№ 710
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501067 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. В. В.
чрез адвокат Й. Ч. против решение № 1227 от 12.04.2023 г., постановено по
гр.д.№ 16949 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести
състав, с което са наложени следните мерки за защита срещу домашно
насилие, упражнено над Д. П. И. ЕГН ********** от Г. В. В.: задължена е
въззивницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.
П. И.; забранено е на Г. В. В. да приближава на по-малко от 200 метра Д. П.
И., включително жилището, което обитава, находящо се в *** и училището в
село И., за срок от 3 месеца; осъдена е Г. В. В. да заплати по сметката на
Районен съд - Варна глоба от 300 лева, както и държавна такса в размер на 25
лева.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че необосновано районният съд е градил
изводите си на свидетелските показания, тъй като те не са очевидци,
респективно не са налице доказателства, установяващи домашното насилие.
Също така се излага, че не е извършен разпит на детето, нито са представени
доказателства за причинени увреждания в резултат на твърденията за
упражнено домашно насилие. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
1
молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна чрез , с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че П. И. Д. и Г. В. В.
са родители на детето Д. И., като по силата на съдебно решение, постановено
по гр.д.№ 5678/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е утвърдено
постигнато между страните споразумение, родителските права по отношение
на детето Д. са предоставени на майката. На 22.12.2022 г. социални работници
се обадили на бащата, че ще бъдат на посещение в дома на майката в село В.
по повод на подаден сигнал, а следобед на същия ден го уведомили, че детето
живее в мизерия и че в жилището няма нужните условия за отглеждането му.
С помощта на социалната служба молителят взел детето в дома си. То му
разказало, че редовно всички в къщата й крещели и са я ползвали за робиня,
както и че й се е наложило да живее сама с брат си, който е на 14 години и с
психични отклонения. Майката живеела при неин приятел. При посещение на
майката в жилището, в което живее Д. на 18.12.2022 г., същата започнала да
крещи защо не били измити чиниите, както и да ги хвърля и чупи на земята.
Хвърлила и захарта от масата, като не спирала да крещи на Д.. Два дни по-
късно на 20.12.2022 г. детето отишло да пие какао при съседката, а майката
отишла директно у тях около 13 часа и започнала отново да крещи. Обиждала
детето с думите „Марш, кучка такава“, след което започнала да удря
момичето с шамари по главата. След това ответницата дърпала Д. по пътя към
тях и й заповядала да й направи кафе. След като момичето занесло кафето на
майка си, тя взела чашата и я хвърлила към вратата, при което чашата се
счупила и кафето се разляло по стената и вратата. Ответницата започнала да
заплашва детето, че никой няма до го гледа, както и да го обижда. След като
бащата взел детето у дома си, вечерта Г. отишла до дома му с някакви мъже и
започнала да блъска по вратата и да крещи като заплашвала, че ще избие
всички. Извадили ножове и казали, че ще ги заколят. Бащата се обадил в
2
полицията и когато дошли полицаите, казали, че детето трябва да остане в
дома на баща си.
Отговор от страна на Г. В. не е постъпил, а в съдебно заседание
процесуалният й представител оспорва молбата.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна сочи в становището си, че
спрямо детето Д. П. И. и нейния брат В.Г.В., освидтелстван със 100 % трудова
неработоспособност пожизнено поради „тежка умствена изостаналост“ е
предприета мярка за закрила поради лишаване от родителска грижа и децата
са настанени при техните баба и дядо по майчина линия П.К. и В.К. от месец
април 2012 г. до месец април 2018 г., след което са реинтегрирани при
майката. След около шест месеца Г. В. отново започнал да неглижира
грижите за децата си, които били оставяни сами. Бабата била
хоспитализирана по спешност в тежко състояние а Д. се грижела за брат си.
На 22.12.2022 г. от екипа на Отдел „Закрила на детето“ със съдействието на
РУ - А. било извършено посещение в дома, в който децата се отглеждат в
село В. и били установени изключително лоши хигиенно-битови условия.
Детето В. имало нужда от специализирани грижи и медицинско наблюдение.
При проведен разговор с Д. момичето изразило съгласие да бъде при баща си,
но не и при непознати хора. След проведена среща между бащата и детето се
установило, че между тях има изградена емоционална връзка. Бащата също
изразил съгласие да полага грижи за детето и момичето му било предадено с
цел да се изведе от рисковата среда, в която е отглеждано от майката.
Момичето споделило и за актове на насилие от страна на майката към него,
поради което било насочено към ползване на социални услуги.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, а на основание член 272 от
ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение в тази му
част.
Пред въззивната инстанция е изслушано детето Д. П. И. на основание
член 15, алинея 1 от ЗЗДт, което пред съдебния състав потвърди изложеното в
молбата и социалния доклад. Също така обяснява, че е живеело с баба си и
брат си, а майка й ходела в чужбина. Тя чистела, готвела, правела всичко,
което й казвали. Ходила на занималня до четвърти клас, а след това спряла,
защото трябвало да върши домакинската работа. Когато майка се връщала,
седяла до късно през нощта, а на следващия ден спяла до 10 часа или до по-
3
късно. Крещяла защо не е изчистено. Разказва, че е сменяла памперсите на
баба си, която паднала и си ударила крака, давала и лекарства, почиствала я,
́
къпела я. Лекарства давала и на брат си, който е две години по-голям от нея -
на 90 и няколко процента сляп, болен, яде, каквото си иска и е на памперси,
хиперактивен; обикновено вечерно време рядко заспивал, плачел, искал
музика, малко говорел; ако искал нещо и не му дадат, почвал да плаче, да
скубе, да щипе. Детето обяснява, че е вярно, че майка й взема наркотици,
даже пред нея била пушила трева, а един път беше оставила нещо на телефона
на баба, което тя половината изсипала, а после вуйчо й - другата половина.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН от лице по член 8,
алинея 1, точка 2 от ЗЗДН /баща на Д., тоест лице, което е в родство по права
линия с пострадалото лице/ с твърдения, че ответницата /майка на Д./ е
нанесла на детето физически, психически и емоционални травми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката насилствени въздействия не е необходимо да бъдат декларирани
по реда на член 9 от ЗЗДН, тъй като разпоредбата на член 9, алинея 3 от ЗЗДН
визира, че декларацията е изискуема само в случаите по член 8, точка 1 от
ЗЗДН, тоест когато молителят е пострадалото лице. Поради това към молбата
за налагане на мерки за защита на друго лице не е необходимо да бъде
приложена и декларация.
За действията на ответницата спрямо детето на посочените дати
свидетелстват съвкупно показанията на свидетелите, разпитани пред първата
инстанция, като техните показания са подкрепени и от изложеното в
социалния доклад, справките от РУ – А. и изслушването на детето в съдебно
заседание. Показанията на свидетелите се кредитират от съда, доколкото са
4
логични, последователни и взаимно допълващи се. Същите са косвени
доказателства, доколкото свидетелите не са възприели пряко действията на
ответницата спрямо детето, но са във връзка с останалите доказателства по
делото и най вече със социалния доклад, който се цени от съда при условията
на член 13, алинея 2, точка 1 от ЗЗДН като годно доказателствено средство.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се налага извод,
че ответницата на сочените дати е отправял обидни думи по адрес на Д. и я е
удряла.
Поведението на Г. В. спрямо дъщеря й Д. може да бъде квалифицирано
като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе
установено, че е извършила целенасочени волеви актове, насочен към
физическата стабилност на детето и то по начин, който да представлява
конкретна опасност за него. В закона не е дадено определение за това какво
представлява психическо насилие, поради което преценката дали е налице
такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат предвид
взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и
съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото
лице. Психическото насилие може да има различни проявни форми и да
варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване, контрол до заплахи,
включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия.
В случая от събраните по делото доказателства се стига до извод, че спрямо
детето е упражнено и психическо насилие.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено физическо,
психическо и емоционално насилие върху детето Д. И., което се отличава с
висок интензитет на въздействие. Несъзнаването от страна на майката, че
следва да осигури спокойна и безопасна среда за нравственото, умствено и
психо-емоционално развитие на малолетното дете следва да се санкционира с
предприемане на мярка по ЗЗДН, още повече, че според социалния доклад
момичето е поставено в риск.
5
Крайният извод на въззивният съд е, че следва да се вземат мерките по
член 5, алинея 1, точки 1 и 3 от ЗЗДН. Определянето на срока на мерките се
извършва съобразно разпоредбата на член 5, алинея 2 от ЗЗДН, като съдът
следва да вземе предвид вида, интензивността и последиците от
осъществения акт на насилие. Съобразявайки поведението на ответницата,
липсата на критичност и съжаление у нея, то налагане на мерките за срок от
18 месеца се явява адекватна по продължителност мярка. Мярката по член 5,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДН е безсрочна и всяко нейно нарушение ще
съставлява от обективна страна престъпление по Наказателния кодекс. На
основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да се
наложи и глоба в размер от 1 000 лева. Мярката по член 5, алинея 1, точка 4
от ЗЗДН не може да бъде наложена на основание член 5, алинея 3 от ЗЗДН,
доколкото между е налице висящ съдебен спор пред Районен съд – Варна
/гр.д.№ 17060/2022 г. по описа на ВРС – 26 състав/ по упражняване на
родителските права досежно детето Д..
Поради частично несъвпадане на крайните изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция
следва да бъде отменено и постановено ново в посочения смисъл досежно
времето на налагане на мерките.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1227 от 12.04.2023 г., постановено по гр.д.№
16949 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, в
частта, с която забранено е на Г. В. В. да приближава на по-малко от 200
метра Д. П. И., включително жилището, което обитава, находящо се в *** и
училището в село И., за срок от 3 месеца, и в частта, с която е осъдена Г. В. В.
да заплати по сметката на Районен съд - Варна глоба от 300 лева; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г. В. В. ЕГН ********** от село В. община А., област
Варна да приближава на по-малко от 200 метра Д. П. И., включително
жилището, което обитава, находящо се в *** и училището в село И., за срок
от 18 /осемнадесет/ месеца.
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5,
изречение последно от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. В. В. ЕГН ********** от село В. община А., област Варна
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
– Варна, глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание член 5, алинея 4
от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от
решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
РПУ по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7