№ 11382
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110148202 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. И. С., ЕГН
**********, с адрес в .., чрез пълномощника й адв. И. И. Г., със съдебен адрес в ..., против
„Деметра Typс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от Н.Н. А. – управител, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 369 ТЗ вр. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП за
сумата от 12500 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, и сумата от 2640,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, консумативи и лекарства, в
резултат на неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника / неосигуряване
безопасни условия за качване на пътниците в превозното средство/ по договор за превоз на
пътници от ... и обратно, ведно с мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуално
предявява искове по чл. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за за сумата от 12500 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
сумата от 2640,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за болничен престой, консумативи и лекарства, ведно с мораторна лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2023г., ищцата, заедно с родителите си са
заминали на екскурзия до връх Бузлуджа, организирана от „Българска социалистическа
партия“ по повод нейния празник. Излага, че за пътуването бил осигурен частен транспорт
от БСП и осъществен от ответното дружество „Деметра Typс“ ООД с бус марка „Мерцедес
Бенц“ Модел 518 CDI SPRINTER КА 43, с рег.№ ... На връщане от връх ..., автобусът спрял
да се движи, като била установена повреда на съединителя. Твърди, че водачът на автобуса
принудил пътниците да слязат от превозното средство и да бутат, като след потеглянето на
буса последните е трябвало да се качат в движение. Около 18:50 автобусът бил спрял за
трети път и пътниците, включително ищцата, са били принудени да го бутат и да се качат в
движение. Поддържа се, че в момента на качването в автобуса, при стъпването на
степенката, ищцата се е подхлъзнала и е паднала. Твърди се, че ищцата и родителите й са
слезли от повредения автобус, като са спрели друг автобус, който ги е откарал в гр. София,
1
където са посетили Клиника по ортопедия и травматология към Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД- София. При прегледа на
ищцата била установена бималеоларна фрактура на дясна глезенна става и разкъсани
сухожилията, което наложило хоспитализацията й, извършена й е операция и й е поставена
метална остеосинтеза. Вследствие на травматичното увреждане ищцата претърпяла болки и
страдания, които продължавали и към момента на подаване на исковата молба в съда.
Твърди, че в продължителен период от време била неработоспособна и в невъзможност да се
грижи сама за себе си. Посочва, че лечението й е наложило заплащането на парична сума от
2640,42 лв. за болничен престой, консумативи и лекарства. Моли за уважаване на
предявените искове с присъждане на съдебни разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за допускане на разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около
настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди. Моли за допускането на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави
искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи свидетелство за преминат
годишен технически преглед на процесния бус, както и сервизната му книжка. Прави
доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи. Направено е искане по чл. 219 ГПК за
конституиране по делото като трето лице – помагач на страната на ответника на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД.
В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба. Моли да бъде изискана справка от тел. 112 във
връзка обаждане от телефон ... от 29.07.2023 г. за установяване подадения сигнал за
пострадалата ищца. Моли за допускане на двама свидетели за установяване фактите относно
процесната злополука и за преживените неимуществени вреди от ищцата.
В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли да се приеме като доказателство по делото представения от третото лице
– МВР, Дирекция „Национална система 112, Районен център 112 – София, оптичен носител.
Моли за уважаване на исковата претенция. Процесуалният представител на ищеца
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.
А. Ч., с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на
25.07.2023 г. бил сключен договор за превоз на пътници между ответника и ГС на БСП –
София, РС на БСП – Банкя, с оглед което ответникът е следвало да осигури превоз на
пътници по маршрут Банкя – Бузлуджа – Банкя на 29.07.2023 г. Оспорва да е била
реализирана процесната злополука с участието на ищцата. Оспорва ищцата да е получила
процесните увреждания, респективно – оспорва да е настъпила злополуката по описания
начин в исковата молба. Възразява срещу твърденията на ищеца, че водачът на превозното
средство е принудил пътниците да слязат и бутат автобуса. Твърди, че не носи отговорност
за увреждането на ищцата, доколкото последната е виновна за причиняването му. Оспорва
твърдението, че автомобилът е бил технически неизправен. Моли за отхвърляне на исковете
с присъждане на сторените разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено
искане за допускане на двама свидетели при режим на призоваване за установяване на
виновното поведение на ищцата и за оборване на твърденията, свързани с движението на
превозното средство, бутането на микробуса от пътниците, респективно участието на
ищцата в това действие.
В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
2
представител, поддържа отговора на исковата молба и не възразява срещу допълнителни
доказателствени искания на ищеца, направени в о.с.з.
В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърлянена исковите претенции.
По делото е постъпила молба от МВР, Дирекция „Национална система 112, Районен
център 112 – София, с вх. № 143540/30.04.2024 г. с приложен диск, съдържащ 7 бр.
звукозаписа на телефонни обаждания, от които 5 бр. от телефонен номер ..., от лице,
представило се за Е. С., и 2 бр. от телефонен номер **********, от лице, представило се за
С.В..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 369 ТЗ вр. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП, съединени
в условията на евентуалност с икове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
С доклада по чл. 146 ГПК по исковете с правна квалификация по чл. чл. 42, ал. 1
ЗАвтП е указано в доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на договор за
превоз на пътници по линия Банкя – Бузлуджа – Банкя, осъществен на 29.07.2023 г.;
увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е
качвал в превозното средство поради неизпълнение на задължението си за осигуряване на
възможност за безопасно качване и слизане на пътниците, както и вид и размер на вредите.
По евентуалният иск в тежест на ищеца е да установи предпоставките по чл. 49 ЗЗЗД, а
именно: причиняването на вреди – имуществени и неимуществени, както и техният размер;
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД.
В тежест на ответника е възложено да докаже наличието на виновно поведение на
ищцата, станало причина за настъпване на увреждането.
С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че на 25.07.2023 г. е
сключен договор за превоз на пътници между ответника и ГС на БСП – София, РС на БСП –
Банкя, по силата на който ответникът е следвало да осигури превоз на пътници по маршрут
Банкя – Бузлуджа – Банкя на 29.07.2023 г. Същото се потвърждава и от приетия като
писмено доказателство Договор за превоз на пътници от 25.07.2023 г., сключен между
„Деметра Турс“ ООД и ГС на БСП – София за РС на БСП –Банкя, видно от който ответникът
е поел задължение да извърши превоз на 29.07.2023 г. по маршрут Банкя – Бузлуджа –
Банкя, осигурявайки 20-местен микробус. Съгласно Списъка за Бузлуджа – 29.07.2023 г.
отговорност на екскурзиятас е М. А. Б., като в същия фигурира и името на ищцата под № 5.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.К.В., И.ка Л. И. / майка на ищцата/ и М. А. Б..
От свидетелските показания на Н.К.В. се установява, че на 29.07.2023 г. е проведено
пътуване до Бузлуджа във връзка организирано тържество от Районния комитет на БСП –
Банкя. Свидетелства, че имало организиран транспорт от центъра на Банкя до връх
Бузлуджа. Навръщане, при Карлово, имало проблеми с превключването на скоростите на
автобуса. Установява се, че шофьорът на автобуса е казал на пътниците „слезте да бутате, за
да можем да тръгнем“. Част от пътниците слезнали да бутат автобуса, след което, докато
автобусът е бил в движение, пътниците са се качвали в същия през втората входна врата,
откъм салона на автобуса. Установява се, че сред лицата, помогнали да избутат автобуса,
била и ищцата, като същата е бутала автобуса откъм дясната врата към салона и когато
шофьорът на автобуса им е давал знак, ищцата се е качвала първа в автобуса. След първия
път, когато имало проблеми с превключването на скоростите, пътниците сами са слизали, за
да бутат автобуса, като при тръгването на последния скоростта е била 20 км/ч. Пътниците са
3
се качвали в автобуса с леко тичане. Тези действия били повторени 3-4 пъти, като на
последния път, на един баир преди с. Мирково, в посока гр. София, при качване в запаления
автобус / хванала се е за дръжката, кракът й бил на степенката/ ищцата е изпищяла и
паднала. Свидетелят е видял, че кракът на ищцата бил в извъртяно положение, на една
страна, а ищцата се е държала за него и плачела. Впоследствие, с помощта на пътник от
автобуса, е качил ищцата в друг автобус, който е закарал последната до София заедно с
майка и баща й.
От свидетелските показания на И.ка Л. И. / майка на ищцата/ се установява, че на
връщане от екскурзия до Бузлуджа шофьорът на автобуса е казал, че бусът се е развалил,
като е казал „Слизайте да бутате“ и след това в движение са се качвали пътниците. На третия
път ищцата е слязла да бута автобуса с друга част от пътниците, като трасето е било
нанагорно. След това шофьорът им е указал да се качват в движение в автобуса, като ищцата
е дошла до вратата, хванала се е за дръжката, кракът й бил на степенката, след което рейсът
я е повлачил и тя е паднала. След падането шофьорът е казал ищцата да бъде качена в
автобуса, като последният бил малък и тесен. Зад процесния бус спрял по-голям автобус,
като шофьорът на същия предложил да ги закара. Ищцата, заедно с родителите си, била
закарана до Джъмбо, откъдето била взета от линейка и приета в 20:25 ч. в „Св. Анна“. След
като свидетелят е пристигнал в болницата, е бил уведомен от доктор Тимушев, че ищцата
ще бъде оперирана. От показанията се установява, че ищцата е била оперирана на третия ден
от престоя си в болницата, като е била изписана 7-10 дни след това. След прибирането й
вкъщи свидетелят е посещавал ищцата веднъж на ден, като посочва, че ищцата е плака от
болка. След операцията ищцата изпитвала болки в продължение на 4-5 месеца, не е могла да
стъпва на крака, ходела е ботуш и стегнат чорап, като и към настоящия момент ползва
последния по лекарско предписание. Ищцата е спряла да носи ботуша на третия месец след
операцията. По време на възстановителният период майката на ищцата й е помагала вкъщи.
След 3-4 месец ищцата е започнала да ходи с патерици. Кракът на ищцата е бил подут, като
е следвало да го държи нависоко, за да спадне отокът. След злополуката ищцата не е могла
да работи, като от м. декември е започнала наново.
От свидетелските показания на М. А. Б. се установява, че същата е била отговорник на
групата за ежегодната екскурзия до Бузлуджа, за провеждане на тържество на БСП на 29.07.
Навръщане от Бузлуджа шофьорът на буса е направил многократни опити да включи
скоростите, но безуспешно. Помолил е мъжете да слезнат да бутат буса, като с тях слязла и
ищцата. След потегляне на автобуса имало и следващи пъти, в които пътниците се е
налагало да слязат да бутат, след което шофьорът е казвал „Готово, да се качват“ и
свидетелят ги е привиквал. След оказване на помощ за бутане на буса ищцата се е затичала,
за да се качи на автобуса, но преди да стъпи на степенката, се е подхлъзнала и паднала до
задната гума.
Поради наличие на противоречие на свидетелските показания в едната им част при
разпита на свидетели е направена очна ставка между свидетелите Н.В. и М. Б.. При същата е
налице отново противоречие между показанията на двамата свидетели относно
позиционирането на ищцата към момента на злополуката. Съгласно показанията на Н.В. в
този момент ищцата се е била хванала за дръжката и стъпила на степенката на автобуса, а
според М. Б. – ищцата не е била стъпила на степенката. И двамата свидетелстват, че след
бутане на процесния автобус, ищцата се е затичала, за да се качи в последния, при което е
паднала.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, видно от което към
датата на процесното събитие автобусът е бил технически изправен. Няма данни да са
сменяни части след 29.07.2023 г. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че след
настъпване на процесното събитие няма как да бъде установено дали е правен ремонт на
превозното средство, респ. – дали са подменяни елементи, от представените по делото
документи. Следвало е да бъде извършен оглед веднага след процесната злополука, за да се
установи състоянието на МПС. Установява се единствено подмяна на горна помпа на
съединител. Няма данни за увреждане на скоростната кутия. Описаната повреда в работата
4
на съединителя е възможно да се получи вследствие на дефектирал детайл.
Следователно от заключението на вещото лице не може да се установи категорично
дали в действителност процесното МПС е било изправно към датата на процесната
злополука и дали е имало повреда в скоростната кутия. От свидетелските показания обаче
безспорно се установява, че на връщане от вр. Бузлуджа, малко след Карлово, се е проявил
неколкократно проблеми с превключването на скоростите на превозното средство.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно, пълно и ясно изготвено. От същото се установява, че ищцата е
получила следното увреждане „Закрито, друстранно, глезенно счупване на дясната
подбредрица“. Болките, получени от процесното счупване, са продължителни със седмици и
с висок интензитет. Само по себе си, счупването води до временна неработоспособност, тъй
като се налагало обездвижване за период от 45 дни, следван от щадящ режим на натоварване
на крака за срок от около 2 месеца. Обичайно необходимият период за пълно физическо
възстановяване на долния крайник е 4-5 месеца. Установява се още, че оперативната
корекция / поставяне на остеосинтезни материали/ е била необходима намеса за лечението на
ищцата и е улеснила по-бързото зарастванр на отчупените глезени, без риск за допълнително
разместване. От образните изследвания се установява не само счупването, но е механизмът
на получаването му – т. нар. „супинация“, а именно – обръщане на стъпалото отвън навътре.
Приемът на описаните в исковата молба лекарства – Ендотелон табл. 150 мг, Веносмил капс.
200 мг, Клексан 25 бр., е във връзка с претърпяното увреждане на ищцата и представлява
част от проведеното лечение за задължително обездвижване на долния крайник.
Предписаното лечение е профилактично с цел възпрепятстване на появата на възпалителни
процеси в съответните големи кръвоносни съдове на долния крайник и на
тромбообразуване, в това число – предотвратяването на развитие на животозастрашаваща
тромбоемболия. Срокът за пълно възстановяване с възможност за физическо натоварване на
левия долен крайник е около 4-5 месеца. В открито съдебно заседание вещото лице е
изслушано, като същото е посочило, че по принцип при рентгенография не може да се
установят скъсани сухожилия. В настоящия случай наличието на такива се установява с
оглед спецификата на травмата, а именно – „счупването е в места, където се залавят
сухожилията“. Не е било необходимо назначаването на ЯМР, за да се установят скъсвания на
сухожилията, тъй като съгласно вещото лице не е възможно при таква травма да няма
разкъсване.
По делото е представената молба от МВР, Дирекция „Национална система 112,
Районен център 112 – София, с вх. № 143540/30.04.2024 г. с приложен диск, съдържащ 7 бр.
звукозаписа на телефонни обаждания, от които 5 бр. от телефонен номер ..., от лице,
представило се за Е. С., и 2 бр. от телефонен номер **********, от лице, представило се за
С.В.. От звукозаписите се установява, че до център „112“ е подаден сигнал от Е. С. за
процесното увреждане / счупен десен крак, фрактура на глезена/, настъпило по време на
екскурзия до вр. Бузлуджа, като е била свързана със Спешна помощ. Указано й е да изчака
медицински екип на „Джъмбо“, на „Ботевградско шосе“, когато се освободи такъв. С
последващи обаждания е уточнено след колко време ищцата ще бъде в паркинга на магазин
„Джъмбо“, където ще изчака линейка на Спешна помощ, като диспечърът на „112“ е предал
информацията на екипа на СП. Установява се, че ищцата е била превозена с автобус до
уговореното място, като ищцата е информирала неколкократно „112“ за местоположението
му спрямо крайната точка, на която е изпратена екип на СП.
От приложената по делото епикриза се установява, че Е. И. С., е постъпила на
29.07.2023 г., 21:48 ч., за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св.
Анна“, като е поставена диагноза „Фрактура бималеолирис крурис дек. РСОМ S82.80
Счупвания на други части на подбредрицата, закрито“. Извършена й е операция „открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“, като фрактурата е
репонирана и фиксирана със заключваща плака и винтове; поставен е 1 бр. малеоларен винт.
На ищцата е предписана антикоагулантна профилактика до 30-ия следоперативен ден с
Фраксипарин 0,4, след което да се продължи с Нар Аспин Н за два месеца. Предписана й е
5
употребата на помощни средства за предвижване без натоварване на оперирания крак.
Ищцата е била изписана на 04.08.2023 г.
По делото е приложен фискален бон от 14.08.2023 г., установяващ закупуването на
ботуш на стойност от 198 лв.; фискален бон от 04.08.2023 г., установяващ закупуването на
Ендотелон табл. 150 мг, Веносмил капс. 200 мг, Клексан 25 бр., на обща стойност от 247,62
лв. Същите са били предписани на ищцата от лекар ортопед- травматолог. По делото е
приложена и фактура от 01.08.2023 г. на стойност 2160 лв. / с ДДС/, ведно с касов бон от
същата дата, издаден от УМБАЛ „Св. Анна“ за медицинско изделие, както и фактура от
04.08.2023 г. на стойност 34,80 лв. за потребителска такса за пациен Е. И. С., ведно с касов
бон от същата дата, издаден от УМБАЛ „Св. Анна“. И в двете фактури е отбелязано, че
сумите са заплатени в брой. От Декларация 2-ра КОТ се установява, че ищцата е закупила
следните медицински изделия – комплект от титаниева, заключваща 1/3 семитуболарна
плака и винтове / 1480 лв./, и голям остеосинтезен пакет / 680 лв./ Общо направените
разноски във връзка процесното увреждане са в размер на 2640,42 лв., като с оглед
приложените по делото писмени доказателства и заключеното на вещото лице по обсъдената
по-горе СМЕ се установява, че сторените разходи за болничен престой, медицински изделия
и лекарства са във връзка процесната травма на ищцата на десен крак.
При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗАвтП превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или
психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато
пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е
предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите. Не е спорно между страните
по делото, че ответникът е осъществил автобусен превоз на пътници по маршрут Банкя –
Бузлуджа – Банкя на 29.07.2023 г., като от анализираните доказателства по делото се
установи, че ищцата е била една от пътниците. По делото беше доказано и че поради
проблем с превключването на скоростите процесното МПС не е могло да потегли и водачът
му е казал на пътниците да слязат и да бутат буса, докато не тръгне на собствен ход. Същото
се е повторило 3-4 пъти. Сред пътниците, слезнали да помогнат, е била и ищцата.
Установява се, че в моментите, в които бусът е потеглял след помощта на пътниците да бъде
поставен в движение, шофьорът е указвал да се качват, докато превозното средство е било в
движение. От свидетелските показания не се установи с точност дали преди падането си
ищцата е била стъпила на степенката на автобуса или не. В тази връзка съдът счита, че това
обстоятелство не е ключово, доколкото от значение в случая е, че на ищцата й се е наложило
да се качи в автобуса, докато същият се е движел, което, само по себе си, е опасно. Поради
това е налице неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника, тъй като
водачът на автобуса, изпълняващ превоза, в нарушение на разпоредбите на чл. 369 ТЗ и чл.
42, ал. 1 ЗАвтП, е привел превозното средство в движение преди да се увери, че пътниците
са се качили безопасно.
В резултат на същото за ищцата са произтекли описаните в исковата молба вреди,
изразяващи се в увреждане „Закрито, друстранно, глезенно счупване на дясната
подбредрица“. На ищцата й е се наложило да бъде проведено оперативно лечение „открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“, като фрактурата е
репонирана и фиксирана със заключваща плака и винтове; поставен е 1 бр. малеоларен винт.
Възстановителният период на ищцата е продължил 4-5 месеца, като в този период е
изпитвала болка и дискомфорт, нуждаела се е от чужда помощ в ежедневието си, тъй като не
е могла да стъпва с цялата си тежест на крака и трябвало да използва помощни средства под
формата на патерици.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази вида и
тежестта на получените от ищцата травматични увреждания – закрито, друстранно, глезенно
счупване на дясната подбредрица и разкъсани сухожилия, наложили оказването на спешна
медицинска помощ, оперативна интервенция с поставяне на плака и винтове и
следоперативно медикаментозно лечение. Продължителен е възстановителният период: 4-5
6
месеца, през които ищцата е търпяла силни болки и страдания. Имобилизацията на крака е
създала неудобства в ежедневието. Ищцата не е могла да полага труд през периода на
възстановяване. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на деликта, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 12500 лв., което ще
възмезди ищцата в най-пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с
настъпилите при процесния инцидент травматични увреждания.
От събраните по делото доказателства се установява и извършването от страна на
ищцата на разходи за лечението вследствие на инцидента в размер на 2640,42 лв., за
болничен престой, консумативи и лекарства, като същите са били необходими с оглед
характера на претърпените увреждания.
С оглед изложеното исковете по чл. 42, ал. 1 ЗАвтП следва да бъдат уважени в пълен
размер.
Не са налице условията за разглеждането на предявения при условията на
евентуалност искове, с оглед което съдът не дължи произнасяне по същите.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищцата е представила списък
с разноски, с който претендира 15 лв., платена държавна такса по частна жалба срещу
определение, и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., дължимо по договор за
безплатна правна защита. Следователно на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на 15 лв.
В производството ищцата е била представлявана безплатно от адв. И. И. Г. – САК, с
личен № ... с адрес гр. София, бул. „България“ № 81В, ет. 8, ап. 22, съгласно Договор за
правна защита и съдействие, намиращ се на л. 141 от делото. Поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. И. И. Г. – САК следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото,
броя проведени открити съдебни заседания и процесуалните действия, осъществени от
адвоката в хода на производството.
С Определение № 43671 от 06.12.2023 г. ищцата е била освободена от заплащането на
държавна такса в настоящото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати общо
сумата от 1614,23 лв., от които 742,47 лв. – за държавна такса, 200 лв. – за депозит на вещо
лице по СТЕ, и 671,76 лв. – за депозит на вещо лице по СМЕ, в полза на СРС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕМЕТРА TYPС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от Н.Н. А. –
управител, да заплати на Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в .., на основание чл. 369 ТЗ
вр. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП сумата от 12500 лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата от 2640,42 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
болничен престой, консумативи и лекарства, в резултат на неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника / неосигуряване безопасни условия за качване на
пътниците в превозното средство/ по договор за превоз на пътници от ... и обратно, ведно с
мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
7
ОСЪЖДА „ДЕМЕТРА TYPС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от Н.Н. А. –
управител, да заплати на Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в .., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 15 лв., представляваща сторени от ищцата разноски за държавна такса по
частна жалба срещу определение на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДЕМЕТРА TYPС“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3,
представлявано от Н.Н. А. – управител, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата от 1614,23 лв., представляваща дължима по
производството държавна такса и възнаграждение за вещо лице по СТЕ и СМЕ, от чието
заплащане ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЕМЕТРА TYPС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от Н.Н. А. –
управител, да заплати на адв. И. И. Г. – САК, с личен № ... с адрес гр. София, бул.
„България“ № 81В, ет. 8, ап. 22, сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Е. И.
С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8