Решение по дело №125/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница [област], при А. М. (АМ), чрез юрисконсулт Н. В., против решение № 19 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 1790 по описа на Районен съд – Перник за 2022 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-426/НП от 18.10.2022 г., издадено от директора на ТД Митница [област], с което на „****“ ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], с управител К. И. С., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 337.18 лв. (хиляда триста тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че при постановяване на решението си районния съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на закона. Пледира по подробно изложени доводи, че по делото въз основа на доказателствата е установено по несъмнен начин извършването на нарушение на действащия митнически режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „****“ ЕООД, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, депозира отговор чрез адвокат Б. Б. от АК – Перник, пълномощник на управителя на дружеството. Оспорва жалбата като неоснователна с подробни аргументи срещу наведените в същата доводи, като пледира, че в процесния случай са били налице всички условия за прилагане на договорната стойност на процесната стока, действително платена от „****“ ЕООД.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание касаторът – директор на ТД Митница [област], редовно призован, не се явява, представлява се от старши инспектор И. П., служител в ТД Митница [област] при АМ, с юридическо образование, негов пълномощник. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „****“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Б. Б. от АК – Перник, пълномощник на управителя на дружеството. Оспорва жалбата, моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение.

А. съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № BG2022/5800-426/НП от 18.10.2022 г., директорът на ТД Митница [област], на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „****“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 337.18 лв. (хиляда триста тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки), за това, че на 02.03.2022 г. в [населено място], Митническо бюро – Перник, при ТД Митница [област], дружеството, в качеството си на декларатор и титуляр на режим, като е декларирало в митническа декларация (М.) с MRN № **** от **** г., митническа стойност в размер на 1 899.40 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки) и данъчна основа в размер на 2 838.34 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) за стока, описана в същата като: „Употребяван пътнически автомобил; марка AUDI; модел: А3; тип: бензин; първа регистрация: 01.01.2008 г.; цвят: св. сив металик; с работен обем: 1984; мощност: 200.0 KC/DIN; брой места: 5; шаси: ****, формиран върху продажна цена от 900 CAD (деветстотин канадски долара) по дебитно известие от 10.12.2021 г., издадено от О. А., при което са заплатени публични държавни вземания за мито в размер на 189.94 лв. (сто осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), и ДДС в размер на 567.67 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), вместо да декларира митническа стойност в размер на 6 078.07 лв. (шест хиляди седемдесет и осем лева и седем стотинки), представляваща действително платената цена за стоката и разходите по нея, определена съгласно метод по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Е. П. и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013, Кодекса), и съобразена с получените по линия на международното сътрудничество официални документи, с действително дължими вземания за мито в размер на 607.81 лв. (шестстотин и седем лева и осемдесет и една стотинки) и ДДС в размер на 1 486.98 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и шест лев и деветдесет и осем стотинки), е избегнало частично заплащането на публични държавни вземания, събирани от митническите органи в общ размер на 1 337.18 лв. (хиляда триста тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки), от които мито – в размер на 417.87 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки, и ДДС – в размер на 919.31 лв. (деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки), с което е осъществен състав на митническа измама по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Със съдебно решение № 19 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 1790/2022 година по описа на Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства от правна страна приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат формалните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с посочени включително дата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение, доказателствата, които го подкрепят, и нарушената правна норма, при пълно единство между фактическото и юридическото обвинение.

Въпреки това обаче, по съществото на спора в решението се приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като по делото не са налице безспорни и категорични доказателства в подкрепа на извода, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. За да постанови този резултат решаващия първоинстанционен състав, въз основа на анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност формира извод, че параметрите на установените между наказаното дружество и продавача на процесния автомобил договорни отношения с договор от 25.11.2021 г., в който е вписана продажна цена от 900 канадски долара, подписан и подпечатан от продавача и лицето, приело автомобила, подкрепено с приложеното като писмено доказателство по делото дебитно известие от ОББ с дата 10.12.2022 г. и референтен номер ****, удостоверяващо, че при обменен курс 1.3788 жалбоподателят е превел по сметка на купувача 900 канадски долара, с дата на банковата операция - 14.12.2021 г., не са компрометирани от декларираната стойност по износа в представената от наказващия орган разпечатка на Канадска автоматизирана декларация за износ. Изводът е мотивиран с доводи, че вписаната в тази декларация за износ сума не е декларирана нито от дружеството-купувач, нито от канадския продавач на стоката, а от трето лице, поради което и декларираната по-висока цена не обвързва страните по сделката от 25.11.2021 г., тъй като те нито фигурират, нито имат отношение към съставянето на този документ. Въз основа на това районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки че наказващият орган неправилно, без да събере допълнителни доказателства за достоверността на документите, само въз основа на канадската декларация за износ от 16.12.2021 г. и без същата да е придружена с договор и документи за плащане на автомобила, е приел вписаната в нея стойност за действително платена цена за автомобила, а не тази, за която страните по облигационната сделка са постигнали съгласие в договора за продажба от 25.11.2021 г.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за съответствие с материалния закон решението е законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама – с глоба за физическите лица от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Споделя се изцяло изводът, формиран в обжалваното решение, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, че наказаното дружество е извършило митническа измама по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, съставляваща деклариране пред българските митнически органи на по-ниска митническа стойност на процесния автомобил, респективно определяне и плащане на по-нисък размер на дължимото мито и ДДС за стоката. Констатираното разминаване между представените пред българските и пред канадските митнически власти декларации за внос, съответно износ, относно посочената в тях митническа стойност на процесния автомобил не е достатъчно само по себе си да обоснове извод, че е налице митническа измама, свързана с декларираната пред българските митнически органи цена на внесения автомобил.

Принципът за определяне на митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 базата за митническа стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно ал. 2 на с. чл., действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

От цитирания нормативен текст следва, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираната с митническа декларация стока трябва да се установи договорната цена на последната, както и условията на самата доставка, и оттук да се прецени налице ли е митническа измама или не. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже проявлението в обективната действителност на всеки от предвидените в диспозицията на правната норма признаци на нарушението, включително конкретният размер на избегнатото плащане, което освен това е и основа за определянето на имуществената санкция.

Установено е от приобщените в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция доказателства, че във връзка с М. с MRN №**** от **** г., с която наказаното дружество декларира вноса на процесния лек автомобил, като посочва обща фактурна стойност на стоката – 900 CAD, съответно митническа стойност – 1 899.40 лв., определена на база договорната стойност на стоката, административният орган извършва документален контрол на декларацията и придружаващите я документи с мотиви за липса на подписи/печати в представения документ за покупка, както и предвид липса на приложена фактура към митническата декларация (тази, по чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 163, § 1 от Кодекса). Поради непредставяне на изискани от „****“ ЕООД допълнителни документи касателно така посочената митническата стойност на стоката компетентните органи правят извод за идентифициран риск по отношение на декларираната митническа стойност на стоката. Във връзка с това е поискана проверка по линия на международното сътрудничество относно автентичността, точността и валидността на документите за закупуване на стоката, приложени към М. с MRN ****. Въз основа на направено запитване до Канадската служба за граничен контрол, на 11.05.2022 г. постъпва отговор, ведно с приложена разпечатка на канадска автоматизирана декларация за износ (CAED/CERS) с ID HG***** г. Видно от CAED, на 18.12.2021 г. плавателен съд напуска Х., [държава], натоварен с контейнер с 2 броя стоки, една от които процесния автомобил, с декларирана стойност по износа на същия – 3 980 CAD. При тези данни, с мотиви, че полученият отговор от К. служба за граничен контрол представлява официален писмен документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, съответно представлява годно доказателство за извършените от митническите органи на [държава] действия по проверка на автентичността на изпратените документи, наказващият орган възприема заключенията на актосъставителя – „****“ ЕООД не е декларирало митническа стойност на стоката в М. с MRN ****, включваща действително платената цена на стоката при продажбата ѝ за износ и разходите по нея в размер на 6 078.07 лв., установена въз основа на представената от канадската гранична служба CAED/CERS, а декларира митническа стойност в размер на 1 899.40 лв., за която не са представени документи.

На основание чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд възприема изцяло така установената от районния съд фактическа обстановка като намира същата за кореспондираща с писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на процесуално законосъобразно съдебно следствие и производство.

Възприема се изцяло и оценката на приобщените по делото доказателства.

Съдът правилно кредитира представения договор от 25.11.2021 г., сключен между „****“ ЕООД и „****“, подписан и подпечатан от продавача и от лицето, приело автомобила, в който договор е вписана продажна цена от 900 канадски долара, кореспондиращо с приложеното дебитно известие от ОББ с дата 10.12.2021г., удостоверяващо, че при обменен курс 1.3788 жалбоподателят е превел по сметка на продавача 900 канадски долара, с дата на банковата операция – 14.12.2021 г.

В тази връзка следва да се посочи, че в НП липсват мотиви, освен бланкетното позоваване на официалния характер на отговора на CBSA, защо наказващият орган дава превес именно на доказателството, представено от канадските гранични служби. Сама по себе си износната декларация е недостатъчна да обоснове извод, че митническата стойност на процесния автомобил, посочена в същата, е действителната или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата. Извадката от канадската митническа система CAED/CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, макар и да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ.

Без съмнение отговорът на К. митническа администрация е официален документ, но в него също не се съдържат никакви удостоверявания, водещи до извършеното от митническия орган определяне на нова митническа стойност. В писмото на CBSA изрично се удостоверява, че три броя МПС, включително такова с номер на шаси: ****, са изпратени в контейнери, както и че освен приложения документ за износ (CAED/CERS), след извършено търсене в регистрите не са открити допълнителни придружаващи документи. В писмото липсва и информация относно декларираната при износа стойност, както и дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. При това положение и писмото на CBSA не удостоверява на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, включително че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа, а не тази декларирана при вноса. Т.е. тази информация също не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията в декларацията за износ. По делото не са представени други доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се установи, че митническата стойност на внесената стока е тази, посочена в документите при оформяне на износа.

Въз основа на горното правилен е и изводът в решението, че параметрите на установените между наказаното дружество и продавача на процесния автомобил договорни отношения касателно действително платена цена на стоката, представляваща на свой ред митническата стойност на процесния автомобил, не са компрометирани от декларираната стойност по износа в приобщената в хода на административнонаказателното производство разпечатка на CAED, предоставена от канадските гранични служби.

Действително, данните в представения от канадските гранични власти документ за износ, съответно липсата на фактура към декларацията за внос, която да аргументира директно декларираната от наказаното дружество митническа стойност пораждат съмнения за извършването на митническа измама. За ангажиране обаче на имуществената отговорност на ответното дружество по реда на ЗАНН е необходимо да е установено безспорно извършването на административно нарушение с всички негови елементи от обективна страна, тъй като административнонаказателното обвинение не може да почива на предположения. Съответно следва да се установи категорично както наличието на митническа измама – избягване плащането на публични държавни вземания, така и техният конкретен размер, явяващ се стойността на избегнатите пълно или частично публични държавни вземания. Последното е от значение освен за обективната съставомерност на нарушението, така е и в основата на определяне на имуществената санкция.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е в тежест на митническия орган.

В случая наказващия орган е обосновал съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, основани на доказателствата, събрани от К. служба за граничен контрол, , според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 3980CAD.

Декларираната митническа стойност при износа обаче, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Ето защо, след като е прието, че са налице съмнения, следвало е на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 9528/2013 остойностяването на внесената стока да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.).

В случая при определяне на новата митническа стойност не е пристъпено към прилагане на нито един от методите по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013., а произволно е приета за договорна, стойност, която не е договорна, а е митническа стойност за износ. Митническата стойност на износа не е равна на договорната, която е и приоритетна в рамките на процесните правоотношения

Предвид изложеното, като е достигнал до правни изводи за материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление въз основа на кореспондиращи си с доказателствената съвкупност по делото фактически заключения, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед това наведените касационни основания са неоснователни – обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 434.00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г. (л. 21). Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Митници“, именно в тежест на същата, в качеството ѝ на юридическото лице (чл. 7, ал. от ЗМ), по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени разноските по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 19 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 1790 по описа на Районен съд – Перник за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес: [населено място], район О. [улица], да заплати в полза на „****“ ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя К. С., сума в размер на 434.00 лв. (четиристотин и тридесет и четири лева), представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.