№ 1491
гр. В., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101720 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „В.” ООД срещу З. Б. Г., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца
за сумата от 769.39 лева – стойност на доставена питейна вода и услуги по
отвеждане на отпадни води и пречистване за обект с абонатен № 9125963,
находящ се в гр. В., ул. „***“ № 6, бл. 3, ап. 6, дължима за периода от 10.9.2018 г.
до 6.12.2021 г., както и за сумата от 203.79 лева - мораторна лихва за период,
считано от 30 дни след датата на всяка издадена фактура до 6.3.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 859/2023 г. на Районен съд
– В..
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение,
по силата на което ответницата е потребител на „В.” ООД и за периода от
10.9.2018 г. до 6.12.2021 г. е използвала питейна вода и услуги по пречистване на
отпадни води и канализация за обект с абонатен № 6060031, находящ се в гр. В.,
ул. „***“ № 6, бл. 3, ап. 6, но задълженията й са останали незаплатени.
Особеният представител на ответницата оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на възникнало облигационно правоотношение между страните, по
силата на което ответницата да се явява потребител на ВиК услуги за процесния
период. Оспорва и твърдението, че ищецът реално е доставил сочените ВиК
услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
1
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ищецът следваше да установи наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, свързано с доставка
на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
описания по-горе обект на потребление, по което е изпълнил задължения си за
предоставяне на посочените услуги, размера на задължението на ответницата и
неговата изискуемост, изпадането на последната в забава и размера на
мораторната лихва.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1/ собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В случая от страна на ищеца са представени конкретни писмени
доказателства, от които да се установява, че ответницата е била ползвател на
водоснабдения имот. В тази връзка, по делото е налично заявление за откриване
на партида, подадено от З. Б. Г., подадено на 31.8.2015 г. и носещо подписа на
ответницата. Към заявлението е приложен и договор за наем, от който е видно, че
2
към посочената дата ответницата е била наемател на апартамента, находящ се в гр.
В., ул. „***“ № 6, бл. 3. Обстоятелството, че договорът е сключен за срок от 6
месеца не променя извода, че З. Б. Г. е била ползвател на имота за целия процесен
период, доколкото представените карнетни листи за отчитането на имота
фигурират подписите на абоната до месец октомври 2019 г., когато по твърдения
на св. Кречева е въведено отчитане с таблети, на които не може да се положи
подпис на абоната. Подписите под карнетните листи не са оспорени от ответната
страна, предвид на което съдът приема, че ответницата е била ползвател на ВиК
услуги за имота за процесния период. В тази връзка следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Общите условия, според която ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира
дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик
или ползвател. Т.е. щом ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 61, ал.
1 от Общите условия – да подаде до ВиК оператора заявление за закриване на
партидата, тя не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение,
именно поради което чл. 64, ал. 1 от Общите условия възлага на нея
отговорността за заплащане на дължимите суми до датата на откриване на
партидата на новия собственик или ползвател. Единствено в допълнение следва да
се посочи, че на съда е служебно известно, че с решение по гр.д. № 2145/2022 г.
на Районен съд – В. е прието за установено, че З. Б. Г. дължи на Община В. сумата
от 670.54 лева, представляваща сбор от незаплатени наемни вноски по договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот от 5.1.2018 г., дължими за периода
от 6.6.2021 г. до 25.2.2022 г., поради което е очевидно, че същата е била ползвател
на имота дори след процесния период.
В случая представените карнетните листове за отчитането на обекта
установяват по безспорен начин наличието на реално потребление на ВиК услуги,
като тук следва да се има предвид, че отчитането е извършвано редовно и срещу
всяко посещение на инкасатора има подпис на абоната, който не е оспорен.
На свой ред, ответницата не ангажира доказателства за погасяване на
задълженията за предоставените ВиК услуги, което налага извод за основателност
на иска за потребените услуги.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
предоставените ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по
3
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия
интервали от време /така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното
дружество към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито
са процесните/ давността тече от деня на падежа. Съгласно действащите общи
условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране.
Съобразявайки изложеното и липсата на доказателства от ищеца за настъпили
основания за спиране или прекъсване на давността, то погасителната давност за
вземанията, за които са издадени фактури преди 21.3.2020 г. /датата на подаване
на заявлението/, е изтекла. При това положение възражението на особения
представител ответника за погасяване на част от задълженията по давност е
основателно, поради което искът за главницата следва да бъде уважен за сумата
442.34 лева, включваща сумите по фактури, както следва: фактура №
31659037/31.3.2020 г., фактура № 31747702/30.4.2020 г., фактура №
31835605/29.5.2020 г., фактура № 31919544/30.6.2020 г., фактура №
32007582/31.7.2020 г., фактура № 32098198/31.8.2020 г., фактура №
32189920/30.9.2020 г., фактура № 32281504/30.10.2020 г., фактура №
32372318/30.11.2020 г. и фактура № 32461900/31.12.2020 г., фактура №
32550644/29.1.2021 г., фактура № 32637383/26.2.2021 г., фактура №
32723337/31.3.2021 г., фактура № 32807304/29.4.2021 г., фактура №
32892266/31.5.2021 г., фактура № 32978604/30.6.2021 г., фактура №
33067870/30.7.2021 г., фактура № 33159680/31.8.2021 г., фактура №
33342430/29.10.2021 г., фактура № 33431789/30.11.2021 г., фактура №
33519948/31.12.2021 г.
За горницата до пълния предявен размер от 769.39 лева, включена в
издадените в периода от 31.10.2018 г. до 28.2.2020 г. фактури, искът за главница
следва да се отхвърли, като погасен по давност.
Предвид срочността на задълженията не се дължи покана и ответницата
дължи обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислен по реда на чл.
4
162 ГПК размерът на мораторната лихва върху главницата от 442.34 лева за
период, считано от 30 дни след датата на всяка издадена фактура до 6.3.2023 г.,
възлиза на 93.30 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния предявен от 203.79 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има прави на част от направените по делото
разноски в общ размер от 261.44 лева – част от заплатените държавна такса,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът има право и на част от разноските в заповедното производство в общ
размер от 41.28 лева – част от заплатените държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Б. Г., ЕГН ********** дължи на „В.”
ООД, ЕИК *** сумата от 442.34 лева – стойност на доставена питейна вода и
услуги по отвеждане на отпадни води и пречистване за обект с абонатен №
9125963, находящ се в гр. В., ул. „***“ № 6, бл. 3, ап. 6, по повод на което са
издадени фактура № 31659037/31.3.2020 г., фактура № 31747702/30.4.2020 г.,
фактура № 31835605/29.5.2020 г., фактура № 31919544/30.6.2020 г., фактура №
32007582/31.7.2020 г., фактура № 32098198/31.8.2020 г., фактура №
32189920/30.9.2020 г., фактура № 32281504/30.10.2020 г., фактура №
32372318/30.11.2020 г. и фактура № 32461900/31.12.2020 г., фактура №
32550644/29.1.2021 г., фактура № 32637383/26.2.2021 г., фактура №
32723337/31.3.2021 г., фактура № 32807304/29.4.2021 г., фактура №
32892266/31.5.2021 г., фактура № 32978604/30.6.2021 г., фактура №
33067870/30.7.2021 г., фактура № 33159680/31.8.2021 г., фактура №
33342430/29.10.2021 г., фактура № 33431789/30.11.2021 г., фактура №
33519948/31.12.2021 г., както и сумата от 93.30 лева – мораторна лихва за
периода, считано от 30 дни след датата на всяка издадена фактура до 6.3.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 859/2023 г. на
Районен съд – В..
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.” ООД, ЕИК *** за приемане за установено, че З. Б.
Г., ЕГН ********** дължи разликата над сумата от 442.34 лева до пълния
5
предявен размер на главницата от 769.39 лева, т.е. сумата от 327.05 лева, за
задължения, за които са издадени фактура № 30133265/31.10.2018 г., фактура №
30224892/30.11.2018 г., фактура № 30314908/30.12.2018 г., фактура №
30403976/31.1.2019 г., фактура № 30492339/28.2.2019 г., фактура №
30579897/29.3.2019 г., фактура № 30665134/30.4.2019 г., фактура №
30752595/31.5.2019 г., фактура № 30841982/28.6.2019 г., фактура №
30932985/31.7.2019 г., фактура № 31025459/30.8.2019 г., фактура №
31118424/30.9.2019 г., фактура № 31210962/31.10.2019 г., фактура №
31302672/29.11.2019 г., фактура № 31392910/31.12.2019 г., фактура №
31482240/31.1.2020 г. и фактура № 31570646/28.2.2020 г., както и иска за
мораторна лихва за разликата над сумата от 93.30 лева до пълния предявен размер
от 203.79 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА З. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на „В.” ООД, ЕИК *** сумата
от 261.44 лева – разноски за настоящото производство, както и сумата от 41.28
лева – разноски за производството по ЧГД № 859/2023 г. на Районен съд – В..
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6