Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 13.08.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на тринадесети август, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Мирослав
Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 1959 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 , вр. с чл.433, ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от К.Б.Н.- М., действаща чрез
пълномощника-адв.Н.П.Т.срещу Постановление от 29.11.2019г. на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 по описа на КЧСИ, с което
е отказано прекратяване на изп.дело №
20198410402995/2019, на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
Частната
жалбоподателка заявява искане за отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно. Поддържа, че от нейна страна са изплатени преди образуване
на изпълнителното производство сумите, признати за дължими на взискателя
„Топлофикация София“ ЕАД с влязлото в сила съдебно решение. И именно:
сумата от 2 529,03лв.- стойност на
потребена топлинна енергия и сумата от 15,64лв.- такса за отчитане на уредите
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 29.06.2016г.- до
окончателното изплащане и сумата от 15,64лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия и сумата от 1,45лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 15.64лв., както и разноските за исковото
производство от 743,31лв. и за заповедното производство от 389,09лв. Твърди, че
от диспозитива на съдебното решение и издадения въз основа на него изпълнителен
лист е видно, че законна лихва е присъдена само върху главницата от 15,64лв. ,
но не и върху главницата от 2 529,03лв. Ето защо, счита, че с извършеното
от нея плащане на сумата от 3 700,00лв. на дата 14.05.2019г. по банковата
сметка на кредитора –взискател „Топлофикация София“ ЕАД от нея са погасени всички задължения по влезлия в сила съдебен
акт. Възразява, че след като върху главницата от 2 529,03лв. не е
присъдена законна лихва, не дължи и претендираната от взискателя сума от
736,36лв. като законна лихва върху посочената сума от 2 529,03лв. С изложените доводи жалбоподателката мотивира
искането си за отмяна на обжалваното постановление. Заявява искане за
присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство.
Насрещната
страна по жалбата- взискател
в изпълнителния процес „Топлофикация София“ ЕАД – не заявява становище по
жалбата.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ, с които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20198410402995 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ е
образувано по молба от 09.08.2019г. на взискателя ,,Топлофикация София“ ЕАД –
за събиране на сумата от 736,36лв. , представляваща остатък от дължима сума ,
представляваща законна лихва, присъдена с изпълнителен лист от 22.07.2019г., издаден по гр.дело № 35722/2016г.
по описа на СРС.
Към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен и изпълнителния лист от 22.07.2019г., с който К.Б.Н.-М. е
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД : сумата от 2 529,03лв.-
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.01.2013г.- 30.04.2015г. за
топлоснабден имот- ап.№ 84 в гр.******, сумата от 15,64лв.- такса за отчитане
на уреди за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва от
29.06.2016г.- до окончателното изплащане, сумата от 15,64лв.- обезщетение за
забава върху главницата за периода 30.06.2013г. до 19.04.2015г. и сумата
от 1,45лв.- представляваща лихва за
забава върху главницата от 15,64лв за
периода 30.06.2013г. до 19.04.2015г.
С молба от 10.09.2019г.
от длъжника в изпълнителния процес К.Б.Н.-М. е заявено искане за прекратяване
на изпълнителното производство, поради плащане на задълженията към взискателя с
извършен банков превод по банковата сметка на взискателя на общата сума от
3 700,00лв. на дата 14.05.2019г. С
молбата длъжника оспорва дължимостта на сумата от 736,36лв., посочена в съобщението
за образуване на изпълнителното дело , изпратено до него, с възражението, че върху главницата от 2 529,03лв. не е
присъдена законна лихва с влязлото в сила решение. Към молбата от 10.0.2019г. от длъжника е
приложено и платежното нареждане за сумата от 3 700,00лв. преведена по
сметка на взискателя на дата 14.05.2019г.
С молба от 30.09.2019г.
от взискателя е заявено възражение срещу искането на длъжника за прекратяване
на изпълнителното производство. Взискателят твърди, че с влязлото в сила
решение е присъдена законна лихва и върху двете главници, поради което
платената от длъжницата сума от 3 700,00лв., /което плащане на посочената
сума взискателят не оспорва/, не е достатъчна да покрие целия размер на
задължението.
С обжалваното
постановление е отказано прекратяване на изпълнителното производство на
основанието по чл.433,ал.1, т.1 от ГПК, с мотива, че задължението за сумата от
736,36лв. не е платено, като не са платени и таксите и разноските по
изпълнителното производство.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното постановление е законосъобразно и правилно и като
такова- следва да бъде потвърдено , а жалбата срещу него- оставена без
уважение, като неоснователна, по следните съображения: Нормата на чл.433,ал.1
от ГПК изрично и лимитивно изброява хипотезите, при които изпълнителното
производство се прекратява. Хипотезата
на т.1 на ал.1 на чл.433 от ГПК, на която се позовава жалбоподателката- длъжник
в изпълнителния процес, изисква наличие на издадена и надлежно заверена от
взискателя разписка или квитанция от пощенска станция или писмо от банката, от
които да е видно, че сумата по изп.лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното дело.
В конкретния случай представеното
от жалбоподателката платежно нареждане от 14.05.2019г., с което по сметката на взискателя е внесена от
нея сумата от 3 500,00лв. - преди образуване на изпълнителното
производство на 09.08.2019г., не представлява документ, визиран от нормата на
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Този документ не представлява разписка за плащане ,
изходяща и надлежно заверена от взискателя, нито документ /писмо/, изходящо от
банката и удостоверяващо плащане на всички суми по изп.лист по сметката на
взискателя, доколкото част от сумите по изп.лист не са точно определени и
посочени по размер , а размерът им е
определяем, с оглед момента на окончателното заплащане. Нещо повече,
дори да се приеме, с оглед изричното признание на взискателя със становището му
от 30.09.2019г., че платежното нареждане може да бъде ценено като документ по
смисъла на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК- като такъв, изходящ от банката и
удостоверяващ плащане по сметката на взискателя на сумата от 3 700,0лв.,
то при наличие на изрично заявено от взискателя оспорване, че това плащане
покрива целият размер на дълга- главници ,законни лихви от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- до окончателното изплащане и законни лихви за
забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД , натрупани
за времето преди и до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, при
съобразяване на горепосочения факт, че
част от сумите са определяеми, а не са с конкретен размер, не може да се приеме, че в случая е налице
предпоставката по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Спорът между страните относно това кои от вземанията на взискателя и в какъв
размер са погасени чрез плащане след влизане в сила на изпълнителното основание
не може да бъде разрешен както от съдебния изпълнител,тъй като е извън неговите
правомощия, така и от настоящия съдебен състав, доколкото дължимата от съда
проверка е ограничена само до преценка законосъобразността, респ.-
незаконосъобразността на актовете и действията на съдебния изпълнител в рамките
на принудителното изпълнение. Спорът относно твърдяната недължимост на
процесната сума от 736,36лв., представляваща законна лихва и предмет на принудително събиране, която
недължимост е обоснована от длъжника с плащане след влизане в сила на
изпълнителното основание, следва да бъде разрешен по общия исков ред- с иска по
чл.439 от ГПК. А спорът относно волята на съда, постановил съдебния акт и в
частност – дали тази воля на съда включва признато вземане за законна лихва и
само върху едната или върху двете главници, отново не може да бъде разрешен в
рамките на изпълнителния процес, тъй като редът за разрешаване на този спор е
установеният от нормата на чл.251 от ГПК, като искането по чл.251 от ГПК следва
да бъде заявено до съда, постановил съдебното решение.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не се доказва
наличието на твърдяното от жалбоподателката основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, поради което
законосъобразно с обжалваното постановление искането й за прекратяване на
изпълнителния процес е оставено без уважение.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата, подадена от К.Б.Н.- М., действаща чрез пълномощника-адв.Н.П.Т.срещу
Постановление от 29.11.2019г. на ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 по описа на КЧСИ, с което е отказано
прекратяване на изп.дело № 20198410402995/2019, на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.