О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Сливен,
04.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
ЧНД № 175 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството се движи по
реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано е по жалба на
адв. Е.М. *** като пълномощник на М.Х.К. и Н.А.К. – наследници на Х.Х.К., срещу
постановление от 27.04.2020 г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 71/2019г. по описа на РУ на МВР – Котел, вх.№ 844/2019г.,
пор.№ 85/2019г. на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото постановление
Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Постъпила е и втора
жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, подадена
лично от М.Х.К..
В
депозираната първоначална жалба от името на М.Х.К. и Н.А.К. чрез адв. М. се
твърди издаване на постановлението при неизяснена в цялост фактическа
обстановка и погрешен правен извод за липса на престъпление от общ характер,
като се иска отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на Окръжна
прокуратура – Сливен със задължителни указания относно прилагането на закона. В
жалбата са обсъдени съдържанието на атакуваното постановление, коментираните
доказателства и изводите на прокурора. Твърди се липса на мотиви в
постановлението относно дължимото поведение на водача на МПС, регламентирано
със ЗДвП и относимата съдебна практика. Подчертава се необходимостта от
повишена внимателност и предпазливост на водачите на МПС спрямо по-уязвимите
участници в движението – пешеходци и велосипедисти. Налице са принципни
разсъждения по въпросите за дистанция и съобразена скорост при изпреварване на
различни ППС. Излага се становище за допуснати от водача на МПС нарушения на
правилата за движение по чл.6, ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП и чл.42 от ЗДвП.
В подадената
лично от М.Х.К. жалба постановлението за прекратяване на наказателното
производство се оспорва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На
първо място се настоява за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в досъдебното производство, изразяващи се в ограничаване правото на
пострадалите да им бъде предявено разследването, въпреки изрично искане за
това. Претендира се ограничен достъп и невъзможност на пострадалите да се
запознаят с материалите, съдържащи се в досъдебното производство. Според
жалбата цялото разследване е водено с цел проверка допуснато ли е нарушение на
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, но не са събирани доказателства за евентуално
нарушение по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Неизяснени са счетени обстоятелствата
относно скоростта на движение на МПС в конкретния пътен участък, съобразно
факторите, посочени в чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП – пътна настилка, отклонения за
неасфалтирани/черни пътища, състоянието на МПС, наклон, неравности, релеф на
пътя, наличието на насрещно движение. Преценено е като неизяснено и
обстоятелството от какво разстояние водачът на МПС е възприел велосипедиста и
къде се е намирал в този момент. Разсъждения са изложени и по приложението на
материалния закон с твърдение, че велосипедистът, движещ се в същата лента за
движение, представлява опасност за движението, довод за което е извлечен от
разпоредбата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Претендира се противоправност в
поведението на водача на МПС с ускоряване на скоростта, вместо намаляването й и
безопасно изпреварване на велосипедиста. Иска се назначаване на допълнителна
или повторна автотехническа експертиза или комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:
1.С оглед конкретната пътна
обстановка и конкретното МПС, каква е била съобразената скорост на движение на
МПС, при съобразяване всички фактори по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
2.Ако конкретното МПС се е
движило с такава скорост, съобразена с всички фактори посочени в чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДвП щяло ли е да се стигне до настъпване на ПТП или същото е нямало
да настъпи, поради това, че траекториите на линиите на движение на двамата
участници в него са щели да се разминат без да се пресекат.
Цитирана е съдебна
практика, която според жалбата е относима към настоящия казус и дори и при
внезапно навиване на ляво от велосипедиста, не освобождава водача от
задължението му по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП да намали скоростта и да спре при
необходимост, за да избегне сблъсък. Настоява се липса на изследване и анализ
на травмите на велосипедиста и съпоставянето им величината на скоростта и
механизма на причиняването им. Поддържа се искането за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане делото
на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.
Втората жалба е постъпила
след образуване на настоящото производство с придружително писмо от ОП –
Сливен, което съдържа възражения относно твърдените нарушения на процесуалните
правила, касаещи непредявеното разследване. Налице е позоваване на съдебна
практика на Апелативен съд – Бургас по същия въпрос. Отделно от това Окръжният
прокурор заявява позиция за липса на допуснато нарушение предвид липсата на
повдигнато обвинение и обвиняемо лице. Според изложеното тълкуване на чл.227
ал.2 от НПК, за да се предяви разследването, следва да е налице обвиняемо лице.
Такъв извод е мотивиран и с обстоятелството, че за да реализира пострадало лице
правото си на граждански иск следва да е налице повдигнато обвинение и внесен
обвинителен акт. Финално е предложено, дори при констатация за нарушение на
процесуалните правила, последното да се третира като несъществено, доколкото не
е довело до ограничаване правата на жалбоподателите да обжалват постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
Съдът,
след като се запозна с депозираните жалби, придружителното писмо към втората
жалба, постановлението за прекратяване на наказателното производство, като взе
предвид материалите по делото, намира жалбите за неоснователни. Съображенията
за това са следните:
Досъдебното
производство № 71/2019 г. по описа на РУ на МВР – Котел, вх. № 844/2019 г.,
пор. № 85/2019 г. по описа на ОП – Сливен е образувано в хипотезата на чл. 212,
ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие.
Водено е за това, че на 25.03.2019 г. на път III-706, посока с. Ябланово, общ. Котел към с. Звездица,
общ. Омуртаг на км.7700, на около 300м източно от с. Ябланово, при управление
на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинена смъртта на движещия се пътя велосипедист Х.Х.К. *** – престъпление по
чл. 343, ал.1 б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В рамките на
разследването е направен оглед на пътно-транспортно произшествие, за което
процесуално-следствено действие е съставен надлежен протокол, придружен с
фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито показания са
преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени са писмени
доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали заключения
съдебно-химическа експертиза, съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп, съдебна автотехническа
експертиза и повторна тройна съдебна автотехническа експертиза.
С постановление
от 27.04.2020 г. на ОП – Сливен наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След обсъждане на
установените по делото обстоятелства, прокурорът е приел настъпването на пътнотранспортното
произшествие единствено в резултат на действията на самия пострадал, който като
участник в движението е нарушил правилата за движение. Приета е липса на извършено
престъпление от общ характер, тъй като водачът на МПС л.а. „Нисан“, модел
„Алмера“ с рег. № СН 5804 АТ – И. Х. И., не е имал техническа възможност да
предотврати удара, поради навлизане на велосипедиста в опасната му зона. Според
постановлението, водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение,
а внезапното и неочаквано навлизане на велосипедиста представлява случайно
деяние за водача на МПС. В подкрепа на направените изводи е налице позоваване
на трайна съдебна практика, включително е цитирана конкретна такава.
От събраните по досъдебното
производство доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.03.2019 г., около 07:40 часа, свид. И.И. потеглил
от с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен за гр. Омуртаг, обл. Търговище със
собствения си лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег.№ СН 5804 АТ.
Автомобилът е бил технически изправен. До правоспособния водач – свид. И.И., на
дясната седалка на автомобила седял брат му – свид. А.И., а на задната лява
седалка се возил свид. М.Ч.. Автомобилът се движел по път ІІІ-706. Времето било
ясно, сухо. На около 300 метра източно от изхода на с. Ябланово по посока с.
Звездица, общ. Омуртаг в прав участък на пътя, без хоризонтална маркировка, с
леко спускане, водачът И.И. се движел със скорост от около 86 км/час, когато
забелязал в своята лента за движение в близост до десния край на пътното
платно, движещ се в същата посока велосипедист със скорост около 11,5-12
км/час. Велосипедът бил управляван от Х.Х.К. ***, който отивал с него до
пасището извън селото, в което пасял конят му. Свид. И.И. подал ляв мигач, за
да изпревари движещия се в неговата лента и посока велосипедист. В изпълнение
на маневрата „изпреварване“ водачът И.И. отклонил автомобила наляво, като
автомобилът му пресякъл мислената разделителна линия на пътното платно. След предприетата
маневра изпреварване от водача на автомобила, движещият се до този момент в дясната част на
дясната лента велосипедист – Х.К., без да се огледа и да подаде знак, че има
намерение да промени посоката си на движение, внезапно завил наляво и навлязъл
в опасната зона за движение на лекия автомобил, управляван от свид. И.И. Свид. И.
употребил незабавно спирачка. Велосипедистът К. е бил изминал около 3,5 – 4
метра в надлъжно направление и на около 0,4-0,6 метра в напречно от началния
момент на отклоняването си наляво, когато водачът на МПС е възприел опасността и е реагирал чрез натискане на
спирачка. В този момент автомобилът е бил на около 40-41 метра от мястото на
удара. Въпреки реакцията на свид. И.И., поради навлизане на велосипедиста в
опасната зона на водача на МПС, последвал удар между предното колело на
велосипеда и дясната предна част на автомобила между десния фар и дясната част
на бронята. Към момента на удара автомобилът, управляван от свид. И.И., се е
движел със скорост от около 79 км/час. Ударът между автомобила и велосипеда е
станал в лявата пътна лента на около 3,4 метра от границата на пътното платно
(на 0,3 метра от мислената разделителна линия). В резултат на сблъсъка велосипедистът
Х.К. полетял и паднал върху предния капак на автомобила, ударил с глава долната
част на предното стъкло, след което бил понесен върху предния капак, паднал в
дясно от автомобила и загинал на място.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, в резултат на блъскането, изпадането от велосипеда и изхвърляне на
тялото му към автомобила, с последващо блъскане на главата, врата, гръдния кош
по капака на автомобила и предното стъкло, с последващо изпадане от автомобила
и удряне и на останалите части на тялото по повърхността на пътното платно,
велосипедистът Х.К. е получил тежка несъвместима с живота гръдна травма с
натрошаващи счупвания на левите ребра, тежки контузии на белите дробове и на
сърцето и разкъсване на аортата, счупване на врата, тежки контузионни
увреждания на гръбначния мозък в шийния сегмент, значителна черепно-мозъчна
травма с масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на
главата и е починал на място.
При външния оглед, аутопсията и изследването на трупа
на Х.К. се установява като причина за смъртта настъпилото остро тежко шоково
състояние, в което той е изпаднал вследствие на тежката съчетана травма с
обхващане на главата и лявата голямомозъчна хемисфера, гръдния кош и гръдните органи
– тежките левостранни счупвания на ребрата с контузия на белите дробове,
сърцето и разкъсването на аортата и тежката гръбначно-мозъчна травма.
Най-голямо значение за настъпването на смъртта на Х.К., според експерта, има
тежката несъвместима с живота гръдна травма с разкъсване на аортата и
тампонадата на перикардната торбичка. Травмите в областта на двете телесни
кухини, самостоятелно също са били смъртоносни. Настъпването на смъртта на Х.К.
е било неизбежно и неминуемо.
Към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на велосипедиста
Х. К..
Видно от изследването, извършено на водача И.И., не е
установено наличие на етилов алкохол и наркотични вещества в кръвта му при
управлението на моторното превозно средство в момента на възникване на
пътно-транспортното произшествие.
В хода на разследването
първоначално е назначена единична съдебна автотехническа експертиза, която определя:
- мястото на удара -
на 2,60 метра
от левия край на пътното платно, в лявата
половина на пътното платно;
- скоростта на движение на лекия автомобил “Нисан Алмера” с
рег.№ СН 5804 АТ преди настъпването на удара – 90
км/час, а по време на удара – 70 км/час,
- опасната зона на спиране на автомобила при определената скорост на движение е 73 метра, като
водачът е разполагал с разстояние от 31 метра при възникване на критичната
ситуация.
Вещото лице е достигнало извод за
техническа невъзможност на водача И. да предотврати ПТП при определената
скорост на движение. Техническата причина за възникване на ПТП е внезапна
промяна в посоката на движение на велосипедиста К. при започнала маневра
“изпреварване” от страна на водача на автомобила свид. И., когато е бил на
разстояние около 30 метра от велосипедиста.
Поради възникнало съмнение в правилността на единичното заключение предвид изграждането му основно на базата на показанията на
водача на автомобила, е назначена повторна тройна съдебна автотехническа
експертиза. Вещите лица са посетили мястото на произшествието, взели са предвид
показанията на всички свидетели, направили са собствени замервания. Между заключенията
на повторната тройна автотехническа експертиза и първоначалната автотехническа
експертиза няма съществени различия. Обобщено повторната тройна автотехническа
експертиза дава следните отговори на поставените задачи:
1. Първоначалният контакт е между предното колело на
велосипеда и дясната предна част на автомобила, между десния фар и дясната част
на бронята, е на разстояние около 2,7 м. след мерната линия и на 3,4 м. от
дясната граница на платното за движение.
2. Скоростта на автомобила преди ПТП е около 86 км/ч,
а към момента на удара – около 79 км/ч.
3. Опасната зона за спиране на автомобила при
скоростта му на движение преди ПТП и време за реакция от 1 сек., е около 75 м.,
при време за реакция от 0,8 сек. от около 70 м., а при време за реакция от 1,2
сек. – около 80 м.
4. Мястото на първоначалния контакт е на около 2,7 м.
след мерната линия на ориентира, в лявата пътна лента, на около 3,4 м. от
дясната граница на платното за движение (0,3 м. от мислената разделителна
линия). Надлъжната ос на автомобила в този момент сключва с оста на пътя ъгъл
около 4о при косо разположение на автомобила от дясната към лявата
пътна лента. Надлъжната ос на велосипеда сключва с оста на пътя ъгъл около 34о
при косо разположение от дясната към лявата пътна лента. Самият велосипедист в
момента на удара е около осовата линия.
5. Разстоянието от автомобила до мястото на удара в
момента на възприемане на опасността от водача му е около 40 м.
6. Сумарното време за движение на автомобила „Нисан“
от момента на предприемане на аварийно спиране от водача му до момента на удара
е около 1,70 сек.
7. Скоростта на велосипеда в момента на удара е около
11,5-12,0 км/ч.
8. Водачът на автомобила възприема опасността, когато
велосипедистът е на около 5,6 м. преди мястото на удара или е изминал път от
началния момент на отклоняване от около 4 м.
9. Водачът на автомобила възприема опасността
своевременно, веднага след предприетото отклоняване на велосипеда наляво и няма
техническата възможност да направи това по-рано. Той е предприел маневра за
изпреварване на велосипеда преди водачът на велосипеда да предприеме маневра за
завой наляво.
10. При наличната си скорост на движение от около 86
км/ч и опасна зона за спиране от около 75 м водачът на автомобила „Нисан“ няма
техническата възможност да предотврати ПТП.
11. В момента на възникване на опасността за водача
автомобилът „Нисан“ е бил с ляв габарит около мислената разделителна линия. В
този момент автомобилът „Нисан“ е заемал лявата част на дясната лента.
Велосипедистът в този момент бил в дясната част на дясната лента. Това
означава, че водачът на автомобила е предприел отклоняване на автомобила
по-рано от водача на велосипеда.
12. При предприетото изпреварване на велосипеда
водачът не е имал техническата възможност да се върне и да премине зад
велосипеда, за да не настъпи удар между тях.
13. Основната техническа причина за настъпването на
ПТП е поведението на велосипедиста, който с действията си и предприетата
маневра е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от
събраните доказателства по категоричен начин. Извършени са необходимите
действия по разследването. В атакуваното постановление прокурорът от ОП –
Сливен въз основа на приложените в досъдебното производство доказателствени
източници е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Обсъдено
е заключението на назначените първоначална автотехническа и повторна тройна автотехническа
експертизи, които посочват по сходен начин мястото на удара и изчисляват с
неголяма разлика стойностите на скоростта на движение на лекия автомобил преди
ПТП и към момента на удара. Незначителните различия между двете заключения не
препятстват формирането на категорични изводи по въпросите от значение за
случая – причината и механизма на произшествието, скоростите на движение на
участниците в него, възможността за предотвратяване на инцидента. И според
двете заключения велосипедистът е отклонил технически неправилно движението си
наляво и е навлязъл в опасната зона на започналия изпреварването му автомобил,
като за водача на автомобила не е била налице техническа възможност да спре в
рамките на разстоянието от момента на възникване на опасността до момента на
удара. Ударът е в лявата лента за движение. Фактическата обстановка е изяснена
в цялост въз основа на всички събрани по делото доказателства. Фактите по
сходен начин възприе по-горе и настоящият състав на съда.
По отношение направените в обсъжданото постановление
изводи, съдът споделя извода на прокурора, че липсва извършено престъпление от
общ характер и е налице основанието на чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.
Конкретиката в настоящия случай, предвид заключението
на назначените автотехнически експертизи, налага единствен възможен извод, че липсват
извършени технически неправилни действия на водача на лекия автомобил „Нисан“,
които да са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Обратно, според коментираните заключения на автоекспертите
техническите причини за възникване на произшествието са неправилните действия
на пострадалия, описани в експертизите. Обосновано в тази връзка прокурорът е
приел, че ПТП е настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на пострадалия.
Не могат да се споделят доводите в жалбите за
несъобразена скорост на водача на автомобила „Нисан“, доколкото всички
обстоятелства по делото са били подробно обследвани и оплакването е несъвместимо
с установената фактология. Настояването за допълнително изследване на
разстоянието, от което водачът на МПС е могъл да възприеме велосипедиста не
държи сметка за вече събраните доказателства в тази насока. От свидетелските
показания, огледния протокол и фотоалбума към него, както и от заключенията на
автотехническите експертизи, е категорично ясно своевременното възприемане на
велосипедиста от водача на МПС „Нисан“, и правомерното движение на
велосипедиста в този момент в дясната част на дясната лента на пътното платно. В
констативно-съобразителната част на тройната съдебна автотехническа експертиза
– в отговор на четвърта задача /л.156 от ДП/ експертите са установили
възприемането на велосипедиста от водача на лекия автомобил на разстояние
по-голямо от опасната зона за спиране. Налице е позоваване включително на
показанията на самия водач. Пояснено е и установеното движение на велосипедиста
към този момент – в дясната част на дясната пътна лента без показване на
намерения за косо пресичане на платното за движение.
Неоснователен е упрекът за пасивност на органите на
досъдебното производство при установяване на обстоятелствата по чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДвП – състояние на пътна настилка, отклонения за неасфалтирани/ черни пътища, състоянието
на МПС, наклон, неравности, релеф на пътя, наличието на насрещно движение. Приложените
доказателствени материали /протокол за оглед на ПТП, свидетелски показания,
заключения на автотехнически експертизи/ недвусмислено удостоверяват
настъпването на ПТП при ясно, сухо, слънчево време, положителна температура на
въздуха, на прав участък от асфалтов път, с много лек наклон на спускане по
посоката на движение на л.а. „Нисан“, без хоризонтална маркировка към датата на
инцидента. Видно от снимковия материал към огледния протокол, както и от
заключенията на единичната автотехническа експертиза и повторната тройна автотехническа
експертиза, пътят е бил в добро състояние, асфалтовата настилка – гладка, без
дупки и неравности по нея, с едрозърнест асфалт.
При тази конкретика възраженията в жалбите
за доказателствена непълнота са неоснователни. Липсват каквито и да е данни за намалена
видимост или несвоевременно възприятие на водача на МПС „Нисан“ по отношение на
попътно движещият се велосипедист, или за други неблагоприятни фактори, сочени
в принципен план в жалбата, с оглед евентуално нарушение по чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от ЗДвП. Неотносима се явява цитираната от жалбоподателите
съдебна практика, доколкото визира различна конкретика – управление на МПС в
тъмната част на денонощието на къси светлини. Обстоятелства за ограничена или
намалена видимост по настоящото дело няма, нито могат да се поставят като
такива в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Липсват данни и за
неосъществяване на непрекъснат контрол върху управляваното МПС или за други обстоятелства,
напр. черни пътища, неравности, препятствия или др., които водачът на МПС да е
бил длъжен да съобрази при избора на конкретна скорост и които да са налагали
движение със скорост, по-ниска от разрешената за пътния участък.
Съгласно експертните изводи в
автотехническите заключения при вече предприета от водача на лекия автомобил
маневра „изпреварване“, велосипедистът е предприел промяна на направлението си
на движение от дясната част на дясната лента към насрещната пътна лента.
Движението на велосипедиста е косо на платното /надлъжната ос на велосипеда
сключва с оста на пътя ъгъл около 34 градуса при косо разположение от дясната
към лявата лента/, като водачът е имал възможност да забележи промяната на
направлението на движение при отклонение на велосипедиста на около 0,40-0,60 м
в напречно направление. Към този момент е изчислено разстоянието от автомобила
до мястото на удара – около 41 метра и от техническа гледна точка реакцията на
водача на автомобила е оценена като своевременна. Велосипедистът не е подал
сигнал за предприетата от него маневра и е създал опасност за водача на
автомобила. Заключено е навлизане на велосипедиста в опасната зона за спиране
на автомобила, изчислена на около 75 метра при скорост на движение преди ПТП –
около 86 км/ч.
При това положение от техническа гледна
точка ударът с велосипедиста е бил непредотвратим за водача на л.а. „Нисан“.
В първоначалната изготвена по делото автотехническа
експертиза е изчислено, че за да спре в рамките на разстояние от 31 м /на
колкото е изчислил този експерт разстоянието от възникване на опасността до
мястото на удара/, водачът е следвало да се движи със скорост под 51 км/ч. Всички
установени по делото обстоятелства – ясното време, добра видимост, правият
участък от пътя, асфалтовата настилка без неравности, липсата на препятствия и
други неблагоприятни фактори, при конкретната пътна обстановка не разкриват необходимост
от движение със скорост под 51 км/ч, при което условие произшествието е могло
да бъде избегнато чрез спиране, каквато е била реакцията на водача на МПС при
възприемане на опасността.
Следва да се отбележи кой е началният
момент на възникване на опасността за водача на МПС, респ. на задълженията му
да предприеме регламентираните в ЗДвП мерки за безопасност
с намаляване на скоростта и спиране. В тази насока в последователната съдебна
практика на ВКС е пояснено, че правомерно движещият се велосипедист не
представлява опасност, докато осъществява движение попътно на посоката на
движение на водача на автомобила в десния край на платното. При успоредно
движение – велосипедистът в дясната част на лентата за движение, а водачът вляво
от него – риск от удар между тях не би имало, тъй като техните направления на
движение не се пресичат. Водачът е задължен да намалява скоростта на движението
или да спира (в зависимост от интензивността на опасността) не самоцелно, за да
избегне абстрактни рискове, а когато външните белези на пътната обстановка
крият някаква реална опасност за движението, включително когато от логическото
развитие на дадена пътна ситуация може да се очаква, че ще настъпи рязка
промяна в условията на движението.
Ако велосипедист осъществява движение в
нарушение на правилата за движение и е обективно видим за водача, той несъмнено
би съставлявал опасност за движението. (Например, ако има неадекватно поведение
на пътното платно – лъкатуши, криволичи, рязко ускорява, намалява, движи се не
на определеното за това място, ситуиран е в лентата за движение на водача или
пък от поведението му личи, че ще навлезе в лентата за движение на автомобила и
пр.). В такива случаи неправомерното поведение на велосипедиста би
представлявало сигнал за опасност с оглед невъзможността да се разчита, че ще
спази правилата за движение. Тогава за водача съществува необходимост да прояви
повишено внимание при движението и приближаването към велосипедиста, като
предприеме мерки за безопасност.
Движещият се съобразно правилата на ЗДвП велосипедист обаче
сам по себе си не застрашава движението. Той е участник в движението, от който
не следва да се очаква потенциално неправомерно поведение. Макар и от
категорията на уязвимите участници в движението, правомерно движещите се
велосипедисти поначало не съставляват опасност за движението, като липсват
изрични законови предписания, задължаващи водачите на МПС да вземат специални
предохранителни мерки към велосипедистите, извън задълженията им, гарантиращи
безопасно движение (в частност безпроблемно изпреварване), както и тези,
произтичащи от наличието на знак А 20 в определени пътни участъци. /Решение №
95/11.09.2018 г. по н.д. № 288/2018 г. на ВКС, второ н.о., Решение № 144/16.03.2011
г. на ВКС по н.д. № 1091/211 г., трето н.о./. Опасността за движението възниква
и съществува дотогава докато един участник в движението не се намира на
определеното място от правилата за движение. /Решение № 8/1987 г. по н.д. №
92/86г., ОСНК/.
В контекста на цитираната съдебна
практика, преди да осъществи внезапното отклоняване движението си наляво без
съответен сигнал към останалите участници в движението, пострадалият не е
представлявал опасност за движението, тъй като предходното му поведение е било
правомерно, адекватно и с нищо не е подсказвало, че е възможно да предприеме
изменение в посоката на движението си. Той е станал препятствие за движението
едва след отклонението му наляво от осъществяваното праволинейно движение. Тъй
като тази маневра е била предприета, когато лекият автомобил се е намирал на
разстояние от 41 метра от мястото на удара, според повторната тройна
автотехническа експертиза /респ. 31 метра според първоначалната АТЕ/, сблъсъкът
между велосипедиста и управляваното от подсъдимия МПС е бил непредотвратим.
Велосипедистът е навлязъл в опасната зона на водача на МПС, която е равна на 75
метра при скорост от 86 км/ч. Опасната зона е по-голяма от разстоянието, на
което се е намирал автомобила в момента на възникване на опасността.
От изложеното следва, че избраната от
водача на л.а. „Нисан“ скорост на движение не е причина за настъпване на пътния
инцидент. Същият е резултат от поведението на велосипедиста, който в нарушение
на правилата за движение е отклонил движението косо наляво, без да съобрази
поведението си с останалите участници в движението и без да подаде своевременно
сигнал за промяна направлението си на движение.
По аргумент от цитираната по-горе съдебна
практика на върховната съдебна инстанция /в частност Решение № 95/2018 г. по н.д.
№ 288/2018г. на ВКС, второ н.о./, за отговорността на водача на МПС са без
значение обстоятелствата, поначало обусловени от избраната от него скорост на
движение, кога точно, от какво разстояние е възприел велосипедиста и дали
изобщо го е възприел. Тези факти биха били относими, ако пострадалият се е
намирал в коридора на движение на лекия автомобил, бил е застигнат и блъснат от
него или пък ако следствие несъобразената скорост водачът на МПС се е поставил
в невъзможност да възприеме своевременно началото на правомерно осъществена от
велосипедиста маневра завой наляво. Приетата фактология сочи на осъществено в
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП отклонение наляво от страна на велосипедиста в момент, когато
лекият автомобил е отстоял на разстояние по-малко от опасната зона от мястото
на удара и когато сблъсъкът вече е бил технически непредотвратим. Поради това
внезапното пресичане на траекторията на колата от велосипедиста под ъгъл около
34 градуса спрямо надлъжната ос на пътя е изведено и от техническа гледна точка
като основна и единствена причина за произшествието и в двете автотехнически
заключения. От правна страна е релевантно, че при първоначалното правомерно
движение на пострадалия в близост до десния край на платното наближаващият го
водач на МПС, нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че велосипедистът
внезапно и рязко ще се отклони в неговата посока и ще пресече траекторията му
на движение. В момента, в който отклонението от първоначалното праволинейно
движение е започнало, ударът е бил технически непредотвратим за водача на
автомобила, което обуславя несъставомерност на деянието. Съгласно трайната
съдебна практика, когато в опасната зона за спиране на МПС бъде увредено лицето,
което внезапно е създало опасността с неправомерното си поведение, е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Всички релевантни за делото факти са напълно установени
от събрания доказателствен материал. Категорична е информацията за пътната
обстановка, разположението на МПС на платното за движение, скоростите на
движение, видимостта, механизма на настъпване на ПТП. Липсват данни в процесния
пътен участък движението да е било интензивно. Движещият се срещу велосипедиста
и л.а. „Нисан“ друг автомобил е бил на разстояние, позволило му да възприеме инцидента
и да спре достатъчно далеч без да е налице допълнителна опасност. Няма съмнение
и относно получените от велосипедиста травми и механизма на причиняването им, с
оглед подробното заключение на назначената и изготвена съдебно-медицинска
експертиза на труп.
Установената фактология обуславя извод за липса на
неправомерни действия на трети лица, които да са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие. Не се установяват допуснати нарушения на правилата за
движение, претендирани с жалбите и пряка причинна връзка между такива нарушения
и настъпилата смърт на велосипедиста. Не е налице съставомерно деяние, поради
което правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.1
от НПК.
Липсва основание за назначаване на исканата от
жалбоподателите допълнителна или повторна автотехническа експертиза или
комплексна СМАТЕ. Съгласно чл.153 от НПК повторна експертиза се назначава,
когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност,
а допълнителна – когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно. В
конкретния случай по делото са изготвени заключения на съдебномедицинска
експертиза и две съдебни автотехнически експертизи /първоначална и повторна
тройна/, съдържанието на които се характеризира с изчерпателни и логични изводи
въз основа на събраните по делото доказателства. Във всяко заключение е налице констативно-съобразителна
част с подробни описания и изчисления в автотехническите експертизи,
позволяващи да се проследи логиката и начина на достигане на формираните от
експертите изводи. Жалбите не съдържат аргументи за съмнение в обективността на
вещите лица, нито са налице основания същите да се считат предубедени или
некомпетентни. Експертизите са дали обосновани, пълни и ясни отговори на всички
поставени въпроси. Заключенията кореспондират и се опират на събраните по
делото доказателства, в т.ч. протокола за оглед на местопроизшествие и
приложения към него фотоалбум. Протоколът е съставен по реда на НПК, има
изискуемите реквизити и е подписан от присъствалите на процесуално-следственото
действие лица. В същия изчерпателно са отразени констатациите на разследващия
орган при извършения оглед. Съгласно чл. 131 от НПК същият е доказателствено
средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени,
и за събраните доказателства. В посочения смисъл протоколът обвързва с
инкорпорираната в него информация, която изрично съдържа и данни за процесния
участък от пътя. Обективирано в снимковия материал е състоянието на пътя,
разположението на превозните средства, липсата на препятствия и др.
неблагоприятни фактори. По изложените съображения е неоснователно искането за
назначаване на допълнителна или повторна експертиза, още повече, че
формулираните в допълнителната жалба въпроси са с правен характер.
Обобщено, атакуваното постановление е постановено след
проведено обективно, всестранно и пълно
разследване, а достигнатият извод за липса на извършено престъпление от общ
характер е законосъобразен и обоснован.
Що се касае до претендираното нарушение на
процесуалните права на жалбоподателите, доколкото разследването не им е било
предявено, съдът намира, че процесуалните възможности на наследниците на
загиналия при ПТП велосипедист не са били съществено повлияни. Действително, в
протоколите от проведените по досъдебното производство разпити настоящите жалбоподатели
М.Х.К. и Н.А.К. са заявили желание материалите по разследването да се предявят
на адв. М.. Съдържанието на приложеното пълномощно на л.109 от ДП обвързва
действията на упълномощените адвокати основно с евентуално търсено обезщетение
за вреди от смъртта на Х.Х.К.. Детайлно са изброени предоставени права за предявяване
на претенции, вкл. увеличаване, намаляване, оттегляне или отказ иска и всякакви
действия, представляващи разпореждане с предмета на последиците от настъпилото
събитие. В пълномощното не е предоставено изрично право упълномощен адвокат да
представлява жалбоподателите при предявяване на разследването по конкретно
досъдебно производство. Макар в т.трета от пълномощното да е предвидено
разширително тълкуване и да се уточнява „примерно“ изброяване на описаните
предоставени права, липсата на изрично отразяване предоставяне на право за участие
на упълномощените адвокати в досъдебното производство, вкл. при предявяване на разследването,
представлява затруднение за разбиране волята на упълномощителите. Факт е също
така, че въпросното пълномощно не е издадено специално за водено наказателно
дело и с изрично посочване номера на досъдебното производство.
Същевременно съдът установи от материалите по
досъдебното производство /л.133 от ДП/ и служебно направена справка в
деловодната програма на Окръжен съд – Сливен, заведена искова молба на близки
родственици на загиналия Х. К., между които и настоящите жалбоподатели, по
която е образувано исково производство срещу застрахователното дружество, при
което е била сключена застраховката „Гражданска отговорност“, обезпечаваща
отговорността на водача на процесния лек автомобил „Нисан“. В рамките на това
исково производство е изискано с писмо копие от материалите от настоящото
досъдебно производство, поради което възможността на жалбоподателите за
запознаване със същите не е преклудирана. Отделно от това на М.Х.К. и Н.А.К. е
било изпратено постановлението за прекратяване на наказателното производство и
те са реализирали процесуалната възможност да го обжалват. Проверявайки изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление по подадените
от наследниците на загиналия велосипедист жалби са охранени в пълна степен
правата на жалбоподателите.
Поради изложеното, съдът намира, че постановлението на
ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно.
Ето защо, подадените жалби са неоснователни, а атакуваният прокурорски акт като
правилен, обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и
на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление
от 27.04.2020г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 71/2019 г. по описа на РУ на МВР – Котел,
вх.№ 844/2019 г., пор.№ 85/2019 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: