Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр.Пирдоп,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 636 по
описа на съда за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „СИМОЕС“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя Симеон Ганчев Симеонов,
срещу Потребителска кооперация /ПК/ „НАПРЕД“- ПИРДОП, ЕИК: *********, с
която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 13 403.61 лв., представляваща недължимо платени от „СИМОЕС“ ЕООД наем и сметки за вода за периода декември 2013
г.-март 2015 г. по прекратен договор за наем, както и 3 146.22 лв. обезщетение в размер на
законната лихва върху всяка отделна вноска от датата на заплащането й, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника ПК
„Напред“ е имало сключен на 01.12.2008 г. договор за наем на недвижим имот,
находящ се в гр. Пирдоп, на площад „Тодор Г. Влайков“, състоящ се от търговска
зала, складови помещения, сервизни и обслужващи помещения и лятна градина и
анекс към същия договор от 04.01.2010 г., като договорът бил прекратен от
страна на ответника с писмено предизвестие от 26.06.2013 г., въпреки което
обаче ищецът продължил да заплаща сумите за наем и вода на обекта поради
наличието на висящ между страните спор относно законосъобразността на
прекратяването. Сочи, че сумите са заплащани регулярно до март 2015 г., когато
обаче висящият спор бил разрешен като прекратяването е признато от съда за законосъобразно
с решение на Софийски окръжен съд /СОС/ по в.гр.д. №727/2014 г., потвърждаващо първоинстанционното
решение по гр.д. №451/2013
г. на РС-Пирдоп. Поради това ищецът счита, че щом прекратяването е било
законосъобразно, то полученият от ответника наем от датата на прекратяването-
един месец след получаване на предизвестието, а именно от 26.07.2013 г. до декември
2015 г. се явява недължимо платен, а ответникът се е обогатил без правно
основание със сума дори по-голяма от предявената в настоящия процес, за част от
която обаче възможността да бъде претендирана се е погасила по давност, поради
което претенцията е именно в заявения размер. Ищецът твърди още, че ответникът
му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
заплащане на всяка една вноска до датата на завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна ПК „НАПРЕД“, с който се оспорват изцяло исковете по
основание и размер. Твърди се, че между страните в действителност е имало
сключен наемен договор за обекта, посочен в исковата молба, отправено от
ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора и съдебен спор между
страните, завършил с решение №66 от 18.02.2015 г. по в.гр.д. №727/2014 г. на СОС, с което ищецът е бил осъден да
освободи имота. Сочи се, че в полза на ПК „Напред“ е бил издаден изпълнителен
лист от 21.05.2015 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело и
ответникът бил въведен във владение на имота едва на 16.12.2015 г. – повече от
две години след прекратяване на договора, т.е. ищецът е продължил да ползва
имота до дата 16.12.2015г. С оглед на тези факти ответникът счита, че за ищеца
липсва правен интерес от заведените искове, тъй като той е заплащал сумите със
съзнание, че заплаща дължими суми за наем на недвижимия имот, който всъщност е
задържал неправомерно. На следващо място са твърди, че искът е неоснователен,
тъй като наемателят, чието основание да ползва имота е отпаднало, не е изпълнил
свое основно задължение- да върне вещта, като изрично в чл.12 от договора за
наем е било предвидено, че срокът за предаване на имота е 15 дни от датата на
изтичане на предизвестието, която дата се явява 10.08.2013 г. Това задължение
не било изпълнено, а ищецът категорично отказал да върне имота. Така „Симоес“
ЕООД продължил да ползва имота без основание и без съгласието на наемодателя.
По отношение на претендираното обезщетение за забава ответникът сочи, че този
иск също не следва да бъде уважаван, тъй като не е налице неизпълнение на
задължение от страна на ПК „Напред“ и кооперацията не е изпадала в забава.
Ответникът заявява, че кооперацията би искала да отдаде имота под наем с оглед
получаването на ежемесечни приходи от него, което не е могло да бъде
осъществено при положение, че той е бил ползван и незаконно задържан от страна
на „Симоес“ ЕООД.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът „Симоес“ ЕООД се представлява от управителя Симеон Симеонов и от упълномощената
адв. А.И. от САК, която се явява в съдебните заседания, с изключение на
последното и осъществява процесуалното представителство. Представляващите ищеца
управител и пълномощник поддържат исковата молба. В съдебно заседание на
23.03.2017г. адв.И. заявява, че от тяхна страна не се спори, че процесният имот
е освободен от нейния доверител на 16.12.2015г. по силата на извършен с
протокол въвод в рамките на изпълнително дело, заведено от ПК „Напред“. В
съдебно заседание от 29.06.2017г. съдът е дал ход на устните състезания, който
ход впоследствие е отменен поради необходимост делото да бъде спряно, но в
последното съдебно заседание, проведено на 29.09.2021г. управителят на ищеца
Симеон Симеонов поддържа това, което е заявил чрез адв.И. на 29.06.2017г., а
именно: че моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани,
тъй като са събрани достатъчно доказателства, че „Симоес“ ЕООД е изпълнил
стриктно задълженията си да заплати договорените в наемния договор суми до
определения в исковата молба период, а претенциите, които са направени с
отговора на исковата молба нито са доказани, нито са основателни. Претендирани
са разноски, относно които другата страна е направила искане за редуциране
поради прекомерност на адвокатския хонорар на адв.И..
По делото е депозирана писмена защита от адв.А.И., според която в процеса
са приети писмени доказателства за извършените от нейния доверител плащания и
две Съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/, които доказвали по безспорен начин,
че платените наеми в полза на ПК „Напред“ са в размер на 13 146.22 лв. и
плащанията са отразени в счетоводството на ответника, както и че дължимата
лихва върху тези плащания е 3 146.22 лв. Счита се, че наведените от ответника
съображения за възражението за прихващане с обезщетение в размерите на „пазарен
наем“ за периода на задържане на имота останали недоказани поради факта, че
аналогия с общински наеми за пазарна площ е невъзможна за процесния обект,
както и поради факта, че ПК „Напред“ нито активно е търсила нов наемател /взела
е решение за ново отдаване под наем на обекта едва на 04.08.2016г., а договорът
с новия наемател е сключен на 01.03.2017г./, нито има линия на наемна политика
за отдаване на претендираните цени. Сочи се, че от значение при постановяване
на решението било, че вече е уважена претенция на ответника ПК „Напред“ за
неустойка, дължима поради факта, че „Симоес“ ЕООД не е освободил наетия имот в
договорните срокове, която неустойка многократно надвишава вредите
/пропуснатите ползи/ от неизпълнението/ неосвобождаването и това напълно обезсмисля
претенцията за второ обезщетение, направена по настоящото дело от страна на
ответника. Отново се моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът ПК „Напред“ в първите две съдебни заседания – проведени на
23.03.2017г и 04.05.2017г., се представлява от упълномощения адв. А.С., а в
останалите съдебни заседания – проведени на 29.06.2017г., 03.10.2018г и 29.09.2021г.,
се представлява от упълномощения адв.С.П. от САК. Адв.С. заявява, че оспорва
исковата молба по основание и размер. В първото съдебно заседание прави
възражение за изтекла погасителна давност на всяко едно от вземанията за връщане
на паричен наем. Твърди, че процесните суми не са били платени от ищеца и че
представените доказателства не доказват плащане. В хода по същество на делото
адв.П. препраща към заявеното от него в отменения ход по същество, когато моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени
искове. Сочи, че съдът правилно е квалифицирал възражението в писмения отговор
като такова за дължими суми на основание чл.236, ал.2 ЗЗД и тази разпоредба е
приложима, поради което исковете следва да бъдат приети за неоснователни. При
условията на евентуалност се иска да се направи преценка за размера на
дължимите суми, като се вземе предвид, че ищецът е регистриран по ДДС и във
фактурите е начислено ДДС, което не следва да се присъжда за връщане, както и
се вземе предвид, че в претенцията има включени консумативни разходи, които са
извън наемните суми и са във връзка с реалното ползване, затова също следва да
бъдат изключени. Адв.П. счита, че от присъдения размер на претенцията следва да
се изключи и сумата от 800 лв., която не е категорично доказано, че е платена
на 19.06.2014г., тъй като видно от извлечението по разплащателната сметка на
кооперацията, такава сума не е постъпвала. Претендират се разноски, като
насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ответника.
От ответника чрез адв.П. са депозирани писмени бележки. В тях се иска от
съда, при постановяване на решението, да вземе предвид доводите на ответника,
отразени в писмения отговор по чл.131 ГПК и в устните състезания по съществото
на делото. Адв.П. моли съда искът по чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде приет за изцяло
неоснователен и недоказан, поради това, че при условията на чл.154, ал.1 ГПК,
ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на твърдените от него факти
и обстоятелства. Представените към исковата молба платежни документи с
основание „наем“ се сочи, че не удостоверяват по кой договор и за кой имот е
бил плащан наем, като такъв е изводът и на Софийски окръжен съд по т.д. №81/2016г., водено между същите страни. Наред с това се установило, че сума
за наем за месец 05.2014г. не е постъпвала по банковата сметка на ответника,
видно от извлечение от самата сметка, а част от претендираните суми не са за
наеми, а са заплатени за консумативи и то по времето, когато ищецът е държал и
ползвал процесния имот. На второ място се иска от съда, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата по чл.55, ал.1 ЗЗД, за период
преди постъпване на исковата молба, да се приеме за неоснователен, тъй като
законна лихва се дължи от деня на забавата, а според чл.84, ал.1 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора и в настоящия случай ищецът не твърди да е имало определен
ден за изпълнение, а за пръв път е поискал връщане на сумите с исковата молба,
т.е. покана преди исковата молба няма и затова няма основание за присъждане на
обезщетение за забава преди постъпване на исковата молба в съда. В писмените
бележки също се сочи, че ищецът е регистриран по ДДС и като такъв има право на
данъчен кредит, поради което общата сума за претенциите за връщане на наеми би
следвало да се редуцира с 20%, при което възлиза на 10239.97 лв., а след
приспадане на сумата за наем за м.05.2014г., общата сума на наемите без ДДС е
9439.97 лв. На следващо място, в бележките се сочи, че ответникът своевременно
- с отговора си по чл.131 ГПК, е направил възражение за прихващане на исковите
суми с обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, навеждайки довод, че сумите са дължими
като обезщетение за това, че ищецът е продължил да ползва процесния имот след
прекратяването на наемния договор, считано от 27.07.2013г., въпреки
противопоставянето на наемодателя и собственик на имота. Във връзка с това и
предвид обстоятелството, че в наемния договор е уговорена неустойка, по повод
на която са водени т.д. №81/2016г. и т.д. №44/2017г. по описа на Софийски окръжен съд, решенията по които са приобщени
по настоящото дело след влизането им в сила, се сочи, че се касае за договорна
неустойка, която не е пречка ответникът да търси разликата до действително
претърпените от него вреди на извъндоговорно основание, а именно: чл.236, ал.2 ЗЗД. Според посоченото в писмената защита, следва да се вземе предвид
заключението на ССчЕ, приета в с.з. на 04.05.2017г., според което пазарната
наемна месечна цена за процесния имот, изчислена по сравнителния метод,
вземайки базисните пазарни цени за 1 кв.м. при отдаване на общински обекти за
търговски цели, е 4.20 лв., което за търговската площ на процесния имот възлиза
на 2969.40 лв. месечно, т.е. това е среднопазарната цена на месечния наем,
относима към процесния период. Като неотносим за определяне на среднопазарната
цена на месечния наем се счита договорът за наем за същия имот, сключен от ПК
„Напред“ за същия обект на 01.03.2017г., тъй като това е след исковия период.
От решенията по двете търговски дела пред СОС, водени като частични искове за
неустойки за периода, за който се отнася и възражението по чл.236, ал.2 ЗЗД,
присъдената с влезлите в сила решения неустойка по чл.12, б. „б“ от договора за
наем в полза на ПК „Напред“ се сочи, че е 64063.65 лв. или средномесечно-
2372.73 лв., а сумата за обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за 27 месеца възлизала
на 80173.80 лв. и надхвърляла размера на присъдените неустойки с 16110.15 лв.
Тъй като възражението е направено като евентуално спрямо поддържаното становище
от ответника за неоснователност на исковите претенции, се иска от съда, при
извод за основателност на претенциите, да бъде извършено исканото прихващане с
обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, надвишаващо размера на присъдената договорна
неустойка със сума, покриваща изцяло сумите по предявените искове.
Делото е спирано два пъти на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК – веднъж с Определение №
109/14.07.2017г. на РС-Пирдоп - до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 81/2016г. на СОС и втори път с протоколно определение № 138/03.10.2018г. - до приключване с влязло в сила решение на т.д. №44/2017г. на СОС. След влизане в сила на решението по второто дело на СОС
производството по настоящето дело е незабавно възобновено с Определение № 132а/24.06.2021г. на РС-Пирдоп. В този смисъл, причина за дългия период на
висящност на делото е спирането на производството, за което са били налице
законови предпоставки.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Към исковата молба е представен Договор за наем на недвижим имот /л.5 от
делото/, от който се установява, а и това не е спорно между страните по делото,
че същият договор е сключен на 01.12.2008г. между ПК „Напред“ – гр.Пирдоп в
качеството на Наемодател и „Симоес“ ЕООД в качеството на Наемател, с предмет:
отдаване за временно и възмездно ползване на недвижим имот- Заведение за
обществено хранене „Механа“, находящо се в търговска сграда на Наемателя на пл.
„Тодор Влайков“ в гр.Пирдоп, обхващащо: търговска зала, складови помещения,
сервизни и обслужващи помещения /чл.1 от Договора/ за срок от 5 години, считано
от датата на подписването /чл.2 от Договора/ срещу месечна наемна цена в
левовата равностойност на 351 евро с ДДС, дължими преди започването на всеки
календарен месец /чл.3 от Договора/. В чл.10 от Договора са описани
възможностите за прекратяване на същия, една от които е: с едномесечно писмено
предизвестие на една от страните. В чл.12 от Договора е предвидено, че при
прекратяване на договора при условията на чл.10 от същия, Наемателят се
задължава да предаде на Наемодателя имота, предмет на договора, в срок от 15
дни, считано от датата на предизвестието. Според чл.12, б. „б“ от Договора, при
отказ от Наемателя да предаде имота в посочения по-горе срок, същият дължи на
Наемодателя обезщетение в размер на 1% от годишния наем за всеки ден на
забавата, считано от датата на писменото предизвестие. Към Договора за наем е
сключен Анекс на 04.01.2010г. /л.6 от делото/, като с него са изменени чл.1 и
чл.3 от договора. По силата на анекса чл.1 от Договора е придобил следната
редакция: „Наемодателят предоставя за ползване /временно и възмездно/ заведение
за обществено хранене „Механа“ и лятна градина, находяща се в търговска сграда
на Наемателя- пл. „Тодор Влайков“ в гр.Пирдоп“. Чл.3 от Договора пък е изменен
относно размера на месечната наемна цена, която считано от подписване на анекса
вече е 402 евро с ДДС, дължима преди започване на всеки календарен месец.
Също безспорно между страните, но и установено посредством писмо изх. №10/26.06.2013г. от ПК „Напред“ /л.56-57 от делото/ е, че
на 26.06.2013г. „Симоес“ ЕООД, чрез управителя си Симеон Ганчев Симеонов, е
получил писмо, подписано от председателя на ПК „Напред“ Иван Савов, с което към
адресата е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за
наем на заведение за обществено хранене „Механа“, считано от датата на връчване
на писмото.
С Решение от 18.02.2015г. по гр.д. № 727/2014г. на Софийски окръжен съд е потвърдено Решение № 92 от 08.07.2014г. по гр.д. №451/2013г. по
описа на Районен съд-Пирдоп, с което е осъден „Симоес“ ЕООД да освободи и
предаде на ПК „Напред“ недвижимия имот, предмет на договор за наем от
01.12.2008г., представляващо заведение за обществено хранене „Механа“, находящо
се в търговска сграда в гр.Пирдоп пл. „Тодор Влайков“, състоящо се от търговска
зала, складови помещения, сервизни и обслужващи помещения и лятна градина. На
основание на цитираното решение в полза на ПК „Напред“ е издаден изпълнителен
лист от 21.05.2015г. /л.62 от делото/, с който е било образувано Изпълнително
дело № 20157940400128 по описа на ЧСИ Янко Стоянов и в рамките на същото
изпълнително дело е бил извършен въвод на ПК „Напред“ в процесния недвижим имот
на 16.12.2015г., видно от Протокола за въвод /л.63 от делото/, за
осъществяването и датата на който въвод не се спори между страните.
Представени са 2 бр. Удостоверения от Агенция по вписванията /л.22-25 от
делото/, отразяващи актуалното състояние на страните към 14.12.2016г.
Към исковата молба са представени 5 бр. фактури, издадени от ПК „Напред“, с
получател „Симоес“ ЕООД /л.9-11 от делото/. Фактура № 1633/31.07.2014г. е за сумата от 1333.32 лв. без ДДС и сума за плащане с
ДДС 1599.98 лв., с основание „наем м. VII и VIII“. Фактура №
1659/10.10.2014г. е за сумата от 1130.36 лв. без ДДС и сума за плащане с ДДС
1356.43 лв., с основание „вода м. X до IX.2014 и наем м. IX.2014”. Фактура № 1671/05.11.2014г. е за сумата от 685.86 лв. без ДДС и сума за плащане с
ДДС 823.03 лв., с основание „наем м. X и вода”. Фактура № 1691/30.12.2014г. е за сумата от 686.82 лв. без ДДС и сума за плащане с ДДС 824.18 лв., с основание „наем м. XИ и вода”. Фактура № 1706/20.01.2015г. е за сумата от 666.66 лв. без ДДС и сума за плащане с
ДДС 799.99 лв., с основание „наем м.
XII.2014”. Всички приложени фактури са двустранно подписани.
Приложени са към исковата молба и 10 бр. преводни нареждания за кредитен
превод, извлечени от онлайн системата на „УниКредит Булбанк“ АД /л.12-20 от
делото/ - всяко за сумата от 800 лв., с наредител „Симоес“ ЕООД и получател на
сумата ПК „Напред“. Преводните нареждания са, както следва: от 06.04.2015г. /с
основание „наем месец февруари 2015г.“/, от 02.06.2015г. /с основание „наем
месец март 2015г.“/, от 25.02.2015г. /с основание „наем месец януари 2015г.“/,
от 30.06.2014г. /с основание „наем месец юни 2014г.“/, от 19.06.2014г. /с
основание „наем месец май 2014г.“/, от 26.05.2014г. /с основание „наем месец
април 2014г.“/, от 07.04.2014г. /с основание „наем месец март 2014г.“/, от
27.02.2014г. /с основание „наем месец февруари 2014г.“/, от 04.02.2014г. /с
основание „наем месец януари 2014г.“/, от 27.12.2013г. /с основание „наем месец
декември 2013г.“/.
Представено е от ответника извлечение №6/01.07.2014г. от разплащателна сметка на ПК „Напред“ в „УниКредит Булбанк“
АД /л.92-93 от делото/, към която са насочвани сумите по горецитираните
преводни нареждания, за месец юни 2014г., от което е видно, че през съответния
месец от „Симоес“ ЕООД е постъпила сума единствено на 30.06.2014г. и същата е в
размер на 800 лв.
По делото са били допуснати, изслушани и приети две Съдебно-Счетоводни
експертизи, изготвени от вещото лице М.Л..
Със ССчЕ, постъпила в съда на 26.04.2017г. /л.86-90 от делото/, вещото лице
е дало отговор на няколко поставени му въпроса. Според заключението сумите, за
които са приложени платежните нареждания и фактури, цитирани по-горе, са били
платени от ищеца на ответника и са посочени плащанията помесечно от м.декември
2013г. до м. декември 2015г. Вещото лице е извършило изчисление на размера на
обезщетението за забава върху всяко от извършените плащания до завеждане на
исковата молба. На въпроса какъв е бил размерът на средномесечния пазарен наем
за процесния имот през периода м.декември 2013г. до м.декември 2015г. вещото
лице е записало, че ако се позовем на справка /приета с Решение №25 по Протокол №4 от 28.03.2013г. на
ОбС-Пирдоп/ за базисни наемни цени на 1 кв.м./месец при отдаване под наем на
общинска собственост в Община Пирдоп, цената общински помещения за търговски
нужди, първа зона е 4.20 лв./кв.м. и следователно наемната цена би била общо
2969.40 лв. месечно: 207 кв.м. „Механа“ x 4.20 лв. = 869.40 лв. месечно и 500
кв.м. „Градина“ x 4.20 = 2100.00 лв. месечно. За 16 месеца средната наемна цена по тези
изчисления според вещото лице е 47510.40 лв. В съдебно заседание е изслушано
вещото лице Л., която заявява, че поддържа заключението и уточнява, че общо
заплатените от „Симоес“ ЕООД в полза на ПК „Напред“ суми по т.2 от ССчЕ
възлизат на 13 403.61 лв., а дължимото обезщетение за забава върху тази сума е
в размер на 3 146.22 лв. Вещото лице твърди, че плащанията са отразени в
счетоводството на кооперацията и са реално постъпили по сметки.
Със ССчЕ, постъпила в съда на 21.06.2017г. /л.120-122 от делото/ вещото
лице е следвало да отговори какви са били средните наемни цени за подобни на
процесния обекти за периода от декември 2013г. до декември 2015г. Вещото лице е
издирило съпоставими договори за наем, като е посочило, че: 1. От 01.03.2017г.
е сключен договор за отдаване под наем на процесния обект „Механа“ между ПК
„Напред“ и ЕТ „Далас-Любо Балабанов“ в размер на 600 лв. без ДДС и 72 лв. на
месец с ДДС; 2. От 01.10.2013г. е сключен договор за отдаване под наем на
обект, намиращ се на бул. „Цар Освободител“ №45 /ресторант „Паскал“/ между ПК „Напред“ и „ДИКА-ММ“ ЕООД в размер на 500
лв. без ДДС и 600 лв. на месец с ДДС; 3. За периода от декември 2015г. до
декември 2015г. „Аргус“ ООД е стопанисвала под наем обект „Кафето“, намиращ се
на бул. „Цар Освободител“ с месечна наемна цена 500 лв. без ДДС и 600 лв. с
начислено ДДС. Вещото лице е направило проверка и колко обяви са били
публикувани в местния печат за отдаване на процесния обект под наем, след
прекратяване на процесния договор за наем и е установило, че във Вестник
„Камбана“ бр. 33/19.08.2016г. е публикувана обява за търг за отдаване под наем
на процесния обект. Проверила е и установила още, че на 04.08.2016г. е
проведено заседание на УС на ПК „Напред“, на което е взето решението за
обявяване на търг за отдаване под наем на обект „Механа“- гр.Пирдоп. На вещото
лице е бил поставен и въпросът какви суми са били заплатени от ищеца на
ответника за периода от юли 2013г. до декември 2013г., като в отговор е
посочено, че сумите, заплатени от „Симоес“ ЕООД на ПК „Напред“ за този период
са в общ размер на 5600 лв.- 7 месеца по 800 лв. месечно, с основание за
плащане „Договор за наем“. Отговорът на последният зададен на експертизата
въпрос- „Симоес“ ЕООД регистриран ли е по ДДС и в издадените му от ПК „Напред“
фактури за наемни вноски, начислено ли е ДДС, е положителен. Вещото лице е било
изслушано в съдебното заседание, проведено на 29.06.2017г. и същата поддържа
заключението. Пояснява, че обектите, чиито наемни правоотношения е изследвала,
са обекти, които приличат и са сравними с т.нар. „Механа“ – заведения за
обществено хранене са, намират се в центъра на гр.Пирдоп и са обекти на ПК
„Напред“, макар и квадратурата им да е различна. При това изслушване на вещото
лице, същата заявява, че при посещението в Кооперацията й е направена справка,
според която петото плащане от 800 лв. не е платено, но по делото фигурира
платежен документ и за него.
По делото са приобщени 2 бр. съдебни решения по дела на Софийски окръжен
съд, до приключването на които, като преюдициални, бе спряно настоящото дело. С
Решение №2/06.01.2017г. по т.д. №81/2016 на СОС,
влязло в законна сила на 22.06.2018г. /л.158-159 от делото/, е осъден, на
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, „Симоес“ ЕООД да заплати на ПК „Напред“ сумата от
31 104 лв., съставляваща частично предявена претенция за мораторна
неустойка в общ размер на 80 952.30 лв., дължима на основание чл.12, б. „б“ от
договор за наем от 01.12.2008г., сключен между страните, за отказ на наемателя
да предаде на наемодателя за периода от 11.08.2013г. до 16.12.2015г. наетия
имот – заведение за обществено хранене „Механа“, находящо се в търговска сграда
на пл. „Тодор Влайков“, гр.Пирдоп. В рамките на т.д. №44/2017 на СОС е била предявена и останалата част от 49 848.30 лв. от
претенцията за мораторна неустойка по същия договор за наем на същия обект,
съвпадащ с процесния и по настоящото дело и с Решение №126/01.10.2019г. по т.д. №44/2017 на СОС,
влязло в законна сила на 25.05.2021г. /л.217-220 от делото/ искът уважен
частично за сумата от 32 959.65 лв. и отхвърлен за разликата над уважения
размер поради направено възражение по чл.111, б. „б“, пр.2 ЗЗД. По двете влезли
в сила решения ПК „Напред“ се е снабдила с изпълнителни листове за присъдените
суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска: иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума на отпаднало
правно основание и иск с правна квалификация чл.86 ЗЗД – за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД:
Осъдителният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД е за сумата от 13 403.61 лв. По този иск ищецът носи
тежест да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че е
заплатил претендираната за връщане сума, т.е. че ответникът я е получил (който
факт е спорен между страните); че между страните в минал момент е било налице
правно основание за заплащане на тази сума, което обаче е било вече отпаднало
при заплащането, т.е. в конкретния случай- че е съществувал договор за наем
между страните, който е бил прекратен.
Както вече бе посочено, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени между страните фактите, че между тях е имало
сключен договор от 01.12.2008г. за наем, анексиран на 04.01.2010г., прекратен,
считано от 26.07.2013г. В този смисъл, една част от предпоставките за уважаване
на иска биват установени, а именно: наличието на наемно правоотношение между
страните, което е отпаднало, считано от 26.07.2013г. с оглед прекратяване на
наемния договор. Установено е, че предмет на наемното правоотношение с
Наемодател ПК „Напред“ и Наемател „Симоес“ ЕООД е било заведение за обществено
хранене „Механа“ и лятна градина, находящи се в търговска сграда на пл. „Тодор
Влайков“ в гр.Пирдоп.
При гореизложеното, до 26.07.2013г. е било налице
валидно правно основание, по което „Симоес“ ЕООД е заплащал суми за месечен
наем. След тази дата основанието е отпаднало, но ищецът твърди, че е продължил
да заплаща наемната месечна цена от 402 евро, тъй като е имало висящ спор между
страните, приключил едва 2015г. със съдебно решение, задължаващо „Симоес“ ЕООД
да освободи и предаде процесния имот на ПК „Напред“.
Спорният между страните факт е дали ищецът в
действителност е заплатил претендираната за връщане сума. Според процесуалния
представител на ответника, ищецът не е успял да докаже този, попадащ в негова
доказателствена тежест, факт, при условията на пълно и главно доказване.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с този извод, а напротив-
намира, че е доказано заплащане на сумата, която се претендира за връщане, с
изключение на една част от нея, а именно: сумата от 800 лв., която се твърди,
че е заплатена на 19.06.2014г. Това е така, тъй като са представени по делото
набор от счетоводни документи- преводни нареждания и фактури, които са проверени
посредством допуснатата ССчЕ и същата е извършила справка със счетоводството на
ПК „Напред“, от където е установено, че сумите са отразени в това счетоводство
и са реално получени. Самите преводни нареждания не са достатъчно
доказателство, че сметката на получателя е заверена с преводната сума, затова в
предмета на ССчЕ попадаше задачата да провери дали сумите са реално заплатени и
същата отговори положително. Вещото лице заяви, че от счетоводството на ПК
„Напред“ са подали като незаплатена сумата от 800 лв., за която е представено
преводно нареждане от 19.06.2014г. В рамките на процеса бе представено и
извлечение за месец юни 2014г. от сметката, в която евентуално са постъпвали
заплатените суми и от същото извлечение, издадено от „УниКредит Булбанк“ АД,
съдът установява, че получаване на тази сума не е отразено нито на
19.06.2014г., нито на някоя от следващите дати, макар да е отразено следващото
плащане от 30.06.2014г. Хипотезите, поради които сметката на получателя не е
заверена с преводната сума, могат да са различни, но относимото обстоятелство
е, че сумата не е постъпила, за разлика от останалите суми по преводните
нареждания, като за постъпването им е направена справка от вещото лице със
счетоводството на ПК „Напред“, а и същата като ответник е представила
разпечатка от трансакциите по своята сметка само са юни 2014г., не и за
останалите месеци, в които се сочат плащания, с което косвено признава, че
останалите преводи са получени, защото в противен случай представянето на
разпечатки от собствената банкова сметка ***а заключение.
В писмената си защита процесуалният представител на
ответника адв.П. заявява, че ищецът не е провел успешно доказване на своята
претенция, тъй като платежните документи с основание „наем“ не удостоверяват по
кой договор и за кой имот е бил заплащан наем, като се препраща към мотивите на
състава на Софийски окръжен съд, разглеждал т.д. №81/2016г. Настоящият съдебен състав не е длъжен да
възприеме този извод на съдебния състав на СОС, който в действителност е
направен в обстоятелствената част на съдебното решение по т.д. №81/2016г. на СОС, но не е задължителен за съда, разглеждащ настоящото дело.
В настоящия случай никоя от страните не твърди, че между тях е налице повече от
едно наемно правоотношение, за да може да възникне съмнение, че плащанията са
реализирани по някое от другите наемни правоотношения. Ищецът твърди, че е бил
наемател именно на обект „Механа“ в гр.Пирдоп по силата на договора от
01.12.2008г. и анекс към него от 04.01.2010г. Ответникът от своя страна
признава този факт и не твърди между страните да са съществували и други
договори за наем, макар да твърди, че не се доказва, че плащанията, в случай че
съдът ги признае, са направени именно по договора за наем от 01.12.2008г.
Доколкото ищецът твърди наличие само на едно договорно правоотношение между
страните и доказва именно него, съдът е обвързан да приеме, че доказаните
плащания са направени именно във връзка с него, щом не се твърди и установява
друго възможно основание за плащането. Освен това, заплащаната сума съвпада с
уговорената наемна вноска, съгласно Анекса от 04.01.2010г., сключен между
страните. Вещото лице също не е открило други наемни договори между същите
страни при издирването на други наемни правоотношения, от които да изведе
средномесечната пазарна наемна цена за имота по сравнителен метод. Тези
доказателства, макар и косвени, допринасят за извода, че сумите по исковата
претенция са платени на основание процесния прекратен договор за наем,
независимо че в основанието на платежните документи е посочено единствено, че
се касае за „наем“ и за кой месец и година се плаща същият. Приемането на
противното- че ищецът не е доказал плащанията по процесния договор, е
равносилно на формализъм и отричане на цялостната картина от факти, която в
случая еднозначно навежда на извода, че плащания са реализирани и то без
основание, тъй като основанието, на което платецът се е позовал, е договор,
чието действие е преустановено поради прекратяване. Дори ако се приеме становището
на ответника и съдът счете, че представените платежни документи не
удостоверяват по кой договор и за кой имот е бил плащан наем, то съответният и
закономерен извод налага да се заключи, че сумата е платена „без основание“ щом
като ответникът не казва и не доказва друго основание, на което има право да
задържи получената сума и в рамките на което основание я е получил.
С оглед на горното, съдът приема за доказано, че ищецът е заплатил на
ответника сума в общ размер от 12 603.61 лв. на отпаднало правно
основание- прекратен договор от 01.12.2008г. за наем между страните по делото.
Предвид успешното доказване от страна на ищеца на
фактите, попадащи в негова доказателствена тежест, преди да реши изхода на
делото, съдът следва да обсъди възраженията на ответника, които той е навел с
цел отричане правото на ищеца.
Евентуално наведено е от ответника възражение за
прихващане с дължимо на ответника обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, надвишаващо
размера на присъдената договорна неустойка. Именно във връзка с това възражение,
делото бе двукратно спирано, за да се изчака изходът на т.д. №81/2016г. на СОС и т.д. №44/2017г. на СОС,
предмет на които дела е била дължимостта на договорна неустойка от страна на
„Симоес“ ЕООД към ПК „Напред“ за отказ на наемателя да предаде на наемодателя
наетия по договора от 01.12.2008г. имот. От самия договор за наем се
установява, че страните са включили клауза за договорна неустойка /чл.12 б. „б“
от договора/ в случай, че наемателят не предаде на наемодателя имота при
прекратяване на договора. По тази договорна клауза Софийски окръжен съд е
присъдил на наемодателя ПК „Напред“ /с
решенията по двете цитирани дела/ сума от общо 64 063.65 лв., след като е било
прието, че наемодателят е бил въведен в имота на 16.12.2015г., въпреки че
договорът за наем е прекратен, считано от 27.07.2013г. и е следвало да бъде
предаден в 15-дневен срок от прекратяването, т.е. до 10.08.2013г. Установено е,
че забавата, предпоставяща плащане на мораторната неустойка по чл.12, б. „б“ от
договора е продължила от 11.08.2013г. до 15.12.2015г.- 858 дни, като дължимата
неустойка на ден е била 94.35 лв. или общо 80 952 лв. за целия период,
като обаче искът е отхвърлен частично за сумата от 16 888.65 лв., тъй като
тази част от вземането е била погасена по давност. Настоящият съд е намерил
връзка на преюдициалност с двете дела за мораторна неустойка, доколкото
неустойката не е била уговорена като изключителна такава и затова следва да
бъде преценено дали за ответника съществува основание да се приеме, че му се
дължи разликата между мораторната неустойка и обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, ако последното е по-голямо и отговаря на действително претърпените вреди.
Несъмнено е за съда, че са налице предпоставките и ответникът може да се
позовава чрез възражение на свое вземане по чл.236, ал.2 ЗЗД. Безспорен между страните и доказан е фактът, че след
прекратяване на договора за наем, считано от 27.07.2014г. наемателят е
продължил да държи имота до 16.12.2015г., на която дата е бил извършен въвод в
имота в полза на ПК „Напред. Независимо от
преустановяване на наемното правоотношение /в случая на
27.07.2014г./,
законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащото от прекратения
наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като
неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2
ЗЗД последици, една от
които е заплащане на съответно обезщетение, и когато след прекратяване на
договорната връзка ползването продължава, въпреки
противопоставянето на наемодателя /какъвто е настоящия случай/,
се дължи обезщетение за ползата от която последният е бил лишен /така Решение № 73
от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5376 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение/. В настоящия случай, при наличие на договорна автономия, страните са
уговорили отнапред размера на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, включвайки в
договора клаузата на чл.12 б. „б“, но доколкото ответникът твърди, че
действително претърпените от него вреди са в по-голям размер, покриващ се от
обезщетение на извъндоговорното основание на чл.236, ал.2 ЗЗД, съдът следва да
прецени дали това твърдение е основателно. Обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД не може да бъде по-ниско от уговорения
наем и същото е съизмеримо със среднопазарната цена,
ако се докаже, че в периода, в който наемодателят е бил лишен от ползването, тази цена е
надвишавала по размер уговорения наем /така Решение № 220
от 15.02.2016 г. по т. д. № 2334 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение/. В настоящия
случай уговореният наем е бил в размер на 402 евро. Ответникът поддържа, че
среднопазарната наемна цена на имота обаче е била по-висока от тази сума или
както вещото лице я е посочило – 2 969.40 лв. на месец или 47 510.40 лв. за 16
месеца. За да изчисли тази среднопазарна наемна цена на имота обаче вещото лице
се е позовало на базисни наемни цени за 1 кв.м. общинска собственост в първа
зона – 4.20 лв./кв.м. съобразно площта на обекта- 207 кв.м. „Механа“ и 500
кв.м. „Градина“. В тази част съдът не може да кредитира заключението на ССчЕ,
тъй като практиката на ВКС е категорична, че Наредбите на
съответните общински съвети за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество не представляват базата, на която да се определи
обезщетението по чл. 236, ал.
2 ЗЗД,
когато наетите вещи не са общинско имущество /така Решение № 220
от 15.02.2016 г. по т. д. № 2334 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение/. Освен това,
при второто изготвено заключение по ССчЕ вещото лице е имало за задача да
провери какви са били средните наемни цени на обекти, подобни на процесния, за
периода от декември 2013г. до декември 2015г. и от проверката са установени
договори със същия наемодател за сходни по предназначение обекти, със сходно
местоположение, макар и с различна квадратура, за които наемната цена с ДДС за
процесния период е била 600 лв.с ДДС, т.е. близка до наемната цена по процесния
договор за наем. Поради това, съдът приема, че среднопазарната наемна цена на
процесния имот, която наемодателят би получил от 3-то лице, не е надхвърляла
уговорения наем от 402 евро /заплащани при равностойност от 800 лв./ и поради
това не следва да се приеме, че обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД може да
покрие действителни вреди, по-големи от обезщетените с неустойката, която е
била присъдена на основание чл.12 б. „б“ от договора за наем и с него да се
извърши прихващане с дължимата на ищеца сума по исковата претенция.
Неоснователно
е и възражението, направено от адв.С. за погасяване по давност на претенцията
за връщане на всяка една от платените суми. Тези вземания не са периодични, а
са вземания за връщане на недължимо платено, като приложима за тях е общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която към датата на предявяване на иска-
20.12.2016г. все още не е настъпила.
Последното
възражение, което съдът следва да обсъди е дали на връщане подлежи само
данъчната основа или заплатената сума с ДДС, доколкото процесуалният
представител на ответника твърди, че в случай на уважаване на претенцията на
ищеца, от присъдената сума следва да бъде изключена сумата, начислена като ДДС,
тъй като за нея ищецът има право на данъчен кредит. Подобна логика, обвързваща
правото на данъчен кредит за лице, регистрирано по ДДС, с правото му да получи
обратно заплатена при отпаднало правно основание сума, не е съобразена със
закона и практиката. Задължението за връщане на сумата, която ищецът евентуално
е заплатил, произтича от факта на установяването, че липсва основание
насрещната страна да получи тази сума и тя дължи нейното връщане, тъй като за
нея не съществува основание да задържи нито цялата сума, нито част от нея,
каквато част е ДДС-то, предвид че по делото не е установено дали начисленото по
фактурите ДДС е внесено в бюджета. Освен това, щом една сума се явява недължимо
платена по несъществуващо облигационно /в случая търговско/ отношение, то
недължимо е и плащането на ДДС-то като част от тази сума. Твърдението, че
ищецът е имал право да ползва данъчен кредит е на съвсем различна правна
плоскост, касаеща данъчни отношения, но няма правно значение при преценката
каква сума следва да бъде върната, когато е платена при отпаднало основание.
Съдът се съгласява обаче с твърдението на
процесуалния представител на ответника, че от присъжданата за връщане сума
следва да бъде изключена сумата, която ищецът е платил като разход за потребена
вода за месеците 10.2013г., 10.2014г. и 11.2014г., тъй като за това време
имотът е бил държан от ищеца и на основание чл.236, ал.2 ЗЗД той е трябвало да
продължи да изпълнява задълженията, произтичащи от прекратения договор за наем.
Видно от фактурите и заключението по ССчЕ заплатената от ищеца сума за вода за
процесния период е в размер на 603.66 лв. с ДДС, като същата следва да бъде
изключена от платената от ищеца сума в общ размер на 12 603.61 лв., тъй като тя се явява дължима от ищеца като консуматив
на имота, чието държане е осъществявал до 16.12.2015г. След изключване на
сумата за вода, дължимата за връщане от страна на ответника сума, на основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, възлиза на 11 999.95 лв., до който размер искът
следва да бъде уважен, а за останалата част до пълния предявен размер от
13 403.61 лв. – отхвърлен.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Осъдителният иск с правно основание чл.86
ЗЗД е за сумата от 3 146.22 лв. По този иск ищецът носи тежест да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
С оглед уважаването на претенцията за връщане на
сума в размер на 11 999.95 лв., то доказано се явява наличието на главен
дълг, върху който се иска да бъде начислено обезщетението за забава.
По
отношение на дължимостта на обезщетението за
забава върху горната сума обуславящ се явява правният
въпрос за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало
основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед
дължимостта на лихва за забава. Настоящият състав на
РС-Пирдоп счита за правилна практиката, според която при положение,
че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата,
явяваща се дължима за връщане след прекратяване на договора,
като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението й
за връщане, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от
когато се дължи и лихва/обезщетение върху нея, съгласно чл.86 ЗЗД /така Решение №47/31.03.2011г. по т.д. №706/2010г. на ВКС, 2-ро т.о./. Това становище е съобразено и с постановките на Тълкувателно решение №5 от 21.11.2019г. по т.д. №5/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава
от поканата да изпълни. Макар възприетото в тълкувателното решение да се отнася
за друга хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД, според настоящия състав то е изцяло
относимо и за настоящия случай, тъй като задължението за
връщане на даденото при отпаднало основание е безсрочно –
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение, а такъв
няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на
кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение /какъвто е настоящият случай/, предвид че хипотезата не предполага страните
да са уговорили срок за изпълнение, макар вземането да е изискуемо незабавно
след получаването му при отпаднало основание. В този смисъл и доколкото в настоящия случай няма представени
доказателства, че ищецът „Симоес“ ЕООД е поканил ответника ПК „Напред“ да върне
недължимо платената сума преди предявяване на исковата молба, искът
по чл.86 ЗЗД за сумата от 3 146.22
лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК, ищецът има право на присъждане
на разноски съобразно уважената част от исковите претенции, а ответникът също
има право на присъждане на разноски, но съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
И двете
страни са направили възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен
от насрещната страна, като при изчисление на минималното адвокатско
възнаграждение по делото, в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се получава сумата от 1026 лв. Възнаграждението, което
претендира ответникът като заплатено на адв.П. е в размер на 1210 лв., 110 лв.
от които са за явяването му в последните две съдебни заседания. Същото е близко
до минимума и не следва да бъде намалявано. Възнаграждението, което претендира
ищецът като заплатено на адв.И. е в размер на 1500 лв., като според настоящия
състав същото следва да бъде редуцирано до сумата от 1200 лв., която е
достатъчна с оглед вида и сложността на делото.
При
изчисление на разноските, в сумата, от която се изхожда при изчисленията, са
включени горните адвокатски възнаграждения, както и останалите реално заплатени
от страните разноски по представените от тях списъци на разноските. Дължимата
на ищеца сума за разноски, съразмерно на уважената част от исковете, възлиза на
1495 лв., а дължимата на ответника сума за разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, възлиза на 360 лв., които суми следва да им бъдат присъдени
за заплащане от насрещната страна.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД,
ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕД“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пирдоп, ул. „Цар
Освободител“
№45, представлявана от председателя Добринка
Григорова Тодореова
ДА ЗАПЛАТИ на „СИМОЕС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп,
ул. „Сергей Румянцев“ №5, представлявано
от управителя Симеон Ганчев Симеонов, сумата от 11 999.95
лв. /единадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща дължима сума
за връщане на недължимо платени за периода от декември 2013г. до март 2015г. наемни вноски, дадени на
отпаднало правно основание – Договор за наем на заведение за обществено хранене
„Механа“ в гр.Пирдоп и „Градина“ към него, сключен между страните на
01.12.2008г. и анексиран на 04.01.2010г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1 403.66 лв. /хиляда четиристотин и
три лева и шестдесет и шест лева/ над уважения размер до предявения такъв от
13 403.61 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и три лева и шестдесет и
една стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „СИМОЕС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп,
ул. „Сергей Румянцев“ №5,
представлявано от управителя Симеон Ганчев Симеонов срещу ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕД“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пирдоп, ул. „Цар
Освободител“
№45, представлявана от председателя Добринка
Григорова Тодореова осъдителен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на
3 146.22 лв. /три хиляди сто четиридесет и шест
лева и двадесет и две стотинки/,
за периода от 27.12.2013г. до 20.12.2016г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕД“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пирдоп, ул. „Цар
Освободител“
№45, представлявана от председателя Добринка
Григорова Тодореова ДА
ЗАПЛАТИ на „СИМОЕС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп,
ул. „Сергей Румянцев“ №5,
представлявано от управителя Симеон Ганчев Симеонов направените по делото разноски в размер на 1 495.00 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет
лева/, съразмерно
на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „СИМОЕС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп,
ул. „Сергей Румянцев“ №5,
представлявано от управителя Симеон Ганчев Симеонов ДА
ЗАПЛАТИ на „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕД“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пирдоп, ул. „Цар
Освободител“
№45, представлявана от председателя Добринка
Григорова Тодореова направените по
делото разноски в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете