Р Е Ш
Е Н И Е
№ 829
гр. Бургас, 03.08.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател:
М. Николова
при секретаря
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 680 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Д.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.К., със
съдебен адрес ***, срещу Заповед № 1-1073/15.03.2023 година, издадена от Главен
директор, Главен комисар И.Й., ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието, с
която на жалбоподателя младши инспектор Д.И.Д. – надзирател I-ва
степен в затвора в гр.Бургас, I-ва категория е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко дисциплинарно нарушение.
В
жалбата се излагат доводи, че издадената заповед касаеща наложеното наказание
„уволнение“ е незаконосъобразна, поради липса на мотиви, допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целите на закона и се иска
нейната отмяна. Твърди се, че изложената в нея фактическата обстановка не
отговаря на обективната действителност, че поведението на жалбоподателя е било
изцяло съобразено с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР
и че той по никакъв начин не е унизил честта и достойнството на лишения от
свобода Х.. Възразява се, че изводите на ДНО почиват на разказ на лишени от
свобода, които изначално следва да се считат за предубедени и че ДНО не е взел
предвид дадените от Д. писмени сведения в хода на дисциплинарното производство.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител, изрично заявява, че поддържа жалбата си, така както
я е депозирал, а именно: оспорва заповедта само досежно наложеното наказание уволнение,
но не и относно наказанието писмено предупреждение. Ангажира гласни
доказателства. Депозира писмени бележки в предоставен от съда срок.
Ответникът
- Главен директор, ГД „ИН“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена в депозиран по делото писмен
отговор и в съдебно заседание. Предоставя административната преписка по
издаване на оспорената заповед и ангажира гласни доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
представените в административната преписка доказателства се установява, че дисциплинарното
производство е било образувано срещу жалбоподателя със заповед № Л-353/20.01.2023г.
на Главния директор на ГДИН (л.42) по повод постъпили предварителни данни в
предложение от началника на Затвор Бургас с изх. № 143/20.01.2023 г. и с вх. №
1188/20.01.2023 г. по описа на ГДИН (л.35-38 от делото) за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина, а именно за това, че на 08.01.2022 г.,
около 18:40 ч., в спално помещение № 527, лишеният от свобода З.Х.ов, настанен
в VI-та група, бил принуждаван да пее и да
танцува от други лишени от свобода, които му нанасяли и удари по тялото в
присъствие на младши инспектор Д.Д. - постови надзирател на пост № 18, отговарящ
за лишените от свобода от 6-та група, който не само, че не предприел действия
за прекратяване на унизителното отношение към лишения от свобода Х., а лично му
поръчвал коя песен да изпее, свалил обувката си и го ударил по главата като се
обърнал към него с думите „пей, пей“. С тази заповед Главния директор на ГДИН определил
и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) - състава на комисията, която да проведе
дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на Д.И.Д. на 26.01.2023г.
Към
преписката по дисциплинарното производство са приложени докладна записка с peг.
№ 248/11.01.2023 г. от инспектор Д.А.- инспектор /СДВР/ в Затвор Бургас до началника
на затвора относно получен сигнал от лишения от свобода З.Х.за упражняван спрямо
него тормоз от лишени от свобода от 6-та група (л.108), докладни записки с peг.
№ 449/20.01.2023 г. (л.101-107 от делото) и рег. № 248/12.01.2023г. (л.109) от Г.
И. – инспектор вътрешна сигурност относно извършена проверка по случая,
разпоредена от началника на затвора, снетите в хода на тази проверка писмени сведения
от лишените от свобода от 6-та група (л.65-80 от делото), както следва : П. В.М.,
Г.Х.П., Е.Ч., М.А., И. К., К. И., С.К., Д. К., Н.К., Д. И., Е.М., З.З., Д. Д.,
снетите писмени сведения от потърпевшия - лишения от свобода З.Х.(л.81-83),
писмените сведения от З.К.(л.86-87) и докладна записка с рег.№ 406/17.01.2023г.
от инспектор Д. Г. – инспектор вътрешна сигурност в Затвор София (л.84-85 от
делото), както и повторно дадените писмени обяснения по случая от лишените от
свобода (л.88-100 от делото), утвърден месечен график за месец януари на
08.01.2023г.
Младши
инспектор Д.Д. депозирал рапорт/писмени обяснения пред дисциплинарно-разследващия
орган, с peг.№ 948/ 14.02.2023г. (л.63 от делото), в които заявил, че поводът
за престоя му в спално помещение № 527 е високата музика, която са пускали
лишените от свобода, както и извършване на проверка за собственост на
техниката. Освен това той посочил, че е останал в по-дълго в спалното
помещение, защото е извършвал и проверка за хигиената, като е останал в спално
помещение № 527, докато лишените от свобода го хигиенизират.
ДРО е приел, че са събрани достатъчно
доказателства за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от младши
инспектор Д.И.Д., изразяващи се в това, че служителят е подложил лишения от
свобода Х. на унизително отношение, като го е накарал да пее песни в спално
помещение № 527 пред други лишени от свобода и с това не е зачел правата и
достойнството на осъдения. Освен това не е предприел никакви действия за
предотвратяване на неправомерните действия на няколко лишени от свобода спрямо
лишения от свобода Х. - принуждавали го да пее и да танцува и го удряли в
случай, че откажел, което е несъвместимо с етичните правила на поведение на
държавните служители в ГДИН, уронващо престижа на службата, регламентирани в
чл.95 - „държавният служител не подлага
задържаните и осъдените лица на изтезание, физическо или психическо насилие,
нечовешко или унизително отношение“, чл. 99 - „при изпълнение на служебните си задължения държавният служител се
отнася възпитано и уважително към всеки задържан и осъден, като зачита правата
и достойнството на личността им", чл. 100 - „държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение,
нарушаване на правилата за вътрешния ред или такова, на което е станал
свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване,
пресичане и разкриване“ и чл. 102 - „в
случаи на агресивно поведение от страна на задържано или осъдено лице
държавният служител полага усилия, за да предотврати или пресече възможно
най-бързо правонарушението и настъпването на неговите последици“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04- 4/02.01.2018 г., с който служителят
е запознат на 11.01.2018 г. ДРО е приел, че за това тежко нарушение на
служебната дисциплина на Д.Д. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
уволнение на основание чл.203, ал.1, т.7 (предл.първо) от ЗМВР – „превишаване на власт“ и т.13 от ЗМВР — „деяния, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа па службата“.
ДРО е приел след преглед на записите от
видеокамерите, че младши инспектор Д. е допуснал и друго нарушение при
изпълнение на служебните си задължения, а именно: в качеството си на постови
надзирател на пост № 18 на 08.01.2023 г. в Затвор Бургас, в периода от 18:46 ч.
- 19:58 ч. той оставил отключени двете решетки на коридора на групата, от
където безпрепятствено влизали лишени от свобода, докато той се намирал вътре в
спално помещение № 527, с което не спазил реда за изпълнение на служебните
задължения, като не е държал вратите на поста постоянно заключени, което е
регламентирано в Инструкцията за особеностите на пост № 18, Раздел IV - „Ред за
изпълнение на служебните задължения от постовия надзирател“, т.4 - „да
държи вратите па коридора на поста постоянно заключени и при необходимост да
отключва лично всички врати и решетки“. ДРО е приел, че за това нарушение е предвидено дисциплинарно
наказание писмено предупреждение на основание чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 199, ал. 1, т. 3 /предл. първо/ от ЗМВР - „небрежност
в служебната дейност“ и т. 5 - „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ от ЗМВР.
След
като посочил какво наказание следва да бъде наложено за всяко от установените
нарушения, дисциплинарно разследващият
орган (ДРО), предложил на
основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР във вр.чл.203, ал.1, т.7 (предл.първо) и
т.13 от ЗМВР на младши инспектор Д.Д. да бъде наложено по-тежкото от тях – дисциплинарно
уволнение.
Констатациите,
изводите и предложенията на ДРО са обективирани в обобщена справка с рег.№
360/20.02.2023 год. по описа на Затвора Бургас и с вх.№ 3593/28.02.2023г. по
описа на ГДИН (л.48-58), с чието съдържание жалбоподателят се е запознал на
21.02.2023 год. Той получил копие от справката ведно с всички приложени към нея
материали, видно от протокол с рег.№ 1054/21.02.2023г. С покана рег.№
361/20.02.2023 год., връчена на жалбоподателя на 21.02.2023г., му е била
указана и възможността в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения или
възражения, адресирани до главния директор на ГДИН срещу фактическите и
правните изводи в справката и да представи доказателства за твърденията си. (л.60).
В
указания срок младши инспектор Д.Д.
не е
депозирал писмени възражения или допълнителни обяснения срещу констатациите в
обобщената справка, видно от протокол с рег.№ 1087/22.02.2023 год. (л.62).
Дисциплинарно-разследващият
орган депозирал до главния директор на ГДИН писмено становище с рег.№ 391/23.02.2023
год. по описа на Затвора Бургас и с вх.№ 3593/28.02.2023г. по описа на ГДИН, че
поддържа направеното предложение в обобщената справка за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” на жалбоподателя (л.45-47).
С
писмо, входирано с рег.№ 3593/28.02.2023 год.(л.33 от делото) обобщената
справка с рег.№ 360/20.02.2023 год. по описа на затвора Бургас и материалите по
приключилото дисциплинарно производство са постъпили в ГДИН.
Главният
директор на ГДИН изготвил писмена покана с рег. № 2662/07.03.2023г. за даване
на писмени обяснения, която е връчена на жалбоподателя на 09.03.2023г. (л.26-31
от делото.)
Младши инспектор Д.Д. депозирал писмено
сведение с рег. № 1421/13.03.2023г. (л.24 от делото), в което заявил, че не е
извършил нарушение на служебната дисциплина. В него той посочил, че на
08.01.2023г. е отишъл в спално помещение № 527, за да разпореди на лишените от
свобода да намалят силната музика, която слушали. Обяснил, че след това те
отново усилили музиката и това станало причина той да се върне, за да им
направи забележка. Те започнали да спорят с него, при което той им поискал
документи за техниката, на която слушали музика. Той обяснил, че оставил
отключени двете решетки, тъй като обхождал всички лишени от свобода, изчаквайки
да намерят и да му представят документите.
След преценка на събраните
доказателства ДНО приел, че установените от ДРО нарушения на служебната
дисциплина са доказани. След като ги квалифицирал и определил дисциплинарно
наказание за всяко от тях – писмено предупреждение, което жалбоподателят не
оспорва и уволнение, след като оценил тежестта на нарушенията, обстоятелствата,
при които са извършени, формата на вина и цялостното поведение на Д. по време
на службата и приемайки дадените от него писмени обяснения, главният директор
на ГДИН е издал Заповед № 1-1073/15.03.2023 година, с която му е наложил едно
общо дисциплинарно наказание измежду описаните по-горе, а именно: уволнение за
извършеното тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР,
във вр.чл.203, ал.1, т.7, предложение първо – превишаване на власт“ и т.13 от
ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата от ЗМВР, изразяващо се в това,
че Д. подложил лишения от свобода З.Х.на унизително отношение като го накарал
да пее песни в спално помещение № 527 пред други лишени от свобода и с това не
зачел правата и достойнството му, не предприел никакви действия за предотвратяване
на неправомерните действия от страна на други лишени от свобода спрямо З.Х.ов,
което е в нарушение на чл.95, 99, 100 и 102 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърден със Заповед №
ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието.
Видно
от мотивите на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган изцяло е
възприел фактическите констатации и правните изводи на ДРО.
По
делото като свидетели са разпитани П.П.К., Н.Д.К., Е. Р. М. и З.Г.З..
Свидетелят
П.П.К. заявява, че по време на дежурството му на четвърти етаж в затвора в
гр.Бургас в края на месец януари, около 19 часа чул силна музика от пети етаж,
където бил колегата му - жалбоподателят Д.Д.. Твърди, че Д. му съобщил, че ще
влезе в килия 527 заради силната музика и ще поиска от лишените от свобода
документи за притежание на музикалната техника. Твърди също, че Д. поискал от
него, в случай, че някой от затворниците се прибере от работа, да му каже да
влезе в тази килия, както и че ще бъде отбелязан впоследствие от Д. в книгата
за изписването. Свидетелят К. заявява, че след смяната Д. му споделил, че имал
проблеми с лишените от свобода, защото те не искали да си покажат документите
за техниката, както и че ежедневно се случва затворниците да не изпълняват
разпорежданията на надзирателите. Свидетелят пояснява, че не е бил пряк свидетел
на случилото се в килия 527.
Свидетелят
К. заявява при разпита му, че З.Х.всеки ден пее при лишените от свобода в килия
527 и че той често го е чувал, но лично никога не е присъствал там в тези
моменти. Конкретно за случая от месец януари свидетелят твърди, че не е чул З.Х.да
пее, а разбрал на следващия ден от другите лишени от свобода. Свидетелят К.
твърди също, че във въпросния ден той си бил в неговата килия 521 и не бил виждал
надзирателя Д. да влиза в килия 527, нито бил чувал същият да е имал отношение
с лишения от свобода З.Х.ов. К. сочи, че в този ден Д., след като направил
обичайната си обиколка, го попитал дали има проблем и след като той му
отговорил, че няма такъв, надзирателят продължил в коридора. Свидетелят К.
твърди, че е бил отговорник на коридора в този ден и че не е разбрал да е имало
проблем с някой лишен от свобода, нито е чувал силна музика, защото повечето от
лишените от свобода били със слушалки. По отношение на дадените от него
сведения в дисциплинарното производство свидетелят заявява, че му е било
диктувано от вътрешна сигурност какво да пише и че дори го били спрели от
работа за това.
Свидетелят
Е. Р. М. заявява при разпита си, че на осми януари в интервала между 18.30 и 19
часа лишеният от свобода З.К.вкарал в килия 527 лишения от свобода З.Х.,
потупвайки го приятелски по тила, без да го удря силно, за да забавлява М..
Свидетелят твърди, че когато жалбоподателят влязъл в килията З. все още не
пеел, не звучала и музика, само телевизорите били пуснати. М. твърди също, че Д.
първо видял един сак и попитал какво има вътре, а той му отговорил, че в сака
има дрехи. След това надзирателят поискал документи за техниката. Тогава З.
започнал да пее и настанало голямо забавление, което от вратата наблюдавали и
други лишени от свобода. Свидетелят обяснява, че З. пеел, за да му дават
цигари, без да бъде принуждаван или бит от никого. Твърди, че жалбоподателят също
е бил свидетел на тази сцена, тъй като проверката продължила около 10-15
минути, но без да взема участие, без да казва на З. да пее, нито какво да пее,
нито го е заплашвал или удрял. М. сочи, че жалбоподателят е наклеветен, за да
му „вземат хляба“. По отношение на дадените от него писмени сведения, сочи, че
не е писал, че Д. се е забавлявал и че насила са карали З. да пее. М. сочи, че
той лично е писал и подписал сведенията си без натиск, без да го принуждават
или да му казват какво да пише, а само му помагали от вътрешна сигурност при
написване на сведенията.
Свидетелят
З.Г.З. заявява при разпита му, че е станал пряк свидетел на случилото се на
осми януари преди вечерната проверка в килия № 527 със З., с когото били в една
килия. Свидетелят твърди, че докато бил в килията си № 528 чул викания, смях и
музика от килията на Е. Р. № 527. Излязъл за малко до края на коридора, за да
види какво правят и видял, че лишените от свобода се смеели, пеели и играели в
килията, а З. се правел на анимационен герой, бил на колене и държал бутилка
като пеел. Според свидетеля това не бил единичен случай, а хората се
забавлявали, защото З. е „крайно глупав“. Свидетелят заявява, че си спомня, че
в килията присъствал надзирателят Д., лишените от свобода Е., И.К.и З.К., а К.
го нямало, чувала се силна музика отвън, увеличени телевизори, З. си играел със
З., старшината Д. си говорил с Е. и това продължило около 20 минути. Свидетелят
потвърждава дадените от него писмени сведения в хода на дисциплинарното
производство, както и че е видял как надзирателят свалил обувката си и заплашил
З., че ако не му изпее определена песен ще го удари с обувката по главата.
Твърди, че Д. е направил това „на майтап“, докато З. играел вътре в килията
ръченици и кючеци. Сочи, че Д. не е лош човек, а много уважителен, че нищо лошо
не е видял от него и че много съжалява за него и иска да му помогне.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е срещу акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно
чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.13,
ал.2, т.9 и чл.19 от ЗИНЗС, отговаря на изискванията за форма, предвидени в
императивната разпоредба на чл.210,
ал.1 от ЗМВР, съдържа изискуемите
реквизити, фактически и правни основания за нейното издаване. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана и неясна, тъй като в
нея детайлно са описани както деянията, представляващи нарушения на служебната
дисциплина и обстоятелствата, при които са извършени, така и разпоредбите,
които са нарушени от Д. и са посочени доказателствата, въз основа на които са
установени нарушенията.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл.207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със
заповед на органа по чл.207,
ал.1, т.2 от ЗМВР, с която е
определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване,
съгласно чл.207,
ал.3 от ЗМВР, като изводите са
съответни на събраните доказателства. Жалбоподателят е запознат със заповедта
за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да
упражни правата си, предвидени в чл.207,
ал.7 и ал.8 от
ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е
изготвил обобщена справка за резултатите от разследването. Жалбоподателят се е
запознал с нейното съдържание, както и с всички материали, съдържащи се в
дисциплинарната преписка. Спазена е
разпоредбата на чл.206,
ал.1 от ЗМВР. След изготвяне на
обобщена справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на
дисциплинарно наказание, дисциплинарно-наказващият орган е поканил Д. да
представи допълнителни писмени обяснения или възражения. Заповедта е издадена в
рамките на сроковете по чл.195,
ал.2 от ЗМВР - в двумесечния срок,
считано от датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство
в ГДИН, от който момент дисциплинарното нарушение се смята за открито, по
аргумент от чл.196,
ал.2 от ЗМВР.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Констатираните
нарушения на служебната дисциплина, самоличността на извършителя и неговата
вина се установяват по несъмнен и категоричен начин от представените с
административната преписка писмените сведения и обяснения, дадени от лишените
от свобода, които са станали свидетели на случилото се в спално помещение № 527
на 08.01.2022 г. и от докладните записки на Д.А. – инспектор /СДВР/ и Г. И. –
инспектор вътрешна сигурност в Затвор Бургас, както и от останалите събрани
доказателства, обсъдени подробно и в тяхната съвкупност както в изготвената от
ДРО обобщената справка, така и в мотивите на оспорената заповед. Липсва
законово основание да се приеме априори, че писмените сведения и обясненията на
лишените от свобода са предубедени в какъвто смисъл са наведени възражения в
жалбата. Напротив, от показанията на свидетеля З.З. се установява, че той е
изключително добронамерен към жалбоподателя, счита, че отношението му към З.Х.е
било „на майтап“ и желае да му помогне.
В
дадените в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения/рапорт и в
писменото си обяснение пред ДНО, както и в жалбата, сезирала съда, жалбоподателят
не оспорва факта, че е отишъл в спално помещение №527 и се забавил там за
времето, посочено в заповедта, но твърди, че поводът за посещението и престоя
му в спалното помещение е бил съвсем друг - осъществяване на проверка и отправяне
на забележки за преустановяване слушането на силна музика от лишените от
свобода, възникнал спор с тях по този повод и изискване на документи за
техниката, на която слушали музиката. Жалбоподателят не оспорва факта, че в качеството си на постови надзирател
на пост № 18 на 08.01.2023 г. в Затвор Бургас, в периода от 18:46 ч. - 19:58 ч.
е оставил отключени двете решетки на коридора на групата, от където
безпрепятствено влизали лишени от свобода, докато той се намирал вътре в спално
помещение № 527, с което не спазил реда за изпълнение на служебните задължения,
като не е държал вратите на поста постоянно заключени. Жалбоподателят
отрича да е извършвал действия в противоречие с Етичния кодекс спрямо лишения
от свобода З.Х.и твърди, че не е видял някой друг да извършва такива действия
спрямо него или спрямо който и да е друг от лишените от свобода. Жалбоподателят
заявява, че причината да остави отключени двете решетки на коридора е била
именно необходимостта да „обходи“ останалите спални помещения, докато изчаква
лишените от свобода да му представят документи за притежаваната от тях техника.
По делото, обаче, липсват доказателства в подкрепа на защитната теза на
жалбоподателя. Твърденията му се опровергават от дадените сведения от лишените
от свобода в хода на дисциплинарното производство, от докладните записки на Д.А.
- инспектор/СДВР/ и Г. И. – инспектор вътрешна сигурност в Затвор Бургас, както
и от показанията на разпитания по делото свидетел З.Г.З., който е потвърдил, че
З.Х.е бил каран да пее против волята си от няколко лишени от свобода, които се забавлявали
в присъствието на жалбоподателя Д., който не само, че не предприел действия да
прекрати това унизително отношение, но свалил обувката си и заплашил З., че ако
не му изпее определена песен ще го удари с нея по главата. В този смисъл са писмените
сведения на лишения от свобода П. М. (л.65). В писмените си сведения лишеният
от свобода С.К. (л.72-73) също е посочил, че надзирателят - жалбоподателят Д. е
бил в стаята по време на цялото унижение спрямо З., че не го е удрял, но в негово
присъствие З. е бил удрян от лишените от свобода З. и К., както и че надзирателят
се забавлявал, поръчвайки песни на З.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
П.П.К. и Н.Д.К., тъй както те двамата не са били преки свидетели на случилото
се в килия № 527 на 08.01.2023г., освен това противоречат на останалите, посочени
по-горе писмени и гласни доказателства. По същата причина съдът не кредитира и
показанията на свидетеля Е. Р. М., че З. е пял доброволно и че не е бил
принуждаван за това от никого. Те са в противоречие със свидетелските
показанията и писмените сведенията на лишения от свобода З.Г.З. и с писмените
сведения на останалите очевидци - лишените от свобода П. М., С.К. (л.72) и И.К.(л.69),
както и в противоречие с писмените сведения, които самият Е.М. е депозирал в
хода на дисциплинарното производство (л.77 от делото). В тях, противно на
заявеното от него при разпита му в съдебно заседание, М. е посочил, че на
08.01.2023г. между 18.30 и 19.30 часа З.Х.е бил подложен на унизително
отношение - З.К.го вкарал в килията на Е.М., подал му е едно шише с вода, което
да имитира микрофон и го принуждавал да пее и танцува в присъствие на други
лишени от свобода и на надзирателя на етажа, като лишеният от свобода З. и К.
удряли З.. В писмените си сведения М. е заявил също така, че старшината не
само, че не предприел нищо, но се забавлявал и казвал на З. коя песен да изпее.
В тях той е посочил (л.78), че не е съобщил на служителите за тормоза над З.,
тъй като в стаята е имало служител на затвора и го е било страх нещата да не се
обърнат срещу него. При разпита му като свидетел по делото М. не може да обясни
разликата между твърденията му в съдебно заседание и писмените му сведения в
дисциплинарното производство. Заявява, че е писал последните доброволно, без да
му е оказван какъвто и да е натиск.
По
изложените по-горе съображения съдът намира за доказано извършеното от
жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, обуславящо налагане на
дисциплинарно наказание уволнение. Правилна е преценката на ДНО, че поведението
на жалбоподателя, а именно принуждаването
на лишения от свобода З.Х.да пее песни в спално помещение № 527 заедно с други
лишени от свобода, унижаването и незачитане на правата и достойнството му и не
предприемането на никакви действия за предотвратяване на неправомерните
действия спрямо него от други лишени от свобода, които също го карали да пее и
да танцува против волята му и го удряли, е несъвместимо с етичните правила на
поведение на държавните служители в ГДИН, уронващо престижа на службата,
регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-
4/02.01.2018 г., с който служителят е запознат на 11.01.2018 г. (л.114 от
делото), а именно в чл. 95 — „държавният
служител не подлага задържаните и осъдените лица на изтезание, физическо или
психическо насилие, нечовешко или унизително отношение“, чл. 99 - „при изпълнение на служебните си задължения
държавният служител се отнася възпитано и уважително към всеки задържан и
осъден, като зачита правата и достойнството на личността им", чл. 100
— „държавният служител не прикрива
доведено до знанието му правонарушение, нарушаване на правилата за вътрешния
ред или такова, на което е станал свидетел,
като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване,
пресичане и разкриване“ и чл. 102 - „в
случаи на агресивно поведение от страна на задържано или осъдено лице
държавният служител полага усилия, за да предотврати или пресече възможно
най-бързо правонарушението и настъпването на неговите последици “.
Правилно
поведението е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по дефиницията на чл.203, ал.1, т.7 (предл.първо) – превишаване на власт и
т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което
законосъобразно на основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание уволнение, което е и по-тежко
от дисциплинарното наказание писмено предупреждение, определено от ДНО за
извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2, за което на осн.чл.197, ал.1, т.2 вр. чл.199, ал.1, т. 3
/предл. първо/ от ЗМВР - „небрежност в
служебната дейност“ и т. 5 -
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“ от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание писмено предупреждение.
При издаване на заповедта ДНО е определил вида и размера на
наказанието като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината на дееца и цялостното поведение по време
на служба. За посочените данни ДНО е формирал подробни и ясни мотиви.
От гореизложено следва извод, че оспорената заповед, с която
на жалбоподателя младши инспектор Д.И.Д. – надзирател I-ва степен в затвора в
гр.Бургас, I-ва категория е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
извършено тежко дисциплинарно нарушение, е
законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна, поради което следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVIII-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. Г.К., със съдебен адрес ***, срещу Заповед №
1-1073/15.03.2023 година, издадена от Главен директор, Главен комисар И.Й., ГД
„ИН“ при Министерство на правосъдието, с която на
жалбоподателя младши инспектор Д.И.Д. – надзирател I-ва степен в затвора в гр.Бургас,
I-ва категория е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко
дисциплинарно нарушение.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: