление е спряно с Решение № 199/02.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите/л.31 и сл.от приложеното дело на ВАС/ , на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, до приемането на общ административен акт- актуализиран Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. (ПУРБ 2016-2021 г.). Решението е влязло в сила, няма данни по делото, че същото е оспорено от ЕТ „В.Ц.-2012“.
В мотивите на Решение № 199/02.11.2015 г. е посочено, че съгласно чл. 159, ал. 1 и чл. 160 от ЗВ, плановете за управление на речните басейни се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години, като същите, както и актуализирането им се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. В тази връзка, със Заповед № РД-280/04.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите (изменена и допълнена със Заповед № РД-641/28.09.2015 г.) е започнало административното производство по актуализиране на всички ПУРБ, включително и този за Източнобеломорски район на басейново управление. Съгласно същата заповед, директорите на басейновите дирекции са задължени до 15.11.2015 г. да осигурят изработването на проектите на актуализираните ПУРБ, които ще са с период на действие от 2016-2021 г.
Посочено е, че искането за продължаване на разрешителното касае периода на действие на актуализирания ПУРБ за Източнобеломорски район 2016-2021, който е в процес на изготвяне и приемане, като не може да бъде извършена преценката по чл.78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, а именно дали продължаването на срока на действие на разрешителното няма да доведе до нарушаване на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.
Производството за продължаване срока на действие на разрешителното, образувано по заявление вх. № ПВ-33/17.06.2015 г., е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приемане на актуализирания ПУРБ за периода 2016-2021 г. за Източнобеломорския район на басейново управление.
Също така е посочено изрично, че от подаване на заявление с вх. № ПВ-33/17.06.2015 г. на МОСВ, разглежданото разрешителното е в процедура, продължаването му ще приключи с влизане в законна сила на решение за продължаване или за отказ за продължаване на срока на действие на разрешителното. При това положение, докато е в процедура по продължаване срока на действие на разрешителното, титулярят може да се ползва от правата по същото и след изтичане на посочения краен срок на действие (31.12.2015 г.). Съгласно чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ продължаването на срока на действие на разрешителното следва да бъде съобразено с мерките, предвидени в актуализирания ПУРБ за 2016-2021 г. за Източнобеломорски район и на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
Установява се, че Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. (ПУРБ 2016-2021 г.) е приет с Решение на Министерски съвет № 1106/29.12.2016г.
На основание чл. 55 от АПК административното производство е възобновено.
Административният орган, в изпълнение на чл. 55, ал.2 от АПК, е възобновил производството, като е започнал от онова действие, при което е било спряно, а именно преценката на искането съгласно изискванията на чл.78, ал.2 от ЗВ.
В хода на възобновеното административно производство е установено, че молбата за продължаване срока на действие на разрешителното е подадена в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ.
МОСВ с писмо с изх. № ПВ-33/18.11.2019 г. е изискало информация за обстоятелствата по чл.78, ал.2, т.2 и 3 от ЗВ от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БДИБР/.
Директорът на БДИБР е изразил становище с писмо с вх.№ ПВ-33/06.12.2019г.на МОСВ/.л.19 и сл.от приложеното дело на ВАС/, относно изпълнение на условията и задълженията, поставени в Разрешително № 02470015/03.04.2013 год.
Относно актуалната информация по чл. 78, ал.2, т.2 от ЗВ е посочено от БДИБР, че несамоходна плаваща база Б-119 „Давид" попада в повърхностно водно тяло (ВТ) "Язовир Въча" с код BG3MA6001.I33. В Приложение № 1, към раздел 7 на ПУРБ на ИБР за ВТ, с код BG3MA600L133, е предвидена мярка с наименование: „Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване", действие за изпълнение на мярката: „3.Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване".
Във връзка с гореизложеното продължаването на срока на действие на Разрешително №02470015 от 03.04.2013г., с титуляр ЕТ „ В.Ц.-2012“, е недопустимо, съгласно Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район (2016-2021), утвърден с Решение № 1106/29.12.2016г. на Министерски съвет.
Последвало е издаването на оспорения административен акт - Решение № 269/17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите, с което на основание чл. 78, ал.2, т.2 и чл. 80, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ на жалбоподателя се отказва продължаване на срок на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 год. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. „Въча“ - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид“.
Определен е срок от шест месеца, от влизане в сила на решението, за отстраняване на плаващата база от язовир „Въча“ като премахването се извърши по начин, който не създава опасност от увреждане на водния обект, качеството на водата и околната среда.
По делото по искане на жалбоподателя е допусната и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице И.Н.Л., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена с изключение на тези части, в които се формират правни изводи.
Вещото лице е установило,че в чашата на язовир“Въча“ има на различни места построени известен брой обекти, ведно с мемориала на „Антон Иванов", както от източната, така и от западната страна. В язовира има около 20 плаващи бази, разположени на различни места, както и известен брой садки.Специално несамоходният плаващ обект на жалбоподателя се намира в малък залив по левия бряг, отстоящ на около 2000 м от стената. Вещото лице посочва, че дейността на процесната плаваща база е ограничена до лично ползване и отдих.Предвид минималната дейност, теоретично плаващата база не би следвало да е в конфликт с ползването на язовира за питейно–битово водоснабдяване.
На въпроса свързан с това, дали плаващата база е потенциален източник на замърсяване на водите на язовир „Въча“, вещото лице посочва, че конкретната плаващата база не следва да се приема като потенциален източник на замърсяване на водите на язовира от първостепенен характер. От друга страна експертът сочи,че ползването на плаващите бази може да окаже определено влияние върху качеството на водата по физико-химични, микробиологични, евентуално радиологични показатели, като се има предвид, че това се дължи на комплекс от фактори. По предоставени протоколи от изпитване на взети проби от водата се вижда , че преди активния туристически сезон за ползването на плаващите бази има значително завишение от нормата по някои показатели, вкл. микробиологични (коли-титър, коли форми), ортофосфати, нитрити и нитрати, като цяло завишени стойности на амониеви йони. По време на сезона и след него - има занижени стойности. Това предполага, че влиянието за промените в качеството на водата идват от други източници, не от използването на плаващите бази. Тъй като липсват данни за задълбочен, реален и продължителен във времето мониторинг на качествота на водата, не би могло за момента да се отговори категорично с „да" или „не" на въпроса.Вещото лице продължава,че :“Наличието на определен брой обекти в чашата на язовира, както и „недействащата" мина, наличието на селища, заустването на непречистени отпадни води, садките за промишлено рибовъдство, строителството на хотели в Родопите (Пампорово) във водосбора на Широколъшка река, заустващи отпадъчни води без необходимата степен на пречистване, са фактори, които водят да влошаване на качеството на водата“.
При тази фактическа обстановка ,от правна страна се установява следното:
В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
Оспореното Решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 2 вр. чл. 52, ал. 1, т.1, б. «а» от Закона за водите – Министърът на околната среда и водите и при спазване на установените изисквания за форма като съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Не се констатира от настоящия състав на съда да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да сочат на незаконосъобразност на административния акт..Неоснователни са твърденията в жалбата,че оспореното решение е немотивирано и постановено в нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,като напротив ,в същото са изложени подробни мотиви за отказа да се продължи срока на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 год. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. „Въча“ - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид“. Посочени са както фактическите,така и правните основания ,при които е издадено оспореното Решение.
Относно материалната законосъобразност на оспореното решение,съдът съобрази следното.
В настоящият случай ответният административен орган е следвало да прецени /провери/ дали са налице условията, визирани в чл. 78, ал.2 от ЗВ, за да се произнесе по заявление с вх. № ПВ-33/17.06.2015г./, подадено от ЕТ „В.Ц.-2012“", с което се иска продължаване срока на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 г., издадено от министъра на околната среда и водите на ЕТ „В.Ц.-2012 " по чл.46, ал. 1, т. 1, б. „е" от ЗВ във вр. с чл. 56, ал.1 от ЗВ за ползване на повърхностен воден обект с цел - „ изграждане на плаващо съоръжение в язовир „Въча" - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид".
Съгласно чл.78, ал.1 от ЗВ заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1.
В случая крайният срок на Разрешително № 02470015/03.04.2013 г. е до 31.12.2025г., а заявлението за продължаване на срока е с дата 17.06.2015г. следователно е подадено в срок, както правилно е приел и административният орган.
Съгласно чл. 149, ал.1 от ЗВ управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни.
Съгласно чл. 149а, ал.1 от ЗВ при разработване на плановете за управление по чл. 149 се определят: 1. цели за опазване на околната среда;2. води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;3. зони за защита на водите;4. програми от мерки.
Съгласно ал.2 от същата норма при разработване на плановете за управление на речните басейни се извършва характеристика на района за басейново управление.
Установи се по делото, че Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район 2016-2021г./ПУРБ 2016-2021г./ е утвърден с Решение № 1106 от 29.12.2016г. на МС.
В ПУРБ 2016-2021 г., язовир „Въча" е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло с код BG3MA600L133, с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние /Приложение 11, Раздел 1/.
Водно тяло „Язовир Въча" е включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, с код на зоната за защита BG3DSWMA600L133 /Приложения №№ 1 и 10 към Раздел 3 от ПУРБ 2016-2021 г./.
За водно тяло „Язовир Въча" в ПУРБ 2016-2021 г. е поставена екологична цел „постигане на добро състояние по амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването му" /Приложение 1 към Раздел 5/.
В Програмата от мерки на ПУРБ 2016-2021 г. /Раздел 7 от ПУРБ 2016-2021 г./, за водно тяло „Язовир Въча" са предвидени следните мерки и действия, имащи отношение към настоящото ползване: Мярка «Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване» (код DW4), с действия за изпълнение на мярката:„3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW4 3); 4. «Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване " (код DW_4_4)».
Съгласно чл. 78, ал.2, т.2 от ЗВ, административният орган по чл. 52, ал.1 от ЗВ следва да откаже продължаване на срока на действие на разрешителното, когато това би било в нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.
Относно изискването на чл. 78, ал.2, т.2 от ЗВ съдът намира следното: Срокът на действие на Разрешително № 02470015/03.04.2013 г., издадено от министъра на околната среда и водите не може да бъде продължен съгласно ПУРБ 2016-2021г., тъй като от доказателствата по делото и приетата СТЕ се установи, че плаващо съоръжение в язовир „Въча" - несамоходна плаваща база Б-119 „Давид", е несъвместимо с изискванията заложени в ПУРБ 2016-2021 г , тъй като създава потенциална опасност от нарушаване на условията на ПУРБ 2016-2021 г. Процесната плаваща база е потенциален източник за замърсяване на язовирните води, тъй като обектът е ситуиран във водите на язовира. Не се спори, че достъпът до този обект е неограничен, ползва се за отдих, за туризъм. От СТЕ се установи, че отпадните води се извеждат в плаващи контейнери, които периодично се извозват за пречистване от оторизирано лице извън акваторията на язовира. Този факт не изключва възможността от потенциално замърсяване, тъй като са възможни аварии, недобросъвестно поведение от страна на лицата, посещаващи базата или от лицата, ползващи базата. От приетата по делото СТЕ се установи, че теоретично плаващата база е потенциален източник на замърсяване. Ползването на плаващите бази може да окаже определено влияние върху качеството на водата по физико-химични, микробиологични, евентуално радиологични показатели, като се има предвид, че това се дължи на комплекс от фактори.
Следва изрично да се посочи, че потенциалната опасност не подлежи на доказване. Административният орган с оспореното решение е предприел превантивни мерки по опазване на водите на язовир «Въча», в изпълнение на изискванията на 116, ал.1, т.1 и чл. 119, ал.2 и ал.4 от ЗВ. В оспорения административен акт не се излагат съображения за установено замърсяване от процесния обект, за да бъдат доказвани и установявани в хода на съдебното производство. Язовир «Въча» е определен в ПУРБ-ИБР /2016-2021/ като водно тяло, което се предвижда да бъде използвано за питейно-битово водоснабдяване. Всяко потенциално замърсяване би довело до нарушаване на предвижданията на плановите предвиждания, а именно използването за питейно-битово водоснабдяване.
Продължаването на срока на действие на разрешителното на жалбоподателя би било в нарушение не само на нормативните разпоредби и плановите предвиждания, както се коментира по-горе в настоящото изложение, но ще накърни и обществените интереси.
За да се охрани обществения интерес ,мерките трябва да осигурят постоянно питейно-битово водоснабдяване и да предотвратят замърсяването на водите на язовир «Въча». Чрез прилагането на мерките на ПУРБ-ИБР 2016-2021 се осигурява постигане на целите на плана за добро състояние на язовир «Въча» чрез намаляване на натоварването от човешка дейност и се гарантира използването на водите за питейно-битово водоснабдяване, съгласно изискването на чл. 116, ал.1 от ЗВ.
Съдът намира, че оспореното по делото решение се явява издадено при спазване на принципа за съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, според която норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен, че лишава жалбоподателя от възможността да ползва язовир "Въча" за отдих, спорт и туризъм, посредством несамоходна плаваща база Б-119 "Давид", оспореното решение не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя, нито пък го лишава от възможността да осъществява стопанска дейност по друг начин.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ /ЗПП/.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В.Ц.-2012“ представлявано от управителя В.А.Ц., чрез адв. Р.Д.,*** срещу Решение № 269/17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите.
ОСЪЖДА ЕТ „В.Ц.-2012“ представляван от В.А.Ц.,
чрез адв. Р.Д.,*** да заплати в полза на
Министерството на околната среда и водите сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: