№ 884
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100902282 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2282 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бяла река“ № 12, бл. 3, ап. 2, срещу
„МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Кръстова вада“, бул. „Черни връх“ № 59а, представлявано от управителя Г.А.С.,
искове за връщане на сумата 263696,84 лева, представляваща общ размер на престирани
суми по споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба с обект
апартамент № 19 и споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба на
1
обект паркомясто с проектен № 396, които споразумения ищецът развалил поради
неизпълнение на ответника.
Ищецът твърди, че със споразумение от 15.08.2023 г. ответникът се задължил да
осигури сключване на споразумение между ищеца и трети лица, като го замести в
качеството му на страна купувач-възложител по договор за продажба на право на
собственост на недвижими имот и строителство от 20.03.2023 г., сключен между
„БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК ” ООД, и
„МЕДИСТАР КОРП” ЕООД (чл. 1, ал. 1). В резултат на заместването ищецът следвало да
придобие правото на собственост върху следния бъдещ самостоятелен обект, а именно:
апартамент № 19 (деветнадесет), разположен на 13 етаж в сграда „А “ с площ от 136.90 кв.
м. или 164.28 кв. м. с включени общи части и който обект следвало да бъде изграден в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.9103 и поземлен имот с идентификатор
68134.1933.9104, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „Бяло поле“ № 8-
Д. Срещу задължението на ответника ищецът следвало да заплати сумата 59140.80 евро без
включен ДДС. Ищецът заплатил общата сума от 148308,55 лева по сметка на ответника,
като част от сумата в размер на 138803,22 лева с включен ДДС, съответствала на
задължението по чл. 2, ал. 1 от споразумението и е изчислена върху левовата равностойност
на сумата от 59140,80 евро без ДДС.
Със споразумение от същата дата - 15.08.2023 г. ответникът се задължил да съдейства
на ищеца да го замести в правоотношението със същите трети лица, но по отношение на
придобИ.е правото на собственост с обект паркомясто, с проектен № 396, което следвало да
бъде изградено на ниво – 6, срещу заплащане на цена от 4050 евро, без ДДС. Тази сума
също била заплатена.
С анекс от 15.08.2023 г. ищецът се съгласил да заплати на ответника и възнаграждение
от 55498 евро за прехвърлянето на правата по договора за придобИ.е на обекта апартамент.
Тази сума била заплатена на 30.08.2023 г. и на 29.09.2023 г. срещу разписки, а за
придобИ.ето на паркомястото уговореното възнаграждение било в размер на 3500 евро и
също било заплатено.
Въпреки поетите задължения, ответникът не осигурил заместването на ищеца в
договорите за продажба и строителство. Строителство в поземлените имоти не било
разрешено, а те били обект на публична продан. Ищецът развалил договорите с ответника с
покана връчена на 02.10.2024 г. чрез ЧСИ, поради което претендира връщане на заплатените
суми в общ размер от 263696,84 лева.
Ответникът „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД в отговор на исковата молба я счита за
нередовна, с оглед известни несъответствия в претендираната сума като общ размер и по
пера, което несъответствие подлежи на уточняване и не е основание за даване на съответни
указания от съда. Справка по чл. 366 ГПК не е необходима, тъй като предмет на
производството са само вземания за главници, които не предпоставят изчисления.
По същество оспорва исковете, като твърди, че задължението му да осигури
встъпването на ищеца в договорите за продажба не било изискуемо, тъй като изпълнение е
било дължимо в срок до един месец от писменото уведомление от страна на ищеца, а такова
уведомление не било получено.
Оспорва сключените от него предварителни договори да са развалени, както и факта,
че процесните споразумения били развалени от ищеца.
2
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и твърди,
че поземлените имоти, в които е следвало да се извърши строителството са придобити от
„НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД и заместването на ответника във вече сключените договори, е
станало безпредметно, което сочело, че основанието за получаването на сумите от ответника
било отпаднало.
В допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество поддържа
оспорванията, съдържащи се в основния отговор. Твърди, че единственото му задължение
по споразуменията било да осигури заместването си по сключените предварителни договори
в полза на ищеца, но това задължение било неизискуемо. Липсата на издадено разрешение
за строеж в един от поземлените имоти и извършената тяхна публична продан не били
факти, които да пораждат отговорност за неизпълнение в тежест на „МЕДИСТАР КОРП“
ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно факта, че на 15.08.2023 г. сключили споразумения, с
еднотипно съдържание, с които „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, поело задължението да осигури
заместването си като страна купувач-възложител от ищеца „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по
договори от 20.03.2023 г. и 10.03.2023 г., сключени с „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД,
„БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД, с предмет придобИ.е правото на собственост с
обект недвижими имоти (апартамент № 19 и съответно паркомясто с проектен № 396).
Ищецът се задължил да възстанови на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД всички вече заплатени по
договорите суми, както и до сключване на споразумението за заместване със страната
изпълнител („БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК”
ООД), да извършва в полза на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД всички плащания на дължимите
по договорите вноски или да превежда сумите директно в полза на страната-изпълнител, но
от името на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД. В чл. 3, ал. 1 на споразуменията страните се
съгласили сключването на сделка за заместване да бъде осигурено от ответника в срок от 1
месец от писменото уведомление от страна на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но не по-късно
от прехвърлянето на обектите с нотариален акт.
Към всяко споразумение е подписан и анекс, в който за прехвърляне правата на
„МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по предварителния договор от 20.03.2023 г., с предмет
апартамент № 19, „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД дължало заплащане на сума в размер на
55498 евро, платима на две вноски с падежи до 31.08.2023 г. и до 30.09.2023 г., съответно за
прехвърляне правата по предварителния договор от 10.03.2023 г. с предмет паркомясто с
проектен № 396, сума в размер на 3500 евро, също дължима на две вноски със същите
падежи.
Видно от разписки от 30.08.2023 г. и 29.09.2023 г., „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД,
признало получаването на суми от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на 29499 евро,
заплатени съгласно анекса от 15.08.2023 г., касаещ споразумението за прехвърляне правата
върху апартамента.
Поземлен имот с идентификатор 68134.1933.9104, собственост на „БЪЛГАРИЯ
ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД и „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД е изнесен на публична продан по
изп. дело № 20248600402795 на ЧСИ В.М., видно от представеното обявление. С оглед този
факт, ищецът отправил изявления за разваляне на всяко от сключените споразумения от
15.08.2023 г. и поискал връщане на престираните по тях суми. Уведомленията са връчени на
3
02.10.2024 г. (в едното съобщение отразената дата е 02.09.2024 г., но това е техническа
грешка, тъй като уведомлението е предоставено за връчване на 27.09.2024 г.), в приложение
на фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като е установено, че на адреса на управление на
дружеството-адресат („МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД) не са налице фирмени знаци, офис и
служители.
Извлечение от имотния регистър установява, че на 11.02.2025 г. е вписано придобИ.е
на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.9104 от „НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД. На
20.12.2024 г. между „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД,
„ВСК” ООД и „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, е сключено споразумение за заместването на
първите две дружества в качеството им на продавачи с лицето, закупило поземления имот -
„НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като съответно на събраните в производството доказателства и въз
основа на което приема за установено, че плащанията от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към
„МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД са в общ размер на сумата 263698,61 лева, формирана, както
следва: плащане извършено по банков път с превод № 221R1P0232360001 от 24.08.2023 г. с
посочено основание „съгл ф 48/15.8.23 дог 15.8.23“ в размер на 148308,55 лева; плащане,
удостоверено с разписка от 30.08.2023 г. в размер на 29499 евро, с левова равностойност
57695,03 лева; плащане удостоверено с разписка от 29.09.2023 г. в размер на 29499 евро, с
левова равностойност 57695,03 лева. Вещото лице е констатирало, че съгласно счетоводните
записвания по търговските книги на страните, че ответното дружество е получило плащане
в размер на 148308,55 лева, срещу което е отчело задължение да извърши услуга на „ХОУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните, е отделен фактът, че е на 13.06.2023 г. е издаден
протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.9104.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявен осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор, по който са извършени
плащания, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на страната,
получила паричните престации и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за
връщане на полученото по разваления договор.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за осигуряване заместване в правоотношение, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т. е. наличието на неизпълнение на
4
договорното задължение. Ответникът твърди, че задължението му да осигури заместване не
било изискуемо и съответно не дължал изпълнението му.
Сключените на 15.08.2023 г. споразумения са насочени към замяна на страна във вече
възникнали правоотношения от сключени предварителни договори, срещу заплащане на
възнаграждение за осъществяване на заместването.
В решение № 49/20.06.2012 г. по т. дело № 16/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е
разяснено, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица,
кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу
длъжника, която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД. По
силата на постигнато между носителя на едно вземане и трето лице взаимно съгласие
кредиторът по правоотношението прехвърля вземането си на трето лице и новият кредитор
разполага с правото да го събере от длъжника. Цесията има действие за длъжника, ако му
бъде съобщена от цедента.
Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез поемане на дълг в двете му
разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното поемане на дълг е
налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се
присъединява още един длъжник, трето лице встъпва като съдлъжник. При заместването в
дълг трето лице (нов длъжник) замества досегашния длъжник, който се освобождава от
дълга, като в този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора (за него е от значение
какъв е обемът на имуществото на длъжника).
Общото между цесията и заместването в дълг е промяната в субектите на
облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания и
на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. В този смисъл е допустимо да се
прехвърли едно цяло правоотношение върху трето лице със съгласието на страните по него и
на третото лице и основание за този извод дава разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД, съгласно
която новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, произтичащи от
прехвърленото правоотношение. Допустимостта да се прехвърли цялото правоотношение
може да се изведе и от режима на цесията и заместването в дълг. След като вземанията и
задълженията могат да се прехвърлят поотделно, няма пречка това да стане едновременно.
Едновременното прехвърляне е налице когато страните по едно облигационно
правоотношение (предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху
предстоящ за изграждане обект), сключат с трето лице тристранен договор, с който се
съгласят това трето лице да поеме задълженията по договора на страната купувач,
замествайки първоначалния такъв, като третото лице стане носител и на насрещното
вземане за придобИ.е правото да собственост върху обекта. По този начин се прехвърля на
цялото правоотношение върху третото лице. Няма пречка обаче това заместване в
правоотношението да се осъществи поетапно – първоначално да се прехвърлят правата,
произтичащи от предварителния договор и след това да се сключи и заместването в дълг,
като продавачът се уведоми и за извършената цесия. Такова съгласие за замяна на страната в
правоотношенията, възникнали между „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, от една страна и
„БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД и „ВСК” ООД, от друга
страна, не е постигнато. И този факт не е спорен.
Сключените между „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД
5
споразумения и анексите към тях са с комплексен характер – от една страна, съдържат воля
за възмездно цедиране на правата на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по предварителните
договори от 10.03.2023 г. и 20.03.2023 г. и от друга страна - ответникът е обещал действието
на трети лица, а именно последващо тяхно волеизявление за съгласие със заместването в
задълженията на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по тези договори от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. За правоприемството в правата (цесия) съгласие на задължените лица („БЪЛГАРИЯ
ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД и „ВСК” ООД) не е необходимо.
Тези дружества е следвало да бъдат само нотифицирани, за да породи цесията действието си
спрямо тях.
В случая прехвърлянето на правата по предварителните договори е уговорено като
възмездно – срещу заплащането на съответната парична сума (55498 евро и 3500 евро), като
плащанията са извършени и счетоводно отразени, макар и с неточно основание – като
задължение за дължима услуга. От страна на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са престирани и
суми възмездяващи ответника за вече извършени плащания по предварителните договори.
Извършването на тези парични престации е установено от кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и общият им обем (263698,61 лева) незначително
надхвърля исковите претенции.
Същественият за настоящото производство въпрос е възникнало ли е и надлежно ли е
упражнено от ищеца правото да развали сключените на 15.08.2023 г. споразумения, тъй като
от обратното действие на развалянето произтича правото на вземане за връщане на даденото
по споразуменията.
Според създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290
ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I
Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което
се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник,
без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е
насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като доколкото
договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото
си задължение. Ако то е изпълнено – възниква право за реституиране на даденото.
Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от
закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на
насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от
друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има
значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае
6
самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при
какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на
чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен фактът на отправени от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД изявления за разваляне на сключените споразумения, но същите не представляват
упражняване на валидно възникнало право на разваляне. Такова право на разваляне се
поражда само от неизпълнението на длъжника по правоотношението - „МЕДИСТАР КОРП“
ЕООД и то по отношение на поети със сключените споразумения задължения.
В случая ищецът разваля споразуменията поради неоказано от ответника съдействие за
заместването му във възникналите от предварителните договори правоотношения, но това
задължение става изискуемо с изтичането на 1-месечен срок от датата на получаване на
писменото уведомление от страна на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за осъществяване на
заместването. Такова писмено уведомление не е обективирано. В изявлението за разваляне
ищецът не заявява, че това изявление следва да се счита за уведомление по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от споразуменията, за да постави началото на срока за изпълнение на това задължение
на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД. При неизискуемост на задължението не възниква
отговорност за неговото неизпълнение, тъй като такова изпълнение е недължимо. Ето защо
не е налице неизпълнение от страна на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД на изискуемо
задължение, поради което и в полза на ищеца не е възникнало правото да развали
сключените споразумения. Ответникът не е поел задължения да уведомява ищеца за факти,
свързани със строителството, поради което бездействието му в тази насока не би могло да се
третира като някаква форма на недобросъвестно поведение и съответно да поражда
отговорност за неизпълнение.
Действително, кредиторовият интерес на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от сключване на
споразуменията се обуславя от придобИ.е правата на собственост върху предстоящите за
изграждане апартамент № 19 и паркомясто с проектен № 396 в поземлени имоти с
идентификатор 68134.1933.9104 и идентификатор 68134.1933.9103. Този интерес би бил
удовлетворен при замяна на страната „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД в правоотношенията,
възникнали с „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД и „ВСК”
ООД и при съответно изпълнение на задълженията на последните по тези предварителни
договори. Това обаче изпълнение, респ. неизпълнение на страната продавач и изпълнител по
предварителните договори би било релевантно само в рамките на тези правоотношения, но
няма основание потенциално неизпълнение от страна на продавачите-изпълнители да е
основание за разваляне на споразуменията, сключени с „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД. Всеки
правен субект носи отговорност за неизпълнение само на задължения, които са елемент от
собствената му правна сфера. Евентуално чуждо и то презюмирано неизпълнение не е от
естество да обуслови отговорност за „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по сключените
споразумения и да породи правото на разваляне в полза на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Осъществяването на публична продан на един от поземлените имоти, в който обектите е
следвало да се изградят, само по себе си не обуславя обективна невъзможност за извършване
на строителството – то остава възможно, като как биха се уредили отношенията между
придобилото собствеността върху имота лице („НЮ ЛУКС БИЛДИНГ“ АД) и задължените
по предварителните договори юридически лица, е въпрос, който стои извън предмета на
настоящия спор. Въпреки това следва да се посочи, че новият собственик е заместил
страната-продавач в сключените с „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД предварителни договори,
което сочи, че за ищеца интересът от заместването в тези правоотношения не е отпаднал и
7
изпълнението на споразуменията от 15.08.2023 г. не е безпредметно.
Извършената публична продан на поземления имот обаче по никакъв начин не може да
доведе до разваляне на сключените с „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД споразумения –
заместването в правоотношенията по предварителните договори е възможно, а не лишено от
предмет, тъй като евентуално неизпълнение на продавачите по тях би породило съответната
им гражданска отговорност спрямо ищеца, ако същият би заместил ответника. Но при
всички случаи, презюмирано неизпълнение на трети за споразуменията лица, не пораждат
правото на разваляне, от упражняването на което ищецът извежда правата си на
реституционни вземания.
Развалянето на договор винаги предполага неизпълнение, но това неизпълнение следва
да е на страната по правоотношението и то по отношение на нейно задължение с настъпила
изискуемост. Неизпълнението на неизискуемо задължение не поражда правото на разваляне.
Евентуално очаквано неизпълнение на трети лица по правоотношение, в което ищецът се е
договорил да встъпи в бъдещ момент, също не може да породи право на разваляне. Да се
приеме, че промяната в правото на собственост върху поземления имот препятства
заместването в правоотношението, означава да възложим неблагоприятните последици от
действия на трети лица, които последици не е сигурно, че изобщо ще настъпят, в правната
сфера на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД и това дружество да отговаря спрямо ищеца, без да е в
каквото и да било неизпълнение на свои собствени задължения. Подобен резултат е правно
неприемлив.
При невъзникнало право на разваляне на сключените споразумения, в правната сфера
на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е възникнало правото да получи връщане на престираното
и затова исковете са неоснователни.
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ответника,
който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в общ
размер от 9557 лева, формиран от заплатена държавна такса за съдебно удостоверение в
размер на 5 лева, 450 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 9102 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, срещу размера на което ищецът не възразява, които
следва да се възложат в тежест на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бяла река“ № 12, бл. 3, ап. 2, срещу
„МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Кръстова вада“, бул. „Черни връх“ № 59а, представлявано от управителя Г.А.С.,
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за връщане на
сумата 263696,84 лева, представляваща общ размер на престирани суми по развалени с
уведомления от 02.10.2024 г. споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за
продажба с обект апартамент № 19 и споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за
продажба на обект паркомясто с проектен № 396.
ОСЪЖДА „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бяла река“ № 12, бл. 3, ап. 2, да заплати на „МЕДИСТАР КОРП“
8
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Кръстова вада“,
бул. „Черни връх“ № 59а, представлявано от управителя Г.А.С., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата 9557 (девет хиляди петстотин петдесет и седем) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9