№ 95
гр. Габрово , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 260125/30.03.2021г., постановено по гр.д. № 1486/2020г., Габровският
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Т. АТ. ИЛ. от гр.
Габрово, ул.“*** № ** против К. П. К. от с. О., общ Свищов иск по чл. 23, ал.1 СК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е индивидуален
собственик на целия или на част от подробно описан в решението недвижим имот с
административен адрес гр. Габрово, ул.“*** № ** и представляващ еднофамилна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. ,заедно с дворно място от 850 кв.м.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Т.И..В
нея се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване
разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК. Съдът при постановяване на своя съдебен акт не е
направил коректна преценка на доказателствата събрани по делото, което довело и до
неправилни правни изводи. Неправилно съдът не дал вяра на показанията дадени от
свидетелката И., тъй като тя е майка на ищцата и поради това е заинтересована от изхода на
спора, но не съобразил, че всички свидетели всъщност са роднини на страните. При това не
отчел, че показанията на тази свидетелка съвпадат с част от събрани по делото доказателства
и не страдат от вътрешна противоречивост. Без значение за изхода на спора било
обстоятелството дали ищцата по време на закупуване на имота е работела, тъй като парите
за придобиването са й дарени от нейния баща. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск.
1
Ответникът по жалба я оспорва. Излага подробни съображения с твърдения за
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по
делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд
препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.
По наведените с въззивната жалба въпроси, съдът намира следното:
В исковата молба ищцата е заявила, че през 1995г. придобила лично процесния имот.
През 1997г. сключили брак с ответника. Той имал задължения и за погасяването им
потърсили заем от частно лице. Като гаранция за връщане на заема, това трето лице
поискало да му бъде прехвърлена собствеността върху недвижимия имот. През 2004г. била
извършена сделка, с която имота бил прехвърлен на третото лице. По настояване на
родителите на ищцата и с тяхна помощ през 2005г. имота бил прехвърлен отново на ищцата
и съпруга й. Твърди, че макар да закупили имота обратно по време на брака, то това е
станало изцяло с дарени на ищцата от родителите й лични средства, поради което и този
имот бил нейна лична собственост. В случай, че не се установи пълна трансформация на
лични средства, то да бъде признато за установено между страните, че е налице частична
трансформация на лични средства.
При така заявеното твърдение за пълна трансформация, в тежест на заявилият тази
претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при закупуване на
недвижимо имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е
необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с
извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се
основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по
дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на
това основание. Ето защо в случая не е необходимо да се обсъждат доказателствата
установяващи трудови доходи на страните в периода на осъществяване на сделката, тъй като
това са доказателства относими към друг иск.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на
01.02.1997 г. и е прекратен с развод на 18.08.2018 г. С н.а.№ 13/ 17.01.2005г.. на нотариус №
369 на НК, Т.И. и К.К. са купили от Д.Й. процесния имот за сумата 3 435 лв., която
продавача е декларирал, че е получил напълно и в брой от купувачите. Габровският РС е
2
отхвърлил иска на Т. К.а за пълна трансформация, като е приел, че не е установено, парите
за покупката на имота да са дарени само на нея от нейния баща.
За установяване дарението на сумата от 3 500 лв. по делото са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелката И., майка на ищцата и св. П.П., нейна дъщеря,
която към момента на сделката е била на 5 години. Свидетелката И. е заявила, че са дали
пари на дъщеря си за закупуване на жилището. Имали спестени около 2000 лв., а останалите
1500 лв. съпругът й взел в заем от приятели.Нямали документи за спестените пари, нито за
взетите в заем. Имали си доверие с хората, които им дали парите.А освен това съпругът и
работел на две- три места и печелел добре. Свидетелката П. е заявила, че знае за покупката
на къщата от майка си и баба си. Те и казали, че дядо й дал парите за покупката, които взел
в заем от приятел, около 3 500 лв.. Не се сочат по-конкретни данни, които да обвържат
даването на средства от бащата на ищцата с покупката на процесния имот.По делото са
налице доказателства, че ответника е бил в трудови правоотношения и е получавал трудови
доходи по време на закупуване на процесния имот. Правилно решаващият съд не е
кредитирал като относими към спора данните за изтеглен от ответника кредит, тъй като тези
доказателства не могат да бъдат отнесени коректно към момента на осъществяване покупко-
продажбата. Правилно не са кредитирани и показанията на св. К., в които се съдържат данни
за изтеглен от ответника кредит, с който е закупен процесния имот, тъй като не се
потвърждават от представените писмени доказателства.
При тези доказателства настоящата инстанция счита, че не е доказано влагането на
изцяло или частично извън семейни средства в покупката на имота от ищцата, т.е. не е
доказано, че той е лична собственост на ищцата.
С оглед на изложеното, правилно предявеният от Т.И. против К.К. иск по чл. 23 СК е
бил отхвърлен.
Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи различни
от първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На ответника по жалба следва да му бъдат присъдени направените по делото за
въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260125/30.03.2021г., постановено по гр.д. №
1486/2020г. на Габровският районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ГПК Т. АТ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул."***"
№ ** да заплати на К. П. К., ЕГН ********** от с. О., общ. Свищов направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 600 лв./ шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
3
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4