Определение по дело №2647/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.

Образувано е по жалба на К. Т. К., чрез пълномощник – адв. Цв.Р., против Решение № 279/04.10.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, с което: І.е установено по отношение на Д. М. Л., осъществена от К. дискриминация под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр; ІІ.дадено е задължително предписание на К. на осн.чл.47 ал.4 от ЗЗдискр да премахне от неговия „Фейсбук“ профил на разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплащават слово на омраза; ІІІ.дадена е препоръка на Костаднов на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр да се въздържа от изявления по адрес на Д. М. Л., представляващи „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“.

С жалбата е направено и искане за спиране на постановената по т.ІІ от решението принудителна административна мярка.

В изпълнение на съдебно разпореждане, със Становище с.д. № 18383/03.12.2024г. от оспорващия са отстранени констатирани от съда нередовности на жалбата.

За да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано от лице с правен интерес и спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред. Следователно същото се явява допустимо за разглеждане.

По неговата основателност съдът съобрази следното:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 77 от ЗЗДискр., решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.

Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 166, ал. 2 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 77 от ЗЗДискр. за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Именно защото изрично с разпоредбата на чл.77 от ЗЗДискр е предвидено предварително изпълнение на ПАМ, то значимостта на обществения интерес не следва да се доказва, доколкото същия се презюмира от законодателя. В този смисъл при отправено искане за спирането, молителят дължи да докаже, че изпълнението на мярката би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства – такива, които са възникнали след издаването на оспорения акт. Доказателствената тежест за установяване наличието на такива нови факти и обстоятелства е на лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение - на този, върху чиято правна сфера предварителното изпълнение ще се отрази неблагоприятно. Необходимо е настъпването на значителните и трудно поправими вреди да е в резултат на предварителното изпълнение, а не на изпълнението на акта.

В случая в искането не са посочени каквито и да е било конкретни твърдения за евентуалното настъпване на вреди, нито същите са конкретизирани като вид. Искането е мотивирано с това, че според жалбоподателя постановената в т.ІІ от диспозитива на оспореното решение на КЗД е неясно формулирана и мотивирана и този порок я прави невъзможна за изпълнение.

Съдът не споделя това становище. В решението са изложени мотиви защо именно тази мярка е подходяща в конкретния случай и какво се цели с нея. Въпросът как точно ще бъде изпълнена ПАМ не е предмет на настоящото производство по искането за спиране.

Предвид липсата на твърдяна вреда, съдът не намира искането за неоснователно и недоказано и като такова следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. К., чрез пълномощник – адв. Цв.Р., за спиране изпълнението на оспореното Решение № 279/04.10.2024г. на оКЗД в частта по т.ІІ, в която е дадено задължително предписание на К. на осн.чл.47 ал.4 от ЗЗдискр да премахне от неговия „Фейсбук“ профил на разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплащават слово на омраза.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението.