№ 602
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200856 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „*** – Т.Ф.“ ЕИК *********, с физическо
лице – собственик Т.Г.Ф., действащо чрез пълномощника си – адв. М.Н.
против Наказателно постановление № 549602 – F576113 от 01.12.2020 г.,
издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-
Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък
добавена стойност, на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, пр.
четвърто от Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена
санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
включително свързани с неправилно приложение от административно -
наказващия орган на чл. 28 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП.
Не се претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание,
чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Е. ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък на разноските.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена служебна проверка на 15.09.2020 г. в ТД на НАП- Пловдив
се установило, че жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазил установения в закона срок за подаване на справка - декларация по
смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2020
г. - 31.08.2020 г. до 14.09.2020 г. включително.
Справката – декларация по ЗДДС по смисъла на чл. 125 била подадена на
19.10.2020 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх. № 16004462780/
19.10.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля Б.. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не е
оспорена нито с въззивната жалба, нито с депозираното в срока по чл. 44
ЗАНН възражение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
2
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 15.09.2020 г. (при
извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на
19.10.2020 г. ( в присъствието на собственика на ЕТ), а процесното НП е
издадено на 01.12.2020 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1
ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на справка-декларация за съответния данъчен период. Диспозицията
на правната норма очертава нарушението като такова на просто извършване.
Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се
явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен
общественоопасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, пр. 4 ЗДДС,
която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125
ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона
размер - 500 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло несподелими доводите на
жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
3
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството
за процесния данъчен период, нито липсата на такава за предхождащите го
десет години назад. Според жалбоподателя, е налице маловажен случай,
доколкото допуснатото нарушение не води до укриване на печалба или
недеклариране на данъци. Съдът намира, че възражението е неоснователно.
Аргумент за това може да се почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС,
в която изрично е посочено, че справка- декларация по ал. 1 и отчетни
регистри се подават и когато не следва да се внася или възстановява данък,
както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило
доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен
период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото
подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само
обществените отношения, свързани с набиране на приходната част на
държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното
отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на
паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на
бюджета за следващата година. Действително, при липса на извършена
търговска дейност, държавният бюджет не се ощетява, доколкото данък не се
дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с
отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че
неподаването на данъчна декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с
по-ниска степен на обществена опасност.
Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си и фактът, че
нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от
АНО при индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет
пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията.
4
На следващо място, липсва един от типичните белези на маловажния
случай, а именно еднократността и изолираността на случая в дейността на
нарушителя. От формираната по делото доказателствена съвкупност се
вижда, че справка-декларация и отчетни регистри за отчетния период август
2020 г. не са били представени в срок, но освен това такива не са били
представени и за предходния месец – юли 2020 г. в какъвто смисъл са и
показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свид. Б..
Отделно от горното липсват и данни по отношение на твърдяното от
жалбоподателя неизпълнение на задълженията, поради техническа грешка –
неясно каква. По отношение на твърдяната техническа грешка не са
представени доказателства за това в какво всъщност се изразява тя, поради
което и не може да се приеме, че се касае за обективна причина за
неизпълнение на законовото задължение.
На последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за
да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприятието или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо
противоправно състояние.
По отношение на направеното възражение на жалбоподателя, досежно
неправилното му санкцониране едновременно за неподаване на справка –
декларация и за неподаване на отчетите по чл. 124 ЗДДС, следва да се посочи
следното:
Нормата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на
административни нарушения, за всяко от които на нарушителя може да бъде
наложено административно наказание. Поради тази причина, както
неподаването на самата справка – декларация, така и неподаването на
отчетните регистри представлява самостоятелен състав на административно
нарушение, което следва да бъде санкционирано чрез определянето на
самостоятелно административно наказание. По този начин се спазват и
изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен
субект административни нарушения да бъде определено съответното
наказание /в този изричен смисъл са и Решение № 3106/30.10.2015 г. по к.
5
адм. н. д. № 2276/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив; Решение
№ 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2255/2013 г. по описа на
Административен съд Пловдив, и Решение № 1516/04.07.2013 г. по к. адм. н.
д. № 1441/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита
от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 549602 – F576113 от
01.12.2020 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при
ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от
Закона за данък добавена стойност, на „*** - Т.Ф.“ ЕТ, ЕИК ********* на
основание чл. 179, ал. 1, пр. четвърто от Закона за данък добавена стойност, е
наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*** - Т.Ф.“ ЕТ, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6