№ 858
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.05.2019 г. по гр.д. № 55436/16 г., СРС, II ГО, 52 състав
е осъдил „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", бул."**** да заплати на „Г.-*" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул."****, на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД сумата 3566,40 лева, представляваща главници по Договора за охрана
от 14.11.2011г. за м.юли 2016г. и за м.август 2016г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 03.10.2016 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 393,78 лева, представляваща мораторна
неустойка в размер на законната лихва и за периода от 01.08.2015г. до
31.08.2016г., като е отхвърлил иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата над
уважения размер до пълния предявен размер от 22521.60 лева и иска по чл.92,
ал.1 от ЗЗД за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от
1103,08 лева. Осъдил е „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец", бул. **** да заплати на „Г.-*" ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 534,88 лева, представляваща разноски по
производството, съразмерно на уважената част от исковете. Осъдил е „Г.-*"
1
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** да
заплати на „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", бул. **** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
1165,32 лв., представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Г.-*" ЕООД , ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“****,
представлявано от управителя С.Л., чрез пълномощника по делото адвокат С.
Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ I № **** в частта, в която
съдът е отхвърлил иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата над уважения размер
от 393,78 лева до пълния предявен размер от 1103,08 лева, в частта, в която
съдът е осъдил „П.А." ООД, ЕИК ***** да заплати на „Г.-*" ЕООД, ЕИК ****
сумата 534,88 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на
уважената част от исковете и в частта, в която съдът е осъдил „Г.-*" ЕООД,
ЕИК **** да заплати на „П.А." ООД, ЕИК ***** разноски в производството
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1165,32 лв. с
мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ответникът следва да
заплати само неустойка в размер на 393,78 лв. за периода от 01.08.2015 г. до
31.08.2016 г. за последните две неплатени главници за м. юли и м. август
2016 г. Видно от приложения по делото Договор за охрана от 14.11.2011 г.
между страните е уговорена неустойка при просрочие повече от 10 дни, в
размер на законната лихва. С оглед факта, че ответникът е заплатил
дължимите главници по договора в хода на съдебния процес, но не е
заплатил уговорената неустойка за всяка вноска, то съдът следва да осъди
ответника да заплати неустойка за всяка една главница поотделно от датата на
падежа. Неправилно е присъдил неустойка само за последните две неплатени
вноски.
Съдът неправилно е приел, че следва да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно трайната практика на ВКС в хипотезата на оттегляне на иска или
отказ от иска поради плащане в хода на производството и плащане на
дължимите суми в хода на производството, следва да бъдат приложени и в
хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода на производството, каквато е настоящата.
2
Поради което и след като ответникът е дал повод за завеждане на делото и е
платил задълженията си към ищеца след завеждането на исковата молба и то
поетапно, то той следва да понесе отговорността за направените от ищеца
разноски в цялост. Въпреки това СРС неправилно е приел, че не следва да
присъжда разноските в цялост, а ги е намалил до уважената част от иска.
Освен това, съдът не е съобразил и направените по делото разноски
направени в хода на обезпечителното производство и които съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС ОСГТК
следва да се присъдят именно и само в хода на исковото производство.
Най-накрая и предвид гореизложеното съдът неправилно и незаконосъобразно е
осъдил „Г.-*“ ЕООД да заплати на ответното дружество, сумата от 1165,32
лв., представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части и да
осъди „П.А.“ ООД да заплати на „Г.-*“ ЕООД на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойка в пълния претендиран размер, а именно 1103,08лв., както и да
осъди „П.А.“ ООД да заплати на „Г.-*“ ЕООД разноски в размер общо на
4090,86 лв. съгласно приложения в първата инстанция списък по чл.80 ГПК,
да отмени решението в частта, в която ищецът „Г.-*“ ЕООД е осъден да
заплати на „П.А.“ ООД разноски в размер на 1165,32 лв. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции, включително и в настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец", бул. ****, чрез пълномощника по
делото адвокат К.Г. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
3
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Г.-*" ЕООД твърди, че с ответника „П.А." ООД сключил
Договор за охрана от 14.11.2011г. на паркинг, находящ се в гр.София,
“/
бул.****. Сочи, че ответникът се е забавил с плащанията и му е било
отправено едномесечно предизвестие, като счита процесния договор за
прекратен от 01.09.2016г. Претендира сумата от 22 521.60 лева,
представляваща главница по договора за охрана за периода от 01.08.2015г. до
31.08.2016г. и сумата от 1103.08 лева, представляваща неустойка за периода
от 01.08.2015 г. до 31.08.2016г.
Ответникът „П.А." ООД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен
отговор. Признал е предявените искове частично до размер от 14 265,60 лв.
Относно претендираната неустойка от 1103,08 лв. е признал същата за сумата
от 411,50 лв., представляваща сбора от начислените лихви за дължимите и
неплатени фактури.
Предмет на разглеждане в настоящето производство е само размерът на
неустойката по чл.92, ал.1 от ЗЗД в отхвърлителната част и присъдените
разноски съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.
От правна страна:
Относно размера на неустойката:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Според ал.2 на цитираната норма, ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. За
да възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в
сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл.92, ал.1 от ЗЗД, а
именно неустойката да е уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в
договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
4
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили
от неизпълнението.
Настоящата инстанция намира, че и с оглед чл.14, изр. второ от
приложения Договор за охрана от 14.11.2011 г. между страните е уговорена
неустойка при просрочие повече от 10 дни, в размер на законната лихва.
Ответникът е заплати дължимите главници по договора в хода на съдебния
процес, като са останали главниципо две фактури, но не е заплатил
уговорената неустойка за всяка вноска. Ето защо, съдът следва да осъди
ответника да заплати неустойка за всяка една главница поотделно от датата на
падежа.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която съдът е
отхвърлил иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1103,08 лева, като ответникът бъде осъден да
заплати сумата 709, 22 лв., представляваща мораторна неустойка в размер на
законната лихва за периода м.01.08.2015 г. до м.06.2016 г.
Относно присъдените разноски:
Както бе посочено по-горе, в конкретния казус в хода на
производството ответникът е извършил частично плащане на главницата, но
не и на претендираната неустойка. Съдът е разпределил разноските съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете, като е присъдил на ищеца и
разноските по обезпечителното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Това разпределение е незаконосъобразно. Както е посочено в
определение № 111 от 25.03.2020 г. по ч.т.д. № 111/2020 г. на ТК, II т.о. на
ВКС, съгласно трайно установената практика на ВКС / определение № 181 от
30.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3852/2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 843
от 17.11.2014 г. по ч.гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №
388 от 11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №
255 от 30.05.2018 г. по ч.т.д. № 1076/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение
№ 536 от 02.08.2019 г. по ч.т.д. № 1463/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. и много
други, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на
разноски принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното от чл.78,
ал.2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради
5
негови действия в хода на делото –например плащане на претендираната
парична сума, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде
прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца. В настоящия
казус ответникът е дал повод за завеждане на делото, платил е задълженията
си към ищеца за част от главницата след завеждането на исковата молба,
поради което следва да понесе отговорността за направените от ищеца
разноски в цялост. Що се отнася до претендираните разноски, съобразно
представения в първата инстанция списък по чл.80 ГПК, дължат се на ищеца
разноски за обезпечение на бъдещ иск съгласно Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС ОСГТК, а именно за държавна
такса от 40 лв., адвокатски хонорар от 900 лв./ няма възражение за
прекомерност/, държавна такса за исковото производство от 950,86 лв. и
адвокатски хонорар от 1300 лв., за чийто размер също няма възражение, или
общо 3190,86 лв. В полза на ищеца обаче не следва да се присъждат разноски
в производството по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/такси за
образуване на ИД и адвокатски хонорар по него, посочени в списъка/, които
следва да се съберат от съдебния изпълнител.
Ответникът няма право на съдебни разноснки, защото с поведението си
е станал причина за предявяване на исковете.
Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените по
съразмерност разноски.
С определение от 02.10.2020 г. по гр.д. № 55436/2016 г., постановено
по реда на чл.248 ГПК, СРС, II ГО, 52 състав е оставил без уважение искането
по чл. 248 от ГПК, обективирано във въззивна жалба/вх.№
5092540/29.05.2019г./ на „Г.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул."**** за изменение на Решение
№105824/02.05.2019г. постановено по гражданско дело № 55436/2016 г. по
описа на CPC, II ГО, 52-ри състав, в частта за разноските. Съдът е приел, че в
конкретния спор приложима е нормата на чл.78, ал.1 ГПК и разноските
правилно са разпределени съобразно уважената част от иска за сумата от
534,88 лв. в полза на ищеца и 1165,32 лв. съобразно отхвърлената част в полза
на ответника.
Определението е обжалвано с частна въззивна жалба от ищеца „Г.*“
ЕООД, ЕИК **** с мотиви, повтарящи мотивите в съдебното решение,
6
досежно разноските. Моли съда да отмени процесното определение и
ответното дружество да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер от 4090,86 лв. Претендира разноски за настоящето производство.
Постъпил е отговор на частна въззивна жалба от ответника „П.А." ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец",
бул. ****, чрез пълномощника по делото адвокат К.Г. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, с който моли да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за това производство.
Предвид гореизложените мотиви, съдът следва да отмени и
определението по чл.248 ГПК. В производството по чл.248 ГПК не се
присъждат разноски.
Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените
разноски, като разноските следва да бъдат присъдени изцяло в полза на
ищеца.
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
За настоящата инстанция се претендират разноски и от двете страни.
Предвид изхода на делото, такива следва да бъдат присъдени в полза на
въззивника/ищец „Г.-*" ЕООД , ЕИК **** общо на 696,12 лв., от които 71,12 лв.
за държавна такса и още 25 лв. отново за държавна такса и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.05.2019 г. по гр.д. № 55436/16 г., в частта, в
която СРС, II ГО, 52 състав е отхвърлил иска на „Г.-*" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул."**** срещу „П.А." ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец",
бул."**** с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата над уважения
размер от 393,78 лева до пълния предявен размер от 1103,08 лева,, т.е. за
сумата от 709, 22 лв., представляваща мораторна неустойка в размер на
законната лихва за периода м.01.08.2015 г. до м.06.2016 г., в частта, в която
съдът е осъдил „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец", бул."**** да заплати на „Г.-*" ЕООД, ЕИК ****,
7
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."****, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 534,88 лева, представляваща разноски по производството,
съразмерно на уважената част от исковете, в частта, която е осъдил е „Г.-*"
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** да
заплати на „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", бул. **** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
1165,32 лв., представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете, както и определение от 02.10.2020 г. по гр.д. № 55436/2016г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК на СРС, II ГО, 52 състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец", бул. **** да заплати на „Г.-*" ЕООД , ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“****, представлявано от
управителя С.Л., чрез пълномощника по делото адвокат С. Б. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ I № **** сумата от още 709, 22 лв.,
представляваща мораторна неустойка в размер на законната лихва за периода
м.01.08.2015 г. до м.06.2016 г. и направените разноски от „Г.-*" ЕООД , ЕИК
**** в обезпечителното и исковото производство в размер общо на 3190,86
лв.
ОСЪЖДА „П.А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец", бул. **** да заплати на „Г.-*" ЕООД , ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“****, представлявано от
управителя С.Л., чрез пълномощника по делото адвокат С. Б. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ I № **** сумата в размер общо на 696,12
лв., представляваща направените разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8