Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260705 19.11.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На десети ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 4144/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на Г.И.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, Булстат *, представлявана от И.Й., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 300 часа извън времето на дежурство за периода от 28.05.2017
г. до 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й плащане.
Ищецът чрез
процесуалните си представители твърди, че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 30 минути преди да встъпи в дежурство, през което
време изпълнявал
служебните си задължения да се
подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в
инструктажа, а след приключване на
дежурството оставал още 45 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на
територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 15 минути не е било вземано предвид от работодателя и
не е формирало трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата
е бил отчитан само половин час от това
допълнително отработено време.
Ответникът чрез процесуален представител
е посочил, че исковете са неоснователни. Посочено е, че времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от
работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Изложено е, че
посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или
90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща
от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости
е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените
почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и нормативно определените
часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал.
7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне
на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото,
установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните
съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността надзирател в затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас в
периода март – 30.09.2017 г., а след това до подаване на исковата молба –
длъжността командир на отделение в същото затворническо общежитие. Страните не
спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Приложени са заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със
заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в
които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време.
В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед
№ 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време
за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в
8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени –
дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени
от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено
началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди
началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е
представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която
е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена
е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е
наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в ЗО Дебелт към Затвор
Бургас да е в рамките на 30 минути, а при 8-часови смени – 15 минути.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че
през процесния период за ищеца са отчетени 227 24-часови смени. Вещото лице
също така е установило, че за периода от 28.05.2017 г. до 01.07.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за
дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба в начислените и изплатените суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за
34 броя 24-часови смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера
на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи
допълнително трудово възнаграждение в размер на 1395,61 лева.
Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице К. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси.
Събрани по делото са гласни
доказателства. Свидетелят Я.Ж.е посочил, че работи в Затвора на длъжност началник
сектор Затворническо общежитие Дебелт и познава ищеца, който първоначално бил
надзирател, а след това командир на отделение. Инструктажът започвал в 8.00
часа и продължавал 10 минути. Надзирателите започвали работа от 8.00 часа и
приключвали в 8.30 часа на следващия ден при 24-часовите постове. Свидетелят
Иван Колев е посочил, че с ищеца са колеги. Командирът идвал по–рано от
надзирателите – към 7.45 часа, за да направи проверка на състава. След края на
смяната на следващия ден се налагало да остане до към 9 часа, за да изпълни
задълженията си по сдаване на поста и предаване на оръжието.
При така събраните доказателства съдът
намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра
на правосъдието, в които е отбелязано
също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (същото
е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал.
1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 24-часови дежурства по график, както и че регламентираното му
работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на
следващия ден. От събраните гласни доказателства се установява, че
надзирателите в ЗО „Дебелт“ напускат работа в 8.30 ч. Съдът счита, че това е
времето, което следва да се признае за допълнително отработено за периода от
28.05.2017 г. до 30.09.2017 г., когато ищецът е изпълнявал длъжността
надзирател. След това е преназначен на длъжност командир на отделение, като за
съда се налага извод от събраните гласни доказателства, че се установяват
допълнителни 5 минути преди дежурство, които следва да се добавят, тъй като регламентираното
работно време при 24-часово дежурство е от 8 часа до 8 часа на следващия ден. Ето
защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на
дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 30 минути, които са
необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и които са
включени в отработеното време, а за командир на отделение се установяват и още
5 минути преди началото на дежурството – общо 35 минути.
Ето защо съдът намира, че са
установени по делото общо 30 (до 30.09.2017 г.) и 35 минути (след тази дата), включени
в отработеното време извън регламентираното работно време. Не се спори,
установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 г. са заплащани по 30
минути за 24-часови смени, поради
което за този период претенцията е неоснователна.
Като взе предвид заключението на вещото
лице на броя на положените през годините смени, както и размера основното
трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:
За
2017 г. от 28.05.2017 г. до 30.09.2017 г. ищецът е положил 31 смени по 24 часа,
а за периода 01.10.2017 г. - 31.12.2017 г. – 20 смени. Средното почасово възнаграждение,
увеличено със 150 %, е в размер на 6,24 лева на час. Задължението за посочения
период е в размер на общо 169,10 лева за общо 27 часа и 10 минути извънреден труд.
За
2018 г. ищецът е положил 65 смени по 24 часа. Средното почасово възнаграждение,
увеличено със 150 %, е в размер на 7,26 лева на час. Задължението за посочения
период е в размер на общо 275,88 лева за общо 37 часа и 55 минути извънреден
труд.
За
2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 34
дежурства по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е
в размер на 8,12 лева на час. Задължението за посочения период е в размер на
общо 161,05 лева за общо 19 часа и 50 минути извънреден труд.
С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от общо 606,03 лева за 84 часа и 55 минути
извънреден труд.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
претенцията в размер на 151,51 лева.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
49,50 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 220 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева