Решение по дело №8987/2017 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №

гр.***, 08. 12. 2017 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

***ски районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на 08. 12. 2017 г, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова гр.д.№  8987 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Н.Н.В., ЕГН **********,***, против В.П.В. ***. Молителката твърди, че е пострадала от домашно насилие на 24. 11. 2017 г , от ответника, с който имат сключен граждански брак. Молбата е допустима, с оглед твърденията за граждански брак между молителката и ответника и приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.

Направено е искане за прилагане на мерки по чл. 5 ал. 1, т. 1,  3, от ЗЗДН   Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено и не се спори между страните, че молителката и ответникът имат сключен граждански брак. От тези обстоятелства произтича основанието за активната легитимация на молителката по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.

В хода на съдебното дирене е разпитана свидетелката С.М.К., от които гласни доказателства се установи, че страните по делото са в лоши отношения. Установи се от показанията, че молителката, се страхува, че ответникът ще я срещне, ще я бие и тормози, което ограничава личната й свобода.

По делото са приети следните писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак, Лист за преглед от Спешно отделение УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Медицинско удостоверение № 727 / 2017 г. от д-р П.Д-, ЕР № 2039 / 11. 09. 2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания, ТМЗ на   УМБАЛ „Д-р Георги Странски“,  Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на  29. 11. 2017 г, е в едномесечния срок от твърдяния акт на домашно насилие на 24. 11. 2017 г , т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.

            На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея, съдът приема на основание чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от извършителя.     Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката представляват множество актове на домашно насилие по смисъла на закона, различни по своя характер – както физическо насилие, така и опит за такова, съпроводени с психическо насилие и ограничаване личната свобода. Съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е упражнено домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН.

Домашното насилие се характеризира с криминогенен и виктимогенен фактор, като полицейските служители извършват основните първоначални действия, предвидени в Закона. Те установяват първоначален контакт с жертвите и извършителите на домашно насилие, затова ясни методически указания за тяхната работа, биха улеснили действията им в конкретни ситуации.

Жертвите на домашно насилие са една от осемте групи и лица в риск, които са идентифицирани от Правителството на България. В тази връзка са планирани насоки за работа в общността и превенция в семейството. Латентността или така наречената скрита престъпност е определящият фактор, за да се изведе ясна и точна статистика за престъпленията по ЗЗДН. Много от  пострадалите граждани не подават сигнал и за тях няма никаква актуална информация.

Приета е от ЕС Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие / 07. 04. 2011 г./ Конвенцията е отворена за ратификация на 11. 05. 2011г.  в Истанбул, по време на срещата на Министрите на външните работи на 47 – те  членки на Съвета на Европа.

За подобряване практиката следва да се използват ресурсите на неправителствените организации, с опит в превенцията на домашното насилие и капацитета на местните власти. Може да се търси решаване на проблема в Комисията за обществен ред и сигурност / КОРС/, която е орган към Общинския съвет. Подобни комисии са създадени в много общини в рамките на интегриран модел „Полицията в близост до обществото“, който се координира от МВР. В Община Разград има създадена КОРС, която е одобрила Работна карта № 3: Оценка на състоянието и мерки за ограничаване на домашното насилие. Защита на децата и жените в риск. Проблеми с нелегалния трафик на хора, с цел трудова и друга експлоатация.

Неизпълнението на Заповедта за защита от домашно насилие е криминализирано от законодателя и  осуетяването по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или  заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Съществува практика в Районната прокуратура -  Исперих и РУП - Исперих, след като има сигнал до полицията, лицето да се задържи за срок от 24 – часа в полицията на осн. чл. 21, ал. 3  от  ЗЗДН и успоредно да започне наказателно преследване. Прокуратурата реагира най – бързо, когато сигналът се подаде в МВР. Наказателното производство в такива случаи започва в бърза форма, като се получава правосъдие в най кратък срок.

Проблемите с домашното насилие трябва да се решават в сътрудничество и координация между институциите. Необходимо е да започне процес на регионално планиране на мерките за изпълнение на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие.  Жените – жертви на домашно насилие са много чувствителни към отношението на околните. Те често се натъкват на съжаление, смущение подозрение, несъгласие презрение, злорадстване или обвинение за това, че сами са си виновни. Това са отрицателни реакции, които затрудняват търсенето на помощ.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 от ЗЗДН – да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и забрана да приближава в жилището, находящо се в  ***, ж. к. Дружба, бл. 121, вх. Б, ет.6, ап. 18  И  да я приближава в местоработата . Съдът счита, че забраната по т. 3 следва да бъде за срок от 18 месеца, т.к. този срок е разумен в случая.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това. На основание чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, В.П.В., следва да се наложи глоба в размер на 200 лв.

При този изход на процеса, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС, а на молителката – направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар.

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 5 ал.1 т. 1, т.3,  от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:

          ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, В.П.В. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.Н.В., ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В.П.В. *** да приближава Н.Н.В., ЕГН **********,***, в жилището, находящо с в ***, ***за срок за срок 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В.П.В. *** да приближава Н.Н.В., ЕГН **********,***, в местоработата й  в ***, *** за срок 18 месеца.

НАЛАГА, на основание чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, на  В.П.В., глоба в размер на 200 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила на осн. чл. 14 ал. 2 от ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, В.П.В. да бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, В.П.В. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, В.П.В. да заплати на Н.Н.В. направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-мо дневен срок от днес.

                                                                  

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: