№ 15
гр. Каварна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20243240200206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. К. П. ЕГН ********** с настоящ адрес
гр.Добрич ул.“...“ № 12А,чрез адв.С. К.-ДАК против Наказателно
постановление № 08-17/07.10.2021г., издадено от Началника на отдел
„Рибарство и контрол – Черно море” към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище
гр.Бургас с което е наложено административно наказание „ГЛОБА“ с общ
размер 3300/три хиляди и триста/ лева,от които: 1000/хиляда/ лева на
основание чл.73 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,за
извършено административно нарушение на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА;-1500/хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.70 ал.1 от ЗРА,за извършено
административно нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА;-400/четиристотин/ лева на
основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за извършено административно нарушение на
чл.24 ал.6 от ЗРА;-400/четиристотин/ лева на основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за
извършено административно нарушение на чл.24 ал.9 от ЗРА,отнет е на осн.
чл.90, ал.1 от ЗРА 1 брой Шаран/Ciprinus Carpio/ с размери 57 см. и тегло 3.200
кг.-на съхранение в ИАРА.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление,като
незаконосъобразно,неправилно и издадено при явни нарушения на
материалния и процесуалния закон.Според обективираните в жалбата
твърдения,наказателното постановление не е връчено на жалбоподателя по
императивно установения ред,посочен в чл.58 ал.1 от ЗАНН.На следващо
място,според жалбоподателя в атакуваното наказателно постановление не се
съдържат факти и обстоятелства къде,кой орган е започнал извършената
проверка при която е установено нарушението.По отношение на точка първа
1
от атакуваното наказателно постановление,според обективираните в жалбата
твърдения,никъде не се цитират,представят или навеждат доказателства
относно извършването на риболов с техническо средство тип „харпун“.,не е
посочено и да е установено или пък иззето такова техническо средство,какъв е
неговият вид,марка и модел.По отношение на т.2 от атакуваното наказателно
постановление,в жалбата се изразява становище,че конкретното извършеното
деяние представлява „маловажен случай“ на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Според изложеното в жалбата установеното
количество риба е една единствена бройка с тегло от три килограма и двеста
грама и това обстоятелство обосновава по-ниска степен на обществена
опасност на деянието.По отношение на точка три от атакуваното наказателно
постановление в жалбата се изразява становище,че при наличието на
разпоредбата на чл.24 ал.6 от ЗРА контролните органи след като са
констатирали,че жалбоподателя извършва риболов в тъмната част на
денонощието е следвало да извършат проверка и съберат доказателства дали
са налице всички посочени в цитираната разпоредба предпоставки след които
е изискването риболова да е извършван от брега,дали риболуването се
извършва в обект по чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА определени по реда на чл.24 ал.9
от ЗРА.
По отношение на последната точка от атакуваното наказателно постановление
в жалбата се изразява становище,че е нарушен един от основните принципи в
правото,а именно ,а именно „ non bis in idem“,тъй като в точка три от
наказателното постановление жалбоподателят вече е бил наказан за риболов в
тъмната част на денонощието,съгласно разпоредбата на чл.24 ал.6 от ЗРА.
С изложените мотиви се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата,на сочените в нея основания и се изразява становище за недоказаност
на административното обвинение и по четирите точки на атакуваното
наказателно постановление,като с оглед изхода на делото се претендират и
направените в настоящото производство разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован се представлява от
юрисконсулт С.И.,редовно упълномощена по делото,оспорва жалбата като
неоснователна и представя писмено становище,в което излага доводите си за
законосъобразност на издаденото НП.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски
Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
В конкретния случай с издаденото наказателно постановление е отразено,че
същото е влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 12.07.2024г..В
същото няма отбелязване от АНО относно обстоятелството,че нарушителят не
е открит на посочения от него адрес.В административно-наказателната
преписка е приложено известие за доставяне от Български пощи,на което не е
отразена дата на получаване/търсене на лицето,а е отразено,че пратката не е
2
потърсена от получателя.Установения от ЗАНН нормативен регламент урежда
реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни
постановления-чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите,при които те влизат в
сила-чл.64 от ЗАНН,като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към
прилагане на НПК доколкото липсват особени правила за връчване на
призовки и съобщения..Разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН императивно
урежда начина на връчване на наказателните постановления,а именно-срещу
подпис,което в случая не е изпълнено.Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае в какво е обвинен и да му бъде осигурена
възможност да обжалва издадения административен акт.Освен срещу подпис
,в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга
възможност,приравнена на редовно връчване на издаденото наказателно
постановление-ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес,а
новият му адрес е неизвестен,наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването.Съгласно обаче разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.180 от НПК призовките,съобщенията и книжата се връчват лично срещу
разписка,подписана от лицето за което е предназначена,или на пълнолетен
член от семейството,а ако няма такъв на домоуправителя,както и на
съквартирант или съсед,когато поема задължение да ги предаде,в случай,че
лицето,за което е предназначена липсва.Съгласно чл.58 ал.2 от ЗАНН когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес,а новият му не е
известен,наказващият орган отбелязва това обстоятелство върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването.тези предпоставки са-нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма
предпоставки,поради което,за да се прояви фактическия състав на чл.58 ал.2
от ЗАНН и да се приеме,че е редовно връчването,е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес,но и същият да е променен и
новият му адрес да е неизвестен.Следователно за да се приложи чл.58 ал.2 от
ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения
адрес,а следва да се установи,че той трайно не пребивава на този адрес.В
процесния случай е изпратено издаденото наказателно постановление на
следния адрес: гр.Добрич улица „...“ № 12А.По делото липсват доказателства
по какъв начин и къде съответният служител е оставил и въобще дали е
оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирана до
лицето пощенска пратка.Още по-малко пък са налице данни каква
информация се е съдържала в евентуално оставени уведомления и по-
конкретно дали от същите става ясно,,че се касае за писмо съдържащо
издадено наказателно постановление.При това положение не може да се
приеме,че лицето е било надлежно уведомено от служители,че следва да
потърси пощенската си пратка.В този случай съдът намира,че не са били
налице предпоставките за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН,съответно
извършеното по този ред връчване се явява нередовно,а депозираната пред
съда жалба-подадена в срок и процесуално допустима.Ето защо съдът
3
намира,че следва да разгледа жалбата и намира същата за процесуално
допустима,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен
ефект.
От фактическа страна с акт № В 0007236/12.05.2021г. за установяване на
административно нарушение съставен от Д. П. М. на длъжност инспектор в
сектор „Рибарство и контрол“ на ИАРА-гр.Добрич се констатира,че на
03.05.2021г. от 22:00 часа до 01:00 часа на 04.05.2021г. след наблюдение е
извършена съвместна проверка със служители от Гранична полиция на езеро
Шабла.При проверката е установено лицето П. К. П./облечен с водолазен
костюм/,да извършва риболов през тъмната част на денонощието в езеро
0
^0^
Шабла при координати N 433346,8“ Е 283414,00“ и надморска височина
до 500м. на риба от вида Шаран със забранен риболовен уред
„харпун“,нарушавайки разпоредбата на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА.Риболовът е
осъществен и в нарушение на установена забрана за улов на риба и други
водни организми през размножителния период наложена със Заповед № 09-
385/13.04.2021г. на МЗХГ,във връзка с чл.32 ал.1 от ЗРА.В т.1 подточка 4 от
заповедта е предвидена забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се
риби,каквато е и рибата от вида Шаран/Ciprinus Carpio/-предмет на
нарушението в зависимост от надморската височина на рибностопанските
обекти.Също така е описано,че се забранява улова им по време на
размножителния период от 15.04.2021г. до 31.05.2021г. в рибностопанските
обекти с надморска височина до 500м.,съгласно Приложение № 1,буква
„Б“,т.18 на ЗРА,във връзка с чл.32 ал.1 от ЗРА.Риболовът е извършен в
тъмната част на денонощието в обект,който не е разрешен съгласно Заповед
РД 09-353/02.04.2021г. на МЗХГ,издадена на основание чл.24 ал.6 и
ал.9.Констатираният улов е 1 брой Шаран/Ciprinus Carpio/ с размери 57см. и
тегло 3,200кг./цяла,прясна,в живо съС.ие/е измерен и изтеглен с ролетка и
кантар собственост на ИАРА.Съставен е доклад от проверката с № 081-087-
142Н.Рибата от вида шаран е иззета и е на съхранение в ИАРА.
Актосъставителя е приел,че с действията си лицето П. К. П. нарушава
разпоредбите на чл.24 ал.6 и 9 от ЗРА,чл.32 ал.1 от ЗРА и чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА.
Горната фактическа обстановка е възпроизведена в издаденото въз основа на
акт № В 0007236/12.05.2021г. за установяване на административно нарушение
Наказателно постановление № 08-17/07.10.2021г.,с което на П. К. П. ЕГН
********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ с общ размер
3300/три хиляди и триста/ лева,от които: 1000/хиляда/ лева на основание чл.73
ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,за извършено
административно нарушение на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА;-1500/хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.70 ал.1 от ЗРА,за извършено
административно нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА;-400/четиристотин/ лева на
основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за извършено административно нарушение на
чл.24 ал.6 от ЗРА;-400/четиристотин/ лева на основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за
извършено административно нарушение на чл.24 ал.9 от ЗРА,отнет е на осн.
чл.90, ал.1 от ЗРА 1 брой Шаран/Ciprinus Carpio/ с размери 57см. и тегло
4
3,200кг.-на съхранение в ИАРА.
По приложението на материалния закон:
По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева,на основание чл.73 ал.1 от ЗРА.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА определя,че рибностопански обекти са и
всички реки и стари речни корита,крайморските,крайдунавските и
вътрешните езера и блата.Мястото на извършване на нарушението,а именно
езеро Шабла като крайморско езеро,в контекста на горепосочената разпоредба
е рибностопански обект по смисъла на закона.Разпоредбата на чл.35 ал.1 т.5 от
ЗРА забранява извършването на стопански и любителски риболов в обектите
по чл.3 ал.2 чрез харпун.С нея се въвежда забрана за лицата които
осъщeствяват риболов в рибностопански обекти,да осъществяват тази дейност
посредством забранен способ.За да е налице нарушение на горното,следва да
се установи че е налице следното обстоятелство: извършване на риболов чрез
забранени средства-харпун.Риболовът с харпун води до бързо и рязко
движение на същия във водната среда сред рибите,както и неговото
преминаване през тялото на същите.При тези действия се осъществява не само
риболов,а също така и безразборни и множество увреждания на рибите.От
анализа на доказателствата по делото съдът достигна до извода ,че на
посочените в АУАН и НП място и време жалбоподателят е извършвал
риболов с харпун.Тези обстоятелства се установяват,както от показанията на
свидетелите Д. П. М.,Г. А. Я. и И. К. Б.,така и от приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства-АУАН №
В0007236/12.05.2021г.,заверено копие на Доклад от проверка № 081-087-
142/03-04.05.2021г.,Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. на Министъра на
земеделието,храните и горите.От показанията на разпитания в съдебно
заседание актосъставител-Д. П. М. се установява,че след продължително
наблюдение/със служебна термокамера/ с оперативен работник от Гранична
полиция,лицето на което св.Д.М. е съставил акт е било с водолазно
оборудване,с харпун и един брой риба шаран.Свидетеля М. твърди в
показанията си,че риболова е извършен от жалбоподателя в тъмната част на
денонощието,рибата е била маломерна,измерена и изтеглена със служебен
кантар на ИАРА.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Г. А. Я.-
служител в ИАРА,по сигнал на служител от Гранична полиция,заедно с
колегата си Д. М. извършили наблюдение по време на което констатирали
двама нарушители.Единият,според показанията на св.М. е П. К. П.,който е бил
с водолазно оборудване и с харпун.Констатиран е улов на риба.-1бр. шаран
като е измерена рибата и е установено,че тя е маломерна,риболова се
извършва през тъмната част на денонощието и по време на период на забрана
по заповед на министъра.
Показанията на разпитания свидетел И. К. Б. към момента на констатиране на
нарушението работил като полицай в ГОДГ на ГПУ Каварна потвърждават
останалите гласни доказателства относно начина на установяване на
5
нарушението и нарушителя.Според показанията на св.И.Б. извършителите са
били двама души,но проявява колебания относно вида на инструмента с който
е извършван улова:“…харпун съм почти сигурен,че имаше.“.В показанията си
св.И.Б. твърди,че е имало улов,но не може да уточни бройката.Улова според
показанията на св.И.Б. е извършен в местносттта „Шабленското
езеро“.Свидетелят И.Б. твърди в показанията си,че в неговите правомощия е
да извърши проверка н на самоличността на лицата.Независимо,че в
показанията си св.Б. твърди,че няма конкретни спомени за извършената
проверка,уточнява,че щом са уведомени служителите на ИАРА,значи е имало
улов.От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ив.Б. се
установява,че улова е бил извършен с харпун,т.е. установяват се правно-
релевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя факти.
Настоящия съдебен състав изцяло кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели Д. П. М.,Г. А. Я. и И. К. Б.,като ги намира за логични,
взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си.Посочените свидетели
излагат непосредствени, непротиворечиви възприятия, както за лицето
осъществило посочените действия, мястото на извършването им, протеклата
проверка и поведението на жалбоподателя, като индивидуализират по
безспорен начин нарушителя.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че констатираното нарушение е
установено по несъмнен начин.Налице е съставомерност на същото,както от
обективна,така и от субективна страна.От събраните доказателства се
установява по несъмнен начин извършването на нарушението,авторството и
вината на жалбоподателя.По тези съображения наказателното постановление в
частта му относно вмененото на жалбоподателя административно нарушение
на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева се явява обосновано,както и е налице
правилно приложение на материалния закон от наказващия орган при
издаването му.
Съдът не намира за обосновано,респ.основателно и искането на
нарушителя,чрез процесуалния представител за прилагане на чл.28 от
ЗАНН.Преценката за наличието на маловажност е оставена на
административнонаказващия орган,но тя подлежи и на съдебен контрол,в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. постановено по т.д. 0
1/2005г. на ОСНК при ВКС.Няма спор,че в процеса на административното
наказание наказващият орган е длъжен да провери налице ли са
предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те
липсват,да пристъпи към издаването на наказателното постановление/по арг.
от разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН/.Дори и АНО да не е обсъдил тази
възможност в мотивите си обаче,няма пречка това да се извърши от съда в
процеса по контрол на наказателното постановление.В случай,че съдът
констатира,че извършеното нарушение носи белезите на маловажен
случай,няма никаква пречка да приложи последиците на тази хипотеза..В този
смисъл,определението на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93
т.9 от НК,приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
6
ЗАНН.“Маловажен случай е налице,когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства,деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.Предвид характера на
нарушението и обществените отношения които то засяга,настоящата
инстанция намира,че не може да се приеме,че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
разглеждания вид и счита,че настоящия случай не представлява маловажен
такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН,с оглед на което така направеното
възражение в тази насока във въззивната жалба се явява неоснователно.
По размера на наложеното административно наказание „глоба“ в частта на
наказателното постановление относно вмененото на жалбоподателя
административно нарушение на чл.35 ал.1 т.5 от ЗРА:
След като се установиха по положителен начин въпросите,свързани с
наличието на деяние,авторството и вината,наказващият орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,при съвкупната преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая-че нарушението е първо за
жалбоподателя,доколкото не се събраха писмени или гласни доказателствени
средства в обратна насока,както и че вследствие на деянието все пак не са
налице настъпили допълнителни вредни последици за рибните ресурси и
биоразнообразие съдът намира,че правилно АНО е индивидуализирал
наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства,съобразно установения
минимум.
Предвид установеното нарушение и с оглед разпоредбата на чл.90 ал.1 от
ЗРА,правилно е отнет в полза на държавата 1 брой Шаран/Ciprinus Carpio/ с
размери 57 см. и тегло 3.200 кг.
По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
на чл.32 ал.1 от ЗРА,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева,на основание чл.70 ал.1 от
ЗРА.
При горната установеност на фактите,настоящия съдебен състав споделя
становището на АНО,че деецът е осъществил състава на нарушението на
чл.32 ал.1 от ЗРА и следва да понесе съответната
административнонаказателна отговорност.
От приетите за установени факти може да се направи извод,че деецът е
осъществил състава на нарушението,за което е санкциониран по чл.32 ал.1 от
ЗРА.Съгласно нормата на чл.32 ал.1 от ЗРА,във водните обекти по чл.3 ал.1 т.1
и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване съгласно приложение № 1.Безспорно е,че езеро Шабла
е рибностопански обект по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА,а видно от Заповед
№ 09-385/13.04.2021г. на министъра на земеделието,храните и горите,във
връзка с чл.32 ал.1 от ЗРА и по конкретно т.1 подточка 4 от заповедта е
предвидена забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се
риби,каквато е и рибата от вида 1 брой Шаран/Ciprinus Carpio/-предмет на
нарушението в зависимост от надморската височина на рибностопанските
7
обекти и също така е описано,че се забранява улова им по време на
размножителния период от 15.04.2021г. до 31.05.2021г. в рибностопанските
обекти с надморска височина до 500м.,съгласно Приложение № 1,буква
„Б“,т.18 на ЗРА,във връзка с чл.32 ал.1 от ЗРА.От показанията на свидетелите
Д. П. М.,Г. А. Я. и И. К. Б.,заверено копие на Доклад от проверка № 081-087-
142/03-04.05.2021г. по безспорен начин се установи,че именно това е бил
уловът,намерен от тях у жалбоподателя.Легалното определение на понятието
„риболов“ е дадено в т.26 на & 1 от ДР на ЗРА,съобразно което риболов е
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми,изваждане на улова от водата,неговото пренасяне и
превозване.
В случая действително не е посочено,къде именно в приложение № 1 се
намира информацията относно размножителния период на рибата от вида
Шаран/Ciprinus Carpio/,което обаче според съда не ограничава правото на
защита на жалбоподателя,не е задължителна част от правната квалификация
на нарушението,доколкото същото се покрива именно от дадената такава по
чл.32 ал.1 от ЗРА.Безспорно от анализа на ангажираните по делото гласни и
писмени доказателства е,че жалбоподателят ЗВД/облечен с водолазен
костюм/,да извършва риболов на риба от вида Шаран/Ciprinus Carpio/ със
забранен риболовен уред „харпун“.Съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство пред наказващия орган да са
допуснати нарушения,които да са съществени и поради това да предпоставят
отмяната на обжалваното наказателно постановление в частта му относно
вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл.32 ал.1 от
ЗРА,за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева,на основание чл.70 ал.1 от ЗРА.
Според настоящия съдебен състав конкретното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните
нарушения,санкционирани по реда на чл.70 ал.1 от ЗРА.Касае се за
извършване на риболов по време на забрана установена със заповед на
Министъра на земеделието,като нарушението е преустановено единствено
поради извършената проверка от служители на ИАРА.Обществената опасност
на нарушението е висока предвид защитения със законовата норма обществен
интерес,произтичащ от необходимостта от осигуряване нормалното развитие
на рибните ресурси в страната.
Правилно е издирена приложимата санкционна разпоредба,като наказващият
орган е наложил наказание,съответствуващо по вид и размер с предвиденото
от законодателя,а именно –глоба в минимален размер от 1500,00 лева,след
като е съобразил обстоятелството,че нарушението е извършено за първи път.
По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
на чл.24 ал.6 от ЗРА,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400/четиристотин/ лева,на основание чл.66 ал.3 от ЗРА.
Разпоредбата на чл.24 ал.6 от ЗРА сочи,че любителския риболов през тъмната
част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата
в периода от 1 април до 1 ноември,извън периода на забраната по чл.32 ал.1 и
8
само в рибностопански обекти по чл.3 ал.1 т.1 и т.2,определени по реда на
ал.9.
Съгласно чл.24 ал.9 от ЗРА редът,условията и обектите по ал.6,в които се
разрешава любителския риболов през тъмната част на денонощието,се
определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието,храните и
горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.От Заповед №
09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието,храните и горите се
установява,че езеро Шабла не е сред рибностопанските обекти на територията
на страната,за които е разрешен любителския риболов през тъмната част на
денонощието.
Обстоятелствата посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление
изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени
средства.С правна преценка за достоверност,настоящия съдебен състав изцяло
кредитира и писмените доказателства приложени в АНП,приобщени по реда
на чл.283 от НПК,вр.с чл.84 от ЗАНН и чл.284 от НПК,вр.с чл.84 от
ЗАНН,като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото,времето и начинът на извършване на
нарушението.Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП.В конкретния случай констатациите в
АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства.Всъщност
изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя Д. П. М. и
свидетелите по акта Г. А. Я. и И. К. Б..При непосредствения си разпит пред
съда свидетелите Д. П. М. и Г. А. Я. потвърдиха с детайли,отразената в АУАН
фактическа обстановка.Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателствени средства.
Жалбоподателят П. К. П./облечен с водолазен костюм/,е извършил риболов на
03.05.2021г. от 22:00 часа до 01:00 часа на 04.05.2021г. през тъмната част на
денонощието,по смисъла на параграф 1,т.53 б.“в“ от ДР на ЗРА,като в
нарушение на издадената на основание чл.24 ал.9 от ЗРА,заповед № 09-
353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието,храните и горите,го е сторил в
рибностопански обект на територията на страната,за които не е разрешен
любителския риболов през тъмната част на денонощието,а именно езеро
Шабла.
За пълнота следва да бъде отбелязано,че езеро Шабла представлява
рибностопански обект по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА-крайморско езеро.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.24
ал.6 от ЗРА,като нарушението е ясно и точно описано.Както стана ясно от така
цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото АУАН,НП
и разпитаните по делото свидетели,жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.24 ал.6 от ЗРА.
Разпоредбата на чл.66 ал.3 от ЗРА предвижда административно наказание
„глоба“ в размер на 400.00 лева до 650.00 лева за извършено нарушение на
9
чл.24 ал.6 от ЗРА.Видно от наказателното постановление,на жалбоподателя е
наложена предвидената минимална санкция,а именно глоба в размер на 400
лева,което попада в рамките на посочените от законодателя размери.
Не на последно място следва да се отбележи,че случая не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗРА.Всъщност
случая не е маловажен,тъй като тъй като жалбоподателят е използвал
забранен риболовен уред „харпун“,като е уловил и един брой риба от вида
Шаран/Ciprinus Carpio/.Касае се за умишлена,целенасочена,конкретна дейност
на нарушителя изразяваща се в улов на риба в тъмната част на денонощието.
По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
на чл.24 ал.9 от ЗРА,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400/четиристотин/ лева,на основание чл.66 ал.3 от ЗРА.
Съгласно чл.24 ал.9 от ЗРА редът,условията и обектите по ал.6,в които се
разрешава любителския риболов през тъмната част на денонощието,се
определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието,храните и
горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.От Заповед №
09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието,храните и горите се
установява,че езеро Шабла не е сред рибностопанските обекти на територията
на страната,за които е разрешен любителския риболов през тъмната част на
денонощието.
Обстоятелствата посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление
изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени
средства.С правна преценка за достоверност,настоящия съдебен състав изцяло
кредитира и писмените доказателства приложени в АНП,приобщени по реда
на чл.283 от НПК,вр.с чл.84 от ЗАНН и чл.284 от НПК,вр.с чл.84 от
ЗАНН,като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото,времето и начинът на извършване на
нарушението.Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП.В конкретния случай констатациите в
АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства.Всъщност
изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя Д. П. М. и
свидетелите по акта Г. А. Я. и И. К. Б..При непосредствения си разпит пред
съда свидетелите Д. П. М. и Г. А. Я. потвърдиха с детайли,отразената в АУАН
фактическа обстановка.Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателствени средства.
Жалбоподателят П. К. П./облечен с водолазен костюм/,е извършил риболов на
03.05.2021г. от 22:00 часа до 01:00 часа на 04.05.2021г. през тъмната част на
денонощието,по смисъла на параграф 1,т.53 б.“в“ от ДР на ЗРА,като в
нарушение на издадената на основание чл.24 ал.9 от ЗРА,заповед № 09-
353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието,храните и горите,го е сторил в
рибностопански обект на територията на страната,за които не е разрешен
любителския риболов през тъмната част на денонощието,а именно езеро
10
Шабла.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.24
ал.9 от ЗРА,като нарушението е ясно и точно описано.Както стана ясно от така
цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото АУАН,НП
и разпитаните по делото свидетели,жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.24 ал.9 от ЗРА.
Разпоредбата на чл.66 ал.3 от ЗРА предвижда административно наказание
„глоба“ в размер на 400.00 лева до 650.00 лева за извършено нарушение на
чл.24 ал.9 от ЗРА.Видно от наказателното постановление,на жалбоподателя е
наложена предвидената минимална санкция,а именно глоба в размер на 400
лева,което попада в рамките на посочените от законодателя размери.
Не на последно място следва да се отбележи,че случая не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗРА.Всъщност
случая не е маловажен,тъй като тъй като жалбоподателят е използвал
забранен риболовен уред „харпун“,като е уловил и един брой риба от вида
Шаран/Ciprinus Carpio/.Касае се за умишлена,целенасочена,конкретна дейност
на нарушителя изразяваща се в улов на риба на 03.05.2021г. от 22:00 часа до
01:00 часа на 04.05.2021г. през тъмната част на денонощието,като в нарушение
на издадената на основание чл.24 ал.9 от ЗРА,заповед № 09-353/02.04.2021г.
на Министъра на земеделието,храните и горите,го е сторил в рибностопански
обект на територията на страната,за които не е разрешен любителския
риболов през тъмната част на денонощието,а именно езеро Шабла.
Настоящия съдебен състав не споделя обективираният в жалбата довод,че е
нарушен правния принцип „nе bis in idem“т.е че е наложено наказание за едно
също нещо-два пъти.В процесния случай се касае за отделни състави на
административно нарушение. Разпоредбата на чл.24 ал.6 от ЗРА сочи,че
любителския риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от
брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември,извън
периода на забраната по чл.32 ал.1 и само в рибностопански обекти по чл.3
ал.1 т.1 и т.2,определени по реда на ал.9.
Отделно от това в разпоредбата на чл.24 ал.9 от ЗРА редът,условията и
обектите по ал.6,в които се разрешава любителския риболов през тъмната част
на денонощието,се определят ежегодно със заповед на министъра на
земеделието,храните и горите по предложение на изпълнителния директор на
ИАРА.От приложената по делото Заповед № 09-353/02.04.2021г. на
Министъра на земеделието,храните и горите се установява,че езеро Шабла не
е сред рибностопанските обекти на територията на страната,за които е
разрешен любителския риболов през тъмната част на денонощието.
Всяко едно от тези нарушения,съответно на чл.24 ал.6 и чл.24 ал.9 от ЗРА е
съотнесено към съответствущата му санкционна разпоредба по чл.66 ал.3 от
ЗРА,която предвижда,че който извършва любителски риболов в нарушение на
чл.24 ал.5,6 и 9 от ЗРА,се наказва с глоба от 400 до 650 лева Следователно
предвижда се административнонаказателна отговорност за нарушение
поотделно на всяка една от разпоредбите на чл.24 ал.6 и чл.24 ал.9 от ЗРА и
нарушението на чл.24 ал.9 от ЗРА не се включва имплицитно в разпоредбата
11
на чл.24 ал.6 от ЗРА.,т.е в санкционната разпоредба не е посочено-в
нарушение на чл.24 ал.5 и ал.6 във връзка с чл.9 от ЗРА.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба,разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.Такива са
претендирани от въззиваемата страна,поради което на основание чл.63д от
ЗАНН следва да бъдат присъдени.Като прецени ниската фактическа и правна
сложност на казуса,както и осъществената юрисконсултска защита,то съдът
счита,че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер-80 лева.
С оглед на гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-17/07.10.2021г., издадено
от Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море” към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури със седалище гр.Бургас с което е наложено на П. К. П. ЕГН
********** с настоящ адрес гр.Добрич ул.“...“ № 12А административно
наказание „ГЛОБА“ с общ размер 3300/три хиляди и триста/ лева,от които:
1000/хиляда/ лева на основание чл.73 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите/ЗРА/,за извършено административно нарушение на чл.35 ал.1
т.5 от ЗРА;-1500/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70 ал.1 от ЗРА,за
извършено административно нарушение на чл.32 ал1 от ЗРА;-
400/четиристотин/ лева на основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за извършено
административно нарушение на чл.24 ал.6 от ЗРА;-400/четиристотин/ лева на
основание чл.66 ал.3 от ЗРА,за извършено административно нарушение на
чл.24 ал.9 от ЗРА,отнет е на осн. чл.90, ал.1 от ЗРА 1 брой Шаран/Ciprinus
Carpio/ с размери 57 см. и тегло 3.200 кг.-на съхранение в ИАРА.
ОСЪЖДА П. К. П. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Добрич ул.“...“ № 12А
да заплати сумата от 80/осемдесет/ лева на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури,представляваща направените в съдебното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез
Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
12
13